ЦЪРКВАТА-РУТ – IV ГЛАВА

IV. ИЗПИТАНИЕТО ОТ ГОСПОД ИСУС ХРИСТОС ЗА ЦЪРКВАТА-РУТ

Ако мислиш, че Господ Исус ще благоволи върху някоя църква, без тази църква да е устояла в Неговите изпитни, то не си познал колко ревнив е нашият Бог. Аз наистина зная и съм сигурен, че Небето ще наследят само онези, на които Исус има основание да каже:
“А вие сте ония, които устояхте с Мене в Моите изпитни. Затова, както Моят Отец завещава царство на Мене, а Аз завещавам на вас, да ядете и да пиете на трапезата Ми в Моето царство…” (Лука 22:28-30)
Сам Бог ми каза, че ако извиси Гласа Си и предложи в църквите на мнозинството да ядат и пият на трапезата в Неговото Царство, то всички ще вдигнат ръка и ще поискат тази трапеза. Но когато стане дума за изпитните, тогава повечето казват:
“Тази трапеза я давай на други! Тя не е за нашите уста! На нас ни дай Небесното Царство, защото там ще бъдем незаменими…”
Когато аз пристъпвах към размишления върху тази глава, Исус дойде до мен и ме попита:
“Стефане, искаш ли трапезата на моавката Рут? Или предпочиташ да си от другите, които чакат нескончаемо ядене и пиене в Небесното Царство?”
Тогава Му отговорих:
“Господи, аз не вярвам, че Царството Ти е рай за плътския стомах, защото вдъхновеният от Тебе Павел ни учеше, че тленното не наследява нетлението и плът и кръв няма да наследят обещанията Ти. Той каза също, че Божието Царство не е ядене и пиене, но радост, мир и Правда в Святия Дух!”
“Точно така, момчето Ми! Но знаеш ли колко много ще изгубят Небесната трапеза, просто защото не желаят да се хранят с Мен на земната трапеза? Защото имам храна да ям, за която те не знаят…”
Думите на Господ бяха толкова ясни, че аз просто продължих мисълта Му, като изрекох думите Му от “Евангелието от Йоан”:
“Да, Исусе! И Твоята храна е да вършиш Волята на Този, Който Те е пратил и да вършиш Неговата работа!”
Тогава Исус продължи, като каза:
“Виж сега каква беше храната на Рут, за да разбереш готово ли е сърцето ти да приеме тази храна. Защото всеки, който се нахрани с храната на моавката Рут, е достоен за Мене и Аз ще го направя участник на всичките Ми обещания…”
Така аз отново отворих “Книгата Рут” и прочетох там следните стихове:
“И когато настана времето за ядене, Вооз й рече: Дойди тука та яж от хляба, и натопи залъка си в оцета. Тя, прочее, седна до жетварите; а той й подаде пържена пшеница, та яде и се насити…” (Рут 2:14)
Внимавай братко в тези думи на Вооз, защото Духът зад тях е Сам Господ. Той също иска да ядеш хляба си, но да натопиш “залъка си в оцета”.
Готов ли си ти да сториш това? Защото днес тщеславната църква ще ти предложи да натопиш залъка си в някое пикантно сосче, но не и в оцета. Самата мисъл за оцета плаши плътските християни, а още по-плътските биха реагирали:
“А бе какво ни занимаваш с някакъв си оцет? С каквото искам с това ще си ям хляба?”
Яж си хляба, братко! Но тук никой никъде не говори за твоя хляб! Исус каза:
“Моята храна е да върша Волята на Онзи, Който Ме е пратил…” (Йоан 4:34)
Е, знай, че когато започнеш да вършиш Волята на Бог Отец, то непременно ще стигнеш до това да натопиш залъка си в оцета. Защото ако Исус ти каза, че е Хлябът, Който слиза от Небето, то помисли, че имаше миг в Живота Му, когато до Хлябът дойде и оцетът…
Нека ти помогна да си припомниш това:
“А като беше сложен там съд пълен с оцет, натъкнаха на исопова тръст една гъба натопена в оцет, и я поднесоха до устата Му. А Исус като прие оцета рече: Свърши се, и наведе глава, и предаде дух…” (Йоан 19:29-30)
Виждаш ли за какъв оцет ти говоря?
