ВЕТИЛ I – II ГЛАВА

2. ПЪРВИЯТ ЛЪЧ НА АНГЕЛСКОТО БЛАГОВЕСТИЕ

(БОЖИЯТ ИЗБОР)

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю!
Ако в началото на моето слугуване Исус беше ми показал докъде ще достигна в Божия Пророчески Дух, то тогава със сигурност сърцето ми би отпаднало на мига, защото едва ли щях да понеса мисълта за твърде стръмната и непристъпна височина на Божиите откровения. Но сега устните ми преливат от благодарност към моя Спасител, защото Той е знаел как да ме води. Стъпка по стъпка, ден след ден. Книга след книга и месец след месец. И най-вече – кръг след кръг, в години след години.
Как са живели човеците през тези години, докато аз живях за Исус, не се наемам да опиша, нито да изкажа. Как са се променяли техните умове и сърца в зависимост от бурните промени, които настъпиха в България – също не смея да твърдя. Но със сигурност тук ще изявя свидетелствата на моя живот, защото той беше Сионово състезание. Едно тичане, на което в началото не знаех дали съм способен. Едно непрестанно обновяване на ума и утвърждаване на сърцето ми в твърде скъпоценното познаване на моя Господ и Бог.
А сега със сигурност мога да ти заявя, че Исус е неизчерпаем и преизобилен. Той е съкровищницата на Божията Тайнствена Премъдрост. И в Него са събрани всички знания, откровения, просветления и благодатни опитности. И за разлика от обучението на един книжник, който би накълвал купища от безполезна теология, за да направи ума си като автоматичен конкорданс, на слугата Си Господ даде да изживее онова, което му се дава за описване и изява на Божието домочадие. И в това отношение съм напълно спокоен и съвестта ми е чиста, понеже никога не пих от чужди извори, нито ползвах чужди трудове и свидетелства. Аз се покорих на Гласа Господен, за да извърша записаното в плановете Му за моя живот, а не за някой друг живот. И да се утвърждавам именно в Неговото посочване и избиране, а не в подписите на мазни ръчички, които раздават договори за църковна кариера.
Разбираш ли думите ми, братко мой? Проумяваш ли колко по-важно е да станеш прицел на Божия Избор, а не на човешкия такъв?
Още помня как в детството на моята вяра един лъскав пастор ме привика в кабинета си, като ми казваше:
“Аз имам планове за теб и внимателно те наблюдавам! Ако вършиш всичко, което ти казвам, ще се издигнеш в църквата ми!”
“О, нима ще се издигна в църквата ти, пасторе? Нима ме наблюдаваш и имаш планове за мен? Нима си посочен от Всевишния Бог, за да ме избереш, като ме филтрираш и прецедиш според теологическата си закваска? Нима ще се покоря на човешката ти доктрина за “ученичество”, за да ставам калъп в ръката ти, който да направиш по образ и подобие на жалкия си кариеристичен дух? Нима ще стана лизач на подметките ти, и евтин клакьор на триточковите ти проповеди? Нима ще имам вакантно място – винаги на втория ред в залата, за да ти викам “Амин”, преди още да си отворил устата си, и “Алелуя”, когато я затвориш?…”
Можеш вярно и истинно да предположиш, че отказах супер кариерата, предложена ми от въпросния пастир. И като не намерих мир от Бога в сърцето си, отказах да му посещавам църквата, която беше станала негов семеен бизнес. Само няколко месеца по-късно тя закономерно се разпадна, защото се оказа с подкопана основа. А овцете й, водени от стадното си чувство, се заозъртаха за друга религиозна гега, за да се прелеят в друго стадо – този път с още по-лъскав и амбициран овчар, който да им проповядва за църквите на Бродуей и за благовестието на “Кока Кола”. Или както се казваше в един клип на известната напитка:
“Кока Кола – винаги има в какво да повярваш!”
Но аз вече съм повярвал в Господ Исус Христос и съм предал живота си в Неговата Ръка, за да ме вълнуват каквито и да било демонични послания, идещи оттатък океана. Въпросът тук е друг, а именно:
На кого си станал избор и кой е посочил живота ти?
Аз няма да скрия от теб ужасната реалност, че живеем в свят, където всеки иска да те контролира и има свой план за живота ти.
Държавата иска да те контролира и да те превърне в политически мотивирана личност, която да избира между един куп безбожни партии – за да положи за тях смисъла на съществуването си!
