СЕДМА ДУХОВНА СТЪПКА НА ЦЪРКВАТА-РУТ

Църквата-Рут отваря покривалото на смирението си пред Бога и в това покривало Исус събира участващите в Грабването.

Братко мой! Ето, че с тази седма стъпка настъпва най-сюблимният момент в историята на последната Жива Църква – Пророческата Църква-Рут. Аз отново ще те помоля да избягаш от всяко човешко разбиране за тази църква и да не бързаш да я търсиш сред имената на стотиците и хиляди църкви по цялата земя. Защото въпреки многото църкви по земята, Господ ще има винаги и само една Жива Църква, една Съвършена Невяста.
Дотук ти разбра, че основният двигател на Църква-Рут е Пророческият Дух на Господ Исус Христос. Този Дух никога няма да извърши нищо друго, освен пророческите думи на нашия Господ. Той е зареден с тях и именно в тях се открива Божията Воля за нас. Когато вярващият бъде издигнат до Сърцето на Бога и влезе в мислите и желанията на Всевишния, той никога повече няма да е същият. Защото сърцето му, вкусило едни нови води от Вечния Извор, ще започне да живее с освежаването от тези води, ще започне да излива и дава на братята и сестрите си именно от тях. Ето защо сега аз искам да ти разкрия кулминацията на Божието и Църковното действие, които ще се слеят в едно. Точката на тяхното сливане ще бъде онова място от “Книгата Рут”, което ще разгледам сега.
Виж какви стихове се откриват в библейския разказ. Когато моавката Рут става във времето, “преди човек да може да разпознава човека” Вооз й казва:
“Донеси покривалото, което е върху тебе, и дръж го. И като го държеше, той премери шест мери ечемик, та го натовари на нея, и тя си отиде в града…” (Рут 3:15)
Знаеш ли, че сега прочиташ едно изречение, което е по-скъпоценно от много други изречения в Библията?
Думите в този петнадесети стих от трета глава на “Книгата Рут” са участието в Грабването на Църквата-Рут. Забележи на първо място, че след като Вооз й премери шест мери ечемик, “тя си отиде в града”. В кой град отиде Рут?
Не благослови ли Вооз по-рано слугинята си с думите:
“…пълна награда да ти се даде от Господа Израилевия Бог, под Чиито крила си дошла да се подслониш…”
Когато някой се подслонява под крилата на Бог, то е съвсем естествено, че такъв идва с вярата в Онзи Бог, Който всеки момент ще го грабне и полети със сърцето му нагоре. Затова пълната награда от Бог към Църквата-Рут не е нещо друго, но изпълнението на пълното обещание на Исус към Неговата Църква:
“Не бой се малко стадо, защото Отец ви благоволи да ви даде Царството…” (Лука 12:32)
Така разбираш, че когато Рут си “отиде в града” тя всъщност отиде в Небесния Ерусалим и това беше мигът на нейното Грабване от Господа.
Аз искам да те убедя в това, защото Божията Мъдрост и дълбочина, които ще се открият в тази седма стъпка, наистина ще те извисят съвършено в познаването на Господ Исус Христос и Неговия божествен план за последното Му поколение на земята.
Нека отново се върна на библейския разказ. Сам виждаш, че Вооз отмерва на Рут “шест мери ечемик”, които не просто слага в покривалото й, но я “натоварва”, както е и записано. Това иде да ти покаже, че Църква-Рут ще има един огромен товар от Бога и тя непременно ще го издържи, защото всяко зрънце от този товар е скъпоценен плод на Святия Дух. И понеже говоря за товар, а товарите никога не са били по вкуса на хората, търсещи лекото и мекото, то нека ти разкрия разговора, който имах с Господ Исус за товара на Рут и най-вече – за шестте мери ечемик, които олицетворяват този товар. Аз попитах Исус:
“Господи, забелязвам в този стих, че Вооз натовари Рут с шест мери ечемик и тя си тръгна натоварена към града. Какво идат да покажат тези шест мери? Какво иде да покаже този товар?”
