ЦЪРКВАТА-РУТ – V ГЛАВА_2

ВТОРА ДУХОВНА СТЪПКА НА ЦЪРКВАТА-РУТ

Църквата-Рут се умива, помазва и облича с дрехите на Святостта като излиза на гумното.

Нека сега продължа с този най-важен духовен стандарт за пребъдване в Божията Воля. Когато Ноемин казва на Рут, че Вооз вее ечемика си на гумното и тя трябва да отиде при него, то Сам Бог дава Мъдрост на слугинята Си, за да даде на Рут най-важните напътствия, свързани с нейното приемане от Вооз. Това иде да ти покаже, че Благоугодността като изява на Святия Дух, ще положи в сърцето ти някои най-ценни съвети, свързани с Божиите приоритети.
Нека сега прочетем какъв е съветът на Ноемин към Рут:
“Умий се, прочее, и помажи се, и облечи се с дрехите си и слез на гумното…” (Рут 3:3)
Виждаш сам, че първото условие, което Ноемин поставя пред Рут, е да бъде умита. Така първото условие на Господ пред Църквата-Рут е същото. Църквата трябва да бъде умита. Казвам “умита”, защото последните модни тенденции на тщеславието не говорят за умиване, а за леки козметични маски, които просто залъгват вярващите, че стоят в Бога, когато стоят в света. Когато аз питах Бог защо в много църкви липсва тази първа стъпка, Той ми отговори така:
“Има две длъжности от петкратното служение, на които съм дал Властта и Силата да умиват Тялото Ми. Едната прави това, когато жъне класовете, а другата – когато ги назидава и изобличава. Едната е длъжността на благовестителя, а другата е длъжността на пророка. Тъжното е в това, че мнозина сметнаха умиването за еднократен акт, а не за постоянно действаща Сила в Тялото Ми. Ето затова пророците Ми не се приемат от църквите, защото никога Моите слуги няма да им говорят лицеприятни и гъделичкащи религиозното им самочувствие думи.
Нещата в много църкви опират до това, че доведеният от света в църквата човек прави акт на покаяние и отричане от греха и света, а след това същият този човек попада в друг по-ужасен грях и в друг, по-ужасен свят.
Това е грехът на тщеславието и беззаконието на света в Църквата! Помисли върху това!
Ти веднъж ли само ще умиеш тялото си, за да ходиш след това по лицето на земята? Знаеш ли какво ще стане с твоето тяло след седмица? А след месец? А след година? Може ли споменът от едно умиване да те предпази от собствената ти нечистота? Няма ли да плъзнат по тебе бълхи и въшки? Няма ли да те настигне краста, няма ли тялото ти да бъде покрито от циреи? Не е ли редно и прилично да полагаш грижи за тялото си всеки ден?”
“Господи – отговорих аз – Словото Ти казва, че:
“…никой никога не е намразил своето тяло, но го храни и се грижи за него, както и Христос за църквата; понеже сме части на Неговото Тяло [от Неговата плът и от Неговите кости]…” (Ефесяни 5:29-30)
“Стихът, с който аргументираш разбирането си, наистина е един от най-чудесните, но някои покварени умове просто задраскаха една част от него. Те сведоха нещата само до хранене на Тялото, но не и до грижене. А само с хранене, без грижене, едно тяло ще затлъстее и ще се поболее. То по-скоро ще се превърне в тяло на блудница, отколкото в Христово Тяло.
Ти виждал ли си как изглеждат телата на онези, които само се хранят, без да се грижат? Виждал ли си как изглеждат онези общества, на които пастирите пред амвоните се чувстват, като след вратите на Рая?
Ако не си виждал, то погледни Словото Ми към Сионските дъщери, защото именно те са последните тщеславни църкви на последното време…”
Слушайки Исус, аз побързах да отворя “Книгата на пророк Исайя” и ето какво ми откри там Святият Дух:
“Понеже сионските дъщери са горди и ходят с надигната шия и с безсрамни очи, ходят също ситно и дрънкат с нозете си. Затова Господ ще удари с краста темето на сионските дъщери, и Господ ще открие голотата им…” (Исайя 3:16-17)
“Какво виждаш тук?” – ме попита Исус.
