ВЕТИЛ I – V ГЛАВА

5. ЧЕТВЪРТИЯТ ЛЪЧ НА АНГЕЛСКОТО БЛАГОВЕСТИЕ

(БОЖИЯТА ТВЪРДОСТ)

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю!
Искрено се надявам, че след третия лъч от Ветил животът ти за Господ Исус Христос и Небесното Царство никога няма да бъде същият. Защото всичко, от което се нуждаем – днес и сега – е промяна. Промяна в отношението ни към Бога. Промяна в критериите и ценностите. Промяна в целия ни начин на мислене. Защото ако бихме се задоволили само с определението “вярващи”, то измежду всички човеци бихме били най-много за окайване. Но когато Господ от върха на Ветил ни посочи и намери основание да ни нарече “Верни”, то тогава отношенията ни с Него наистина са станали съвършено хармонични. Аз няма да те успокоя, че в оставащите дни до Грабването ще ни бъде лесно. Много от нас Бог ще преведе през огън и вода, през примки и клопки, през всякакви възможни и невъзможни изпитания. Но едва тогава ще разберем от какво сме направени. Защото ако вътрешният ни състав е еднакъв с този на Камъка от Сион – то тогава не бива да ни плаши никоя тежест, нито да ни отчайва какъвто и да било натиск. Но ако не сме придобили Божията Твърдост, то няма как да устоим и ще имаме проблеми.
За да ме разбереш напълно, ще си послужа с един пример:
Представи си един висок великан, пратен от силите на ада, който няма друга задача по земята, освен да доведе всичките човешки сърца до поклонение към дявола и неговия син на погибелта. Този великан носи железен пръстен, сложен на показалеца на десницата му. И върху самия пръстен е изваян образът на Антихрист. Всеки път, когато великанът натисне някой човек с пръстена си, върху плочата на човешкото сърце остава печат от дяволския образ. А след това самият образ придобива голяма сила, понеже принуждава сърцето да мисли, както той иска, да вярва, както той иска, и да се покланя, където той му покаже. Този злокобен вариант се случва винаги, когато железният пръстен натисне глинено сърце, понеже глината няма възможност да се съпротивлява, но винаги приема релефа на натиска, който се упражнява върху нея.
Виждал си тухли, нали? Те винаги приемат формата, според калъпа, в който попадат, и пресата, в която се формоват. А след това тухларят ги изпича в пещ, за да запази образа им и никой след него да не може да го промени с друг. Защото глината, сама по себе си, може да се формова, само докато е мокра и податлива. Но когато премине през огън, тя запазва формата, която й е дадена, и не може да бъде променена. Тази тухла, разбира се, никак не може да претендира за твърдост и здравина, но не такава е целта на тухларя. Той просто иска да има под ръка много тухли, направени по един и същ калъп, за да свършат работа на строителите, които ще ги ползват. Ами ето такава, накратко, е религиозната активност на дявола. Слаби и плътски човеци, които попадат под опресията на религиозния дух, за да бъдат запечатани с образа на звяра, и да станат тухли за последната Вавилонска кула. И Сатана би бил безкрайно доволен, ако в кампанията на изпратения великан не бяха се случили непредвидими проблеми. Защото той, пълен с ужас, отива и докладва на дявола, че някои човешки сърца не подлежат на подпечатване, понеже същността им не е глинена, но каменна. И не просто каменна, но диамантена…
“Не се отчайвай точно сега!” – крещи пребледнелият дявол. И вдигнал списъци в костеливата си ръка, бие великана по главата, като му казва:
“Върни се и натискай, натискай, натискай! Удряй, удряй, удряй! Блъскай, блъскай, блъскай! Искам да пречупиш тия камъни и да ми ги подариш за тъмното ми царство! За какво са ми тухли, след като от тях нямам утеха? За какво ми е глина, след като е безлична и твърде евтина? Камъни ми пречупи, чуваш ли? С камъни да се върнеш, както в древните дни ми подари Валаам!”
И излиза отново великанът по земята, като търси камъните, за да ги запечата с образа на пръстена си. Намерил ги, той отново натиска, натиска, натиска… Блъска и удря, удря и блъска. И като се взира да потърси върху диамантите поне един белег, поне едничка драскотина от пръстена си, с ужас осъзнава, че Божиите камъни са повредили образа на пръстена му. Така великанът отново се връща в покоите на тъмния княз, като му казва съкрушен:
“Направи ми нов пръстен, княже! Този, с който подпечатвах глината, се повреди от диамантите!”
