ЗАЩО ЧРЕЗ ЦЪРКВАТА-РУТ ГОСПОД ИСУС ХРИСТОС ЩЕ СТАНЕ СИЛЕН В ЕФРАТ?

Повечето от нас стигат във вярата си само дотам, че Исус един ден ще ни грабне при Себе Си и толкова.
Ами оттам нататък?
Ние няма просто да отидем горе и да се отдадем на един безкраен “лайф из лайф”, понеже Бог има да извършва съдби над този свят. И Той ще извърши тези съдби именно чрез нас. Имай разбирането, че Божието Слово е така вдъхновено и така покрито, щото само с Духа на Мъдрост и на Откровение и то по Божието предузнание и избиране да се разкриват дълбочините и височините на Христовата премъдрост. Нека тук ти дойдат наум думите, които Бог изрече на пророка Си Даниил:
“Иди си, Данииле, защото думите са затворени и запечатани до края на времето. Мнозина ще се чистят и избелят и ще бъдат опитани; а нечестивите ще вършат нечестие; и никой от нечестивите не ще разбере, но разумните ще разберат…” (Даниил 12:9-10)
Ето така има затворени и запечатани думи в “Книгата Рут”. Нечестивите няма да разберат тези думи, защото духът, който ги е пленил, няма да им позволи да отворят сърцата си. Но днес Исус ги разпечатва за всички разумни, защото Милостта на Отец е много голяма. Ето такъв запечатан и затворен за края на времето плод е фактът, че Господ Исус Христос ще стане силен в Ефрат. Той ще стане силен в Ефрат, не просто Сам, но изявата на Неговата Сила ще принадлежи на Църква-Рут. Затова нека сега ти дам светлина върху разбирането на този първи плод.
От този момент на книгата аз те моля да имаш вярата, че си в коленете на Господ, пред Неговия преславен Трон и сърцето ти жадно поглъща дълбочините на Божията премъдрост. Защото аз, скъпи ми братко, духовно се чувствах точно така. Исках да разбера всичко за тази река Ефрат и затова Исус напълни сърцето ми със Себе Си, със Своя Си Ум и Своята Си Светлина. Той ми каза:
“Ти получи много от Небето, но сега се приготви да приемеш най-скъпоценното, а именно – плодът. Защото няма нищо по-ценно на едно дърво от плодът му. А плодът на пророческата Църква-Рут е този, че тя ще участва духовно в пророческите предсказания, изречени от Отец Ми чрез слугите Му.
Спомняш ли си как те е предупредил Апостол Петър в своето послание? Защото той каза на всички ви:
“Ето, възлюбени, пиша ви това второ послание; и в двете събуждам чрез напомняне вашия чист разум, за да помните думите, изговорени по-напред от светите пророци и заповедта на Господа Спасителя, дадена чрез изпратените вам апостоли…” (II Петрово 3:1-2)
Знаеш ли колко малко са християните, които помнят думите на пророците на Отец Ми? По тази причина са малко и готовите да участват в последните събития на земята. Както се убеждаваш, свидетелите на сватбата между Вооз и Рут благословиха двамата с три най-важни благословии. Първата от тях беше тази, че Вооз ще стане силен в Ефрат.
Ти вярваш ли, че твоят Господ ще стане силен в Ефрат?”
“Господи мой!” – отговорих аз:
“Ти винаги Си бил най-силният и най-превъзвишеният на тази земя. Ето защо аз вярвам, че ако Ти ставаш силен в Ефрат, то едва ли Си тръгнал да показваш мощ и величие над някаква географска река на планетата Земя…”
“Точно така е, момчето Ми! Господна е земята и всичко, що има в нея. Но не е Господен Ефрат и всичко, което се е вляло в него. Ето защо Аз ще Си придобия Име всред Ефрат и всеки език ще изповяда, че съм Господ за Слава на Всемогъщия Отец. А сега ела с Мен, защото искам да видиш нещо, което никога не си виждал…”
В следващия миг Исус ме хвана и издигна високо над земята. Чувствах се като орел, хванат в крилата си от още по-могъщ Орел. Тогава забелязах голямата река Ефрат. Тя беше буйна и величествена. Нещо повече – водите й бяха излезли от коритата й и заливаха села и долини, като вълните й събаряха църковни постройки с тази лекота, с която вятърът подхвърля кибритени кутийки. Бях онемял от вълнението на гледката. Тогава Господ отново ми каза:
“Виждаш ли сега? Това е голямата река Ефрат, която се готви да потопи целия свят, но първо започва с отстъпилата църква. Виж сега извора на реката!”