Медията иска да те контролира, за да гледаш нейното реалити-шоу и да пускаш SMS-и по мобилния си телефон, за да могат шефовете й да натрупат гигантски печалби от разпръскваната в ефира съблазън.
Екстрасенсът иска да те контролира, за да се заковеш пред неговата телевизионна мрежа за суеверни рибки и да цъкаш с език как “космичният разум” казва, доказва и предсказва чрез него!
Всеки първи, втори, пети и десети религиозен гуру иска да те контролира и да те убеждава, че вън от неговото засеняване си изгубена душа, която ходи в сенките на мрака. И всички тези, които изброих по-горе, имат план за теб, който се състои в това – да изпият твоя живот, за да се напълни техният. Да смучат твоите благословения като ненаситни пиявици, докато се пръснат от лочене и ояждане.
Всички тези демонизирани кукли, ръководени от главния кукловод, наречен дявол и Сатана, имат за цел да те поставят под неговите съдби и да те завлекат в неговата сетнина. Но ето, че от едно място, наречено Ветил, към сърцето ти се насочват Небесни лъчи. Лъчи, които не са от този свят, и нямат нищо от него. Лъчи на благовестие, родено не от плът и кръв, но от Пламенното и Любящо Сърце на Небесния Отец. Лъчи, в които ти виждаш как по една Небесна стълба слизат и се възкачват ангели. Те не просто се разхождат, ей така – заради идеята да посетят земята. Не! Те са вестители и пратеници на Всевишния Бог, пълни с Мощта и Силата Му. Всеки от тях е като една звезда, която пулсира от Светлина и Благодат. Всеки от тях пише с делото Си Вечното благовестие на Сион. Всеки от тях пълни очите си със сълзи на състрадание, когато вижда човешки души, уловени в тъмницата на проклетия и паднал херувим. Всеки от тях жадува да прекрачи границата на човешкото битие и да изтръгне пленниците и въздишащите от твърде голямата болка на греха и смъртта.
Ето за тези Небесни наши приятели ще ти говоря в тази книга. За делото, което вършат, и за следите, които са оставили във Вечната и Свята Библия. Защото тези следи са лъчите на тяхното благовестие. И ако би ми казал, че ангелите не могат да бъдат подражавани, нито следвани, то скоро би възбудил ревността ми, за да ти напиша думите на един Божий слуга, който на земята светеше като ангел, и сега е Небесен ангел в Съвета на Светиите. А той написа на всички ни в посланието си:
“Сити сте вече, обогатихте се вече, царувате и то без нас. И дано царувате, та ние заедно с вас да царуваме; защото струва ми се, че Бог изложи нас, апостолите, най-последни, като човеци осъдени на смърт; защото станахме показ на света, на ангели и на човеци; ние безумни заради Христа, а вие разумни в Христа, ние немощни, а вие силни, вие славни, а ние опозорени. Ние до тоя час и гладуваме и жадуваме, и сме голи, бити сме и се скитаме, трудим се, работейки със своите ръце; като ни хулят, благославяме; като ни гонят, постоянстваме; като ни злословят, умоляваме; станахме до днес като измет на света, измет на всичко. Не пиша това, да ви посрамя, но да ви увещая, като любезни мои чада. Защото, ако имахме десетки хиляди наставници в Христа, пак мнозина бащи нямате; понеже аз ви родих в Христа Исуса чрез благовестието. Затова ви се моля, бъдете подражатели на мене…” (1 Коринтяни 4:8-16)
А на друго място пак той ни напомня:
“Братя, аз не считам, че съм уловил, но едно правя, – като забравям задното и се простирам към предното, пускам се към прицелната точка за наградата на горното от Бога призвание в Христа Исуса. И тъй, ние, които сме зрели, нека мислим така; и ако мислите вие нещо другояче, Бог ще ви открие и него. Само нека имаме за правило да живеем според това, в което сме достигнали същото да мъдруваме. Братя, бъдете всички подражатели на мене и внимавайте на тия, които се обхождат така, както имате пример в нас. Защото мнозина, за които много пъти съм ви казал, а сега и с плач ви казвам, се обхождат като врагове на Христовия кръст; чиято сетнина е погибел, чийто бог е коремът, и чието хвалене е в това, което е срамотно, които дават ума си на земните неща. Защото нашето гражданство е на небесата, отгдето и очакваме Спасител, Господа Исуса Христа…” (Филипяни 3:13-20)
Вярваш ли ми, братко мой, че само сърце на Божий ангел би могло да роди толкова съкровени и Святи думи? Виж как Павел ти казва, че нашето гражданство е на небесата. Ти знаеш ли какво е гражданството? Това е статут на привилегия, право и власт, с които разполагаш, когато бъдеш обявен за гражданин на някой град. Ти ставаш негово олицетворение и представител от неговия елит. За времето, когато Павел е писал посланието си, Рим е бил центърът на света, а римското гражданство е било върховна светска привилегия. Сам Павел е имал такова гражданство по плът, което е било достатъчно силен аргумент против гонителите му, за да внимават, понеже гонят гражданин на Рим. Но ето, че в посланието си Павел се отрича от това светско гражданство, за да ни даде надеждата и благовестието за едно друго гражданство, което е на небесата. Защото, искат или не, и най-великите земни градове винаги губят гражданите си, а някъде в покрайнините им има специално пространство, наречено гробища, където живите граждани погребват мъртвите граждани.
