ЯВНИЯТ АПОСТОЛ И СКРИТИЯТ ПРОРОК – II ГЛАВА

2. УЧЕНИКЪТ, КОЙТО СТАНА СЛУГА
(ИЛИ ЗА ТАЙНАТА НА ГОСПОДНОТО ПРЕБЪДВАНЕ)

Братко мой! Внимаваш ли на думите на Господ? Следиш ли мисълта Му? Разбираш ли, че ако тези тайни на Словото Божие слизат точно в това време, то е, защото пред очите на Бога ние сме човеците, които трябва да изпълнят сърцата си със съвършено познаване на Господ Исус Христос. Защото Той е Алфата и Омегата и Словото Му е белязано от един велик Пророчески размах. Този размах е толкова величествен, щото ти не би го разбрал, ако не се замислиш, че Старият Завет започва с пророк Моисей и завършва с пророк Малахия, а Новият Завет започва с пророк Йоан Кръстител, а завършва с пророк Йоан.
Библията започва с пророк и приключва с пророк!
Колкото до онези глупави и безумни човеци, които биха ти натяквали доктриналната си закваска, че Йоан е само апостол, но не и пророк, то кажи на такива, че Словото Божие никак не ползва къртиците и прилепите, защото едните живеят в пръст, а другите – в мрак. И докато къртиците не излязат от дупките си, а прилепите от пещерите на теологията, то и за едните и другите Светлината на Отца остава последното нещо, което ще ги ползва. А за повече насърчение на твоето сърце отвори “Откровението” и виж как там ангелът на Господ Исус говори на Йоан, като му казва:
“И рече ми: Тия думи са верни и истинни; и Господ Бог на пророческите духове, прати ангела Си да покаже на Неговите слуги това, което трябва скоро да стане. И, ето, ида скоро. Блажен, който пази думите на написаното в тая книга пророчество. Аз, Йоан, съм, който чух и видях, паднах да се поклоня пред нозете на ангела, който ми беше показал това. Но той ми рече: Недей! Аз съм служител на тебе и на братята ти пророците и на тия, които пазят думите на тая книга. Поклони се Богу…” (22:6-9)
Бог на пророческите духове праща ангела Си до пророка Си! И ангелът Господен е съслужител на пророк Йоан и на братята му пророците, както и на тия, които приемат пророк в името на пророк, та да пазят думите на Откровението. Ето такава е библейската истина. Но аз повече искам да наблегна върху друго в тази тема. Защото Господ ми показа, че във всички нас трябва да живее Той. Във всички нас трябва да пулсира Христовият Живот с прекрасната пълнота на онези думи, които гласят:
“Вземете Моето иго върху си, и научете се от Мене; защото съм кротък и смирен на сърце; и ще намерите покой на душите си. Защото Моето иго е благо, и Моето бреме е леко…” (Матея 11:29-30)
Йоан бе слушал тези думи. И не само, че бе ги слушал, но бе напълнил сърцето си с тях. Защото той, който имаше превъзходен дух на Светлина и Любов, той, който можеше да демонстрира много повече знания и откровения от мнозина други, завинаги остана със смирен дух на ученик. И аз, братко мой, се влюбих в Небесния Образ, който излъчва Йоан. Защото, вярвай ми, никой друг, освен Христос, не може да направи Божия служител така смирен и всеотдаен.
Виж сега какви думи ми каза моят Господ. Защото с тези думи Той искаше да ме посвети в още по-големите Си дълбочини.
“Стефане, всяко време и всяко поколение има своята нужда от Пророческия Дух на Отца. Всяко време и всяко поколение има нужда от изправяне и утвърждаване. Затова всред Господния народ Отец Ми винаги е изпращал слугите Си пророците. Затова и Аз поставих думите Си в Евангелието. Думи, които гласят:
“…Аз изпращам до вас пророци, мъдри и книжници; едни от тях ще убиете и ще разпънете, а други от тях ще биете в синагогите си, и ще ги гоните от град в град; за да дойде върху вас всичката праведна кръв проляна на земята, от кръвта на праведния Авел до кръвта на Захария, Варахиевия син, когото убихте между светилището и олтара…” (Матея 23:34-35)
Ти знаеш ли защо Моите пророци винаги са били отхвърляни и презирани? Знаеш ли защо е толкова голяма непоносимостта към пратениците на Небето? Запомни и предай на всички, които Ме любят, та да знаят, че причината да бъдат отхвърляни пророците Ми е тази, че те никога не идват като учители, но всякога като ученици!
