ВЕТИЛ I – VI ГЛАВА

6. ПЕТИЯТ ЛЪЧ НА АНГЕЛСКОТО БЛАГОВЕСТИЕ

(БОЖИЕТО ОМИРОТВОРЕНИЕ)

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю!
Възложил цялото си упование на Господа, аз горещо Му се моля да опази и съхрани всички, до които достигна пророческото благовестие на служение “Мория”. Зная, че дяволът не спи, но като рикаещ лъв обикаля и търси кого да погълне. Зная също, че залогът на тези вече сто и седемдесет книги, разкриващи петте Святи Божии Присъствия, е станал твърде голям и велик. А против такъв велик залог ще се осъществи и съобразна на цената му съпротива. Самата съпротива в никакъв случай няма да бъде назначена да събори или повреди Божиите Избрани, но да отвее и върне далеч назад фалшивите, неискрените и непосочените от Бога за последния Храм на Хълма Господен.
Когато станеш свидетел на буря, при която гръмотевици разпорват небето, и светкавиците блясват една след друга, едно смътно чувство на безпокойство започва да обзема ума ти. Защото онова, което се случва, е вън от човешката ти представа да го обясниш и изкажеш. Вятърът вие със страшна сила и удря стъклата на прозорците, а на теб ти се иска стихията да свърши и всичко да се успокои.
Ето такава стихия има днес в духовния свят. Защото там ангелите на Михаил воюват против падналите ангели на Луцифер. Това не е битка заради идеята, че мракът и Светлината трябва да се бият. Не! Това е битката, която ще доведе до свършека на старото творение, до Грабването на Църквата, и до Второто Пришествие на Господ Исус Христос. И няма как да си мечтаеш да стоиш встрани от битката, защото вече си въвлечен в нея. Ако си беше стоял в света на езичниците – да люпиш семки, да гледаш мач, или да се хилиш на мазното шоу на Азис, то можеше и да не забележиш случващото се в духовния свят. Но когато си последвал Исус до Голгота и след Кръста Господен, то тогава си станал един от Божиите войни. Един от тези, които ще се подвизават като добри войници Исус Христови в доброто войнстване на вярата. А там, във войнстването, се сблъскват меч с меч, и щит с щит. Там летят стрели и копия. Там се разпалва опустошителен огън и се надигат страшни вълни. Защото днес, амбициран повече от всякога, дяволът подготвя света за явлението на човека на греха, и сина на погибелта. Един безумен картоиграч, който ще се яви на света, имащ претенциите да се нарича със скъпоценното и Свято Име Исус. И за да има доволно много посрещачи за сина си, Сатана от две хилядолетия пръска отровна заблуда с друг дух, друг Исус и друго “благовестие”. А който би се опитал да възроптае против неговия прочит, трактовка и поквара на Евангелието, автоматично става неудобен и се превръща в мишена и жертва.
Не е лесно да живееш живот на мишена. А още по-болезнено е да пребъдваш като жертва. Защото и нашият Господ на Собствения Си Кръст беше мишена и жертва. Дяволът се вкопчи в Главата Исус Христова и я угнети с венец от тръни. Защото от тази Глава блестеше Ум Исус Христов, пълен с Благодат и Истина, която съсипва делата му. Но това никак не му беше достатъчно, за да спре. Затова лукавият се прицели в нозете Му и ги прободе. Защото те вървяха в Пътя на Святостта. След това прикова и ръцете Господни и ги прободе. Защото бяха най-даващите и благодатни ръце от Създанието на света. Но при все, че мястото на Голгота приличаше на демонична касапница, пак от раните на Разпнатия и от изтичащата Му Кръв лъхаше Мир. Мир за далечния и мир за близкия. Мир за грешния, който се опрощава, и Мир за смирения, който се възвишава.
Ето за този Мир искам да ти говоря тук, братко мой! За Мирът във време на война! За съвършеното успокоение сред бурята и грохота на хилядолетната война между Светлината и мрака!
Много пъти през годините сърцето ми се изпълваше със сълзи на голяма скръб за всички, които по един или друг начин отстъпиха от пророка Господен, и нямаха непоколебим дух за Святото Дело на Божия Пророчески Дух.
