ЦЪРКВАТА-РУТ – VII ГЛАВА_2

ЗАЩО ЧРЕЗ ЦЪРКВАТА-РУТ ГОСПОД ИСУС ХРИСТОС СТАВА ЗНАМЕНИТ ВЪВ ВИТЛЕЕМ?

Няма по-голяма и по-превъзходна длъжност пред Господ от тази – да проповядваш благовестието за Небесното Царство. Когато ти правиш това чрез Силата на Святия Дух и Божието Помазание, тогава със сигурност Бог гледа на теб, като на един, който дава Небесен Хляб на чедата Му. Както вече имах възможността да говоря по-напред в тази книга, Витлеем ще рече “Дом на Хляба”. И когато Господ Исус става знаменит във Витлеем, Той става знаменит именно като Словото Божие. Ето как Исус ми показа втория плод между Него и Църквата-Рут. Той ме отведе в “Откровението на Йоана” и там аз прочетох думите, които наистина показват, че Исус става знаменит, като Божие Слово. Ето тези думи:
“След това видях небето отворено, и ето бял кон, и Оня, Който яздеше на него, се наричаше Верен и Истинен, и съди и воюва праведно. Очите му бяха огнен пламък, на главата Му бяха много корони и носеше написано име, което никой не знаеше, а само Той; и беше облечен в дреха, попръскана с кръв; и името Му беше Божието Слово. И небесните войски, облечени в бял и чист висон, следваха подир Него на бели коне. Из устата му излизаше остър меч, за да порази с него народите; и Той ще ги управлява с желязна тояга и ще стъпче лина на лютия гняв на Бога Всемогъщий…” (Откровение 19:11-15)
Сам се убеждаваш, че в онзи миг на Второто Пришествие Господ се изявява най вече като Божието Слово. Той има причина, за да се изявява така и тази причина е загатната още в първото изречение, където се казва, че Той “съди и воюва праведно”. Когато аз вникнах в пълнота на това “съдене и воюване”, тогава и разбрах, че Словото на Бога има две страни. Тогава разбрах, че този последен Витлеем, в който Исус става знаменит, се различава съвършено от първия Витлеем.
Нека ти предам думите на Исус, които дойдоха към сърцето ми, за да ми изяснят този втори плод между Него и Църквата-Рут. Ето какво ми каза Господ:
“Когато някой ти предложи хляб и ти приемеш този хляб, то тогава несъмнено придобиваш Сила. Ето така, през тези две хилядолетия Аз винаги съм бил вашият Хляб, Който слиза от Небето, за да дава Живот и Светлина. И блажени са всички, които са вкусвали Хляба на Живота. Но ти помисли, че мнозина не поискаха изобщо да чуят за Хляба. Те подритнаха Хляба. Те се подиграха с Хляба и предпочетоха да хранят душите си със земна суета и семена на поквара и грях. Те замениха Хляба с рошкови и предпочетоха тинята и бълвоча на светския дух, вместо Живота на Святия Дух.
Как мислиш? Какво ще се случи с хляб, който е оставен настрана и никой не се храни с него? Случвало ли се е в твоя дом да остане хляб, който не е вкусван два или три дни?”
Отговорих:
“Господи, много пъти се е случвало да остане хляб, който не е бил изяждан. Тогава този хляб се е втвърдявал и ставал като камък…”
Тук Господ отново ме попита:
“А мога ли Аз да превърна този камък отново на хляб? Защото някои са решили, че щом Бог е Всемогъщ, Той дори и камъкът ще превърне отново на хляб. Не зависи ли не от Мен, но от вас да направите Хляба мек и годен за ядене? Защото днес мнозина изпитват твоя Господ, точно така, както дяволът Го изпитваше в пустинята. Те изваждат библиите си, развяват ги пред Мен и казват:
“Заповядай на тия камъни да станат на хлябове…”
Как да заповядам подобно нещо, след като собствените им сърца не желаят Словото Ми?