“Господи! Та това си е направо изобличение от Теб!”
“А тази краста за какво свидетелства? Тя по чистите тела на благоугодни девици ли ходи? Колко ли седмици и месеци тялото ти не трябва да е виждало сапун, за да те хване краста?”
“Боже, не смея да мисля върху това! То е толкова грозно и противно на духа ми! Но сърцето ми се вълнува от друго. Защо тези Сионски дъщери не забелязват нечистотата си? Какво им пречи? Какво друго им привлича вниманието, та да не мислят за най-важното?”
А Исус ми даде да видя следващите стихове, които гласяха:
“В същия ден Господ ще отнеме славата на дрънкалките, мрежените забрадки и луничките, обеците, гривите и тънките була, и главовръзките, верижките около глезените и поясите, парфюмните кутии и хамайлиите, пръстените и обеците на носа, мантелата и туниките, шаловете и кесиите, огледалата и тънките ризи, чалмите и покривалата. И вместо благоухание ще има гнилота, вместо пояс, въже, вместо накъдрени коси, плешивост, вместо нагръдник, опасване с вретище, и вместо красота, белези от изгаряне…” (Исайя 3:18-24)
Тогава Исус допълни към прочетеното думите Си:
“От толкова много религиозен и тщеславен реквизит ще остане ли време на една църква да погледне тялото си? Не е ли тя прекалено заета с гардероба и грима си, за да си смущава сърцето от някакви си Господни изобличения?
Но още по-тъжното за това последно охладняло мнозинство е това, че в плътското си мислене, то изцяло е загубило Силата на Духа Ми да издирва дълбочините и височините на Божията Мъдрост. Понеже цялото предупреждение на Отец Ми е твърде сериозно и закоравяването на сърцата към Божието изобличение ще бъде катастрофално. Понеже в Храма Ми се настани една глупава “слава на дрънкалките” и никой не разбра, че това са онези, които говорят човешки и ангелски езици, а нямат и капчица любов, за да станат те “мед, що звънти и кимвал, що дрънка”. Понеже в Храма Ми лукавият постави мрежи, в които се уловиха наивници и попаднаха под покривалото на “мрежени забрадки”, които са не нещо друго, но фалшивите доктрини на тщеславието. Защото когато дяволът те е уловил с доктрина, която те кара да мислиш за земното, ти наистина си попаднал в мрежата му и тази мрежа е станала за тебе покривало, тоест, духовна власт, караща те да вършиш беззаконие.
Понеже пръстените и обеците на носа са връзките на плътта. И докато пръстените обладаха и поквариха петкратното служение с евтиния блясък на светския дух, обеците на носа бяха ласкателните видения, с които мнозина уж надушваха нещата на Божия Дух. Така се изпълняваше не нещо друго, а написаното в “Притчи”:
“Както е златна халка на носа на свиня, така е красивата, но безразсъдна жена…” (Притчи 11:22)
Сложи обеца на носа на свиня и сам ще видиш, че тя ще потърси първата кочина, където да се оваля в тинята си. Но когато цяло църковно събрание се довери на носа на свинята, то всички ще я последват в тинята. А тогава непременно, “вместо благоухание, ще има гнилота”.
И защо мнозина бързат да се предоверят на всяка тънка риза с красива вратовръзка, а не изпитат духа на онзи, който демонстрира просперитета си? И това, че има пари да обикаля земята, означава ли, че непременно съм Го изпратил Аз?
