ПЕТА ДУХОВНА СТЪПКА НА ЦЪРКВАТА-РУТ

Църквата-Рут става на сутринта “преди да може човек да разпознава човека”, тоест, във времето на най-голямата духовна измама, когато дяволът е най-трудно различим.

Искам да знаеш, че през последните двадесет века Живата Църква на Исус нито за миг не е преставала да воюва с дявола за Спасението на човешките души. От това воюване, както Църквата, така и дяволът, са извличали духовни поуки и са усъвършенствали стратегиите и тактиките си. В една война между вечно непримирими противници се дават много жертви и това трябва да те убеди, че през изминалите векове Църквата е платила с кръвта на стотици хиляди свои Светии желанието да отстоява Святостта и Истината на Бога. За две хиляди години Сатана измайстори хиляди свои фалшификати, стотици ереси и бесовски учения, които винаги преследваха една и съща цел – духовна поквара и духовна смърт на християните.
Времето, в което живеем ние, е последно време. Казвам последно, като слагам духовното ударение наистина върху думата ”последно”, защото някой би решил, че и Апостол Йоан казваше:
“Дечица, последно време е…”,
а от времето на Апостола до днес са минали двадесет века.
Защо тогава, въпреки разтегливостта на това понятие “време”, Апостолът наблегна в посланието си, че е “последно”?
Ти ще разбереш отговора на този въпрос, като се досетиш, че човек не е господар на съдбата си. Никой не знае какво ще му се случи утре. Соломон отбелязва в “Еклесиаст”:
“Обърнах се и видях под слънцето, че надтичването не е на леките, нито боят на силните, нито хлябът на мъдрите, нито богатството на разумните, нито благоволението на изкусните; но на всичките се случва според времето и случая. Защото и човек не знае времето си, както рибите, които се улавят в жестока мрежа, и както птиците, които се улавят в примка, така се улавят човешките чеда в лошо време, когато то внезапно ги връхлети…” (Еклесиаст 9:11-12)
Виждаш ли, че на всички им се случва според времето и случая?
Ето това време, когато внезапно връхлети човека, става за него “последно време”, понеже вече няма шанс да се върне отново и да изживее живота си, даден под слънцето.
Можеш ли да си представиш с колко милиони души е пълен адът?
Можеш ли да си представиш как в мъченията си и в изолацията от Божията Милост и Светлина тези души въздишат, казвайки:
“Ех, ако можех отново да изживея живота си под слънцето…”
Но Бог не е дал такъв шанс и затова е много важно да приемеш Словото Му, когато те посети и изобличението Му, когато те пореже.
Защо започвам така тази тема ли?
Именно защото в това последно време се усилва невероятно една тенденция. Тя все още претърпява развитие, но скоро ще достигне кулминацията си. Това е тенденцията в много църкви дяволът да се обявява за “Господ”, а Господ да се обявява за “дявол”. Ако досега не си знаел що е хула против Святия Дух, то знай, че тя е именно тази:
Да обвиниш Божиите пророци, като антихристи и еретици!
Бог никога няма да се раздели против Себе Си. Запомни това! Но мнозина ще се отделят от Бога с изповедите на собствените си уста. Защото когато отхвърляш Пророческия Дух на Исус и Неговата протегната ръка, ти съзнателно се определяш като чедо на лукавия. Понеже:
“…с уста (човек) прави изповед…”
Тук няма да продължа с думите – “и се спасява”, а с едни други думи – “и се осъжда”. Защото, ако можеш да си представиш каква беше съдбата на трилогията “Изгони търговците от Храма” ще ти стане ясно защо говоря за всичко това. Защото когато тщеславен пастир се изправя пред амвона си и гори книгите ми, а след това пред горящия огън ме кълне и проклина, а цялото стадо му приглася и ръкопляска, то наистина в духовния свят е настъпило последно време…
Нека отново те върна на това, което прави Църквата-Рут. Слушайки съвета на Вооз, Рут извърши нещо, за което библейският разказ казва:
“И тя лежа при нозете му до сутринта, и стана преди да може човек да разпознава човека, защото той рече: Нека не се знае, че жена е дохождала на гумното…” (Рут 3:14)
Знаеш ли какво значи една църква да се изправи и стане, “преди да може човек да разпознава човека”? Кое е това време, когато трудно можеш да различиш образа на един човек от образа на друг човек?