Какво се случваше с тях? Защо губеха Мира си от Господа? Нима за тях мирът с демонизираните човеци или с началствата и властите на нечестието беше по-ценен от Мирът, Който е Самият Исус? Нима не можеха да отърсят прахта от нозете си и Мирът Божий да се върне в сърцата им? Нима не можеха да устоят и да бъдат блажени миротворци, каквито в древността бяха Даниил, Седрах, Мисах и Авденаго?
Даниил беше хвърлен в яма с освирепели лъвове, но имаше Мирът Господен в сърцето си, и Архангел Гавриил затули с жезъла си челюстите на зверовете, за да го оставят невредим. Седрах, Мисах и Авденаго влязоха с Мир Господен в пламенна нагорещена пещ, готови самоволно да изгубят живота си за Бога, но да откажат преклонение пред златния образ на Навуходоносор. И Сам Мирът се олицетвори и въплъти като Четвъртия сред тях. Павел и Сила, с вързани от верига нозе, имаха Мирът Господен, и пееха на Святия Отец с Благодат в сърцата си, тъй щото стените на тъмницата им рухнаха, а веригите им се счупиха.
Толкова Свят и прекрасен Мир Господен!
Доказан и съвършено реален, Верен и Истинен, чуден и прославен!
Но така или иначе, много хора днес продължават да Го губят или никога да не Го намират. А как устоя слугата Господен през всички тези години? Как нито за миг не се уплаши, нито изпадна в малодушие поради яростната религиозна съпротива от църкви и вярващи? Как не хвърли писеца си настрани, та да каже с ужасно притеснение на Господа:
“Ах, Исусе! Мразят ме и искат да ме погълнат! Страх ме тресе и ужас ме довършва! Кошмари ме задушават, и съмнение ме преборва! Какво да правя, за да спася скъпоценния си животец? Как да избягам от враговете си, та да опазя едничката си кожа?”
“Кожа за кожа, да! Все що има човек, ще го даде за живота си!” – с тия внушения искаше дяволът да отнеме Мира от сърцето ми, както се опита в древността и спрямо праведния Йов. Но ето, братко мой! Слугата Господен стои и си пише помазаната книга, а дяволът кърши отстрани ръце и гледа. Защото когато Мирът Господен е вътре в нас, Сатана може да прави само това – да стои да гледа. Ами нека гледа, нека се учи! Но колкото и да гледа, няма да се научи! Защото той е паднал и продължава да пада, докато накрая ще се пльосне в огненото езеро. Но ти отново помисли, че Божият пророк опази и съхрани Мира в сърцето си. И ако имаше причина всичко това да се случи, то тя се дължи на Йеова Шалом, сиреч, на петия от лъчите на ангелското благовестие. Затова нека и аз сега отново се въздигна при моя Господ на върха на Небесната стълба, защото духът ми оставаше все така при Ветил. И ето думите, които Исус ми проговори:
“Слуго Мой! Въздай Слава на Бога, че си утвърден и помазан миротворец! Слуга, който нито веднъж през годините не изгуби Мира Господен, но го утвърди и възвеличи в живота си. Как исках да видя всичките напуснали те човеци – събрани на Хълма и омиротворени от Божия Дух. Но те не пожелаха Аз да бъда Мирът в сърцата им. Как исках с пророческите видения, които им давах, да се превърна в тяхното прибежище от бурята, и в техния заслон от жегата – но те се изпокриха като буболечки в дупките на пръстта, от която бяха изровени.
Как исках да бъда Съвършеният и Благодатен Мир във времето на тази последна скръб за всички ви – но само малцина намериха в живота си стълпа, който Гедеон нарече Йеова Шалом.
