ВЕТИЛ I – I ГЛАВА

1. ГОСПОДНОТО ОБЕЩАНИЕ КЪМ НАТАНАИЛ

(ВИДЕНИЕ ЗА ЛЪЧИТЕ НА АНГЕЛСКОТО БЛАГОВЕСТИЕ)

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю!
Ако има свидетелство за всичката ми пълнота от радост и щастие, които съм преживявал през годините на слугуването си към Бога, то това е било чудото да бъда изпълнен от Божия Свят Дух и да се намеря с моя Господ в Евангелието Му. Не просто да чета Библията и да напрягам въображението си кое и как е било, но в Дух на Съвършена пълнота да преживея явлението на моя Господ като Човешки Син. Това чудо е по-въздействащо от всеки друг начин на благовестие, по-убедително от всеки филм, по-разтърсващо от всяка проповед. Защото филмът непременно би бил бледо копие на оригинала, носещо почерка на режисьор и играта на актьори. Проповедта би била изговаряне на думи и цитати, и дай Боже, потвърждение от Святия Дух за помазанието на проповедника. Но когато Сам Христос въздигне духа на слугата Си и го върне по водите от Реката на Живота до Времето на Явлението Си, то тогава Словото непременно се превръща в Дух и Живот и Сам Господ става Проповедник на Живота Си и Учител на Учението Си.
Ето за такова чудо си заслужава да живееш и умреш! Ето такава пълнота от Бога си заслужава всичкото гонение и притеснение от дявола! Защото силата на пророческото благовестие е именно в споделянето на свидетелството. И срещу това свидетелство Сатана няма измислени оръжия. Той може да хули, да плюе отрова и да надъхва противниците на пророка, та да опозорят името му и угнетят живота му. Но той никога не може да изтрие писаното, нито да върне Дъхът на Господ в устните Му. Защото Дъхът е излязъл, за да се превърне в Свят Дух. И Светлината на Духа ще свети в мрака, без никак мракът да може да я схване. А колкото повече Светлината свети в мрака, толкова по-ясно ще се определят двата лагера в човешкия род. Тези, които искат да бъдат явни за Бога, ще влязат в Светлината Му, и делата им ще са правдиви и благодатни. А другите, които не искат да излязат от тъмнината, ще си останат в нея, за да си получат и осъждението. Но не за другите слугата Господен положи живота си на Божия Свят Олтар. И не за тях е написана тази пророческа книга. Тя е само за тези, които припознаха в служение “Мория” изявата на Божия Свят Хълм, и в свидетелството на Стефан Главчев – Словото на слуга и пророк на Господ Исус Христос.
И така, верни мой приятелю, нека вече те въведа в първото от твърде великите и благодатни видения, дадени ми от моя Господ, за написването на тази пророческа книга.
В дните след написването на “Тайните на Царството”, докато все още преживявах яростните отмъщения от дяволските ветрища, Скритата Манна на Исус подейства в дълбочините на сърцето ми. А Святият Дух ми припомни как в първите години на избирането ми от Господ написах книга за “Късният дъжд и грабването”, където Той ми даваше просветления за Ветил и духовния пролом. И ето, че Духът проговори в дълбочините на вътрешния ми човек, като ми казваше:
“Мир и благодат да ти се умножават, слуго Господен! И никак да не угасва надеждата ти, че делото ти ще превъзмогне над всичките Божии противници! Защото сега, когато си приключил годината на Сионовото състезание, и Отец те е запечатал като достопочитаем сред Небесните жители, ще имаш още едно Съвършено водителство от Господ на Славата. А в това водителство Той ще те употреби за изявата на всички тайни на ангелското благовестие. И онзи Ветил, за който писа в най-външния кръг на Божието Свято Присъствие, сега ще оживее пред сърцето ти, за да го опишеш от най-вътрешното място на Святия Бог. А така непременно Исус ще въздигне отдавна посочените при Себе Си. И родът на Елиаким ще пребъдва на върха на Небесната Стълба – при Царят на Славата! Крепи се, мъжо възлюбен! И виж как Царят на Сион вече се е приготвил да ти говори!…”
Докато Святият още нашепваше благодатните Си думи в сърцето ми, Господ Исус Христос се сниши и застана до мен, като ме погали с ръката Си. И тогава с твърде ревностен и съкровен Глас Той ми проговори, като казваше:
“Слуго Мой! Нали не си мислил, че Господ ще остави слугата Си да почива, ако и да е завършил Сионовото състезание? Напротив, Стефане! Точно сега ти си толкова осветен, посветен и просветен за Царството, щото ще дам чрез теб на Църквата Ми едно последно и най-свято свидетелство от Небето. А това е свидетелството за Ветил, за Божия Дом и Вратата Небесна, в която са събрани всички тайни на ангелското благовестие. И ти, като никак не взимаш присърце отмъщенията на полуделия дявол, сега Ме последвай в Евангелието Ми. Защото ще ти говоря като на най-верен приятел, и като на най-утвърден настойник на Божиите Тайни. А ти нали не си забравил от предишната книга, че Аз съм Тайната, Която Отец е благовестил на слугите Си пророците?”