Тогава Исус ми отговори:
“Както сърцето ти е вече убедено – това е краят на Живата Ми Църква на земята. Рут събра за Господаря си всичко, което Той поиска от нея. Затова Господарят й даде отплата, тоест, събра в покривалото й всичката жетва, която тя направи на нивата. Тогава Рут, която повече нямаше работа на нивата, просто отнесе товара си в града. Тя изпълни видението си и призванието си. А след всяко изпълнено видение и призвание идва Венецът на Славата, който не повяхва. Идва наградата от Всемогъщия. Но за вас е по-важно да разберете защо Църква-Рут успява да се справи с видението си и кое й дава сила да понесе целия товар от жетвата си в своето покривало. Църква-Рут стигна до края. Но тя едва ли би стигнала до края, ако нямаше преди това началото. Защото всеки край на нещо говори, че е преодоляно началото…”
Думите на Исус ми се сториха тежки и непонятни. Затова отново Го попитах:
“Какво имаш предвид, Господи? Нима искаш да кажеш, че никой не би стигнал до края, ако няма вярно начало?”
“Правилно отговори!” – ми каза Исус и продължи:
“Най-голямата трагедия на мнозинството ще бъде тази, че то ще иска Края, без никога да е влизало в Началото. Защото Аз съм Началото и Краят, Алфата и Омегата. Ако някой не Ме е познал като Началото, то за такъв е излишно да пита за Края. Църквата-Рут разбра Началото на Пророческите Ми предсказания и затова имаше силата да стигне и до Края.
Впрочем, виж отново каква е наградата й…”
Бързо отидох на трета глава на “Книгата Рут” и отново прочетох думите, записани там:
“…той премери шест мери ечемик, та го натовари на нея…” (Рут 3:15)
Тогава казах на Господ:
“Исусе, виждам, че става дума за шест мери ечемик. Явно, че тези шест мери, които Си отредил на Пророческата Си Църква, са не само край, но и начало на нейното призвание. Така ли да Те разбирам?”
“Точно така, момчето Ми! Сам виждаш, че не е трудно да улавяш Светлината на Духа Ми и да се издигаш до височините, както и да слизаш в дълбочините.
А сега помисли! Какъв е краят на Живата Ми Църква на земята? Можеш ли да намериш в Словото Ми стихове, говорещи именно за края?”
Не беше трудно да открия чудесните стихове от “Откровението”. Тогава ги посочих на моя Господ и ги прочетох на глас:
“Нека се радваме и се веселим и нека отдадем Нему слава; защото дойде сватбата на Агнето и Неговата жена се е приготвила. И на нея се позволи да се облече в светъл и чист висон; защото висонът е праведните дела на светиите…” (Откровение 19:7-8)
Тогава Господ продължи с думите Си към сърцето ми:
“Имаш ли вяра да приемеш, че този светъл висон е покривалото на Рут, в което Аз събирам всички, които искам да спася? Имаш ли вярата да приемеш, че без този светъл и чист висон, без това съвършено покривало над Истинската Ми Невяста, Аз не мога да прибера никого от тази земя?”
“Да, Исусе! С цялото си сърце вярвам, че именно такава е Божията Истина!”
Тогава Спасителят ми зададе въпроси, които бяха като отваряне на ослепително светла врата:
“Как мислиш? Ако е такъв пророческия Край на Църквата Ми, то не е ли такова и пророческото Начало? Ако в Края на Църквата идва Сватбата на Агнето, то в началото няма ли отново сватба? И ако в края Аз събрах под висона на Рут шест мери ечемик, то нямаше ли и в Началото нещо подобно?”
