ВТОРА ДУХОВНА СТЪПКА НА ГОСПОД ИСУС ХРИСТОС

Той принуждава тщеславната църква да “събуе обувката си”.

Нека сега продължа със следващото, което прави Господ Исус Христос, а именно – да принуди тщеславната църква да “събуе обувката си”. В тази стъпка има огромна духовна дълбочина и аз ще те моля да освободиш ума си за Божието разбиране.
Когато Святият Дух просветли сърцето ми и аз разбрах в пълна степен това “събуване на обувката”, тогава в сърцето ми дойде болка. Болката беше толкова голяма, че дори не можех да мисля върху темата. Една дума започна да пронизва ума ми и това беше думата “вечност”.
Мислиш ли за Вечността, братко мой? Мислиш ли за онова бъдеще, което няма да има край, но ще преминава от век във век, за да дойде след него друг век, като предвестник на друг след него?
Човешкият ум е така устроен, че в него не може да се задържи нито отговорът, нито пълнотата на Вечността. Това е по силите само на Божието Сърце. И ето, че когато стане дума за Вечността, то наистина до последно Божията Милост ще иска да спаси всички, макар, че не всички ще се отзоват на нейния повик. Затова Исус ми каза:
“Няма нищо по-печално, по-жестоко и непоносимо от мисълта, че цял живот си се стремил към Вечност с Бога, а накрая се озоваваш във вечност без Бога. Но ето такъв жребий вече си изтегля тщеславната църква. Защото в критерия на Отец Ми има два принципа, които Той никога няма да наруши. Аз искам да ти кажа за тези принципи, защото те са основата, върху която ще разбереш втората духовна стъпка на твоя Господ.
Запомни тези принципи:
Първи принцип: За този, който е получил наградата си приживе, няма друга награда!
Втори принцип: За този, който е получил наказанието си приживе, няма друго наказание!
Ти със сигурност си спомняш как на много места в Евангелието Аз говорих за гонителите Си и противниците на благовестието с думите:
“Те са получили вече своята награда…” (Матея 6:2)
Ти със сигурност помниш притчата Ми за бедния Лазар. Можеш ли да си спомниш как Авраам извести на богаташа именно двата принципа на Отца Ми:
“Синко, спомни си, че ти си получил своите блага приживе, така и Лазар злините; но сега той тук се утешава, а ти се мъчиш…” (Лука 16:25)
Единият получи блага, а другият злини. Единият беше награден, а другият – наказан. Само че после награденият беше вън от Дома на Отец Ми, защото нямаше разум да разбере, че единствената Вечна Награда в сърцата ви съм Аз! Ако някой Ме размени за друга награда, ще получи другата награда, но ще изгуби Мен!
Погледни и това, че наказаният дойде в Дома на Отца Ми. Защо дойде? Именно защото имаше разума да проумее, че единственото изкупително наказание в сърцата ви съм Аз и ако някой претърпи поругание и зло поради Името Ми, ще е блажен в небесата, понеже е съучаствал в Моето Страдание, за да придобие и Моята Слава!
Ето така, на тези простички, но изключително дълбоки духовни принципи, се крепи Спасението и осъждението. И блажен е всеки, който внимава в тяхното действие.