Дяволът загризва в пълно отчаяние ноктите си, а след това като въшлясал дълго чеше главата си, не намирайки какво още да измисли против скъпоценните от Сион. Те не се драскат, не се подпечатват, не се чупят, не се развалят, не се поддават, не се отчайват, не се предават, не се продават. Те са просто камъни, съградени върху Камъка от Сион, срещу който лукавият няма измислени оръжия…
Разбираш ли този пример, братко мой?
Проумяваш ли, че в крайна сметка цялата тъмнина работи за Божиите скъпоценни камъни? Защо? Ами първо – защото те се утвърждават пред Божието Лице именно като скъпоценни камъни, имайки състав, който е непосилен за повреждане, надраскване или счупване. Второ – защото всеки удар от тъмнината върху такъв камък, уврежда самата нея, а не камъка. Трето – защото всичко съдейства за добро на ония, които любят Бога, (както ни е писал Апостол Павел) защото са Избрани по Божието Предузнание и Всевечно намерение. И четвъртото, което ще се открие в четвъртия лъч на ангелското благовестие:
Твърдостта е категоричният белег за Небесния произход на Божиите Избрани! Тя е лъч от ангелското благовестие, който трябва да свети във всеки скъпоценен камък на Господ Исус Христос!
И така, скъпи мой братко, нека още малко да поговоря за Твърдостта. Защото, струва ми се, най-помазаните книги от Хълма Мория бяха свързани именно с Божиите скъпоценни камъни. Такива бяха “Мъдростта на Агур”, “Последният Храм на Хълма Мория”, “Скъпоценният камък от Сион”, “Символите на Скъпоценния Камък” и “Съградени на Канарата”.
Не можем да сме прочели такива книги и да си останем същите! Не може цяло десетилетие нашият чуден Господ да ни докосва, извисява и утвърждава, а ние да си мислим, че с нас нищо не се случва, и връзката с Хълма Мория е просто абонамент, основан на принципа “десятък – книга”, “книга – десятък”.
Нищо подобно, скъпи мой приятелю! Исус досега е вършил, а и занапред ще върши чудесата Си в дълбочините на сърцата ни. Защото ти свидетелствам в Святия Дух и нека Утешителят потвърди на сърцето ти думите ми, че дяволът си счупи ноктите и разрани ръцете да блъска духа ми, та дано бих спрял да светя, да пиша и да свидетелствам за великото Име Исус Христос.
Е, и?!!
Какво постигна злият Сатана, освен че възбуди ревността Господна и Сам Исус се яви като Свят Камък в тъмните му покои? Какво постигнаха рояците кукумявки и бухали срещу орела Господен, освен това, че Исус заби в ококорените им очища Меча на Божия Пророчески Дух? И най-вече – какво постигнаха жалките амонци и моавци, които се опитаха да поставят прегради пред Пътя на Божия Пророчески Дух? Аз силно се надявам да си чел книгата за империята Содом от “Духовните империи на Злото”, за да знаеш за племената на Амон и Моав. Но сега непременно ще ти напомня Божиите думи против тези противници на Христовата Църква, и така ще премина към същината на ангелското благовестие. Ето какво заявява Бог чрез пророка Си Моисей:
“Амонец и моавец да не влизат в Господното събрание; потомците им и до десетото поколение да не влизат в Господното събрание никога; защото не ви посрещнаха с хляб и вода по пътя, когато излизахте из Египет, и защото наеха против тебе Валаама Веоровия син от Фатур месопотамски, за да те прокълне. Но Господ твоят Бог не склони да послуша Валаама; а Господ твоят Бог промени проклетията в благословение за тебе, понеже Господ твоят Бог те обикна. Да не им благопожелаваш мир или благополучие през всичките си дни до века…” (Второзаконие 23:3-6)
Виждаш ли колко категорични са думите на пророка? А знаеш ли с колко амонци и моавци днес дяволът е напълнил отстъпилите от Завета Господен църкви? Знаеш ли колко много са се умножили платените лъжепророци на дявола, готови за една пачка долари да прокълнат поколението на Божия Пророчески Дух? Малко ли беше вятърът, който задуха против верните на служение “Мория” от хора на всякакъв демоничен дух? Малко ли езици се заклатиха в езавелски и валаамски чародеяния, та дано биха затворили Божията зеница? Но склони ли Отец да послуша нечестивите? Стана ли Исус кукла на религиозни конци, та както Го дърпат чародейните кукловоди с устните си, така и да постъпи според очакванията им? Защото преди близо десет години амбициран наемник се беше заклел пред стадото си, казвайки:
“Да не ми е името… ако не изкореня влиянието на този Главчев, и не затрия служение “Мория” до дъното на пъкъла! Добре запомнете думите ми! Добре ги запомнете!”