В следващия миг Господ ме спусна ниско над реката и аз видях мястото, откъдето тя извираше. Това бяха устата на огромен златен истукан, огромен златен идол с човешко лице. Това лице твърде много приличаше на Лицето на Господ, но беше подсилено с много украшения. Изобщо, ако можеш, си представи една огромна златна статуя, висока колкото небостъргач, от чиито уста изтичаше река Ефрат, подобно на водопад, който се разплискваше и тръгваше в устието си.
Тогава Исус отново ми каза:
“Сега искам да те отведа в началото. Сега искам да те отведа при Отец Ми и пред Неговото Свято Слово, защото само така ще имаш Мъдростта да разбереш пълнотата на това видение…”
Така Господ отново ме издигна високо. Толкова високо, че реката Ефрат изчезна, а аз се намерих пред страниците на Библията. Това не беше моята малка и окъсана библия, но съвършено светла, разтворена книга, чиито стихове не просто блестяха, но изстрелваха заряди на божествено Помазание и Сила към земята. В онзи миг Исус каза:
“Ето Словото на Отец Ми! Всяка дума тук е Дух от Духа на Отца Ми. Това не са обикновените графични символи, които вие четете долу. Това е Животът на Отец Ми. Това е Дъхът на Отец Ми, Който пронизва цялата Вселена и я държи в съвършена хармония и пълнота.
Виж сега момчето Ми, Книгата на Началата! Потопи се в Битието на Бога, за да имаш вдъхновението и Помазанието да изявиш какво е река Ефрат…”
Така аз се намерих насред Книгата и сърцето ми започна не просто да поглъща Духа на писаното, но да изживява в невероятна пълнота изреченото от Божиите уста. Ето кои думи Исус направи да изпълнят духа и сърцето ми:
“И река изтичаше от Едем да напоява градината, от гдето се разклоняваше и стана четири главни реки. Името на едната е Фисон; тя е, която обикаля цялата Евилатска земя, гдето има злато. И златото на оная земя е добро; там има още бделий и ониксов камък…” (Битие 2:10-12)
Когато думите на този стих изпълниха сърцето ми, Исус обърна погледа ми към Престола на Отец. Тогава видях как тази река Фисон, за която прочетох, беше поток от Светлина, който излизаше отсред мантията на Отец и тръгваше към земята. Струите на този поток намираха много сърца на земята и ги пълнеха със Светлина. Исус се приближи до мен и ми каза:
“Това е река Фисон. Това е река от Сърцето на Отец Ми, която напоява човешките духове. Тя е, която ги прави светила Господни. Тя е причината вие да имате съвест. Тя е, чрез която Отец Ми ви привлича към Мен. Понеже никой не може да дойде при Мен, ако не го привлече Отец Ми.
