3. ВИДЕНИЕТО С ЦАРЯ, ОВЦЕТЕ И КОЗИТЕ

Братко мой! Верни ми приятелю! Ако има нещо, за което ревностно моля моя Господ, то това е Той да дарява Своите чеда с онова помазание и Присъствие на Святия Дух, което да пресече завинаги гравитацията на земята и земните помисли. Защото тези, които са земни, копнеят за земното, а онези, които са Небесни, копнеят за Небесното. Не е възможно земният да приеме Небесното или Небесният да приеме земното. Адвокатите на греха и дявола винаги ще търсят да оправдаят злите си дела. При тях винаги ще идва онзи съветник, чието верую гласи:
“Интереса клати феса…”
Затова те моля от цялото си сърце да не даваш на такива от Небесния Хляб, когато те самите Го продават, нито да се мъчиш да ги убеждаваш, че трябва да дават даром. Понеже такива винаги ще ти извадят калкулатор и ще ти покажат сметките си, за да разбереш на колко голяма загуба са, ако дават даром. А даването даром наистина е голяма загуба за плътта, греха и дявола. И трите загиват, когато стъпиш върху божествените принципи. И трите не могат да понасят, когато вървиш във вярата на Авраам. И трите се зъбят и съскат заплашително, когато върху Небесния Хляб не са сложени нужните цифри. Но аз искам да знаеш, че Господ наистина е приготвил и промислил превъзходно място за твоя дух и сърце. И това място са водите на Святия Дух. Тези води, където Господ Исус днес те призовава да хвърляш Небесния Хляб. Тези води, за които пророк Исайя написа, като изяви на всички ни думите на нашия Небесен Баща:
“О вие, които сте жадни, дойдете всички при водите; и вие, които нямате пари, дойдете купете, та яжте; да! Дойдете, купете вино и мляко, без пари и без плата. Защо иждивявате пари за онова, което не е хляб, и трудът си за това, което не насища? Послушайте Ме с внимание и ще ядете благо, и душата ви ще се наслаждава с най-доброто. Приклонете ухото си и дойдете при Мене, послушайте, и душата ви ще живее; и Аз ще направя с вас вечен завет според верните милости, обещани на Давида…” (55:1-3)
Виждаш ли, братко мой, как Отец се е клел да направи с нас Вечен Завет, според верните милости, обещани на Давид? Защо тогава мнозина отхвърлят Вечния Завет, а се стремят към евтини договори, където някой ги цани като продавачи на библии и всякакви други материали? Не знаят ли такива, че Вечния Завет затова е вечен, понеже не преминава в друг, докато договорите на търговците и издателствата скоро ще се прекратят? Какво им се пише тогава на търговците? Какво им се пише на тези затъпели в слушане и помрачени в разбиране, които винаги искат вярващите да иждивяват пари за онова, което не е Небесен Хляб, но тъмни камъни от пустинята на дявола? Нима мислят, че Отец ще погледне снизходително на мерзостта, която докара най-голямото запустение в църквите на западното тщеславие? Нима мислят, че няма време и съдба за всяко коварство и за всяко беззаконие? Нима мислят себе си за по-чисти и праведни от онези, върху чиито гърбове плющя Христовият бич? Ах, как бих искал този бич да плющи днес, за да избави утре! Как бих искал Господ да ги накаже днес, за да ги избави утре! Но Истината е, че не се е намерила сила, която да отклони Отец от намеренията Му и да Го накара да покаже Милост към съдовете, които са предмети на Гнева Му. Понеже ако имаше такава сила, не би имало нито огнено езеро, нито Страшен Съд.
Видението, което сега ще получиш по Божията Воля, ще разкрие пред теб следствието за всички, които не дават, а продават. Затова нека и аз се пренеса към него. Господ отново вдигна духа ми при Себе Си, като ми каза:
“Запиши и предай на Църквата Ми всичко, което ще видиш. Понеже времето е твърде кратко и сега е мигът за мнозина да започнат да хвърлят Хляба по водата. Откажат ли да го сторят, нито пък ще Го намерят след много дни. Затова виж нещата, които ти показвам…”
След думите на Исус пред очите ми се разкри грандиозно видение. Аз виждах Господ в цялата Му Небесна Слава. Той седеше на златен Трон, а изгледът Му беше такъв, щото главата Му светеше като слънцето и заслепяваше всеки поглед, който би се повдигнал, за да Го гледа. От Светлината на Исус всичко пред Него се виждаше толкова ясно, че личаха и най-малките подробности. Аз виждах две половини от служители, които бяха разположени съответно – едните от лявата Му страна, а другите – от дясната. Между двете половини имаше огромна разлика. Защото тези, които бяха отдясно, имаха светли дрехи, подобни на Дрехата на Царя, а другите, които бяха отляво, носеха черни и лъскави костюми, които отдалече лъщяха като перата на гарван. В следващият миг Небесният Цар се изправи. И като погледна към служителите от дясната Си страна, каза:
“Дойдете вие благословени от Отца Ми, наследете Царството, приготвено за вас от създанието на света. Защото огладнях и Ме нахранихте; ожаднях и Ме напоихте; странник бях, и Ме прибрахте; гол бях и Ме облякохте; болен бях и Ме посетихте; в тъмница бях и Ме споходихте…” (Матея 25:34-36)
Тогава един от служителите, който имаше съвършено смирение върху лицето си, каза на Царя:
“Господи, кога Те видяхме гладен, и Те нахранихме; или жаден, и Те напоихме? И кога Те видяхме странник, и Те прибрахме, или гол и Те облякохме? И кога Те видяхме болен или в тъмница и Те споходихме?” (Матея 25:37-39)