Но в Небесния Ерусалим гробища няма! Няма смърт! Няма тление! Няма загуба! Там има вечни празници и неспирно тържество, блаженства и утеха, които око не е виждало, ухо не е чувало, и за които на ум не ни е дохождало. На кой град тогава да заложиш? И какво стремление да има в духа ти? Дали да бъдеш земен гражданин на земен град с гробища, или Небесен гражданин на Небесен Град без гробища? Ако без съмнение си пожелал второто – то тогава бъди подражател на Павел. Бъди ангел като него и посвети живота си на Божия Свят Дух, и на Делото, Примера и Словото на Господ Исус Христос. Защото Този Свят и Превъзвишен мой Спасител все така оставаше при мен във видението с Натанаил. И аз, като не можех да Го погледна поради бляскавата Светлина на Дрехата Му, наведох главата си пред Него, като Му казвах:
“Исусе! Твърде бляскави и ослепителни са лъчите на Ветил, които се събират в Дрехата Ти! Имай благоволение към слугата Си, Господи! И дай му да пророкува и да възвести на Църквата тези ангелски лъчи!”
В отговор на думите ми Господ простря ръцете Си и ме прегърна. А след това, като ме пронизваше с погледа на очите Си, ми проговори, като казваше:
“Възрадвай се, слуго Мой! Защото ако на първите Си свидетели и пратеници казвах, че има много неща, които не мога да им споделя, защото не биха ги понесли, то на теб ще споделя всичко за Ветил, защото ще го понесеш. И не просто ще го понесеш, но ще направиш тази книга паметна за последното поколение на Сион. Затова сега Ме последвай във височината на Духа, за да видиш нещата от върха на Небесната стълба…”
След тези Свои думи Господ просто ме хвана и полетя с мене нагоре, тъй щото земята се отдалечи от очите ми, а Ветил стана превъзходно реален за сърцето ми. И колкото повече се въздигахме по стъпалата на стълбата, по която слизаха и се възкачваха ангели, толкова повече сърцето ми преливаше от усещането, че това е най-святият и най-благословеният дар от Исус за слугата Му. А когато накрая се намерихме на върха на стълбата, Господ отново ми проговори, като казваше:
“Гледай, слуго Мой! Защото Аз сега ще простра жезъла Си по протежението на стълбата. И в най-долния й край вече няма да бъде планетата Земя, но Свещеното Писание на Моя Бог и Отец. Тъй че лъчите на ангелското благовестие ще докосват точно определени места от Писанието, които ще ти дам да видиш във видения, и всяко от виденията ще бъде изява на ангелското благовестие. А сега гледай…”
Ето, че Исус бръкна в мантията Си, като извади Жезъла Си и го простря по всичките стъпала на Ветил. А тогава настъпи знамение. Защото в долната част се разгърна огромен Свитък, който се разпростря от начало до край. И думи заблестяха от Свитъка, като хиляди звезди по цялата му дължина. И ето, че дванадесетте лъча на ангелското благовестие излязоха от Жезъла на Исус, като докосваха определени места по Свитъка, тъй че те мигновено просияха. А когато това се случи, аз вече виждах Съвършеното великолепие на Ветил, разположено по цялото Свещено Писание. Тогава Господ отново започна да ми говори, като казваше:
“Ето, Стефане! Сега виждаш Ветил – такъв, какъвто се вижда от Святия Престол на Моя Бог и Отец! Дванадесет лъча на ангелското благовестие се простират върху дванадесет най-святи места във Вечната и Свята Библия. Тези лъчи не са подредени по земна хронология, но по Небесно значение. Затова ти сега гледай на главния от лъчите, който докосва главното място. Защото това е лъчът на Божия Избор. А ние ще слезем по този лъч до мястото, за да видиш как се изявява ангелското благовестие…”
След последните думи на Исус, ние наистина се спуснахме по самия лъч към Свитъка на Писанието. И колкото повече го приближавахме, толкова повече образи и събития започнаха да проличават. А когато накрая бяхме на самото място, очите ми съзряха Божия избраник Яков. Това ме накара да попитам Исус:
“Господи мой! С Яков ли е свързан главният лъч на ангелското благовестие?”