Това е реката на Закона, на изначално положения Закон в човешките сърца. Затова златото на Евилатската земя е добро. Именно това злато прави добрия човек от доброто си съкровище да изважда добри неща. Но ти премини нататък, за да видиш втората река…”
Така аз преминах към втората река и прочетох за нея:
“Името на втората река е Гион. Тя е, която обикаля цялата Хуска земя…” (Битие 2:13)
Погледнах отново към Престола и видях реката Гион. Тогава забелязах, че тя е още по-мощен и ослепителен извор от Сърцето на Отец. Струите на този извор се изливаха мощно на земята. Те отиваха на местата, пълни с грях и нечистота, с тъмнина и зло, с прелюбодеяние и лукавство и успяваха да очистят всяко място, където биха минали. Гледката беше невероятна. Това бе най-красивото и превъзходно нещо, което някога бе наблюдавало сърцето ми. А Исус отново ми каза:
“Това е река Гион. Това е Святият Дух и Благодатта, която тече по цялата Хуска земя. И ако Хус ще рече “черен”, то имай разбирането, че Божията Милост е обърната към грешните, за да ги призове на покаяние и обръщане. Гион е благодатният поток на Небето, изявен чрез Силата и Плодовете на Святия Дух. Той търси вашите сърца, за да ги напълни. Той търси греха, за да го разруши. Той търси тъмнината, за да я изгони и обърне всяко място в Светлина. Той търси всички тъмни места на земята, пълни с проклинание и насилство, за да ги завладее и направи територии на Небето. Затова знай, че Фисон и Гион са Законът и Благодатта, които се изливат от Небето. Това са двете реки от Сърцето на Отца Ми и те изцяло са обърнати към човешките сърца.
Но сега се приготви да видиш други две реки, които Отец Ми създаде поради грехопадението. Защото в тези други две реки е скрито цялото зло на този свят и на планетата Земя…”
Отново започнах да чета Книгата. И така видях как за другите две реки бе писано:
“Името на третата река е Тигър; тя е, която тече на изток от Асирия. А четвъртата река е Ефрат…” (Битие 2:14)
Погледнах към двете реки и забелязах, че Отец беше заповядал тяхното действие далече по-долу от Небесния Престол и Тронната Зала. Те започваха действието си точно оттам, където свършваше властта на Светлината и започваха тъмните селения и местата на запустение и проклетия. След всичко, което видях, Исус ми каза:
“Тигър и Ефрат са първенствуващите реки на проклетията и беззаконието. Тигър е тази, която тече на изток от Асирия и олицетворява постоянната активност на Сатана да изглежда като Бог. В тази река са най-опасните духовни течения на света. Нейна категорична земна изява са източните религии и философии, както и теософията, като опит на Тигър да погълне и разкъса Свещеното Писание.
Но Аз отново ще те върна на реката Ефрат, понеже днес все повече и повече настъпва нейното време. Отец Ми заповяда създаването на тази река, за да позволи на дявола, та да се превъзнесе против цялото Небе чрез явлението на своя син, човекът на греха и синът на погибелта. Шест хилядолетия река Ефрат е набирала своето пълноводие и днес тя вече започва да наводнява целия свят. Затова знай, че тази река олицетворява учението на човека-Антихрист и неговата измама над целия свят. Нещо, което ти и читателите на тази книга прекрасно ще разберете, защото сега ще те заведа в плановете на Отец Ми. Но нека преди това те попитам:
Спомняш ли си думите на твоя Господ за всички, които са разумни и изпълняват думите Ми?”
Отговорих:
“Господи Исусе! Тези Твои думи винаги са били основата ми за стоене в Словото Ти. Защото Ти казваш за разумните, че:
“Всеки, който чуе тези Мои думи и ги изпълнява, ще се оприличи на разумен човек, който е построил къщата си на канара; и заваля дъждът, придойдоха реките и духнаха ветровете, и устремиха се върху тая къща; но тя не падна, защото бе основана на канара…” (Матея 7:24-25)
Тогава Исус отново ми каза:
“Забелязваш ли в думите Ми, че непременно идват върху вярата на всеки от вас дъждове, реки и ветрове? Как мислиш ти? Земни дъждове, земни реки и земни ветрове ли имаше предвид твоят Господ?”
“Не, Господи мой! Ти имаше предвид дъждовете, реките и ветровете на дявола!”