Овцете му толкова добре ги запомнили, че чак и до Божия слуга стигна гнусната заплаха. Но явно, че богът, на който се молил въпросният пастор, (и чието име ще спестя, за да не изцапам Святостта на тази книга), е бил твърде муден, нищожен и слабичък дух. Защото десет години по-късно слугата Господен продължава да пребъдва като Корен Давидов, а нито един пастир не го е изкоренил.
И какво излезе в крайна сметка с този петдесятен Валаам? Той се опита да прокълне Божия пророк, но Бог обърна проклетията му в благословение за слугата Си. Защото тоя Валаам искаше да ме изкорени, а пък Исус още толкова ме вкорени! Той се опита да ме затрие до дъното на пъкъла, а пък Исус ми показа не само всичките кръгове на ада в книгата “Как ще избегнете от осъждането в пъкъла?”, но заведе слугата Си дори до огненото езеро…
На това какво ще кажеш, братко мой? Слуша ли Бог валаамовци? Благоволи ли в гнусните им проклятия и хули? И приема ли Святият Отец да отговаря на петдесятни и всякакви други чародейства, за да хвърли злощастие върху слугата Си, станал жертвен юнец на Престола Му?
Нека ти кажа, че идва едно време, наречено Милениум, когато Божиите съдии ще седнат на престоли, за да съдят беззаконията на Луцифер и на всичките началства и власти на нечестието. И тогава Исус ще разтвори една книга, наречена “Книга на демоничните изповеди”. И когато духът на Валаам изповяда дългата си кариера на земята, ще стигне и до интимната си връзка с въпросния пастор по-горе. А щом и тя бъде изповядана, то непременно записаното ще се превърне във въже, което в Деня на Страшния Съд ще се стегне на възел около духа на нечестивия, за да го придърпа в сетнината му.
Сега разбираш ли най-сетне, че този, а и всички други платени вавилонски наемници не са никак за завиждане, но напротив – за окайване. Защото докато са зубрили учебниците си по теология фатално са пропуснали да осмислят твърде сериозните думи на Господ Исус Христос, касаещи именно тяхното беззаконие:
“Но имам малко нещо против тебе, защото имаш там някои, които държат учението на Валаам, който учеше Валака да постави съблазън пред израилтяните, та да ядат идоложертвено и да блудстват. Така също имаш и ти някои, които държат, подобно на ония, учението на николаитите. Затова покай се; и ако не, ще дойда при тебе скоро и ще воювам против тях с меча, който излиза от устата Ми…” (Откровение 2:14-16)
А ако ти наистина искаш да осмислиш тези Божии думи и никак повече да не те вълнуват напъните на църковните лъжепророци, то прочети следващите редове, защото с тях влизам в същината на разглежданата тема. И така, мили мой братко! Нека отново се въздигна при моя Господ във височината на Ветил, където духът ми оставаше с Него. Защото Той отново започна да ми говори, като казваше:
“Верни и истинни са размишленията ти, слуго Мой. Защото Господ твоят Бог наистина е силен да обърне всяка проклетия в благословение. Но сега ти казвам да Ме последваш в четвъртия от лъчите на ангелското благовестие. Защото там, долу, има един амбициран Валаам, който е приел корист от Валак, и е намислил да прокълне Израил. И срещу нечестивия дух, обсебил Валаам, непременно ще се възправи Господен ангел. А ти непременно трябва да видиш тайната на ангелското благовестие, защото тя съдбоносно е свързана с Евангелието и Пътя Господен. А сега Ме последвай…”
След тези думи на Исус при височината на Ветил се яви Господен ангел. И като погледна към Исус, Който му даде знак, тръгна надолу по стъпалата на Небесната стълба, а ние го последвахме. И когато вестителят вече беше слязъл, аз видях Валаам да язди ослицата си по стеснен път. В едно с него се придвижваше и тъмнината на страшно дяволско коварство, което беше като черен облак, обградил подобно пръстен сърцето му. И ето, че ангелът Господен извади нож от мантията си и застана на пътя, за да спре настъплението на злия дух. А когато ослицата видя ангела и прострения в ръката му нож, тя мигновено свърна от пътя, като отиваше встрани към полето. Това накара Валаам да удари ослицата с гегата си, за да я върне в пътя. А тогава Небесният пратеник мина напред по пътя, който се стесняваше и имаше зидани прегради и от двете си страни. И ето, че Исус ми проговори, като казваше:
“Виждаш ли, слуго Мой, как Пътят се стеснява и от двете си страни?”