Ти никога няма да разбереш какво означава този оцет, ако не си се съразпнал с Господа. И за да казва Господарят на жетвата на моавката Рут да “натопи залъка си в оцета”, то го прави, за да види дали тази невяста е достойна за Сърцето Му. Затова чуй сега думите на Исус и нека Неговото Слово остане в сърцето ти:
“Сине Мой, ти не си забравил, че Аз оставих Моето учение на земята и го оприличих като ново вино, което се налива в нови мехове. Когато едно вино се пие, то се пази грижливо, за да остане пивко за дълго време. Но когато това вино се отхвърля и никой не го иска, тогава съдбата му е да се превърне в оцет. Тогава то не е пивко, но накиселява премного.
Ти готов ли си да обичаш Учението Ми дори тогава, когато всички около теб са го намразили и изоставили? Готов ли си да пиеш оцета Ми и да натопиш залъка си в него?
Голяма е тогава твоята награда, защото дори тогава, когато Словото Ми е накиселявало на плътските умове на мнозина и те са побързали да го изплюят, ти си Ми останал Верен и не си се отказал да Ме следваш. А вярно е и това, че ако е дошло запустение за Учението Ми в църквите на земята, то наистина в тези църкви е пристигнал запустителят, който докарва всичките си мерзости. Постъпи като моавката Рут, защото тази Църква-Рут ще съучаства във всичките Ми страдания и духовно ще се намери разпната на кръста от същото това църковно мнозинство, заради което умрях…”
Сега разбра ли, че оцетът е Словото на Исус, което вече не се иска от тщеславните църкви, тъй като Господин Дяволът, маскиран като Исус, им е предложил течен шоколад?
Защото когато Исус ти казва да даваш даром, тщеславието ще те накара да продаваш. Защото когато Исус ти казва да раздадеш имота си на бедните, тщеславието ще те накара да вземеш имота от бедните. Защото когато Словото ти казва да не любиш света, нито каквото е на света, тщеславието ще те накара да любиш света и всичко, що е в света.
Е, тогава непременно, Словото Божие в устата на пророците ще се стори като оцет на богоотстъпниците и те ще направят кисели физиономии пред тях, когато ги изобличават за злите им дела.
Но виж сега и другото изпитание, което Исус поставя пред Църквата-Рут. Казва се още в стиха, че тя се насити с “пържена пшеница”.
Знаеш ли какво ще рече пържена пшеница?
Не бързай да отваряш никакви готварски книги и справочници, защото пържената пшеница ще рече, че това са Божии последователи, преминали през всякакви страдания, заради Словото Божие. Това са онези, на които Апостол Петър писа:
“Възлюбени, не се чудете на огнената изпитня, която дохожда върху вас, за да ви опита, като че ви се случва нещо чудно; но радвайте се за гдето с това вие имате общение в страданията на Христа, за да се зарадвате премного и когато се яви Неговата слава. Блажени сте, ако ви опозоряват за Христовото име; защото Духът на славата и на Бога почива на вас [откъм тях се хули, а откъм вас се прославя]…” (I Петрово 4:12-14) 
Когато огнената изпитня дохожда върху нас, тогава непременно се “пържим” във всякакъв огън, но имаме вярата на Седрах, Мисах и Авденаго, за да устоим. Колкото до това, че не се печем, но че се пържим, то причината за пърженето е в маслото, тоест, Божието Помазание, което ни прави да издържим и превъзхождаме всичките си противници. Защото днешните “навуходоносори” не са измислили нищо друго, освен стария патент на техния прадядо – “огън, огън и пак огън”. Но и Отец не е забравил да изпраща Сина Си между попадащите в огнените пещи, така че да излязат невредими от всяко изпитание.
След всичко, казано дотук, вярвам, че разбра в какво се състои изпитанието от Господ Исус към Църквата-Рут. Това е изпитанието на оцета и огъня. Това е изпитанието, с което тази църква в мисъл и дело ще докаже, че е родена от Бога, изпратена от Бога и завръщаща се при Бога.
Колкото до конкретните духовни стъпки на Църквата-Рут, които са пророчески предопределени, то нека в следващата глава поговоря за тях.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s