Братко мой, няма нищо по-прекрасно от това да се оставиш и да бъдеш воден от ръката на Исус. Защото тя ще те заведе на такива места, където всяка дума е извор, а всеки извор – Живот. Затова, хванал ръката на Исус, аз се намерих в “Евангелието от Йоан” и присъствах с Него на една сватба. Сватба, за която Словото Божие казва:
“Това извърши Исус в Кана Галилейска като начало на знаменията Си, и яви славата Си; и учениците Му повярваха в Него…” (Йоан 2:11)
Намерил се духовно във видението на тази сватба, аз забелязах някои неща. Господ се обърна към мен и ме попита:
“Забелязваш ли, че тази сватба е Началото на Моите знамения? Забелязваш ли, че тук твоят Господ явява Славата Си и учениците Му повярваха в Него?”
“Боже мой, Господи мой, не мога да не забележа това!”
А Исус отново каза:
“Помисли тогава кога идва Славата на твоя Господ? Защото в този стих се говори, че Аз вече съм явил Славата Си на учениците Си и те повярваха в Мене…”
Чувствах голяма дълбочина в думите на Исус. Нещо повече – в ума ми светеха стиховете от “Първото съборно послание на Апостол Петър”. Тогава Му казах:
“Господи, Апостол Петър говори в посланието си за Спасението, като казва, че:
“За това спасение претърсиха и изследваха пророците, които пророкуваха за благодатта, която бе назначена за вас; като издирваха кое или какво време посочваше Христовият Дух, Който беше в тях, когато предизвестяваше Христовите страдания и след тях славите…” (1 Петрово 1:10-11)
Виждам в този стих, Господи, че първо са страданията, а чак след това е Славата. Но ето, че преди още да Си пострадал за греховете ни, като начало на Своите знамения Ти яви Славата Си на учениците Си и те повярваха в Теб. Как е възможно Ти да явяваш Славата Си, преди да Си преминал през страданията?”
Исус се усмихна и каза:
“Водените от Духа Ми непременно трябва да Ми зададат този въпрос. И ти го зададе. В Кана Галилейска Аз наистина все още не бях извървял пътя на страданието, за да се яви и Славата Ми. Но на тази сватба Аз направих друго. На тази сватба Аз се изявих като Началото и Краят, като Алфата и Омегата. Тогава Моите ученици разбраха, че каквото се случи там, в Началото, това ще се случи и при свършека на времето. Затова Отец изяви Славата Ми пред тях и те повярваха в Мен.
Понеже кой би тръгнал след Мене без видение и прицел? Кой би повярвал в Мене, ако не му се открия като Начало и Край? Кой би оставил сърцето си в Моята ръка, ако не му се открия като Пътят, Истината и Животът?
Аз съм Началото и Краят, Алфата и Омегата! И ако нарекох Себе Си така, то го направих, за да се досетят водените от Духа на мъдрост и на откровение, че:
Каквото е Началото, такъв ще е и Краят, понеже у вашия Господ няма изменение, нито сянка от промяна! Той е Същият, вчера, днес и завинаги! И ако Началото Ми беше със знамения на сватба в Кана Галилейска, то и Краят ще е свързан със знамения на Моята сватба.
Виждаш ли знаменията Ми, Стефане?”