Но ето това идва върху нечестивото поколение, което покри мръсотията и голотата си с всякакви ефектни костюми, само и само да избяга от Божието изобличение. В това отношение Църква-Рут ще боде очите на богоотстъпниците. Защото всеки неин ден на тази земя ще бъде ден на сълзи и ридание, ден на изкупване и очистване, ден на скръб по Бога, ден на пророчески плач. Защото един от пророците Ми плака, но мнозина забравиха плача Му и го отписаха и покриха с теология и история. Но този плач все още стои в Духа Ми. С него Църква-Рут ще изкупи чедата Ми и ще събере по кръстопътищата поканените от Отца Ми…”
Виж сега, братко, какъв е този плач и нека сърцето ти да заплаче с онази скръб по Бога, която докарва до спасително покаяние:
“Какво да ти заявя? Какво сравнение да ти представя, ерусалимска дъщерьо? Кому да те оприлича, за да те утеша, девице, сионова дъщерьо? Защото разорението ти е голямо, като морето; кой може да те изцели? Пророците ти видяха за тебе суетни и глупави видения, и не откриха беззаконието ти, за да те върнат от плен, но видяха за тебе лъжливо наложени и прелъстителни пророчества. Всички, които заминават в пътя, изплескват с ръце против тебе, подсвиркват и кимват с главите си, поради ерусалимската дъщеря, и казват: Това ли е градът, който наричаха Съвършенство на красотата, и, градът, за който цял свят се радва? Всичките ти неприятели широко отвориха против тебе устата си; подсвиркват, скърцат със зъбите си и казват: Погълнахме я; наистина това е денят, който очаквахме; намерихме го; видяхме го. Господ извърши онова, което беше намислил; изпълни словото, което беше изрекъл от древни дни; разори, без да пожали, развесели над тебе неприятеля, възвиси рога на противниците ти. Сърцето им извика към Господа, като казва: Стено на сионовата дъщеря, проливай, като поток, сълзи денем и нощем; не си давай почивка; да не изсъхва зеницата на окото ти. Стани, извикай нощем, при първото поставяне на стражите; излей сърцето си като вода пред лицето на Господа, издигни към Него ръцете си за живота на младенците си, които премират от глад край всичките улици…” (Плач на Еремия 2:13-19)
Едва бях прочел думите на пророка, когато Исус с гневен глас ми каза:
“При това изобилно хранене със светския дух на теологията, при този изобилен грях, при това изобилно беззаконие, са нужни и изобилни сълзи на покаяние, но в колцина ще се намерят те?
И днес, вместо да не изсъхват зениците на очите им, не изсъхват устните им, свикнали да пият виното на блудодеянието! Понеже пророци на заплата и щат, учили, но недоучили, гледащи, но не виждащи, напълниха Храма Ми с прелюбодейство.
Кажи на братята и сестрите Ми:
Няма Спасение за църкви с щатни пророци!
Няма Спасение за църкви с щатни учители!
Няма Спасение за кучета и свине, нарекли бълвоча си доктрина и тинята си благоволение!
Няма Небесно водителство за неумити девици!
Няма Помазание без покаяние!”
Братко мой, аз не зная към колко Свои служители Исус се е показвал гневен, но искам да ти кажа, че ако зависеше от сърцето ми, аз бих искал никой да не вижда Господ като Съдия и Мъздовъздател. А Той скоро ще стане такъв, ако и днес всички пътища към ада да са постлани с църковни килимчета. Онова, което най-силно разтърси сърцето ми от прочита на стиховете от “Плачът на Еремия” бе обръщението към стената на Сионовата дъщеря. Пред очите ми стоеше огромна стена, а по нея се стичаха сълзи. Помислих си:
“Какво ли се е случило с тази стена, та Господ да я кара да пролива сълзи? Какво ли беше тази стена?”
Исус видя мислите ми и побърза да ми отговори:
“Това е стената на Божия Храм. Това е стената на Истината. Това е стената, която разделя два свята. Светът на дявола от света на Бога. Когато тази стена се събори, тогава светът на дявола превзема Храма и Божието Присъствие се вдига от Храма.
И как няма да се вдигне, след като пророците Ми бяха счетени за еретици и за антихристи?
Тези, които Отец Ми постави като стражи и пазачи. Тези, които не мълчаха нито денем, нито нощем, се счетоха за прокудени и странни. И когато църквите изгониха слугите на Отца Ми, нямаше вече кой да пази стената и така тя падна, строши се, повали се… И дойде времето на лисиците и чакалите, на койотите и хиените. Именно те скръцнаха със зъби и погълнаха мнозинството.
Сега разбираш ли, че последната Ми Църква ще бъде опазена единствено от пророците на Отца Ми? Понеже кой друг да познава Господаря на Дома, освен слугата, който Му прислужва?
