КЪМ СЪРЦЕТО ТИ

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю!
Повярвай на искреността ми, че след написването на последната книга за “Тайните на Царството” преживях възможно най-страшните угнетения, тъй щото една твърде голяма умора легна на сърцето ми. И аз многократно молих моя Господ да потвърди със Святия Си Дух на всичките Божии чеда, че Божият слуга стигна до предела на всяко изнуряване и иждивяване за Божието Царство. Защото, колкото до виденията и откровенията, слизащи от Небето, те наистина са прекрасни и се поглъщат като най-вкусно ястие. Но отпосле, когато дяволът предприеме яростните си отмъщения, става много трудно. Толкова трудно, щото живееш всеки ден като последен, а на следващия считаш оцеляването си за чудо на чудесата. В случая с последната книга аз трябваше да претърпя всичките четири ветрища на Злото, които последователно се стовариха върху сърцето ми. И тогава в пълна степен се реализираха думите на моя Господ в седма глава на “Евангелието от Матея”, че онази къща на разумния устоя, защото беше построена на Канара. Моля те да разбереш всичко това, защото е време всички Божии хора да платят цената, която Небето изисква от тях. Няма такава клауза, че един слуга Господен ще плати всичката цена за всичките вярващи. Но много по-вярно е, че всеки от нас ще бъде изпитан за Словото, в което е повярвал. И в това отношение изпитът ще бъде строг и безкомпромисен. Защото в Небето, към което сме се запътили с вяра, не живеят земни черепки, а духове на усъвършенствани праведници. И за тези Свои най-верни слуги Господ ясно е казал в Евангелието:
“Защото във възкресението нито се женят, нито се омъжват, но са като Божии ангели на небето…” (Матея 22:30)
Как мислиш, братко мой? Стигнахме ли ние до онази увереност в Спасението, с която твърдо и непоколебимо да заявим, че ако в този миг настъпи Възкресението, то непременно Исус ще види във всеки от нас по един Божий ангел? Станахме ли наистина онова поколение, което ще се покланя на Отца в Дух и Истина? Защото само духовният може да се покланя на Бог в Духа Му, и само истинният може да се покланя на Святия Дух в Истината Му. И ако аз ти говоря за всичко това, то е защото в тази книга Господ ще даде на всички ни едно последно послание за Вечността, с което всички да бъдем призовани и приготвени за поколение на Божията Святост. Аз в никакъв случай не съм първият, на когото Господ се е открил с това послание, но вярвам, че и този път Скритата Манна ще просвети мощно сърцата на Божиите Избрани.
И така, братко мой, в ръцете ти е попаднала книга за тайните на ангелското благовестие. А самото име на книгата – “Ветил” – събира в себе си цялата пълнота на Божието откровение. За първи път това име беше произнесено от Авраамовия потомък Яков, който положи главата си на един камък и заспа, като получи Небесен сън от Господа. В този сън Всевишният показа на слугата Си стълба, изправена на земята, която стигаше до Небето, а Божии ангели се качваха и слизаха по нея. И Сам Господ стоеше на върха й, като казваше на Яков:
“Аз съм Господ, Бог на баща ти Авраама, и Бог на Исаака; земята на която лежиш ще дам на тебе и на потомството ти. Твоето потомство ще бъде многочислено, като земния пясък; ти ще се разшириш към запад и към изток, към север и към юг; и чрез тебе и чрез твоето потомство ще се благословят всички племена на земята. Ето, Аз съм с тебе и ще те пазя, където и да идеш, и ще те върна пак в тая земя; защото няма да те оставя, докле не извърша това, за което ти говорих…” (Битие 28:13-15)
И когато потомъкът на Авраам се събуди от съня си, той изрече едни твърде паметни думи:
“Наистина Господ е на това място, а аз не съм знаел. Колко е страшно това място! Това не е друго освен Божий дом, това е врата небесна…” (Битие 28:16,17)
В онзи час Господният избраник възправи камъка, на който беше спал, за да го утвърди като паметен стълп. И като възля върху него масло, нарече мястото “Ветил”…