Докато Господ ми говореше, аз почувствах себе си запален от силен огън. Огънят излизаше от сърцето ми и осветляваше страниците на библията, която беше пред очите ми. Тогава забелязах, че самите стихове започнаха да горят, сякаш за да ме накарат да приема по съвършен път и начин Светлината им. Нека сега ти цитирам стиховете от “Евангелието от Йоан” и да подчертая онези думи, които горяха пред сърцето ми:
“На третия ден имаше сватба в Кана Галилейска и Исусовата майка беше там. И Исус и учениците Му бяха поканени на сватбата. И когато се свърши виното, майката на Исуса Му казва: Вино нямат. А Исус й казва: Какво има между Мене и тебе жено? Часът Ми още не е дошъл. Майка Му казва на слугите: Каквото ви рече, сторете. А там имаше шест каменни делви, поставени по обичая на юдейското очищение, които побираха по две или три мери. Исус им казва: Напълнете делвите с вода. И напълниха ги догоре. Тогава им казва: Налейте сега та занесете на настойника на угощението. И те занесоха. И когато настойникът на угощението вкуси от водата, сега превърната на вино, и не знаеше откъде беше, (но слугите, които бяха налели водата знаеха), настойникът на угощението повика младоженеца и му каза: Всеки човек слага първо доброто вино, и по-долното след като се понапият; ти си задържал доброто вино досега. Това извърши Исус в Кана Галилейска като начало на знаменията Си, и яви славата Си; и учениците Му повярваха в Него…” (Йоан 2:1-11)
Нека ти кажа, че първото, което много впечатли сърцето ми, беше третият ден в това пророческо слово. Сватбата в Кана Галилейска беше не на първия, не на втория, а на третия ден. Погледнах въпросително към Исус, а Той ми каза:
“Има много пророчески стихове в Евангелието, които вие никога не можете да приемете в духовния им прицел, просто защото сте земни. Този стих за третия ден в Кана Галилейска е един от тях. Но той не е единственият. Спомни си, например, какъв отговор от Мен занесоха на цар Ирод, когато дойде заплаха от него. Понеже това не беше толкова заплаха от Ирод, колкото от духа на този свят, от княза на този свят. Ето и думите Ми:
“Идете, кажете на тая лисица: Ето, изгонвам бесове, и изцелявам днес и утре, и в третия ден свършвам…” (Лука 13:32)
Как мислиш? Твоят Господ изгонва ли все още бесове? Изцелява ли все още хората?”
“Да, Исусе! Ти не Си престанал нито за миг да правиш това…”
А Исус продължи:
“Това не ти ли доказва, че третият ден все още не е дошъл? А когато този ден дойде, то какво ще има?”
Погледнах на стиховете, говорещи за сватбата в Кана Галилейска и отговорих:
“На третият ден, Господи, ще има сватба в Кана Галилейска!”
Господ се усмихна и отново каза:
“Нека словата на Апостола Ми Петър да прибавят ключа за разбиране на третия ден. Понеже всички ви той предупреди с думите:
“Още и това нещо да не забравяте, възлюбени, че за Господа един ден е като хиляда години и хиляда години като един ден. Господ не забавя това, което е обещал, според както някои смятат бавенето, но заради вас търпи за дълго време; понеже не иска да погинат някои, но всички да дойдат на покаяние…” (II Петрово 3:8-9)
Нека всичките Ми братя и сестри знаят, че вие сте пред прага на третия ден. Вие сте пред прага на Дома на Отца Ми и всеки момент ще настъпи Сватбата. Защото Сватбата е на третия ден, сиреч, в началото на третото хилядолетие на земята. Но сега е важно да разбереш какво ще се случи в този трети ден, защото именно за това ти давам вдъхновението и Помазанието да напишеш тази книга. Виж какво друго става на сватбата в Кана Галилейска. Прави ли ти впечатление нещо там?”
Тогава аз забелязах, че на тази сватба имаше шест делви, поставени по обичая на юдейското очищение. Затова попитах Исус:
“Господи, не е ли твърде голямо съвпадението, че броя на делвите отговаря на броя на мерите ечемик, които Вооз постави в покривалото на Рут? Случайно ли е всичко това?”
А Той ми отговори:
“Духовният човек не употребява думи като “случайност” или “съвпадение”. Случайността и съвпадението са човешката слабост да се повярват Божиите закономерности. В Словото Ми няма случайни неща, нито пък съвпадения. Словото е Животът на Святия Ми Дух и то отговаря на Божията пълнота и премъдрост. Както сам забеляза, на сватбата в Кана Галилейска имаше шест делви, поставени по обичая на юдейското очищение. Това ти показва, че назначението на тези делви е да бъдат съдове, в които ще се събират очистените от Моята Благодат. Колкото до броя на делвите, той в пълна степен отговаря на мерите ечемик, които поставих в покривалото на Рут. Защото тази сватба в Кана Галилейска е пророческа сватба, сватба, свързана с пророчески знамения. Но забележи, че когато в тези делви нямаше вино, Аз извърших нещо с тях…”
“Да, Господи! Ти заповяда в тях да се налее вода!”