Думите на Спасителя бяха толкова съкровени и Святи, щото аз паднах на коленете си и прегърнах нозете Му, като Му казвах:
“Да бъде Волята Ти, Царю мой! Защото аз не искам да върша нищо друго в живота си, освен да радвам Сърцето Ти и да удовлетворявам Духа Ти!”
В отговор на думите ми Исус ме възправи, като казваше:
“Ти вече си донесъл твърде много радост на Господаря си, и скоро Той ще ти заповяда да влезеш в радостта Му. Но сега ти казвам, че радостта Ми ще стане като преляла река, когато дам на Църквата Си тайните на Ветил. Защото това са ангелски тайни, предназначени за човеци, които са като ангели пред Лицето на Отца Ми. И нека точно от този момент на идването ми към тебе, всичките тайни да станат явни. А сега Ме последвай! Защото ще те заведа в Евангелието на Човешкия Син…”
След последните Си думи Господ докосна главата ми, тъй щото двамата мигновено се намерихме в Святия Дух на Живота Му. И ето, че Господ ми посочи млад мъж, като ми казваше:
“Виждаш ли този израилтянин? Това е Филип, който само след малко ще намери Натанаил, за да му благовести за Човешкия Син. А Натанаил вече е чул за Мене от Йоан Кръстителя, който е смоковницата на твоя Господ. Но му е нужно още едно насърчение от още един Божий пратеник. Затова виж как ще се развият събитията тук…”
Отново гледах във видението, когато забелязах как Филип откри Натанаил. И с голяма възбуда започна да ръкомаха пред него, като му казваше:
“Намерихме Онзи, за Когото писа Моисей в закона, и за Когото писаха пророците, Исуса, Йосифовия син, Който е от Назарет…” (Йоан 1:45)
А Натанаил, като поклати глава, с все още недоверчив поглед, му отговори, казвайки:
“От Назарет може ли да произлезе нещо добро?” (Йоан 1:46)
…на което Филип побърза да му отговори:
“Дойди и виж…” (Йоан 1:46)
И понеже възбудата върху Филиповото лице беше твърде голяма, Натанаил не можеше да не склони, но тръгна след него. А тогава Исус ми проговори, като казваше:
“Как мислиш, слуго Господен? Какво ли събитие ще е за твоя Господ факта, че Натанаил склони да последва пратения Филип, за да Ме познае не просто като Човешкия Син, но като Пророка, Който събира в Себе Си изреченото от всичките Божии пророци? Беше ли Ми лесно да проповядвам в Израил, че Аз съм Предреченият, Пророкуваният, Доказаният и Идещият в Божието Име Месия? Вярваха ли Ме лесно израилтяните? Приеха ли всички израилтяни свидетелството на Йоан Кръстителя за Мене?”
“Не, мой Господи! Имаше дух на религиозна съпротива срещу Теб и Твоята Мисия! Защото садукеите, книжниците, фарисеите и главните свещеници от Синедриона надъхваха Израил, за да не Те вярва!”
Господ поклати одобрително Главата Си за отговора ми. А след това отново започна да ми говори, като казваше:
“А този Израил, надъхан да не Ме вярва, откъде носеше името си? Кой беше кръстникът на целокупното еврейство, за да се нарича то Израил?”
“О, Исусе! Кръстникът беше Яков, когото Ангелът Господен нарече Израил, след като цяла нощ се бори с него!”