Спомни си тук думите Ми, записани от Йоан:
“От човеци слава не приемам; но зная, че вие нямате в себе си любов към Бога. Аз дойдох в името на Отца Си, и не Ме приемате; ако дойде друг в свое име, него ще приемете. Как можете да повярвате вие, които приемате слава един от друг, а не търсите славата, която е от Единия Бог…” (Йоан 5:41-44)
Чудно ли ти е тогава, че ако някой дойде като учител, непременно ще събере овациите и почитта, ръкопляскането и славата? Но ако такъв дойде като ученик, пратен от Истинския Учител, то такъв ще събере само презрение. И защо забравихте, че именно за Моите смирени казах:
“Който приема пророк в името на пророк, награда на пророк ще получи; и който приема праведник в име на праведник, награда на праведник ще получи. И който напои един от тия скромните само с една чаша студена вода, в име на ученик, истина ви казвам, никак няма да изгуби наградата си…” (Матея 10:41-42)
Мнозина извратени и погиващи в греховете си обърнаха Моите думи, та да смятат, че трябва да са учители, когато дават вода на някой, който е ученик. Такива са забравили, че един е Истинският Учител. Когато Тоя Истински Учител изпрати помазаниците Си до църквите, то Неговите помазаници отиват да изявят Волята Му в име на ученик, и като едни, които са били научени, та да отдадат Славата на Бог. Но човеците не ги приемат. Защото човеците обичат да приемат слава един от друг и да се кичат с титлите на всяко първенствуване. Но колцина знаят, че Моите никога не изместват мястото на Учителя си? Колцина знаят, че даже и облечени в Духа на превъзходната мъдрост, Моите пророци пак няма да кажат, че виждат, понеже Аз съм, Който виждам вместо тях?
Виж тогава живота на Йоан и погледни на отношението, което той имаше към себе си до края на Евангелието. Как се наричаше той? И какви бяха свидетелствата на смирението му?”
Въпросите на Исус ме накараха да видя, че Йоан имаше такова отношение към Господ, което напълно показваше смиреното му сърце. Защото този Божий слуга на много места оприличи себе си с думите:
“Ученикът, когото обичаше Исус…”
И тогава казах на Исус:
“Господи, не е ли странно? Та Йоан дори и в превъзходното помазание на Святия Дух, когато вече е приключвал написването на Евангелието, пак е говорел за себе си, като за ученик?”
“А щеше ли изобщо да напише Евангелието, ако се смяташе за учител? Но виж знаменията в живота на Йоан именно като ученик, за да разбереш защо те водя в тези дълбочини. Защото Йоан имаше себе си за ученик, когато пишеше Евангелието. Но виж дали и в “Откровението” е запазил това обръщение към себе си…”
Погледнах на началните стихове на “Откровението” и казах на Господа:
“Исусе, тук Йоан изявява себе си като Божий слуга и думите му напълно доказват, че има здрава и съвършена увереност в призванието си…”
“Виж тогава думите Ми за Йоан в края на Евангелието. Защото там ще разбереш какъв е пътят, който един ученик трябва да извърви, за да стане слуга…”
Пръстът на Исус вече ми беше посочил нужните стихове и така аз ги прочетох. А после казах:
“Господи, ето, писано е:
“Петър обръщайки се вижда, че иде подире му ученикът, когото обичаше Исус, този, който на вечерята се обърна на гърдите Му и каза: Господи, кой е този, който ще те предаде? Него, прочее, като видя, Петър казва на Исуса: Господи, а на този какво ще стане? Исус му казва: Ако искам да остане той докле дойда, тебе що ти е? Ти върви след Мене. И така, разнесе се между братята тази дума, че този ученик нямаше да умре. Исус, обаче, не му рече, че няма да умре, но: Ако искам да остане той докле дойда, тебе що ти е? Този е ученикът, който свидетелства за тия неща, който и написа тия неща; и знаем, че неговото свидетелство е истинно…” (Йоан 21:20-24)
Тогава Исус отново каза:
“Как разбираш думите Ми? Какво ще рече това, че Господ твоят Бог иска Йоан да остане, докле Той дойде?”
“Господи, мисля, че тук има голяма тайна. И именно тази тайна обяснява защо в Евангелието Йоан е ученик, а в “Откровението” – слуга…”
“Правилно си забелязал, че има тайна. И това не е друга тайна, но тайната на Господното пребъдване, за която ще ти говоря сега. За целта отиди на “Откровението” и виж как Йоан описва призивът от Божия Пророчески Дух…”
Отново бях на “Откровението” и очите ми четяха Йоановата изповед. Ето какво казваше пророкът:
“Аз Йоан, ваш брат и съучастник в неволите и в царството и в търпението, които са чрез Исуса [Христа], бях на острова, наречен Патмос, за Божието слово и свидетелството за Исуса [Христа]. В Господния ден бях в изстъпление чрез Духа…” (1:9-10)
Тогава казах на моя Господ:
“Господи, ето, че Йоан говори, че в Господният Ден е бил в изстъпление чрез Духа…”
Исус ме погледна много проницателно, сякаш, че очите Му ме изследваха и изпитваха. А после ме попита:
“Кое за теб е по-голямото знамение? Дали това, че Йоан е имал изстъпление в Духа или че всичко това се е случило в Господния Ден?”