“А не казах ли след това да налеят от делвите и да дадат на настойника на сватбата?”
“Точно така постъпи, Господи! А тази вода, която беше налята, вече се беше превърнала във вино…”
“Не просто вино! Не просто вино, но най-доброто вино, което е възможно да бъде сътворено от ръката Господна! Защото, забележи и реакцията на настойника. Какво казва той за виното?”
Прочетох отново думите на настойника и казах на моя Господ:
“Исусе, настойникът на сватбата каза, че слугите Ти са задържали доброто вино досега. Така разбирам, че последното вино, което ще има на Твоята Сватба, ще е по-добро от всяко друго вино, правено от ръката Ти…”
“Точно така е, момчето Ми! Аз наистина приготвям за Сватбата Си най-доброто вино. Защото цялото Небе с усърдно очакване гледа на изпълнението на пророческите Ми думи, казани на Пасхата. Защото на учениците Си казах и такива думи:
“Истина ви казвам, че няма вече да пия от плода на лозата до оня ден, когато ще го пия нов в Божието Царство…” (Марк 14:25)
Ето, че дойде времето, когато Истинската Лоза наистина ще пие от Плода Си. Защото ако някога в Кана Галилейска превърнах водата във вино, то именно същото ще сторя и с Църквата-Рут. Тя ще налее водата в делвите и тази вода също ще се превърне във вино. Но ти сега дълбоко се замисли защо е нужна вода, която да превърна във вино? Понеже няма да има вино, ако няма вода…”
Замислих се над думите на Исус. Аз знаех, че виното олицетворява Учението Му и Плодът на Учението Му в сърцата на човеците. Но ето, че Господ искаше от мен нещо по-дълбоко, а именно – да мисля за водата. Пред очите ми стоеше видението на сватбата в Кана Галилейска. Виждах как слугите Господни наливаха вода в делвите с голямо усърдие и те постепенно се пълнеха. Но все още не знаех отговора на Божия въпрос. В един момент в ума ми се появиха въпроси:
“Защо Господ отиде именно в Кана Галилейска? Защо не отиде, например, в Ерусалим или в някой друг град? Защо точно Кана Галилейска беше избраното от Него място за началото на пророческите Му знамения?”
Тогава разбрах, че нещо, свързано с духа на Кана Галилейска, беше подтикнало Исус натам. Тогава разбрах, че е нужно да вляза в наистина много дълбоки води на Духа, за да разбера пророческия прицел. И отговорът не закъсня. Видях, че името “Кана” ще рече “тръстика” и от този момент започна да проблясва нещо в ума ми. Представих си как Господ влиза сред тръстиката, за да събере последните Си плодове. Видях също как Божият слуга в “Откровението”, казва:
“И даде ми се тръстика като тояга; и един каза: Стани, та измери Божия храм и олтара и ония, които се кланят в него…” (Откровение 11:1)
Така разбрах, че тръстиката е мярка на Бога. Негова мярка, която служи за Неговото Дело. Нещо повече – водата и тръстиката се свързваха по някакъв духовен път, все още неуловим за сърцето ми. Тогава отново си представих Господ между тръстиките, а в сърцето ми пламна един стих от “Книгата Йов”:
“Расте ли тръстиката без вода? Догде е още зелена и неокосена, изсъхва преди всяка друга трева. Така са пътищата на всички, които забравят Бога…” (Йов 8:11-13)
В следващият миг вече виках към Исус:
“Господи, тръстиката олицетворява пътищата на всички, които забравят за Тебе. Но ето, че Ти отиде именно в Кана Галилейска и Твоите слуги започнаха да наливат вода в делвите, която Ти превърна във вино…”
Тогава Исус ми каза:
“Сърцето ти направи голям скок в разбирането на Волята на Отец Ми. Аз ти дадох силата да скочиш и ти видя Истината Ми точно такава, каквато исках да я видиш. Тръстиката наистина олицетворява пътищата на онези, които забравят за Бога! Имай разбирането, че това не са тези от тщеславната църква, понеже те имат самочувствие, че помнят Бога. Това са онези християни които са изхвърлени по кръстопътищата. Понеже вън от църквата, която го е изгонила заради чистотата на сърцето му, християнинът преживява чрезмерна скръб и започва да мисли, че Господ го е забравил. Така той забравя, че Господ мисли постоянно за него.