Ето затова Църква-Рут се вслушва в Благоугодността и първото, което тя прави, е да се умие съвършено. Така върху нея непременно ще слезе Божието Помазание и Святият Дух ще я облече със светлия и чист висон.
Кажи на братята и сестрите Ми, че Небето никога повече няма да търпи никакви шапки на никакви човешки власти върху никакви църкви. Който стои под шапката на човеци, той ще пропусне да види Слънцето.
Няма петдесятни устави! Няма методистки устави!
Няма баптистки устави! Няма конгрешански устави!
Няма католици! Няма православни!
Няма адвентисти! Няма лютерани!
Няма нито една дрипа на човешката праведност и човешкото първенствуване върху последната Ми Църква-Рут. Дрипите остават на земята, а заедно с тях и онези, които са се облекли с тях. Небето ще приеме не църковните устави и догми, не тщеславните доктрини и дипломи, а само и единствено людете, които намерят съдбите си във Верния и Истинен стих на “Откровението”:
“Нека се радваме и се веселим и нека отдадем Нему слава: защото дойде сватбата на Агнето, и Неговата жена се е приготвила. И на нея се позволи да се облече в светъл и чист висон; защото висонът е праведните дела на светиите…” (Откровение 19:7-8)
Висонът е праведните дела на Светиите! Не праведните устави и догми, не праведните доктрини, не праведните дипломи, не праведните конференции, не праведните заплати, не праведните членски карти, не праведните сергии, не праведните банкови сметки, но праведните дела…
Такива ли са делата Ми, в каквото ги превърна вашето човешко първенствуване?
Аз петдесятен Исус Христос ли съм?
Аз методистки Исус Христос ли съм?
Аз баптистки Исус Христос ли съм?
Аз адвентен Исус Христос ли съм?
Аз Исус Христос лютеранинът ли съм!
Аз Исус Христос католикът ли съм?
Аз Исус Христос православният ли съм!
Не, деца Мои! Аз съм Исус Христос от Назарет!
Аз съм Исус Христос от Сион!
Аз съм Исус Христос от Небесния Ерусалим!”
Докато Господ ми говореше, аз усетих как в сърцето ми пламна много силен огън. Тогава пред очите ми изникна видението с моавката-Рут, а Господ се приближи до нея, докосна я и ми каза тези думи:
“Нека всеки, в чиито гърди тупти сърце и в чийто дух има Дух от Духа Ми, се вдъхнови от онова, което ще извърши Църквата-Рут. Защото единствените очи, които не заспиват в това смутно време, са очите на Отца Ми, пророците на Отца Ми. Аз свидетелствам на всеки от Моите, който чете тази книга, че тя е написана от Мой пророк и който приема пророк в името на пророк, награда на пророк ще получи. Той е око на Отца Ми и ако някой иска да пресече делото му, ще пресече пътя си към Небето и окото на такъв ще се помрачи непоправимо. Църквата, която разкривам в тази вдъхновена книга, е църква по Сърцето на Отец Ми. Нейното земно име е Църква-Рут, но Небесното й име е друго и то не е изявявано досега на човешките поколения. Който победи тщеславния дух и духа на човешкото първенствуване, ще разбере Небесното име на последната Ми Църква! Който победи търговския дух в Храма Ми, ще му дам око да види и ухо да чуе Гласът на Архангел и Божия тръба и такъв непременно ще бъде грабнат в облаците и ще Ме посрещне с прославено тяло! Но който докача зеницата на Окото Ми, той ще бъде обвързан завинаги със змея, звяра и лъжепророка и за него няма да има стълба към Небето! Който изгори или скъса Святите Ми думи в тази книга, за такъв би било по-добре да не се е раждал, отколкото повторно да разпъва Господ в сърцето си.
Прославете Господ за Милостта Му и напуснете житниците на Вавилон, за да ви намери по кръстопътищата Църквата-Рут, защото времето е много кратко и изпълнението на Словото Ми няма да се забави…”
След казаното Исус ми посочи във видението гумното и аз видях как натам се е запътила моавката Рут. След това, воден от Духа, разбрах, че ми предстои да се кача на третото стъпало от стълбата на Яков.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s