“А Тигър и Ефрат не са ли реки на дявола? И не от тяхната ли активност любовта на мнозинството охладня и много църкви паднаха и се разрушиха. Каква е тази ваша късогледа вяра да разделяте Словото на Отец Ми на старо и ново? Каква е тази късогледа вяра на плътски учители, нарекли себе си теолози, които побързаха да покрият пророците на Отца Ми със знака на историята? Може ли твоят Господ да се превърне в история?”
“Не, Исусе! Ти няма да се превърнеш в история! Но онези, които превърнаха Словото Ти в история, същото това Твое Слово ще превърне тях в история…”
Тук Исус с гневен Глас продължи и ми каза:
“Не просто ще ги превърна в история, но всеки от тях ще отговаря пред Вечния Съдия за всяка празна дума, която е изрекъл. Защото когато цялата Ми Църква трябваше да знае за Ефрат, за най-смъртоносната активност на дявола, тази тайна става явна само за пророците Ми, които биват гонени и отхвърляни.
Ето затова много църкви няма да имат плода на Вооз и Рут. Те няма да работят за Славата на Името Ми всред Ефрат, понеже никога не са Ме познавали и Аз никога не съм ги познавал. Впрочем, виж какво заповяда Отец Ми като съдба за река Ефрат и за всички, които пият водите й…”
Така Господ ме отведе на “Книгата на пророк Исайя”, където прочетох твърде ясните и категорични думи на Всевишния:
“Понеже тия люде се отказаха от тихо течащите силоамски води и се радват за Расина и за Ромелиевия син, затова, ето, Господ въвежда върху тях силните и големи води на Ефрат, асирийският цар и всичката му слава; и като прелее всичките си канали и наводни всичките си брегове, ще нахлуе и през Юда, ще наводни и ще прелее, ще стигне до гуша, и прострените му крила ще напълнят ширината на земята ти, Емануиле…” (Исайя 8:6-8)
Едва бях прочел думите на това пророчество, когато Исус ме попита:
“Забелязваш ли коя е причината Отец Ми да въведе върху беззаконните “силните и големи води на Ефрат”?”
Отговорих:
“Господи, това е, понеже те се отказаха от тихо течащите силоамски води и се радват за Расин и за Ромелиевия син…”
“А какво ще рекат тези “тихо течащи силоамски води”? Кой някога направи водопроводът Силоам? Не беше ли цар Езекия? И не са ли духовно тези “тихо течащи силоамски води” именно водите на река Гион, за която ти вече разбра, че е Божията Благодат?”
Не беше нужно много да се убеждавам в истинността на Господните въпроси. Защото отворих библията си и там прочетох, че:
“Същият тоя Езекия запълни и горния извор на водата на Гион и я доведе направо долу на запад от Давидовия град. И Езекия успя във всичките си дела…” (II Летописи 32:30)
А Исус продължи към сърцето ми с думите:
“Ако, несъмнено, Езекия успя във всичките си дела, то не показваше ли това, че Бог благоволи в делата му? И няма ли Бог да благоволи във всеки, който доведе потока на Божията Благодат до сърцата на хората?”
“Да, Господи! Би благоволил!”
“Но ако тези хора се отказват от “тихо течащите силоамски води”, то не търсят ли те със сърцата си “силните и големи води на Ефрат”? Нещо повече. Когато мнозина в Църквата Ми са започнали да се радват на светското нечестие, което е преобраз на Расин и Факея, Ромелиевия син, то тогава нещата наистина са станали повече от трагични. Но ти виж как завършва Отец пророчеството Си чрез Исайя…”
Върнах се отново на пророчеството и прочетох как Отец казва на Сина за реката Ефрат:
“…и като прелее всичките си канали и наводни всичките си брегове, ще нахлуе и през Юда, ще наводни и ще прелее, ще стигне до гуша, и прострените му крила ще напълнят ширината на земята ти, Емануиле…” (Исайя 8:6-8)
А тогава отново ми Господ каза:
“Не предупредих ли, че ще дойде върху Ерусалим “мерзостта, която докарва запустение”? Не казах ли Аз, че “един, яздещ на крилото на мерзостите” ще окупира Святия град?
