ХЛЯБЪТ ХВЪРЛЕН ПО ВОДАТА – II ГЛАВА

2. ВИДЕНИЕТО ПРИ МАМРИЕВИТЕ ДЪБОВЕ

Братко мой! Верни ми приятелю!
Нужно ли е да те питам дали си виждал даващите и продаващите? Нужно ли е да излагам пред очите на сърцето ти всичката онази мерзост, в която са потънали последните църкви? И не са ли станали тъмните камъни на лукавия като нов крайъгълен камък на мерзостта?
Как тогава да не се радва човекът-Антихрист, който скоро ще дойде да обладае нечестивите? Как да не се възрадва търговецът-дявол, след като древният вертеп в Ерусалимския Храм е като малка кибритена кутия пред днешните небостъргачи на вертепа Вавилон? Как да не се възрадват тези изкусителни демони, които успяха и все още успяват да заблуждават хиляди по хиляди? И може ли онзи, който с ухилено лице продава литературата си по лъскавите сергии на конференциите, да преживее покаяние? Може ли такъв да разбере, че Исус никога не е бил за него като Хляб на Живота? Може ли такъв да разбере колко съдба е скрита в думите на Исус:
“И кой е оня баща между вас, който, ако му поиска син му хляб, ще му даде камък? Или, ако му поиска риба, наместо риба, ще му даде змия? Или, ако поиска яйце, ще му даде скорпия? И тъй, ако вие, които сте зли знаете да давате блага на чадата си, колко повече Небесният Отец ще даде Святия Дух на ония, които искат от Него!” (Лука 11:11-13)
Какво тогава търсят камъните, змиите и скорпиите на дявола в Църквата? И ако Небесният Отец дава даром на чедата Си хляб, риба и яйце, то кой е онзи дързък и нахален, жесток и злобен човек, който ще обръща Божията Благодат в похотливост, като се отрича от Единствения Владетел и наш Господ Исус Христос? Кой е този безсъвестен и извратен в духа на своя ум, който е решил в сърцето си, че Бог е досущ като него – като търговец с очила, който натиска калкулатор и пресмята колко още ще спечели от Помазанието и Благодатта, които излива над човеците.
Братко мой! Сърцето ми се тресе и духът ми непрестанно избива на плач и ридание за съдбата на днешните прогнили и прогизнали от заблуда църкви. Църкви на наемници! Вертепи на търговци! Кошари на вълци! И колкото и да съм искал да махна с ръка и да кажа, че всеки заслужава съдбата си и участта си, пак дълбоко вътре в мен Отец запалва Милостта Си, понеже не иска никоя от овцете Му да загине. Затова ще бъда безкрайно щастлив, ако чрез това слово поне един сляп прогледне и един глух чуе. Нещата, които сега Господ Исус ще разкрие пред сърцето ти, са наистина прекрасни и аз се моля те да се влеят в духа ти и да бъдат онези бистри потоци, с които ти ще дадеш плода си на времето си.