След думите на служителя Си Господ стана от Престола Си и се приближи към служителите Си от дясната страна. И като влезе навътре сред тях, докосна главата на един от спасените и каза:
“Истина ви казвам: Понеже сте направили това на един от тия най-скромни Мои братя, на Мене сте го направили…” (Матея 25:40)
А след тези Си думи Исус отново проговори, като каза:
“Понеже всякога хвърляхте Небесния Хляб във водите на Святия Дух, то ето, че дойде мигът да Го намерите…”
След последните Си думи Исус вдигна ръката Си към Престола. Тогава от самия Престол започнаха да се изливат водите от Реката на Живота. И в тези води беше пълно с Небесен Хляб. Така водите започнаха да текат сред служителите от дясната Му страна, тъй щото за всеки, който беше хвърлял Хляба във водата, бе дошъл мигът да Го намери. А така последва ново чудо. Защото в мига, когато служителите на Исус вкусваха от Хляба, Който се връщаше при тях, те заблестяваха и се преобразяваха като Небесния Цар. А вътре в сърцето ми Святият Дух направи да заблестят Верните и правдиви думи на Исус, които буквално се реализираха пред очите ми:
“Тогава праведните ще блеснат като слънцето в царството на Отца Си. Който има уши да слуша, нека слуша…” (Матея 13:43)
В следващия миг след цялото Небесно знамение Исус се обърна към служителите от лявата страна, които бяха с пребледнели лица, понеже не се видяха сред удостоените с Небесния Хляб. И като ги погледна с гневен поглед, каза им:
“Идете си от Мене, вие проклети, във вечния огън, приготвен за дявола и за неговите ангели. Защото огладнях и не Ме нахранихте; ожаднях и не Ме напоихте; странник бях, и не Ме облякохте; болен и в тъмница бях, и не Ме посетихте…” (Матея 25:41-43)
Тогава един от онези служители, върху чието лице беше изписана най-голяма гордост, дръзна да отвори устата си и казваше на Небесния Цар:
“Господи, кога Те видяхме гладен, или жаден, или странник, или гол, или болен, или в тъмница и не Ти послужихме?” (Матея 25:44)
А Исус, като прегърна един от благословените Си братя, се приближи към самозванеца. И като посочи момъка в светлата дреха, каза:
“Истина ви казвам: Понеже не сте направили това на ни един от тия най-скромните, нито на Мене сте го направили…” (Матея 25:44-45)
А след това, за ужас на останалите служители от лявата страна, продължи да говори, като каза:
“Вие никога не давахте! Вие всякога продавахте! Защото огладнях, а нямаше ни един измежду вас, който даром да Ми даде от Небесния Хляб. Защото ожаднях, а нямаше ни един от вас, който даром да Ми даде да пия от Извора на Живота. Защото бяха странни в очите ви Моите братя, когато ви поискаха даром. Защото затворихте най-чистите Ми и най-скромните Ми в тъмниците на всяко презрение и чародейна злоба. Как сега искате от Мен Небесния Хляб, Който дава Вечния Живот, след като всякога предпочитахте тъмните камъни на лукавия? Вие напразно сте Ми викали: Господи, Господи! Защото никога не сте вършили Волята на Отца Ми. Затова и Онзи, с Чиято Воля се поругахте, Той сега ви въздава…”
След думите на Небесния Цар проехтя Гласът на Отец, Който идваше из висините. И ето думите, които Отец изговори против слугите на лукавия:
“Времето на осъждането ви настана. Защото има време за всяко нещо, и срок за всяка работа под Небето. Време за раждане, когато Христовите родиха Христос и време за умиране; когато антихристите Го убиха в сърцата си. Време за насаждане, и време за изкореняване насаденото; време за убиване, и време за изцеляване; време за събаряне, и време за градене; време за плачене, и време за смеене; време за жалеене и време за ликуване; време за разхвърляне камъни, и време за събиране камъни… Нека точно сега лукавият да събере камъните си, които мнозина счетоха за Небесен Хляб…”
След думите на Отца земята под служителите на дявола се отвори и оттам излязоха хиляди демони, които моментално скачаха върху жертвите си. И като ги връзваха с вериги, ги откарваха надолу, в царството на вечния огън и жупел. Така Словото Господно за последен път извърши съдба върху даващите и продаващите. Тези, които даваха, като хвърляха Хляба по водата, непременно Го намериха и бяха преобразени в Славата Господна. А онези, които продаваха, ги настигна проклятието на Отца и Сина. Защото беше дошло времето и на дявола да събере своите си.
След самото видение Господ отново ми каза:
“Запиши всичко, което видя и никак да не се уплашиш, нито да се смутиш от яростта на търговците и теолозите. Дай това пророческо слово на Църквата Ми! Защото записаните в Книгата за Живот, непременно ще познаят, че им е говорил Господ.
Колкото до другите, за които Името Ми всякога е било кариера и бизнес, те ще продължат както с кариерата, така и с бизнеса си. Защото кариерите непременно са пълни с камъни, а бизнесът с камъните е изкушение, което земните не могат да откажат.
Ето, ида скоро! Блажени Моите, които дават, а не продават!
Проклети от сега и завинаги всички търговци и теолози, всички чародеи и грабители, както и всички убийци на Името Ми!
Аз го изговорих! Аз го изрекох!”