Виж как Отец се обръща към Мен! Той завършва пророчеството Си с “Емануиле”, за да може всеки, който чете думите на Исайя, да не ги отписва като история, но да знае, че са думи с далечен пророчески прицел.
Сега разбираш ли, че в действителност на земята идва Голяма Скръб, дължаща се на явлението на човека-Антихрист и на покварата от неговото учение? Неговото учение “ще нахлуе и през Юда, ще наводни, ще прелее и ще стигне до гуша” – както казва стихът. Как разбираш това, че река Ефрат ще стигне дори до гушата на човеците?”
Отговорих:
“Господи, гушата е мястото, където е гласът на човека. Гласните му струни са там. А в онова време Антихрист ще иска всеки да го изповяда за Господ и да припознае Теб в него…”
“Няма ли тогава Аз да Си придобия име всред Ефрат, точно според пророческата благословия на свидетелите към Вооз и Рут? Няма ли Аз да накажа надменното сърце на Антихриста? Няма ли Моят шести ангел да извърши нещо, за което и Словото Ми казва:
“Шестият ангел изля чашата си върху голямата река Ефрат; и пресъхна водата й, за да се приготви пътят на царете, които идат от изток…” (Откровение 16:12)
Ако изтокът е несъмнено посоката, от която изгрява слънцето, няма ли твоят Господ да изгрее в Славата Си при Второто Си Пришествие на земята? Няма ли, според както истинно го потвърди Апостол Юда, “Господ да дойде с десетки хиляди Свои Светии, за да извърши съдба над всички човеци, и да обяви за виновни всичките нечестивци за всичките нечестиви дела, които в нечестие са сторили, и за всичките жестоки думи, които нечестивите грешници са говорили против Него?”
“Да, Господи Исусе! Ти непременно ще подействаш според Силата Си. Защото в Голямата Скръб на земята остава Израил, а там са първите Ти плодове от 144 000 избрани…”
А Исус продължи отново, като ми казваше:
“Сега разбираш ли, че Бог има да извърши още много неща чрез пророците Си? Защото и във времената на Голямата Скръб ще има двама свидетели от невидимата Църква-Рут. Това са пророк Моисей и пророк Илия. Те също, подобно на моавката Рут, ще дойдат след основната жетва, за да приберат скъпоценните за Мен и Отца Ми плодове. Защото на тях ще дам Сила да пророкуват три години и половина и да свалят покривалото от Израил, който не Ме позна във времената на явлението Ми като Човешки Син. Впрочем, виж тази пророческа картина отново чрез плановете на Отец Ми…”
Отново бях на “Книгата на пророк Исайя”, където прочетох плановете на Бог Отец:
“И Господ ще наложи запрещението Си върху залива на Египетското море; и чрез изсушителния Си вятър ще помаха с ръката Си върху Ефрата, и ще го раздели на седем потока, та ще направи да го минават с обуща. И ще има друм из Асирия за останалите от людете Му, които ще оцелеят, както имаше за Израиля в деня, когато възлезе от Египетската земя…” (Исайя 11:15-16)
Прочел пророческото слово, аз забелязах как там се говори за “залива на Египетското море” и поисках Исус да ми обясни това. А Той ми каза:
“Ако внимателно четеш “Откровението”, ти ще забележиш, че когато Антихристът се установява на престола си в Ерусалим, градът духовно ще се нарича “Содом и Египет”.
Содом – защото грехът на тщеславните е содомски грях. Той е грях на гордост и пресищане с храна. Той е грях на ядене и пиене, без никакво покаяние. Той е грях на блудство и на развала.
Египет – защото в онова време е връхната точка на вярата в дявола, връхната кулминация на окултизма и чародеянието, на които свидетелстваше древният Египет.