И ето – за сетен път Господ ще ви говори чрез слугата Си от височината на Ветил и ще ви благовести Божия Мир, та дано бихте Го познали и усетили. Защото само с Този Мир ще можете да устоите в следващите дни и години, които ви делят от Грабването. И блажени, днес и сега, човеците, които Ме вярват и искат повече от всичко друго в живота си. А ти, слуго Мой, сега Ме последвай в петия от лъчите на ангелското благовестие, защото това е лъчът на Божието Омиротворение. И в това видение отново Аз съм Ангелът Господен…”
След последните думи на Исус ние тръгнахме по стълбата, като слизахме надолу. И вече слизахме на земята, тъй щото очите ми видяха голям дъб, а там до дъба съзрях и Гедеон, който тайничко чукаше жито в лина си. И ето, че Господ ми проговори, като казваше:
“Само след миг Аз ще говоря с Гедеон, но ти сега виж подробностите на видението. Забелязваш ли къде Божият избраник чука житото си, за да го направи на брашно?”
“Да, Господи! Той чука жито в лина, за да го скрие от мадиамците…”
“А когато някой иска да крие нещо от някого, то такъв не изпитва ли страх? Не е ли страхът този, който обича да се крие?”
“Така е, Исусе!”
“Виж тогава, че Ангелът на Завета идва при Гедеон, за да отнеме страха му и да му даде Себе Си като Мир. А сега чуй и запиши думите, които ще му проговоря във видението…”
След тези думи Исус стана видим за Гедеон. И като се приближи при него, казваше му:
“Господ е с тебе, мъжо силни и храбри…” (Съдии 6:12)
Чул думите на Исус и все още не разбиращ Кой стои пред него, Гедеон Му проговори, казвайки:
“О, господине, ако Господ е с нас, то защо ни постигна всичко това? И къде са всичките Му чудеса, за които бащите ни ни разказваха, като думаха: Не изведе ли ни Господ от Египет? Но сега Господ ни е оставил и ни е предал в ръката на мадиамците…” (Съдии 6:13)
От думите на Божия избраник лъхаше такава безпомощност, щото аз мигновено погледнах към моя Господ. А тогава видях как Ревност и още по-силно благоволение изпълни зениците Му. И Той отново проговори на Гедеон, казвайки:
“Иди с тая твоя сила, и ще освободиш Израиля от ръката на мадиамците; не те ли изпратих Аз?” (Съдии 6:14)
С последното “Аз” Исус твърде силно закова твърдението, за да накара избраника Си да размисли, че срещу него стои Господ. Но Гедеон все още не разбираше и отново запя песента на малодушието:
“О, Господи! с какво ще освободя аз Израил? Ето, моето семейство е най-долно между Манасия, и аз съм най-малък в бащиния си дом…” (Съдии 6:15)
Последните му думи накараха Исус да се усмихне и да ми каже:
“Виждаш ли, слуго Мой, какво постоянно се случва между Мен и Моите Избрани? Защото както ти казах във видението с Яков, така и тук ще ти потвърдя, че избирам слабите, немощните, долните и малките, за да ги направя силни, мощни, горни и големи. И точно затова им ставам твърде необходим като Мир Господен…”
След тези думи Господ отново проговори на Гедеон, като му казваше:
“Непременно Аз ще бъда с тебе; и ти ще поразиш мадиамците като един човек…” (Съдии 6:16)
Последното твърдение на Исус дотолкова учуди Гедеон, че той побърза да Му каже:
“Моля Ти се, ако съм придобил Твоето благоволение, покажи ми знамение, за да зная Кой Си Ти, Който говориш с мене; моля Ти се, не Си отивай от тук, докато не дойда при Тебе и изнеса приноса си и го положа пред Тебе…” (Съдии 6:17-18)
Думите на Божия избраник просветиха мястото, тъй щото усетих, че лъчът на ангелското благовестие стана твърде силен. И докато не бях отворил уста, за да попитам моя Господ, Той ме изпревари, като ми казваше:
“Виждаш ли, слуго Мой, как просия лъчът на ангелското благовестие? А това се случи, защото Гедеон направи първата стъпка, с която да получи Божия Мир в сърцето си. И това беше желанието му за принос. Главната причина Моите да губят или да не получават Мира Господен в сърцата си, е тази, че не желаят да бъдат принос за Господа. Те не са готови да откъснат нищо от сърцата си, нито да пожертват каквото и да било от живота си, за да се изпълнят с Божието Омиротворение. Кажи Ми тогава:
Кои през годините устояха на гонението и яростта на дявола, които съпътстваха твоето слугуване и свидетелство? Не бяха ли това човеците, които всякога засвидетелстваха приносите си пред Мене? А кои категорично отпаднаха от Хълма Господен и Светлината на Божия Пророчески Дух? Не бяха ли това човеци, които останаха със свити и неблагоразположени за Мене сърца?