Как мислиш? Няма ли дяволът, който е човекоубиец и лъжец, да поиска да размени мястото на принципите на Отец Ми? Няма ли той да внуши на мнозинството, че който има благата долу, ще има и благата горе и който е наказан долу, ще бъде наказан и горе!…”
“Господи Исусе!” – отговорих аз – “Такава размяна е страшна. С такава размяна вярващото сърце изобщо забравя, че този свят лежи в лукавия и земята е предадена за владение на Сатана. С такава размяна сърцето ще припознае дявола за Господ, а Господа за дявол…”
“Точно така е, момчето Ми! Но ето именно тази размяна ще принуди “по-близкия сродник” на Рут да “събуе обувката си”. Впрочем, виж това в самата “Книга Рут”, за да разбереш дълбокия прицел на твоя Господ…”
Отворих “Книгата Рут” и прочетох там следното:
“А в старо време, за да се утвърди всяко дело по откупуване и размяна в Израиля, ето що беше обичаят: човекът изуваше обувката си, та я даваше на ближния си; и така се свидетелстваше в Израиля. Затова сродникът, като каза на Вооза: Купи го ти за себе си, изу си обувката…” (Рут 4:7-8)
Едва бях прочел думите от “Книгата Рут”, когато Исус отново ми каза:
“Забелязваш ли, че за да се утвърди делото по размяната, сродникът изу обувката си? В този момент тщеславната църква мисли за своето наследство. Тя не е готова да приеме служението на Църква-Рут, защото така ще навреди на своето си наследство, на наследството, което дяволът й е дал като подарък, понеже е слушала неговата воля. Затова тя просто прави размяната.
Приема наградата на земното за сметка на Небесното!
Няма да ти е трудно да забележиш, че тази църква дословно повтаря състоянието на богаташа. Прочети какво правеше той и ще разбереш откровението, в което те водя…”
Отворих библията си на “Евангелието от Лука” и там прочетох точните думи:
“Имаше някой си богаташ, който се обличаше в мораво и висон, и всеки ден се веселеше бляскаво…” (Лука 16:19) 
Тогава казах на Исус:
“Господи, този богаташ сякаш, че на пръв поглед се държи библейски. Защото “Откровението” казва, че на Невястата Ти се позволи да се облече в светъл и чист висон…”
Тук Господ ме прекъсна и каза:
“Да, момчето Ми! Но погледни, че “Откровението” говори не просто за висон, но за “светъл и чист висон”. Така и вие трябва да желаете не просто праведност, но Моята Праведност. Който се облича в своята си праведност, а не в Моята, такъв става тщеславен и заприличва на богаташа. Тогава на такъв не му остава друго, освен да повтори нещата на богаташа, а именно “всеки ден да се весели бляскаво”. Ето такава е църквата, която отстъпва от Името Ми и Завета Ми. Защото и тя, подобно на богаташа, днес “се облича в мораво и висон” и “всеки ден се весели бляскаво”.
Ето тук е заблудата, Стефане! Ето тук е заблудата, която дяволът инжектира в сърцата на мнозинството. Защото и те, подобно на “сродника” събуват обувката си, за да осъществят размяната и откупуването.
Помисли тогава какво ще се случи, когато някой събуе обувката си? Няма ли да остане бос? Няма ли тогава Отец Ми да изпълни Словото Си, изречено в най-древното време?
Защото на змията Сатана Той каза:
“Ще поставя и вражда между тебе и жената и между твоето потомство и нейното потомство; то ще ти нарани главата, а ти ще му нараниш петата…” (Битие 3:15)
Днес е времето, когато дяволът се възползва от обещанието на Отец Ми и бърза да нарани петата на тези, които събуват обувката си и Ме разменят за богатствата на този свят. А сам можеш да се досетиш, че когато отровата на старовременната змия проникне от петата, тя ще отрови цялото тяло и ще убие всички, до които намери достъп. Колкото до събуването на обувката, то спомни си думите на Апостола Ми:
“Стойте, прочее, препасани с истина през кръста си и облечени в правдата за бронен нагръдник, и с нозете си обути с готовност чрез благовестието на мира…” (Ефесяни 6:14-15)
Когато някой е събул обувката си, то такъв има ли вече готовност да проповядва благовестието на мира? Няма ли тогава такъв да има една друга готовност? Няма ли тогава такъв в сърцето си друг Исус, друг дух и друго благовестие?