Чудно ли ти е тогава, че Отец ще наложи забраната Си върху залива на Египетското море? Защото това Египетско море е египетски свят. Свят, който се кланя на въплътения дявол. Но забележи и другото, което прави Отец Ми. Защото Той “ще помаха с ръката Си върху Ефрат, и ще го раздели на седем потока, та ще направи да го минават с обуща. И ще има друм из Асирия за останалите от людете Му, които ще оцелеят, както имаше за Израил в деня, когато възлезе от Египетската земя…”
Ето тук, момчето Ми, Господ твоят Бог Си придобива Име сред Ефрата. Защото тези “седем потока, които се преминават с обуща” са действието на 144 000 избрани, които, обути с благовестието на мира, пронизват с Божията Сила и Помазание учението на човека-Антихрист. Защото евреите, които са людете на Отца Ми, няма да се преклонят пред река Ефрат, въпреки, че Сатана ще я насочи срещу тях. Виж и това в “Откровението”:
“И змеят изпусна след жената (Израил), из устата си вода като река, за да направи да я завлече реката…” (Откровение 12:15)
Точно в този най-сюблимен момент от историята на света, Господ твоят Бог се завръща от Небето със Славната Си Църква и с онези, които са Звани, Избрани и Верни, за да въздаде над Антихриста и неговата река Ефрат:
“И видях звяра и земните царе и войските им събрани да воюват против яздещия на коня и против Неговото войнство. И звярът биде уловен, и с него лъжепророкът, който беше извършил пред него знаменията, с които измами ония, които бяха приели белега на звяра, и които се покланяха на неговия образ; те двамата бидоха хвърлени живи в огненото езеро, което гори с жупел. А останалите бидоха избити с меча на яздещия на коня, с меча, който излизаше от устата Му…” (Откровение 19:19-21)
Стоях пред Исус и не знаех какво да Му кажа. Неговото изобилно откровение към сърцето ми ме накара да разбирам, че наистина има нещо най-важно в този миг пред всеки от нас. Отново повтарям:
Нещо най-важно, което е съдбоносно за цялата Вечност!
Това нещо е плодът, който никога не бива да презираме!
С изясняването на този плод приключва тази първа тема от плодовете на Христос и Църква-Рут. Ето Божиите думи за твоето сърце, които Исус изговори в сърцето ми:
“Сине Мой! Идва краят на този свят. Идва краят на Сатана. Идва краят на Злото. Аз всеки миг ще заповядам Грабването и искам ти да бъдеш пред Мен. Аз всеки миг ще прибера Своите Си и искам всички да сполучите да избегнете заливането на света от Ефрат. Нека сърцето ти се приклони да чуе думите Ми. Нека сърцето ти се приклони да разбира Гласа Ми. Защото днес все още на земята тече река Гион. И тихо течащите силоамски води търсят място в сърцето ти. Не се отказвай от тези води! Не се отказвай от тихо течащите силоамски води. Не се отказвай от посланието, което идва до теб чрез пророка Ми и никога не се радвай на насилието на Расин, на духовното насилие на света, който превзема църквите. Понеже, ако някой презре река Гион и водопроводът Силоам, то за такъв няма друг избор, освен да го настигнат силните и големи води на Ефрат, асириецът-Антихрист и всичката му слава.
Днес, миг преди мига, знай, че Отец Ми ще прибере река Гион и ще заповяда Ефрат да залее целия свят.
Къде ще бъдеш ти? Дали в ръката на твоя Господ, скрит под покривалото на Рут или сред обществата на тщеславните, които получиха наградата си?
Нека сърцето ти само направи избора си и определи мястото си.
Аз те чакам да дойдеш горе! Аз те чакам да се скриеш в Мен!”
Братко, аз се моля на Бог да те докоснат Неговите думи!
Аз се моля на Бог да бъде спасено сърцето ти!