Мили мой братко! Аз изобщо няма да тръгна, за да издирвам точната географска точка, която да доказва къде Яков е замръкнал, или нужния археологически паметник, който да е посочен за Яковов стълп. Защото както стълпът, така и сънят, са духовни. Но непременно искам да видиш, че в съня на Авраамовия потомък има една Небесна стълба. И по тази стълба се качват и слизат Божии ангели. Ако бяха само слизали по нея, то да кажем, че стълбата ще служи само за слизане. Но ето, че в библейския стих категорично е записано:
“И сънува, и ето стълба изправена на земята, чийто връх стигаше до небето; и Божиите ангели се качваха и слизаха по нея…” (Битие 28:12)
И най-простичкото размишление би ти показало, че Ветил е едно твърде специално място, един пролом между Небето и земята. А за познаването на този скъпоценен пролом човек трябва да положи целия си живот, и да употреби всичката си вяра и постоянство. Аз не знам дали ще те изненадам, ако ти кажа, че като слуга на Господ Исус Христос многократно съм се възкачвал по тази стълба, а за нея съм получил откровения от Бога още преди дванадесет години при писането на книгата за “Късният дъжд и грабването”. Но сега непременно искам да ти засвидетелствам, че всичкият възможен смисъл на делото ми за Бога би бил напразен и суетен, ако Божиите чеда не се възкачат по ангелската стълба, за да станат въздигнато поколение на Господ Исус Христос. Само в тази последна година на Божия Пророчески Дух ние получихме толкова изобилни видения от Спасителя, щото е невъзможно да си помислим, че те са се случили на друго място, освен на стълбата при Ветил. И фактът, че Исус ни нарече “род на Елиаким” и ни даде Ключа на Давид, за да преминем през Портите на Правдата и да познаем Тайните на Царството сам по себе си е чудо на чудесата, и възможно най-голямото благоволение, с което Бог е посетил чедата Си в последното време.
А сега нека отново да се върна към основната духовна причина, заради която Господ ми заповядва написването на тази пророческа книга. Ето отново думите на Исус, които Скритата Манна просветли в сърцето ми, тъй щото със сигурност да зная, че Господ ще ми разкрие тайните на ангелското благовестие:
“Защото във възкресението нито се женят, нито се омъжват, но са като Божии ангели на небето…”
Приятелю мой!
Всеки отминал ден ни приближава до Грабването на Църквата и Възкресението на праведните. И аз благодатно бих посъветвал всеки християнин да мисли именно за тези две събития, и да се утвърждава в готовност за тяхното случване. Защото Реката на Времето тече само в една посока. А скоростта й непременно ще бъде увеличена, за да се съкратят дните на Злото, и Господ да събере Избраните Си отсред четирите ветрища, според както е писано:
“Ще изпрати Своите ангели със силен тръбен глас; и те ще съберат избраните Му от четирите ветрища, от единия край на небето до другия…” (Матея 24:31)
Нека сега ти кажа, че жетвата на Христовите ангели е ангелска жетва. И ангелите Господни ще бъдат пратени от Царя на Сион, за да съберат по земята… ангели Господни. Не бързай да подскачаш от изненада, защото това, което пиша, не е ерес, нито е заблуда. Но аз действително искам да проумееш, че грабнатите от Христос ще бъдат ангели по чистотата на духа си, ангели по духовното си посвещение, ангели по трепет и поклонение, ангели по Божието Съвършено благоволение. Христовите Избрани от четирите ветрища няма да бъдат от кол и въже, от пръст и пепел, нито черепки от земните черепки. В тях няма да се намери нищо нечисто, нито гнусно и отвратително. Нито един от грабнатите в Духа няма да има поражения от червеи или белези от крепости. Нито един от призованите на Сватбената Вечеря на Агнето няма да има дреха, по която да личат петна от демонична съблазън, или дупки от молци.
Ангелите на Христос ще съберат ангели за Христос!
Разбираш ли това твърдение? Преглъщаш ли го? И проумяваш ли най-сетне, че по тази Небесна стълба, наречена Ветил, могат да се възкачват и слизат само Божии ангели?