“Да, Господи мой! Виждам това!” – казах аз. А Господ продължи да ми говори, като казваше:
“А не предупредих ли Аз в Евангелията, че Моят Път е стеснен? И не призовах ли всички ви да тръгнете по стеснения Път? Как мислиш тогава? Ще позволи ли Господ на един измамен и подкупен от човеци пророк да отвори устата си и да прокълне народа Му? Колко повече – когато този злотворец създава впечатление, че върви на Пътя Господен!
Но ето такъв е и скритият прочит на ангелското благовестие.
А ти виж сега как ще се развие ситуацията с Валаам…”
Отново гледах с вълнение във видението, когато забелязах как Валаам и ослицата минаха в теснината на пътя. А там, видяла отново ангела с прострения нож, ослицата кривна встрани на тесния път, като притисна Валаам до зида. А той още по-лошо я удари, решил, че гегата му ще има достатъчен възпитателен ефект. Но било, че ослицата направи още няколко метра напред, понеже ангелът се отдръпваше, нищо не подобри ситуацията за Валаам, защото ослицата вече не можеше да отбие нито наляво, нито надясно. И тя, като видя ножа на ангела досущ до главата си, падна и се свлече на краката си, притискайки Валаамовите нозе. А тъмният облак около сърцето на Валаам почерня твърде зловещо и той тръгна да налага с цялата си ярост кроткото животно. Но точно тогава ослицата проговори с човешки глас, като казваше на Валаам:
“Що съм ти сторила та ме биеш вече три пъти?” (Числа 22:28)
А Валаам, без да осмисли, че говори с животно, й изкрещя, казвайки:
“Защото се подигра с мене. Ах, да имах нож в ръката си! Сега бих те заклал…” (Числа 22:29)
Точно в този миг Исус отново ми проговори, като казваше:
“Чу ли думите в реакцията на Валаам? И ако си ги чул, кажи Ми: Човешки ли са тези думи? Защо точно за нож в ръката си помисли Валаам? Не затова ли, понеже с нож в ръката си ангел Господен спря ослицата му? Но ако Валаам още не вижда Божия пратеник, то демоничният дух в сърцето му не го ли вижда?
Чуй тогава изповедта на ослицата, понеже в нея вече заблестява лъчът на ангелското благовестие…”
Отново гледах във видението, когато чух ослицата да казва на Валаам:
“Не съм ли аз твоята ослица, на която си яздил през целия си живот до днес? Имала ли съм навик друг път да ти правя така?” (Числа 22:30)
А Валаам и отговори:
“Не!” (Числа 22:30)
Докато още чувах отговора на Валаам, Исус с твърде ревностен Глас ми проговори, като казваше:
“Виждаш ли тайната в думите на ослицата? Защото тя казва на Валаам, че е била неговата ослица, която е яздил през целия си живот до днес? Как ти разбираш това – „до днес”?”
“О, Исусе! Тия думи идат да покажат – до мига, в който Валаам премина на друг дух, който не е Божият! Защото за Валаам се знаеше, че е пророк на Бога. А когато благоволението на Бога падне от Валаам, то непременно ще премине в ослицата. Защото, за разлика от него, тя не е на друг дух, нито е обсебена от мрак и тъмнина…”
“А ще поиска ли ослицата да премине с Валаам по стеснения Път, след като насреща й е ангел Господен с нож в ръката?”
“Не, Господи! Тя ще има страх от Бога!”
Следващите думи на Исус бяха ослепителна Светлина. Защото Той съкровено ми каза:
“Не просто страх, Стефане! Не просто страх, но твърдост! Защото тази ослица непременно е познавала пътищата на пророка, и Духа, Който пътува на нея, когато Валаам е пребъдвал във Волята на Всевишния. Но тя никога не е носила на гърбината си товар от беззаконие, платен със златото и среброто на дявола. Виж тогава как продължава видението нататък…”
Отново погледнах във видението, когато очите на Валаам се отвориха, а тъмният облак побърза да се изпари от сърцето му. И като видя Божия вестител, с нож против него, Валаам падна на нозете си, осъзнавайки едва сега страшната си лудост. А ангелът Господен с твърде строг и гневен глас му проговори, казвайки:
“Ти защо би ослицата си вече три пъти? Ето, аз излязох да ти се съпротивя, защото пътят ти не е прав пред мене; и ослицата ме видя и се отби от мене, ето, три пъти; ако да не бе се отбила от мене, до сега да съм те убил, а нея да съм оставил жива…” (Числа 22:32-33)
Едва бях чул ангела, когато Господ отново ми проговори, като казваше:
“Виж сега колко голяма тайна се открива в благовестието на ангела. Защото сам той казва, че ослицата го видя, а пък Валаам не. Но ако една ослица на стеснения Път вижда ангел Господен, то тя не е ли преживяла в пълнота Моето обещание към Натанаил:
“Отсега ще видите Небето отворено и Божиите ангели да възлизат и слизат над Човешкия Син…”
Разбираш ли най-сетне Светлината на този небесен лъч?