Разбира се, че има! И точно тази е причината такъв човек да се размине с Моята Вечност. Той вече няма готовност за Грабването, понеже е изгубил готовността за Моето благовестие! Понеже Аз ви дадох благовестие за Небесното Царство, но тщеславието го превърна в благовестие за земни царства на продажни пастири. Понеже Аз ви дадох благовестието, за да се покланят Истинските поклонници на Отец Ми в Дух и Истина, а тщеславието превърна това благовестие в поклонение пред княза на този свят. Амвоните станаха място, където дрънкат сребърниците на Юда. Ето защо това “събуване на обувката” в действителност е пълното отричане от Името Ми и превръщането на Благодатта Ми в похотливост. Такива хора много скоро ще приемат заслуженото въздаяние и ще отидат при онзи, с чиито пари се обогатиха и с чиито титли се накичиха. Понеже никой не може да служи на двама господари. Ако беше възможно такова служене, тогава близкият сродник би откупил и дела на Рут. Но той не може да откупи Небесното, понеже така ще изгуби земното и ще навреди на своето си наследство.
Ти знаеш ли, момчето Ми, колко голямо и тежко е наследството на тщеславната църква? Ти знаеш ли какви палати се строят със сребърниците на Юда? Ти знаеш ли, че във време, когато всеки миг ще настъпи Грабването, търговци и насилници си правят ефектни Вавилонски кули като въздигат небостъргачите на човешката си праведност?
Ти знаеш ли, че ако сега отида при тях и им кажа, че в тази нощ ще настъпи Грабването, те ще се обърнат и ще Ми изкрещят:
“Сега ли намери да грабваш Църквата Си, когато вече имаме дузина нови проекти за палати, офиси, телевизионни станции и зали? Забави намерението Си поне със сто години, защото не сме готови да зарежем такова богатство! Забави го, чуваш ли?”
Но Аз ще им покажа сълзите в очите на унижените. Аз ще им покажа кръпките по дрехите на бедните. Аз ще им покажа бедния Лазар, стоящ пред прага на палатите им, на когото дават трохите си. И затова ще ги попитам:
На куче ли преобърнахте Господа на Славата? Исус Христос, Разпнатият и Възкръсналият от мъртвите, трохи ли заслужаваше? Не трябваше ли бедният Лазар да получава не от излишъците ви, а от самите ви сърца? Не трябваше ли вместо сълзи на унижение, да има сълзи на радост по очите му?
Но всичко това се изпълнява на вашето нечестиво поколение, което пожела заплатата на Юда и дяволът ви я даде.
Идете си от Мене, вие проклети, във вечния огън, приготвен за дявола и за неговите ангели. Защото огладнях и не Ме нахранихте, но Ме опозорихте, като Ми давахте трохи, като на куче. Защото ожаднях и не Ме напоихте, понеже в сърцата ви ги няма живите води на Святия Дух. Странник бях и не Ме облякохте, понеже блясъкът на собствените ви дрехи ви заслепи в гордостта ви. Болен и в тъмница бях, и не Ме споходихте, понеже решихте, че вие сте здравите и благословените.
Горко вам във Вечността, която предстои, защото вече сте приели утехата си…”
“Вечността, която предстои…”
Помисли върху това, скъпи мой братко! Защото Гневът Господен, който се изля чрез сърцето ми, беше толкова силен, че ако не бях загърнат от Милостта Господна и под покривалото на Рут, той в действителност можеше да ме убие. Някаква невидима граница, много тънка и много близка, ни дели от времето, когато Господ, Праведният Съдия ще въздаде от Виното на Пламенния Си Гняв. Тогава ще е късно за тщеславните. А във вестниците им може да срещнеш и такава религиозна обява:
“Заменям огромно земно царство за трикрако столче в подножието на Сион!”
Но днес трикраките столчета се подритват. Днес тщеславната църква бърза да заграби всичко, което носи пари и печалби. И най-печалното във всичко това са глупостта и лудостта.
Глупостта да събуеш обувката си в миг, когато трябва още по-здраво да я обуеш. Лудостта да решиш в сърцето си, че няколко години светска слава и блясък струват повече от Светлината на Небесния Ерусалим. Затова те моля от цялото си сърце и с всичкото напрежение на силата си:
Избери наказанието сега и Наградата после!
Избери да бъдеш като бедния Лазар пред прага на богатите!