Искам да разбираш тази закономерност на втвърдяването и закоравяването. Тя гласи, че ако някой закоравява сърцето си към Словото Божие, то и Словото Божие се закоравява към такова сърце!
Вие никога не трябва да забравяте сериозното предупреждение на Святия Дух:
“Днес, ако чуете гласа Му, не закоравявайте сърцата си, както в преогорчението, както в деня на изкушението в пустинята, гдето бащите ви Ме изкусиха, изпитаха Ме. И видяха делата Ми четиридесет години. Затова възнегодувах против това поколение. И рекох: Всякога се заблуждават със сърцата си, те не са познали Моите пътища; така се заклех в гнева Си: Те няма да влязат в Моята почивка…” (Евреи 3:7-11)
Днес вие чувате Гласа Ми с тази книга. Днес е времето, когато Аз все още ви давам Себе Си, като Хляба на Живота, за да живеете под Благодатта на ранния Витлеем, за да живеете в Дома на Хляба. Но нека сега ти покажа другата страна на закоравяването на Хляба. Върни се отново на Откровението и виж, че когато настъпва Второто Пришествие, Аз идвам като Един, “Който съди и воюва праведно” и Името Ми беше “Божието Слово”. Как мислиш, в този миг Хляб ли слиза от Небето или нещо друго?…”
Погледнах стиховете на Откровението и казах на Исус:
“Господи, Словото Ти говори, че “из устата Ти излиза остър меч, за да поразиш с него народите. И Ти ще ги управляваш с желязна тояга и ще стъпчеш лина на лютия гняв на Всемогъщия…” Тук вече не виждам Хляб, но Меч…”
“Значи, както сам се убеждаваш, позицията на твоя Господ се е променила. Той някога е бил Хлябът на Живота, но вече не е Хляб. Хлябът е станал много корав именно поради коравосърдечието на мнозинството. Хлябът се е втвърдил твърде много и Отец Ми вече го е превърнал в Меч. А един Меч не идва, за да храни. Един Меч идва, за да поразява и да бъде Божия Сила в ръката на Онзи, Който съди и воюва праведно. А това те убеждава, че Словото Ми може не само да храни, но и да съди.
Защото не казах ли Аз някога, че:
“…ако чуе някой думите Ми и не ги пази, Аз не го съдя; защото не дойдох да съдя света, но да спася света. Който Ме отхвърля, и не приема думите Ми, има кой да го съди; словото, което говорих, то ще го съди в последния ден…” (Йоан 12:47-48)
Сега разбра ли защо твоят Господ става знаменит в последния Витлеем?
Именно защото Витлеем от Дом на Хляба става Дом на Меча. И ако някой е живял със сърцето си в Дома на Хляба, той ще живее и в Дома на Меча. Но ако някой не е живял в Дома на Хляба, той ще попадне под острието на Меча. Защото Отец Ми има съдби, които да извърши. И на Моята Църква-Рут днес Той заповядва съвършеното Си Слово, изречено чрез пророка Му:
“Прогласете това между народите; пригответе война; подигнете юнаците; нека се приближат всичките военни мъже; изковете палечниците си на ножове, и сърповете си на копия…” (Йоил 3:9-10)
Ако някога с палечниците и сърповете се събираше Хляба от Нивата на Свещеното Ми Писание и така людете Ми хранеха сърцата си, то ножовете и копията вече служат за нещо друго. С тях не се храни. С тях се поразява и пробожда. Затова всички, които искат да застанат в редиците на Моята непобедима Войска, още днес нека Ми позволят да проверя как Мечът действа вътре в тях. Защото, ако Мечът Ми не ги поразява, те са достойни за Мене и достойни да държат Словото Ми като Меч. Изковете палечниците си на ножове сърповете си на копия и после ги обърнете към себе си, защото не трябва нищо да стои между Мен и вас…”
Слушайки думите на Исус, аз разбирах нещо твърде важно. А именно, че изпитът с Меча на Словото Господ започва първо в Тялото Си, а след това – вън от Тялото Си. Тогава се уплаших и отново попитах Исус:
“Господи, нима това не се разбира в църквите? Нима не разбират, че не е възможно да държат Меча против враговете Ти, докато самите те са Ти врагове?”