Защото, ето, стесненият Път съм Аз, Христос, а ангелът слиза над Мене! Защото Аз съм Пътят, и Истината, и Животът! Ослицата е, която познава Гласа на Божия Пророчески Дух! Валаам е нечестивецът, извратил сърцето си, за да се продаде на дявола за шепа користи. А ангелът Господен е вестителят, който пази Пътя от всяка тъмнина и беззаконие!
Нека тогава Църквата Ми да си спомни в думите на пророк Захария как нейният Господ влезе в земния Ерусалим, защото с тези думи Той ще влезе и в Небесния Ерусалим…”
“Радвай се много сионова дъщерьо; възклицавай, ерусалимска дъщерьо; ето, твоят Цар иде при тебе; Той е праведен, и спасява, кротък, и възседнал на осел, Да! на осле, рожба на ослица…” (Захария 9:9)
Да позволя ли върху гърбината на ослицата Ми да се възкачват люде с Валаамовата заблуда, или да пратя истински пророк, който подобно на ангела да държи прострян Меча Ми в стеснената част на Пътя Ми? И да бъде ли друга вярната Ми Невяста, освен ослица, която твърдо отказва да върви по Пътя Господен с лъжлив дух на гърбината си? Да забравят ли Моите, че един от Апостолите Ми е написал сериозно предупреждение против нечестивите, опитващи се да яхнат именно ослицата Господна:
“Горко им! защото ходят по Каиновия път, заради печалба се впускат във Валаамовата заблуда, и погиват в Кореевото упорство…” (Юда 1:11)
Но ето, люде Мои! Лъч на ангелско благовестие ви давам чрез слугата Си! И на всички вас казвам:
Бъдете онази ослица Господна, чиято твърда гърбина ще понесе най-жестоките удари от лъжепророка, но няма да помръдне и крачка напред, докато Валаам не бъде съкрушен от ангела Господен!
Бъдете онази кротка и вярна на Бога ослица, с която Бог е силен да хвърли смут върху всичките лъжепророци на Вавилон. Защото всички те вкупом се втурнаха, за да се смесят сред Божието домочадие, но никак не помислиха, че Аз наблюдавам кривите им пътища, и виждам кесиите им, пълни с користите на дявола! А там, при Вратата на Пътя, Моят ангел няма никак да ги пусне. Защото Мечът Господен ще ги прониже, и Духът Господен ще ги убие на място. За да премине по Пътя само ослицата Господна, на която Господ е дал да носи всичкия Му товар!
Затова казвам на всички ви:
Бъдете твърди и се укрепете, защото Аз ще обърна Валаамовата проклетия в благословение за вас! Всички лъжливи пророци и безумни пастори, които ви кълнат и съдят с остри и страшни думи, непременно ще се счете, че ви благославят! Защото Господ е силен да извърши писаното против Вавилон и нечестивите му слуги:
“Веселете се за него, небеса и вие светии, вие апостоли и пророци, защото съда, с който вие бяхте осъдени, Бог отсъди над него…” (Откровение 18:20)
Всяка чародейна молитва против сърцата ви, ще е бумеранг, който се връща против сърцето на злия, който е клатил езика си! Всички хули, укори, позори и лъжи, с които сте омърсявани, непременно ще се превърнат в опустошителен дъжд, който потопно ще навали върху нечестивите! Всяко зло намерение, скроено против вас, Аз ще осуетявам, имайки всякога пред очите Си думите на слугата Си Давид:
“Те нека кълнат, а Ти благославяй; когато станат те ще се посрамят, а Твоят слуга ще се весели…” (Псалом 109:28)
А когато бурята нападне нечестивите, тогава върху всички вас ще дойде Божието Омиротворение. Понеже то е петият лъч на ангелското благовестие, за което ще говоря на слугата Си в следващото видение.
Аз, Господ на Ветил, все още говоря и не млъквам!”

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s