Избери да си пришелец и чужденец на света, защото само така духовно ще бъдеш съгражданин на Светиите и член на Божието Семейство!
Най-малкото, изпитай духа на мястото, което посещаваш, с един най-простичък тест, който Господ Исус ми даде, за да разбереш кои днес събуват обувките си и правят смъртоносната размяна.
Нека двамата с теб сега да отидем в “Евангелието от Матея” и да си представим, че сме седнали в нозете на Исус и Той ни говори благодатните Си думи. Словото Си на Живот, с което душите ни оживяват, а сърцата ни пият от изворите на Сион. И така – Господ вече говори:
“Блажени нищите по дух, защото е тяхно небесното царство…” (Матея 5:3)
В този момент другият сродник дърпа ръката ти и казва:
“Забрави за това! Днес са блажени висшите по дух. Иди и завърши теология, защото само с диплома и висше духовно образование имаш някаква тежест в този свят…”
Ти отново се обръщаш към Господ и чуваш как Той продължава с други думи:
“Блажени скърбящите, защото те ще се утешат…” (Матея 5:4)
В този момент другият сродник идва при теб, хилейки се, и казва:
“Искаш ли “свят смях”? Ха-ха-ха, хе-хе-хе, хи-хи-хи! Отпусни се бе, човек! Преживей смеха! Ха-ха-ха! Хе-хе-хе! Хи-хи-хи!”
Отново се заслушваш в думите на Исус. Той казва:
“Блажени, които гладуват и жадуват за правдата, защото те ще се наситят…” (Матея 5:6)
В този момент другият сродник идва при теб и ти казва:
“Ела при нас и няма да имаш проблем. Ние всички сме преяли и сме препили. На сергиите ни има достатъчно много литература от Божиите генерали! Ела, купи си, яж и пий…”
Отвърнал глава от примамливата оферта ти пак слушаш Исусовите думи. А Той ти казва:
“Блажени гонените заради правдата, защото е тяхно небесното царство…” (Матея 5:10)
Другият сродник изумен се хваща за главата и ти казва:
“Какво гонене бе? Няма гонене! Ние сме официално регистрирани в дирекцията по вероизповеданията. Няма гонене! Има харта за правата на човека. Има религиозни права и свободи…”
Исус отново продължава да говори и ти казва:
“Блажени сте, когато ви хулят и ви гонят, и говорят против вас лъжливо, всякакво зло заради Мене; радвайте се и веселете се, защото голяма е наградата ви на небесата, понеже така гониха пророците, които бяха преди вас…” (Матея 5:11-12)
Тук другият сродник вече не издържа и ти казва:
“Докога ще четеш книгите на недоктринални автори, дето се правят на пророци? Този, дето е писал книгата няма нито ценз, нито диплома, нито образование, а ти го имаш за пророк. Той на най-святия ли ще се прави? И само на него ли Господ му говори? Ако продължиш да го четеш ще те отлъча от църквата, чуваш ли?
Няма такава църква-Рут. Това са глупости. Тя не е регистрирана в дирекцията по вероизповеданията. Този е дошъл да разцепва църквите. Дай ми книгата му и веднага ще я изгоря. Не искаш да я дадеш ли? Тогава на основание на нашия устав те отлъчвам от църквата и те обявявам за антихрист. Повече да не си дошъл тука! Повече да не си решил да мътиш главите на вярващите с книгите на тоя автор…”
Този друг сродник, братко, може да продължи в същия дух с много други зли и лъжливи думи, само и само да те отдели от ръката на твоя Господ. Но ти помисли върху другото:
Ако този сродник така тотално се различава от Христовата проповед на планината, то кой ли му е станал Господ и Бог? Няма ли тогава, ако приклониш сърцето си към думите му, и ти да събуеш обувката си?
Господ не иска това за тебе, нито пък аз искам това за тебе. Затова нека следващата духовна стъпка на Исус прибави към твърдостта на вярата ти и радост за надеждата ти. Нека се пренесем към нея.