Аз се моля на Господ Исус да те скрие в пророческата Си Църква и да те опази от гибелното тщеславие на поканените. Понеже тази река Ефрат отдавна е била осъдена от Бога и върху нея има наложено пророчество. Сърцето ти би било бедно, без да познава същността на това пророчество. Затова ще го разгледам, за да прибавя на вярата ти точен фокус и прицел. Ето какви думи казва пророк Исайя за река Ефрат, сиреч, за учението на човека-Антихрист:
“Наложеното за пустинята на морето* (голямата река Ефрат) пророчество…” (Исайя 21:1)
Забелязваш ли, че пророкът определя тази река, като “пустиня на морето”?
Колкото и да се опитваш да си обясниш това с усилията на логиката, няма да успееш. Как може Ефрат хем да е река, хем да е пустиня, и то пустиня в море? Нещата си идват на мястото, ако мислиш с Ума на Духа. Защото ако Ефрат е учението на Антихриста, което запустява света, то тя непременно е пустиня. Спомни си тук и думите на Исус:
“Затова, когато видите мерзостта, която докарва запустение, за която говори пророк Даниил, стояща на святото място (който чете нека разбира), тогава ония, които са в Юдея, нека бягат по планините…” (Матея 24:15-16)
“Който чете, нека разбира…” – колко хубаво го е казал Исус.
Тъжното е, че днес мнозина четат, но без да разбират. Защото, ако разбираха, то непременно биха видели как продължава пророк Исайя своето пророчество:
“Както южните вихрушки, които стремително летят, така иде разрушение от пустинята, от страшната земя. Тежко видение ми се откри; коварният коварства и грабителят граби…” (Исайя 21:1-2)
Ако имаше погледа на Господ, за да видиш духовната картина в това последно време на земята, то непременно щеше да видиш южните вихрушки на ада, които стремително летят и бързат да съборят всички духовни устои в човеците. Защото иде разрушение за тщеславната църква, която забрави на кой Бог да служи. Божият пророк ни казва, че това, което му се открива, е “тежко видение”. Не леко, но тежко видение. Видение, което може да те смачка, ако нямаш защитата на Бога.
Защото, помисли, не е ли днес идеалното време за коварния и за грабителя? Не идат ли такива с лъскавите си светски доктрини, за да вземат сетното петаче на вдовицата и сирачето? Не идат ли такива, за да демонстрират най-голямото възможно коварство – да размениш мястото на Бога и на света в сърцето си?
Бог наистина плаче за нас! Бог плаче за всички, които днес Го пробождат!
Ти знаеш ли кой някога прободе Исус? Не бяха ли това римските войници? И ако Рим тогава беше най-голямото въплъщение на светската имперска власт, то днешните римски войници не правят ли същото, което сториха някогашните?
Но ето затова Бог е наложил пророчеството Си върху голямата река Ефрат. Защото Неговото Слово ще се изпълни, независимо дали някой ще участва в него или не. А ето, че пророк Исайя вече говори за най-страшното.
Кое е то?
То е фактът, че всяка вяра ражда плода си!
Така вярата на богоотстъпниците във фалшивото благородство на човека-Антихрист непременно ражда плода си.
Виж сега как изглежда човек, който е погълнат от водите на Ефрат:
“Затова хълбоците ми са пълни с болеж; болки ме обзеха както болките на жена, когато ражда. Сгърбен съм, та не мога да чуя, смутен съм, та не мога да видя. Сърцето ми се разколебава, трепет ме ужаси…” (Исайя 21:3-4)
Тези думи, са твърде силни, за да ги пропуснеш. Тези думи са твърде силни, за да не се намеси Господ Исус и да ти каже скрития им духовен заряд. Защото Той беше до сърцето ми, когато четях всичко това и затова Той ми каза:
“Знаеш ли, Стефане! Има нещо, което искам всички да приемете в сърцата си. Река Гион, която е Реката на Живота, днес тече към сърцата на чедата Ми. И всеки, който вкуси от водата й, превръща сърцето си в извор, който извира за Вечен Живот. Но дяволът няма да пропусне да предложи на човеците своята си река. Тогава всеки, който вкуси от водите й, превръща сърцето си в извор, който довежда до вечна смърт.