Усещах някаква примка в думите на Господ. И в първия момент бях готов да се насоча към изстъплението. Но после се замислих. Какво беше изстъплението на Йоан в Духа? Дали беше причина за Господния Ден или следствие от Господния Ден? Накрая събрах кураж и казах на Исус:
“Господи, за мнозина състоянието на “изстъпление в Духа” говори твърде много и е достойно за възхищение. Но аз винаги се сещам за думите Ти, че:
“…нечестиво и прелюбодейно поколение иска знамение…” (Матея 12:39)
Ето защо съм твърдо уверен, че тайната, която искаш да ми разкриеш, е не просто да разбера какво е изстъплението в Духа, колкото да разбера какво е Господният Ден…”
Исус се усмихна и очите Му заблестяха радостно. Така разбрах, че отговорът ми Го е удовлетворил. Тогава Той каза:
“Точно така е. Знаменателното в думите на Йоан наистина се оказа Господният Ден, а не просто изстъплението в Духа. Защото не би имало никакво изстъпление в Духа, ако не е налице Господният Ден. Как мислиш тогава? Кой е Господният Ден? Защото едни ще ти кажат, че Йоан е получил Откровението в събота, други – че е било неделя. Ти така ли ще Ми отговориш?”
“Господи, да не бъде! Та какво ще разбера аз от едно такова разбиране на Господния ден? С него никак няма да разбера тайната на Господното пребъдване и защо ученикът Йоан стана Божият слуга Йоан…”
“Виж отново думите Ми към Петър, в Евангелието. Виж как му казах относно Йоан:
“Ако искам да остане той докле дойда, тебе що ти е?”
Йоан наистина остана, докато дойдох Аз. А как дойдох Аз?”
Думите на Исус бяха като отваряне на светла врата пред сърцето ми. Затова Му казах:
“Господи! Ти Си Господният Ден! Ти Си Светлината, Която осветлява живота на всеки човек. И ако Отец при Сътворението нарече Светлината “Ден”, то е, защото Ти Си Денят Господен. И Йоан е чакал изпълнението на обещанието Ти, като настъпване на Господния Ден…”
“Точно така, момчето Ми. Защото именно на Йоан Аз дадох да запише думите, с които се определих, а той през целия си живот внимаваше на тях:
“Аз съм Пътят, и Истината, и Животът; никой не дохожда при Отца, освен чрез Мене…” (Йоан 14:6)
Сега разбираш ли, че ученикът Йоан тръгна по Пътя, за да се просвети от Истината и намери Живота. И в съдбата на този ученик действаше мощно Словото на Отца Ми. Защото това Слово казва за Пътя на праведния:
“Но Пътят на праведните е като виделото на разсъмване, което се развиделява, догдето стане съвършен ден…” (Притчи 4:18)
Сега разбираш ли защо Йоан имаше изстъпление в Духа?”
“Да, Господи! Защото Ти беше изгрял в сърцето му като Съвършен Ден…”
“Трудно ли ще ти е тогава да разбереш защо ученикът стана слуга? Не беше ли най-голямото желание на твоя Господ да приеме образ на слуга? И колко от вас помнят, че Човешкият Син не дойде да Му служат, но да служи, и да даде живота Си откуп за мнозина. Затова иди и кажи на всички, които Ме обичат, че:
Божий слуга е онзи човек, чрез когото Господ приема образ на слуга!
Рано или късно всички Мои ученици приемат Образ на слуга. Именно с това откровение искам да закрепя Верния Си остатък. Защото който лежи на Лоното Ми, той ще и да разбере, че Силата и Волята раждат Моя Образ. И докато Този Образ е на земята, за да събира разпръснатите, да изцелява болните, да изправя падналите и да укрепява немощните, то до този момент съвършеното очакване на Моя Отец и Господ твоят Бог ще бъде именно вече казаното:
Да приемете образи на слуги!
Защото както Господарят приема образ на слуга, така и слугата ще приеме образа на Господаря си. Но горко на онзи слуга, който е станал господар, без някога Господарят да е слугувал чрез него. Такъв ще бъде изхвърлен във външната тъмнина и там ще е плач и скърцане със зъби. Колкото до онези човеци, които в пълна степен искат съдбата и призванието на Йоан в живота си, то такива нека Ме последват до Кръста. Защото там ще им говоря в съвършена пълнота за делото на Божия Пророчески Дух…”

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s