Но ако някои забравят за Бога, то няма ли други да им припомнят за Бога? Не каза ли Отец на слугите Си:
“Идете по кръстопътищата и поканете всички, които намерите!”
А сега разбери, че наистина водата и тръстиката се свързват духовно, защото на една тръстика й е нужна вода, за да не изсъхне или ако е изсъхнала – отново да бъде съживена!
Знаеш ли колко Мои деца са изхвърлени по кръстопътищата? Знаеш ли колко много са отпадналите? Знаеш ли колко много са опечалените? Знаеш ли колко много са отхвърлените? Знаеш ли колко много са наранените? Знаеш ли колко много тръстики има по кръстопътищата? Кой друг да ги събере, освен Църквата-Рут? Кой друг да ги върне към Живота на Отец Ми, освен слугите Му?
Така разбираш, че ако Аз отидох на сватба в Кана Галилейска, то го направих, за да се изпълнят пророческите думи, писани за Мен от Исайя, който каза за своя Господ, че:
“Смазана тръстика няма да пречупи и замъждял фитил няма да угаси; ще постави правосъдие според истината…” (Исайя 42:3)
Спомни си тук и за думите на Отец Ми, миг след като е събрал Пророческа Църква-Рут:
“Ще потърся изгубената и ще докарам пропъдената, ще превържа ранената, и ще подкрепя немощната, но угоените и яките ще погубя; с правосъдие ще ги паса…” (Езекиил 34:16)
Сега разбираш ли, че именно с Църквата-Рут Аз ще извърша съживлението сред тръстиките и ще ги направя да наследят Царството? Понеже светските богаташки църкви ги изхвърлиха от себе си и ги обрекоха на изсъхване. Но те няма да умрат, защото Аз ще им дам съживление. Колкото до водата, която ще съживи тръстиките, то се върни отново на втората духовна стъпка, защото там ти говорих за плача на един Мой пророк…”
Не беше нужно Господ да ми дава повече уточнения, защото знаех, че ми говори за “Плача на Еремия”. Тогава отново си спомних категоричното Божие повеление към Църквата:
“Стено на сионовата дъщеря, проливай, като поток, сълзи денем и нощем; не си давай почивка; да не изсъхва зеницата на окото ти. Стани, извикай нощем, при първото поставяне на стражите; излей сърцето си като вода пред лицето на Господа, издигни към Него ръцете си за живота на младенците си, които премират от глад край всичките улици…” (Плачът на Еремия 2:18-19)
Едва бях прочел думите на пророка, когато Исус пак ми каза:
“Сега виждаш ли каква вода ще налея в делвите Си? Сега виждаш ли, че основната мисия на Църква-Рут на тази земя ще бъде тази:
Да построи прави пътеки на Господ!
Да се движи в Духа и Силата на Пророк Илия! Да призовава на покаяние и умиване от греха чрез Словото на Живия Бог!”