“Разбира се, че е с него, слуго Мой! Защото именно на Яков Аз дадох съня с Небесната стълба!” – ми отговори Исус и продължи:
“А точно сега е особен миг от живота на Яков, който напълно трябва да проумееш. Не само ти, но цялата Ми Църква. Защото тук ще се изяви тайна, замълчана от хилядолетия. И сега е миг ангелското благовестие вече да се случи…”
Думите на Господ ме накараха да погледна към стълбата и да потърся ангел с очите си, който да се яви като вестител. Но колкото и да гледах, ангел не виждах. А липсата му ме подбуди да попитам Исус:
“Господи мой! Къде е ангелът, който ще слезе по стълбата, за да яви благовестието!”
Наивният ми въпрос накара Господ сърдечно да се разсмее. А след това приятелски да ме прегърне и съкровено да ми каже:
“Главният лъч на ангелското благовестие Отец Ми не би дал на който и да е ангел. Защото този лъч е привилегия само на Ангела на Завета. А ти знаеш ли Кой в Стария Завет беше Ангелът на Завета? Защото Той е Същият, Който възпря Авраам на Хълма Мория, за да не посяга с ножа си на Исаак…”
Бях останал без дъх от вълнение. Защото в този миг сърцето ми знаеше, че Исус е Ангелът на Завета. И това ме накара да падна в нозете Му и да Му кажа:
“Господи мой! Ти Си Ангелът на Завета, с Който Отец възпря ръката на Авраам, за да не посегне на обичния си син. Ти Си Ангелът на Завета, Който водеше Израил с облак денем, и с пламенен стълп нощем. И пак Ти Си Ангелът на Завета, Който сега е дошъл, за да изяви главният от лъчите на ангелското благовестие, който е в Божия Избор. Но защо лъчът не посочи първом Божия приятел Авраам на Хълма Мория?”
Исус се усмихна на думите ми, а след това отново ми проговори, като казваше:
“Ти непременно ще видиш Авраам в едно от следващите видения на ангелското благовестие, но сега знай, че главният лъч на Ветил е свързан с Ангела на Завета. И в очите на твоя Господ Авраам, Исаак и Яков са като коренът, растението и плодът на Вярата. Авраам беше коренът на Вярата, но не му се даде да види Ветил. Исаак беше растението на Вярата, но и той не достигна до Небесната стълба. Но накрая при Яков се яви плодът на Вярата, и затова му се даде да види Ветил. Гледай тогава какво ще стори с Яков Ангелът на Завета, след като вече му е дал съня с ангелското благовестие! Защото именно в стореното ще се яви тайната на Божия Избор…”
След тези Свои думи Исус пристъпи към Яков. И като се вкопчи в духа му, опитваше се да изпълни тялото му. А тогава Яков показа сериозен отпор, като започна всячески да се съпротивлява. И колкото повече Исус се опитваше да надвие, толкова повече Яков намираше начин да Му противодейства. В самото видение, продължило сякаш часове, не можеше да се очертае победител от изхода на борбата, когато накрая Исус натисна ставата на бедрото му, тъй щото Якововото бедро се измести. А това Го принуди да каже на Яков:
“Пусни ме да си отида, защото се зазори…” (Битие 32:26)
А потомъкът на Авраам Му отговори:
“Няма да те пусна да си отидеш, догде не ме благословиш…” (Битие 32:26)
Отговорът на Яков накара Исус да се усмихне. А след това да го попита:
“Как ти е името?” (Битие 32:27)
И когато той Му отговори, Господ категорично му каза:
“Няма да се именуваш вече Яков, но Израил, защото си бил в борба с Бога и с човеци и си надвил…” (Битие 32:28)
Думите на Исус озадачиха Яков. И той, все още не разбиращ, отново Го попита:
“Кажи ми, моля, твоето име…” (Битие 32:29)
А Господ, като го погледна със Съвършена Любов, му проговори, казвайки:
“Защо питаш за моето име?” (Битие 32:29)
И като докосна с ръцете Си главата му и го благослови, оттегли се от видението. А след това отново се обърна към мен, като ме попита:
“Как мислиш, слуго Господен? Защо Аз цяла нощ се борих с Яков и не му надвих? Как може твоят Господ, чрез Когото Отец създаде видимото и невидимото, началствата и властите, силите и господствата, да не надвие над Яков? И не просто да не му надвие, но дори да му признае, че е бил в борба с Бога, и с човеци, като е надвил?”