Господ отново беше при мен и ме вдигна високо при Себе Си. Тогава Той ми каза:
“Виж сега видението с Мамриевите дъбове, когато се явих на Авраам. Защото всички трябва да разберат какъв беше Господният изпит спрямо помазаника Му. И ако вие искате да се наричате Авраамови чеда, то вършете Авраамовите дела. Тези дела, които сега ще видиш във видението…”
След последните думи на Исус пред очите ми се появи видение. Аз виждах самите високи и прекрасни Мамриеви дъбове, а близо до тях – шатъра на Авраам. Божият помазаник стоеше пред входа на самия шатър и слънцето грееше косо върху самото му лице. И ето, че там, при Мамриевите дъбове, се появи моят Господ заедно с двама от ангелите Си. В следващият миг Авраам Го забеляза. И като стана от мястото си, се завтече към Исус и ангелите. После падна на коленете си пред Господа, като каза:
“Господарю мой, ако съм придобил Твоето благоволение, моля Ти се, не отминавай слугата Си. Нека донесат малко вода, та си умийте нозете и си починете под дървото. И аз ще донеса малко хляб, да подкрепите сърцата си, и после ще си заминете; понеже затова дойдохте при слугата си…” (Битие 18:3-5)
Исус погледна на Авраам. И като му се усмихна, каза:
“Стори, както си казал…” (Битие 18:5)
А след това в самото видение Исус се приближи към мен и ми каза:
“Искам да видиш скритото в това видение. Понеже Авраам добре знаеше защо Господ е дошъл при него. Той знаеше, че трябва да хвърли Хляба си по водата, за да го намери след много дни. Затова виж с какви думи Авраам се обърна към жена си Сара…”
Погледнах в самото видение и забелязах, че Авраам влезе в шатъра си и каза на Сара:
“Приготви по-скоро три мери чисто брашно, замеси и направи пити…” (Битие 18:6)
В следващия миг Господ отново ми говореше, като казваше:
“Забелязваш ли думите на Авраам към Сара? Не ти ли напомнят тези Авраамови думи на едни други Мои думи, които ви говорих в Евангелието?”
Помазанието, което протичаше от Исус беше толкова силно, щото без всякакво съмнение Му отговорих:
“Исусе, Ти заяви в Евангелието за Небесното Царство, като каза:
“Небесното царство прилича на квас, който една жена взе и замеси в три мери брашно, докле вкисна всичкото…” (Матея 13:33)
И в това видение аз виждам как Авраам казва на Сара да извърши същото, а именно: Да вземе и замеси три мери чисто брашно…”
“Точно така е! Ти наистина улавяш силното помазание от твоя Господ. Но сега забележи, че в Моите думи Аз повече наблягам на квасът, с който жената замеси трите мери брашно, а не просто на мерите. Кажи Ми тогава, кой е квасът в самото видение, което ти давам? Защото, без всякакво съмнение, Аз изговорих думите Си в Евангелието, за да могат разумните и мъдрите да открият всичко това в живота на Авраам и в случилото се при Мамриевите дъбове. Какъв е квасът в това видение?”
Погледнах отново на Авраам във видението и отговорих на Исус:
“Господи, именно вярата и преклонението на слугата Ти Авраам са квасът във видението. Защото той Ти отдаде почит като на Господ и Бог…”
“Виж тогава трите мери на тази почит. Защото всеки, при когото дойде Хлябът Христос, трябва да знае как да отдаде дължимото на Бога…”
След думите на Исус в сърцето ми отново изплуваха думите на Авраам. А той съвсем ясно казваше на Господ и двамата Му спътници:
“Нека донесат малко вода, та си умийте нозете и си починете под дървото. И аз ще донеса малко хляб, да подкрепите сърцата си, и после ще си заминете; понеже затова дойдохте при слугата Си…”
Така пред сърцето си аз наистина виждах трите мери на почитта към Бога. И затова отново казах на Исус:
“Господи, Авраам Ти показа почит в три неща. Първото беше, че той искаше да се умият нозете Ти. Второто, че поиска да Си починеш под дървото. И третото – че поиска да подкрепи Сърцето Ти с хляб…”
Исус се усмихна. А после каза:
“Запомни от твоя Господ, че именно това беше квасът, с който Авраам оказа почит на своя Бог. Вярата на Авраам беше този квас. Защото само истинската вяра в Бога би почела Христос с умиване на нозете Му. Това сторих Аз на учениците Си и Мария Магдалина на Мен. Защото само истинска вяра би поканила Господ да почине под дървото. Точно това стори Натанаил, когото видях под смоковницата и който прие Небесния Хляб в сърцето си. Защото само истинската вяра би подкрепила Господ с благоуханието на Неговия Хляб. А това правеха първите Ми последователи, които разчупваха Хляба с чистота и простосърдечие. И ето така ти разбираш, че в почитта и преклонението си пред Господ, Авраам наистина хвърли Хляба си по водата. Защото той отдаде на Господ цялата си любов и всичко чисто и Свято, с което Отец Ми беше изпълнил сърцето му. Спомни си тогава отново стиховете, свързани с хвърлянето на Хляба по водата. Какво гласяха те?”