Виж как Исайя импровизира в това пророчество, за да покаже на всички какво би се случило с човеци, които пожелаят Ефрат. Те също ще преживеят своето раждане, както и вкусилите от Реката на Живота. Защото някога на Апостолите Си Аз казах:
“Жена, когато ражда, е в скръб, защото е дошъл часът й; а кога роди детенцето не помни вече тъгата си поради радостта, че се е родил човек на света. И вие, прочее, сега сте на скръб…” (Йоан 16:21-22)
Ето тази скръб ражда новия човек! Но ти помисли какво ще роди Голямата Скръб в сърцата на богоотстъпниците? Защото сам виждаш, че пророк Исайя говори за “болки, като болките на жена, когато ражда…” Тези родилни болки няма да родят новия човек, създаден по Моя Образ. Те ще родят друг, извратен образ. Те ще родят образа на звяра и числото на името му. Тогава за всеки, който се е потопил в Ефрат, няма да има никаква надежда за измъкване и Спасение. Такива ще са прекалено сгърбени, за да чуят пророческия призив, гласът на Архангела и Божията тръба. Такива ще са прекалено смутени, за да могат да видят пророческите знамения на времето. Такива ще намерят себе си белязани от думите, с които служителя Ми Павел ги обрисува:
“А за годините и времената, братя, няма нужда да ви се пише. Защото вие добре знаете, че Господният ден ще дойде като крадец нощем. Когато казват “Мир и безопасност”! Тогава ще ги постигне внезапно погубление, като болките на непразна жена, и никак няма да избегнат…” (I Солунци 5:1-3)
Сега е времето и днес е мигът, когато ви намирам чрез слугите Си по кръстопътищата, за да ви дам онова, което дяволът ограби в Храма Ми, а именно – Спасителната Сила на вярата в Бога.
Ако някой не приеме онова, което ви давам, то такъв не просто е потопен от Ефрат, но сърцето му вече е удавено.
Виж как пророкът Ми Исайя разкрива причината мнозина да бъдат завлечени от река Ефрат…”
Отново отворих “Книгата на пророк Исайя” и видях там категоричните думи на пророка:
“Дрезгавината, която пожелах, се обърна на страшилище за мене. Приготвят трапезата, поставят стражата, ядат, пият!” (Исайя 21:4-5)
Можеш ли братко мой да си спомниш как по-назад в тази книга аз ти говорих, че моавката Рут стана във времето, “преди човек да може да разпознава човека”?
Тя се изправи точно във времето на най-голямата дрезгавина. Нека Бог ти потвърди, че днес в църквите има дрезгавина и тя отговаря на светския прочит и коментар на светския дух върху Словото на Бога. Словото на Бог е Светлина. Но когато от това Слово се изгуби Святият Дух, то значи, че Светлината е изгубила Слънцето, лъчите на Слънцето.
А как ти наричаш времето, след като слънцето е залязло, но все още не е пълен мрак? Не е ли това времето на дрезгавината?
Точно така е! Именно затова пророк Исайя ни казва, че тази дрезгавина скоро ще се превърне на страшилище за всички, които я пожелаят. Защото когато днес християните пръскат хиляди долари, за да се завършат елитни академии и теологически институти, то зад това стои перспективната стратегия на духа на Антихрист, който е мотивиран да вкара всички тях във властта на дрезгавината. Но колкото и да е мотивиран, той няма да помръдне писаното Божие Слово. А това Слово ти открива, че само и единствено моавката Рут стана във времето, “преди човек да може да разпознава човека”. Така отново, за кой ли път те насочвам в тази книга към Църква-Рут, Църквата на Божиите пророци. Защото само с нея ти ще преживееш плодът между теб и Христос, а именно:
Господ да стане силен в Ефрат чрез теб!
А това непременно ще стане, ако сърцето ти се стреми към втория плод от сватбата между Господ Исус Христос и Църква-Рут. Нека сега да говоря и за него.