Тази Моя Пророческа Църква ще бъде Църква от кръстители. Църквата на онези, за които отново пророк Исайя писа:
“И родените от Тебе ще съградят отдавна запустелите места; ще възстановиш основите на много поколения; и ще те нарекат Поправител на развалините, Възобновител на места за население…” (Исайя 58:12)
Кажи на всичките Ми братя и сестри, че единственият начин да попаднат в делвите на очистването и в шестте мери ечемик на Църква-Рут, е да се покаят и отрекат от духа на света, а това ще рече да излязат от властта на тщеславната църква. Няма друга вода, освен сълзите на разтърсващото и дълбоко покаяние, която Аз да мога да превърна във вино, сиреч в Съвършен Плод на Моята Благодат.
В тези последни дни слугите Ми, пророците, ще издигнат високо гласа си, така щото всички да ги чуят. Никой няма да има оправдание за съня си и за пресищането си. Никой няма да има оправдание за греха и за светщината си. Никой няма да има оправдание за любовта си към дявола. Защото днес Аз издигам Църква-Рут и тя ще разтърси света с Небесни знамения. А тези знамения са такива, че водените от Духа Ми, ще започнат да изливат сърцето си като вода пред Лицето на Господа и така с пророческия плач на Еремия ще възвърнат благоволението на Отец Ми върху себе си.
Ето това изливане на сърцата ще е равносилно на напълването на делвите с вода. Но когато Отец Ми види покаянието ви, Той ще заповяда да превърна водата във вино и заслужено ще каже, че това последно вино е по-добро от първото, за да се сбъдне и писаното, че последната Слава на Моя Дом ще е по-голяма от първоначалната!
Всеки, който излее сърцето си като вода пред Лицето на Господ, тоест, който пребъде в скръб по Бога и копнеж по Небето, духовно ще пребъде именно като вода в делвите на Църква-Рут, която вода Аз ще превърна в ново вино, недокосвано от човешки умове и неосквернено от теология. Вино, което е достойно за Небето.
Който има ухо да слуша, нека слуша!
Тези шест делви са духовен преобраз на шестте мери ечемик, които отредих на пророческата Църква-Рут, като ги сложих в покривалото й, сиреч в смирението на тази църква пред очите на Отец Ми.
Колкото до последното, което е все още тайна за сърцето ти, Стефане, то нека ти изявя и нея, за да има голямо насърчение за всички, които Ме обичат…”
“Кое остана като тайна, Господи мой?” – попитах аз, понеже след изобилните думи на Исус чувствах как сърцето ми прелива. А Господ каза:
“Тайната е свързана с броя на делвите, както и с броя на мерите ечемик…”
Замислих се над думите на Исус и наистина видях, че въпреки многото откровения тайната на този брой беше останала. Естествено беше за мен да имам желание по разбирането на тайната и Исус видя това в сърцето ми. Тогава Той ми каза:
“Вие никога не трябва да забравяте, че слугите на Отец Ми слушат Неговия Глас и вършат Неговата Воля. А тази Воля и Глас имат принципи, записани в Словото. Принципи, които Отец Ми никога няма да наруши, но действието на Святия Дух съвършено ще се съобрази с тях.
Днес и до свършека на света Пророческа Църква-Рут ще преживее шест пророчески години, (които са Небесна, а не земна мярка) и в тях ще изпълни писаното:
“Шест години да сееш нивите си и шест години да режеш лозето си и да събираш плода му; а седмата година да бъде събота за тържествена почивка на земята, събота на Господа; в нея да не сееш нивата си и да не режеш лозето си…” (Левит 25:3-4)
В тези шест години ще бъдат събрани шест мери ечемик под покривалото на смирението към Бога и шест делви на покаянието, което води до себеочистване.
Седмият ден ще бъде денят на Сватбата Ми с Моята Църква, както на Небесното приготовление за участващите в битката при Армагедон. Този въпрос вече излиза вън от духовните стъпки на Църквата-Рут и е предмет на още по-дълбокото откровение, за което ще разкажеш в тази книга. Откровението за пълната награда от Господа на Силите върху Църквата-Рут…”