И ако през последните десет години Исус даде на Званите, Избраните и Верните да ядат ангелски хляб и да пият от Златната Стомна със Скритата Манна, то върху земни човеци ли бе Небесното Му благоволение или върху посочените, които трябва да се утвърдят като “духове на усъвършенстваните праведници”? Помним ли свидетелството на един Божий Апостол, който записа в посланието си:
“Моля ви се, братя, станете като мене, защото и аз станах като вас. Не сте ми сторили никаква неправда, но сами знаете, че на първия път ви проповядвах благовестието, вследствие на телесна слабост; но пак, това, което ви беше изпитня в моята снага, вие не го презряхте, нито се погнусихте от него, но ме приехте като Божий ангел, като Христа Исуса…” (Галатяни 4:12-14)
Помним ли друго негово напътствие към Божието домочадие, където Христовият слуга увещава с думите:
“Не забравяйте гостолюбието; понеже чрез него някои, без да знаят, са приели на гости ангели…” (Евреи 13:2)
И кога най-сетне ще спрем да се съобразяваме с плитките религиозни представи, когато бъде произнесена думата “ангели”? Защото повечето християни винаги осмислят с тази дума Небесните същества, живеещи в духовния свят на Бога, и готови според Волята Му да бъдат хранители, защитници, войници и Небесни представители. Но има едно най-библейско отношение към ангелите, и то е, че това са Божии вестители.
Защо?
Именно защото “ангел” ще рече “вестител”. А пък “вестител” ще рече “приносител на Вестта”.
А коя или каква е Вестта?
Не е ли Благата Вест, която наричаме Евангелие?
Не е ли Животът, Примерът, Словото и Делото на Господ Исус Христос, които трябва да се превърнат в наш живот, пример, слово и дело? А когато се превърнат, то не ставаме ли и ние “приносители на Завета Господен”? Колко по-скъпоценни ставаме тогава за нашия Бог и Господ, след като в Неговите страдания и изпитания се усъвършенстваме за Деня на Славата Му? С колко повече мъдрост трябва да изпълним сърцата си, за да проумеем твърде великите думи на стиховете, които гласят:
“Защото не на ангели подчини Той бъдещия свят, за който говорим; но някой е засвидетелствал нейде, като е казал: “Що е човек, та да го помниш, или човешки син, та да го посещаваш? Ти Си го направил само малко по-долен от ангелите, със слава и чест Си го увенчал, и поставил Си го над делата на ръцете Си; всичко Си подчинил под нозете му”. И като му е подчинил всичко, не е оставил нищо неподчинено нему, обаче сега не виждаме още да му е всичко подчинено. Но виждаме Исуса, Който е бил направен малко по-долен от ангелите, че е увенчан със слава и чест поради претърпяната смърт, за да вкуси смърт с Божията благодат, за всеки човек. Защото беше уместно, щото Онзи, заради Когото е всичко, и чрез Когото е всичко, като привежда много синове в слава, да усъвършенства чрез страдания Начинателя на тяхното спасение…” (Евреи 2:5-10) 
Ето, братко мой! Заради всичко това слугата Господен трябва да разкрие на Божието домочадие тайните на ангелското благовестие. И не просто да ги разкрия, но да призова всичките Божии Избрани да се възкачат на Небесната стълба при Ветил. Защото времето е много кратко, а дните са повече от усилни. И докато Сатана се е развихрил, за да ражда своите дяволски изчадия, Бог е изпратил Светлината на Божия Пророчески Дух, за да напълни Царството Си с ангелски души. А като зная дълбоко в сърцето си, че Божието пророческо Слово никога не се връща празно, аз сега падам на колене пред моя Господ, за да Му кажа думите на молитвата си:
“Господи Исусе! Слугата Ти се моли в подножието Ти да събереш чрез това ангелско благовестие всичките Си Избрани отсред четирите ветрища! И като ги въздигнеш във всяческо познаване на Ветил – да ги утвърдиш като поколението на Твоята Победа, Твоя Триумф и Твоята Вечна Слава! Нека всичките Ти Звани, Избрани и Верни да се въздигнат във височината на Небесната Ти стълба, равни по Дух на Святост и Божие благоволение на всичките Ти Небесни ангели, слизащи и възкачващи се в Божия Дом! Амин и Амин!”