“Разбираш ли сега колко голяма ще да е била радостта на Човешкия Син, че един израилтянин наистина ще носи достойно името на своя патриарх Яков? Но ти сега продължи да гледаш във видението, защото Натанаил наистина ще Ме намери…”
Отново гледах във видението, когато забелязах как Натанаил се приближава към Исус. А Господ, като протегна ръката Си и го посочи с показалеца Си, каза:
“Ето истински израилтянин, у когото няма лукавщина…” (Йоан 1:47)
Натанаил, изненадан от думите Му, смутено запита:
“Отгде ме познаваш?” (Йоан 1:48)
В отговор на въпроса му, Господ докосна с ръка главата му, тъй щото израилтянинът мигновено се видя във видение да стои и поглъща пророческото свидетелство от Йоан Кръстител. И докато още гледаше на спомена си, който Исус постави пред душата му, Господ му проговори, казвайки:
“Преди да те повика Филип, видях те като беше под смоковницата…” (Йоан 1:48)
Последните думи на моя Господ така докоснаха сърцето на Натанаил, щото Небесният Образ на Божия Син просия в него с всичката си сила. И израилтянинът, разбрал, че именно Йоан Кръстител е Божията смоковница, погледна на Словото в сърцето си и на Образа срещу очите си, като проумя, че те са едно и също нещо. А това го накара да коленичи пред Исус, и с прелял от благоговение глас, тихо да Му каже:
“Учителю, Ти Си Божий Син, Ти Си Израилев цар…” (Йоан 1:49)
Господ се усмихна на думите на Натанаил. А след това с твърде Свят Глас му проговори, казвайки:
“Понеже ти рекох видях те под смоковницата, вярваш ли? Повече от това ще видиш…” (Йоан 1:50)
И докато израилтянинът Го гледаше неразбиращо, се случи Небесно знамение. Защото Исус вдигна ръката Си към Небето и там мигновено се яви Стълбата на Яков, по която слизаха Божии ангели. А Гласът Господен продължи да говори на всички в обкръжението на Спасителя, като им казваше:
“Истина, истина ви казвам, отсега ще видите небето отворено, и Божиите ангели да възлизат и слизат над Човешкия Син…” (Йоан 1:51)
След тези думи към Натанаил, Исус се обърна към мен във видението, като ми казваше:
“Ако в целия Израил нямаше лукавщина, както я нямаше в сърцето на Натанаил, то евреите никак нямаше да разпнат Господа на Спасението, но щяха да приемат Месията, пратен им от Отца на Светлините. Защото тогава всички щяха да видят Небесната стълба на Ветил, и Божиите ангели да възлизат и слизат над Човешкия Син. Но ето, по причина на лукавщината, само малцина посочени се явиха пред Господ като Истински израилтяни. И на тях Аз дадох да видят Ветил и Божиите ангели, които слизат при Посредника на Завета. Но ти помисли сега, слуго Мой, и Ми кажи:
Когато посочих Натанаил и го нарекох Истински израилтянин, то причината за наричането Ми плътска ли беше или духовна? По плът ли Отец Ми докосна Натанаил чрез смоковницата Си или със Святия Дух от устните на Йоан? Родословно дърво ли издири Човешкият Син в житието на Натанаил, или го видя като клон от Дървото на Живота?”
“О, Исусе! Причината Ти без всякакво съмнение беше строго духовна! Защото Истински израилтянин ще рече евреин, който е роден от Истината! А който е Истински, то в него няма лукавщина!”
“Точно така е! Ето затова Натанаил бе Истински израилтянин, защото беше приел думите на Божия пророк, направил прави пътеките Господни. А тези прави пътеки не доведоха ли Натанаил при Самия Мен? И не показах ли Аз на него и на Филип отвореното Небе и Ветил? Сега разбираш ли, че в последното време нещата напълно ще се повторят в Духа на Евангелското видение? Защото Аз те пратих да направиш прави пътеките Господни и така да събера Избраните при Себе Си, и да им дам отвореното Небе на Ветил.
Но ако някой не прие теб като Божия смоковница, то ще го види ли Господ, както видя Натанаил? Не виждам ли Аз за Спасение само човеците, които приемат с цялото си сърце пратените слуги на Отца Ми? Кои тогава ще са човеците, които не приеха тебе, като слуга на Бога? Няма ли това да са последните чеда на дявола, чиито сърца са пълни с лукавщина? Кои ще са безумните и проклети, чиито устни кълнат и хулят Святите Ми думи и послания, с които те засвидетелствах на Църквата Ми? Не знаят ли тези безумци, че мястото на Грабването е при Ветил? Не проумяват ли чедата на лукавщината, че без Ветил няма Грабване, и без Небесната Врата няма Спасение? И няма ли да се случи най-страшното, за което вече съм ви пророкувал? Няма ли пред затворената Небесна Врата вкупом да се съберат неразумните девици и да крещят с всичката си сила:
“Господи, отвори ни!”