Това е времето на дрезгавината!
Това е времето на най-страшната активност на тъмнината. Именно поради тази активност днес Божиите пророци не могат да бъдат разпознати като пратеници на Бога, а са прокудени и отхвърлени от тщеславните църкви. Нека си послужа с един пример, за да ме разбереш.
Представи си, че преди изгрева на слънцето човек е влязъл в стаята ти и се е навел над теб. Ти се стряскаш и го виждаш. А след това питаш:
“Кой си ти?”
И тогава той ти казва кой е.
Ще му повярваш ли? Няма ли преди това да запалиш лампата, за да видиш ясно кой е влязъл в дома ти?
Разбира се, че ще постъпиш така!
Но помисли, че и разумните девици постъпиха така. Те не отхвърлиха Божиите пророци, но запалиха светилниците си и ясно видяха, че онзи, който ги е стреснал посреднощ, е Божий пратеник.
Какво обаче сториха неразумните девици?
Те не запалиха светилниците си, понеже нямаха масло вътре в тях, нямаха потвърждаващото Присъствие на Святия Дух. Тогава дяволът ги излъга, че този, който е стреснал съня им, не пасва на доктрините им, не пасва на настроението им, не пасва на веселието им, не пасва на яденето им, не пасва на пиенето им, не пасва на самочувствието им, не пасва на гордостта им, не пасва на образованието им, не пасва на банковите им сметки, не пасва на нищо, с което този свят ги е възнаградил.
В това време, преди изгрева на Слънцето, в това време преди Второто Пришествие на Исус, тези неразумни девици похулват Божиите пророци и най-безсрамно ги наскърбяват и убиват.
Да вземат ли тогава Божиите пророци да паднат? Да вземат ли да се откажат от Онзи, Който ги е пратил, само защото Вавилон им е скръцнал със зъби и ги е отхвърлил като чуждо тяло?
Не, братко мой!
Църквата-Рут става “преди да може човек да разпознава човека”, за да бъде готова за Грабването. Колкото до онези, които не разпознават Божиите от дяволските, то сам се досети какво се случва с хора, които пожелават дрезгавината. Пророк Исайя ще ти помогне в отговора:
“Затова хълбоците ми са пълни с болеж; болки ме обзеха както болките на жена, когато ражда. Сгърбен съм, та не мога да чуя, смутен съм, та не мога да видя. Сърцето ми се разколебава, трепет ме ужаси; дрезгавината, която пожелах, се обърна на страшилище за мене…” (Исайя 21:3-4) 
Сега разбираш ли, че не можеш да стоиш в дрезгавината и да не си платиш за това?
Ти наистина ще си платиш, но цената ще е прекалено страшна. Защото ще те обземат болки, като на жена, която ражда и ще определиш съдбата си между онези, за които Апостол Павел говори в посланието си:
“А за годините и времената, братя, няма нужда да ви се пише; защото вие добре знаете, че Господният ден ще дойде като крадец нощем. Когато казват: Мир и безопасност! Тогава ще ги постигне внезапно погубление, като болките на непразна жена, и никак няма да избягнат…” (I Солунци 5:1-3)
Забелязваш ли, че погублението от Бог ще дойде при такива, като болки на непразна жена?
Виж същото при стиха от Исайя и се убеди, че днес е време, когато трябва да станеш и да влезеш в пророческата църква на Бога.
Колкото до “мира и безопасността”, които днес тщеславните църкви имат, то помисли, че не можеш да хулиш Божиите пророци и да не си в мир с Вавилон. Не може да късаш книгите им и да гониш онези, които ги приемат и Сатана да не ти осигури “безопасност”. Пастирите на такива църкви консумират беззаконието си с огромен апетит, но изобщо не се замислят, че накрая идва сервитьорът и някой трябва да плати сметката.
С какво ще платят те? С какво ще плати онзи пастир, който дойде в дома ми и целуваше бузите ми, като Юда Искариотски, а три дни по-късно вече гореше книгите ми, които му бях подарил?
Може би ще си помислиш, че Бог е трябвало своевременно да реагира?