“Чудно ми е това, Господи!” – отговорих аз – “А и името, с което Ти кръсти Яков, сякаш внушава бунт и съпротива, а не благоволение в Божия Избор…”
“Нека ти стане още по-чудно, като отново ти припомня думите Си към Яков:
“Няма да се именуваш вече Яков, но Израил, защото си бил в борба с Бога и с човеци и си надвил…” (Битие 32:28)
А ти, слуго Мой, видя ли някъде човеци в тази среднощна борба, за да се счетат за верни думите Ми? Не човек, но човеци! Къде бяха човеците, които се бореха с Яков, освен Ангелът Господен, Който се бореше с него? Защото именно тук е тайната на Божия Избор и Светлината на ангелското благовестие…”
Докато още Господ ми задаваше въпроса Си, Скритата Му Манна просия в дълбочините на сърцето ми, тъй щото с голямо вълнение Му отговорих, казвайки:
“Исусе! Наистина имаше човеци, освен Бога в борбата с Яков! Защото единият човек беше човешкото в Яков, а другият Човек беше Божието намерение за Теб да станеш Човешки Син. И ако Ти, Господи, допусна Яков да Те победи, то е, защото в Сърцето на Отца победи желанието да Те свърже завинаги с човешкия род, като Човешки Син. И ето тук аз виждам великата тайна в името Израил. Защото Израил ще рече “борецът, който заплени и покори Божието Сърце”. А това запленяване започна още при Авраам, който реши да пожертва сина си Исаак на Бога, тъй щото и Отец отпосле да пожертва Теб, като Човешкия Син, за Спасението на света. Така ли е, мой Господи?”
Надеждата в погледа ми срещна благодатните зеници на Исус. И Той, като посочи с ръка Израил, съкровено ми проговори, като казваше:
“Верни и Истинни са думите ти, относно причината да бъда победен от Израил. Защото за Небесен Дух, Какъвто бях допреди Отец да Ме направи Човешки Син, Аз наистина направих благодатно предизвикателство срещу Самия Себе Си. И като позволих на Яков да Ме победи, нарекох го Израил. А сега нека цялата Ми Църква да запомни първата тайна на ангелското благовестие, свързана с Божия Избор. Защото тази тайна гласи:
Божият Избор е благодатно предизвикателство спрямо Божията Сила! Бог обича да предизвиква Сам Себе Си, защото е Всемогъщ и така възвестява в поколенията Своята Сила и Слава!
Аз винаги ще избирам бунтовните, за да ги направя покорни!
Винаги ще избирам слабите, за да ги направя силни!
Винаги ще избирам слепите, за да ги направя зрящи!
Винаги ще избирам немощните, за да ги направя могъщи!
Винаги ще избирам младенците и сучещите, за да накарам да млъкне врагът и отмъстителят!
И най-вече – винаги ще избирам Израил, като борец с Бога!
Защото в първия лъч на благовестието Ме пребори той, но в последния лъч на благовестието го преборвам Аз!
Разберете ли този главен лъч, то ще ви стане ясно колко много Бог ви обича. Защото людете Яков винаги са слабото място на Бога, сиреч, тези заради които Той даде Сина Си като Човешки Син. И именно заради това преборване Бог Син се отказа от Небесната Си Слава и прие образ на човек. Защото както Бог приема образ на човек – така и човек ще приеме Образа на Бога. И този е първият и най-светъл лъч на ангелското благовестие:
Лъчът от Ангела на Завета, преборен от човека Яков, за да стане Човешкия Син! А ти слуго Мой, възрадвай сърцето си, за да Ме последваш и в следващия лъч на ангелското благовестие. Защото сега ще те върна назад във времето на Авраам, за да видиш Божията Милост върху човеците.
Аз, Господ на Ветил, все още говоря и не млъквам!”

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s