О, развалени женища! Как да ви отворя, след като не ви познавам? Как да ви приема при Себе Си, след като в никоя от вас Аз не видях израилтяни, които нямат лукавщина? Не беше ли лукавщината в сърцата ви главната причина да мразите пророка Ми и да хвърляте грозните укори върху делото му? Не беше ли лукавщината неуморният вдъхновител на всичките ви мерзости и беззакония, когато късахте и заклеймявахте книгите, дадени ви от един твърде благодатен извор на Сион? И не е ли лукавщината, която ще ви остави долу, в царството на проклетия дявол, и в мрачната сянка на запустителя му?
Но ето затова ти казвам, слуго Мой, че Аз съм Същият – вчера, днес и завинаги, но и дяволът е същият и ще остане същият. Каквото той направи с древните, повтори го и с последните. Както закорави древните, така закорави и последните. Както измами с лукавщина древните, така измами с лукавщина и последните. И сега ти казвам, че ще те приемат само людете Натанаил, сиреч, човеците които са движими от Святия Дух на Яков, за да намерят Божия Ветил и да превърнат Камъка от Сион в стълп на живота си. А ти сега погледни към отвореното Небе, което дадох на Филип и Натанаил във видението. Защото там ще видиш тайните на ангелското благовестие…”
След последните думи на Исус аз с вълнение погледнах нагоре. И ето че очите ми съзряха дванадесет Святи лъча, спускащи се по Небесната стълба до Святата осанка на моя Господ. Те буквално Го обгърнаха в Светлина, тъй щото Дрехата Му стана твърде бляскава. Толкова бляскава, колкото Той ми я беше показвал във видения, свързани с Преображението Му. И ето, че Исус отново ми проговори, като казваше:
“Гледай, пророко Господен и запиши на книга всичко, което ще видиш! Дванадесет лъча на Ветил се събират в Святата Ми Дреха и възвестяват Святия Ми Образ! Това са лъчи ангелски, лъчи Божии! Благовестие, неизговаряно от плът и кръв, но дадено за изява на Божии ангели! Благовестие, което ще дам за проповядване на последните Си Избрани, за да бъдат наистина като Божии ангели на Небето!
Ето, първият най-главен лъч на ангелското благовестие блести в десницата Ми! И това е лъчът, свързан с Божия Избор!
Ето, вторият лъч на ангелското благовестие блести в десницата Ми! И това е лъчът на Божията Милост!
Ето, третият лъч на ангелското благовестие блести в десницата Ми! И това е лъчът на Божията Вярност!
Ето, четвъртият лъч на ангелското благовестие блести в десницата Ми! И това е лъчът на Божията Твърдост!
Ето, петият лъч на ангелското благовестие блести в десницата Ми! И това е лъчът на Божието Омиротворение!
Ето, шестият лъч на ангелското благовестие блести в десницата Ми! И това е лъчът на Божието Посвещение!
Ето, седмият лъч на ангелското благовестие блести в десницата Ми! И това е лъчът на Божието Насърчение!
Ето, осмият лъч на ангелското благовестие блести в десницата Ми! И това е лъчът на Божието Предузнание!
Ето, деветият лъч на ангелското благовестие блести в десницата Ми! И това е лъчът на Божието Зачатие!
Ето, десетият лъч на ангелското благовестие блести в десницата Ми! И това е лъчът на Божието Изцеление и Проглеждане!
Ето, единадесетият лъч на ангелското благовестие блести в десницата Ми! И това е лъчът на Божието Освобождение, свързано с разчупването на оковите!
Ето, и последният дванадесети лъч на ангелското благовестие блести в десницата Ми! И това е лъчът на Божието Възкресение!
На никой друг от слугите Си Аз не съм давал да прогласи ангелското благовестие от Ветил в тази съвършена пълнота, в която днес ще го дам на слугата Си! Затова призовавам всички ви да се съберете при Божия Пролом и в последния Ми Храм на Хълма Мория! Последвайте Ме, за да се утвърдите като Избраните, на които Отец Ми подарява Царството и Вселената!
Аз, Господ на Ветил, все още говоря и не млъквам!”

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s