Не, братко мой! Защото ако Бог реагира навременно, погублението от Него нямаше да е внезапно. А трябва да се сбъдне писаното, че такива непременно ще имат кратковременната награда от дявола, наречена “мир и безопасност”…
Каквото и повече да добавя тук, то ще се повторя. Затова отново те насочвам към основната мисъл на тази пета духовна стъпка от стълбата на Яков. Стъпката, която направи моавката Рут. Стъпката, която днес прави Пророческата Църква-Рут. Стъпката, която трябва да направиш и ти. Нека думите, които Исус говори в сърцето ми, бъдат насърчение за теб:
“Сине Мой, Аз, твоят Господ те посещавам с тази книга, за да укрепя сърцето ти и да ти дам Моето виждане за последното време. Днес мнозина Ме нарекоха “дявол” и така те с устата си се определиха за вечно осъждение. Те предпочетоха дрезгавината, а не Слънцето. Те предпочетоха човешкия поглед към Мен, а не Моят поглед към човека. Те предпочетоха да получат наградите си сега, вместо после. Има миг в живота на човек, когато той трябва да види Светлината на Витлеемската звезда. А той непременно ще я види, ако се взира в Небето. Така и онези мъдреци от Изток се взираха в Небето и Отец Ми им даде да видят пътеводната звезда. Тя ги озари и те излязоха от дрезгавината на живота си. Тя ги озари и те я последваха. Но не всички видяха звездата на Витлеем, както и не всички днес ще видят светилата на Сион, които са слугите на Отец Ми.
Днес пророческото слово се потвърждава за всички. И за спасените, и за осъдените. Който е разумен, нека види Светлината Ми и нека я последва. Защото тя свети в тъмно място, догдето се зазори и зорницата изгрее в сърцата ви. Който е неразумен, той не би стигнал в прочита на тази книга до тук, защото дяволът в него би я скъсал и изгорил поне сто пъти. Моавката Рут живя във Витлеем и целият град на людете Ми я видя, като най-добродетелната жена.
Пророческата Ми Църква-Рут днес отново живее във Витлеем, защото Витлеем ще рече “Дом на Хляба”, а единственият истински Хляб от Небето идва чрез пророците на Отец Ми. Затова послушай зова на сърцето си и не изпускай ръката Ми дори тогава, когато дяволът е готов да ти подари целия свят. Не изпускай ръката Ми дори тогава, когато бъдеш изгонен от поканените, защото не е възможно да бъдеш от поканените и да участваш в Грабването.
В грабването участват изгонените, които са по кръстопътищата. В грабването участват изгубените и пропъдените, наранените и немощните. Тази пета духовна стъпка на Рут е преломна в нейната съдба. Тя е и най-болезнената. Защото няма нищо по-болезнено за сърцето на християнина от това да бъде наречен от своите си “антихрист” и “еретик”. Точно в този момент той идва още по-близо до Мен, а онези, които са го презрели и похулили, вече не са от Моите. Те Ме предават и повтарят греха на Юда Искариотски. И това е, защото живеят в дрезгавината, която нито е мрак, нито е светлина, но е лъжливата маска на мрака. Защото никой не може да стои във времето, “преди човек да може да разпознава човека”, ако не носи светилника си, с който да освети лицето на всеки, с когото общува.
Запали светилника си, сине Мой! Отвори Словото Ми и виж, че в Моите обещания няма нищо от този свят. Князът на този свят няма дял с Мене. Ако стоиш в църква, която е влюбена в света, в парите на света, в блясъка на света, то не си от Моите, ако и тази църква гръмогласно да вика, че е Исус Христова.
Аз нямам много църкви. Аз нямам много жени. Аз имам една Съвършена Невяста, която скоро ще бъде събрана в Съвършената си пълнота. Пророческата Ми Църква-Рут е последната Ми Жива Църква на земята и на нея се пада честта да извърши Гнева на Отца Ми върху блудницата-Вавилон. Виж и последните две стъпки на Църква-Рут, преди да ти покажа и Моята пълна награда за Званите, Избраните и Верните…”
Нека сега да продължа с шестата духовна стъпка, която е личното плащане на цената за участие в грабването.