Но ето затова Аз ти давам да свидетелстваш за ангелското благовестие на Господния Мир – за да послужи за духовно коригиране и промяна на всички, които искат да Ме придобият и да се изпълнят с Мене. А на тия, които вече са пълни, да постоянстват в утвърждаването и избирането си. А ти виж как ще продължи видението…”
Отново гледах към видението, когато Исус усмихнат проговори на Гедеон, казвайки:
“Ще чакам догдето се върнеш…” (Съдии 6:18)
В следващия миг, пълен с Вярата на Авраам, Гедеон приготви яре и пресни пити, като сложи месото в кошница, а чорбата в гърне. Така той се върна с приноса си, за да се представи на Исус. А Господ, като му посочи един голям и гладък камък, казваше му:
“Вземи месото и пресните пити та ги сложи на тоя камък, а чорбата излей…” (Съдии 6:20)
И когато Гедеон стори заръчаното, Исус посочи приноса му, като ми казваше:
“Виждаш ли тези пресни пити върху камъка? Това е плодът на искрените устни и с него Божият избраник засвидетелства на Бога, че е благодарен за Милостта Му! Виждаш ли и месото от ярето? То отговаря на пълното пожертвувание за Господното Дело от Божия избраник с всичките блага на живота му! Забелязваш ли, най-сетне, и белият камък, върху който е поставен приноса на Гедеон?
В Святия Дух на ангелското благовестие именно той е Божието Омиротворение, сиреч, наградата от Господ за приноса на Божия избраник. Затова Аз сега ще потвърдя приноса на Гедеон…”
Докато още ми говореше, Исус бръкна в Мантията Си, като извади жезъла Си и докосваше приноса на Гедеон с месото и питите. А тогава Огънят на Божията Любов излезе от Камъка, та пояде приноса, тъй щото благоухание се въздигна към Отца на висините. И когато Исус мигновено изчезна от погледа на Гедеон, Божият избраник падна на коленете си, викайки:
“Горко ми, Господи Йеова! защото видях ангела Господен лице с лице…” (Съдии 6:22)
Избликът му накара Господ отново да ми каже:
“Виждаш ли в какъв страх и благоговение пребъдваха древните от Страшното и Свято Име на Моя Бог и Отец? Те знаеха, че са грешни и че не биха удържали да стоят в Святото Присъствие на Ангела на Завета. Но Гедеон щеше да стои, защото приносът му беше искрен и чист. Гедеон щеше да победи мадиамците, защото Бог стана неговият Мир…”
След тези думи, развълнуван от слугата Си, Исус се приближи и яви на Гедеон. И като докосна с десницата Си рамото му, казваше му:
“Мир на тебе, не бой се; няма да умреш…” (Съдии 6:23)
А след това, посочил към белия Камък, Господ отново ми проговори, като казваше:
“Иска ли Църквата Ми да слугува пред Олтар, наречен Йеова Шалом?
Тогава покорете се на ангелското благовестие, което ви давам чрез пророка Си, и принесете пресните си пити и пожертваните си юнци за Делото на слугата Ми! Защото от нищо друго не се нуждаете толкова силно в това скръбно време, както от Божието Омиротворение! И само след такъв принос Аз ще ви дам да бъдете поколението на победата и триумфа над духа на мадиамците!
Ето, Църкво Моя! Господ от Ветил говори на цялото Си домочадие! И Ангелът на Завета иска ангели за Завета Си! Покорете се на думите Ми! Изпълнете се с Духа Ми! И сътворете в сърцата си Божия Олтар на Омиротворението! А когато го сторите, последвайте Ме в шестия лъч от ангелското благовестие. Защото там, където има Божие Омиротворение, там непременно ще се яви и Божието Посвещение! Аз, Господ на Ветил, все още говоря и не млъквам!”

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s