А Исус ми отговори така:
“Човек винаги е готов да яде Хляба, който му се даде, но никога не е готов да позволи на този Хляб да се превърне в Меч. И това е така, защото за мнозина от вас Господ е Онзи, Който дава, но не и Онзи, на Когото да дадеш.
Как ще ми предадете сърцата си, за да живея в тях, ако не позволите на Словото Ми да ви изобличи и отвори място за Моето Присъствие? Как така сте готови да размахвате Меча против другите, преди да сте го размахвали против себе си? Забравихте ли думите на служителя Ми Павел? Защото това бяха думи, като Небесна инструкция за правилното използване на Меча Ми. Спомни си тези думи…”
Отворих “Посланието към Римляните” и прочетох думите на Апостола. А те гласяха:
“…ти, който учиш другите, учиш ли себе си? Ти, който проповядваш да не крадат, крадеш ли? Ти, който казваш да не прелюбодействат, прелюбодействаш ли? Ти, който се гнусиш от идолите, светотатстваш ли? Ти, който се хвалиш със закона, опозоряваш ли Бога като престъпваш закона? Питам това, защото според както е писано, поради вас се хули Божието име между езичниците…” (Римляни 2:21-24) 
Тогава Исус отново ми каза:
“Църквата-Рут, която е Църквата на Божиите пророци, днес държи Меча на Божието Слово. Този Меч първо е пронизал нея и не е намерил място, което да порази. И когато пророците Ми насочат Меча Ми към Тялото Ми по изричната Ми Воля, става така, че много бързо онези, които са под властта на Вавилон, реагират болезнено и бързат да похулят Небесните пратеници. Но било че хулят или презират, Мечът Ми действа и твърде скоро такива биват отрязани от Тялото Ми, за да попаднат под властта на Вавилон. Те са се отрекли от Меча, а така са загубили и Хляба. Те нямат живот в Моя Витлеем. Те нямат наградата на Моите обещания. Затова нека всичките Ми братя и сестри, четящи тази книга, знаят, че вторият плод между Църква-Рут и Христос е плодът на Хляба, който се превръща в Меч и на Меча, който се превръща в Хляб.
Моят Хляб се превръща в Меч тогава, когато трябва да те изобличи и отвори път за Моето Присъствие в теб! Моят Меч се превръща в Хляб тогава, когато ти, приел изобличението, се осланяш на Божията Сила и Слово, за да устоиш в растежа си!
Тогава твоят Господ ще превърне в съдба за сърцето ти псалома на Второто Пришествие. Защото това е псалом на Божиите пророци и всички, които приемат пророк в името на пророк, за да получат награда на пророк…”
Искаш ли сега, скъпи ми братко, да видиш какво ни казва този великолепен псалом?
Аз непременно ще го прочета и запиша в тази книга, защото именно там ти разбираш, че Господ Исус наистина става знаменит във Витлеем, тоест, Неговото Слово ще бъде Хляб и Меч за народите до вечни векове:
“Светиите ще тържествуват славно, ще се радват на леглата си. Славословия към Бога ще бъдат в устата им, и меч остър от двете страни в ръката им, за да отдават възмездие на народите и наказание на племената, за да вържат царете им с вериги, и благородните им с железни окови, – за да извършат над тях написания съд! Тая чест принадлежи на всички Негови светии. Алилуя…” (Псалом 149:5-9)
А сега нека премина върху последната най-важна тема в тази книга. Там е третият най-скъпоценен плод между Господ Исус Христос и Църква-Рут.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s