“Исусе! Тези стихове гласяха:
“Хвърли хляба си по водата, защото след много дни ще го намериш…”
“Виж тогава във видението с какво Господ се обеща на Авраам, след като вече беше вкусил от плода на сърцето му. Виж какво Авраам щеше да получи след много дни…”
Отново бях във видението и там усмихнатият Исус бе протегнал ръцете Си и ги беше поставил върху Авраамовите рамена, като му казваше:
“До година по това време Аз непременно ще се върна при тебе и, ето, жена ти Сара ще има син…” (Битие 18:10)
След думите към помазаника Си Господ отново се обърна към мен, като ми каза:
“Сега разбираш ли какво ще получи всеки, който хвърли Хляба си по водата? Сега разбираш ли, че ако Господ твоят Бог се обеща на Авраам да му даде син, то е, понеже слугата Му наистина хвърли Хляба по водата, за да го намери след много дни. И ако някога Сара се сдоби с Исаак, то кажи Ми – коя е днешната Сара и с какво се сдобива тя…”
Благословени Исусе! В думите Ти трепти такава Светлина, щото не е възможно да й устоиш! В Твоите прекрасни устни наистина извира Животът на Отца! Мога ли да ти кажа, братко мой, колко прекрасен и велик е нашият Господ? Защото докато Той ми говореше из дълбочините на духа ми се издигнаха думите на Апостол Павел, който казваше именно за Сара:
“Защото е писано, че Авраам имаше два сина, един от слугинята и един от свободната; но тоя, който бе от слугинята, се роди по плът, а оня, който бе от свободната, по обещание. И това е иносказание, защото тия жени представляват два завета, единият от Синайската планина, който ражда чада за робство, и той е Агар. А тая Агар представлява планината Синай в Арабия и съответства на днешния Ерусалим, защото тя е в робство с чадата си. А горният Ерусалим е свободен, който е [на всички] майка; защото е писано: “Весели се, неплодна, която не раждаш; възгласи и извикай, ти, която не си била в родилни болки, защото повече са чедата на самотната, нежели чадата на омъжената”. А ние, братя, както Исаак, сме чада на обещание. Но, както тогава роденият по плът гонеше родения по Дух, така е и сега. Обаче, що казва писанието? “Изпъди слугинята и сина й; защото синът на слугинята няма да наследи със сина на свободната”. За туй, братя, ние не сме чада на слугиня, а на свободната…” (Галатяни 4:22-31)
И тогава, в самото видение, аз паднах в нозете на Исус, като Му казах:
“Господи, днешната Сара е горният Ерусалим. А този горен Ерусалим може да роди само един син в сърцата ни и Този Син Си Ти!”
Господ погали главата ми и се усмихна, като каза:
“Нека всеки, който Ме обича, да знае, че единственият начин да Ме родите в сърцата си, е като започнете да хвърляте Хляба по водата, като се поучите и вдъхновите от преклонението и вярата на Авраам. Защото Господ вашият Бог до днес чака да измиете нозете Му, сиреч, да утвърдите в Пътя Ми и най-малките Ми и скромни братя. Защото Господ вашият Бог и до днес чака вярата ви да произрасти и от малко синапово семе да се превърне на голямо дърво, под чиято сянка да почина. Защото непременно вършещите Божията Воля ще влязат в Божията почивка и Сам Бог ще Си почине от делата Си. Защото непременно и навсякъде трябва да подкрепяте човеците с Мене, Който съм Хлябът на Живота. Защото Божият Хляб е Хлябът, който слиза от Небето и дава Живот на света. Защото да хвърлиш Хляба по водата ще рече да раздавате даром Мене и Моето, без да търсите каквато и да е корист и печалба от това си дело. Само така Отец Ми ще ви види във вярата на Авраам, за да ви извиси и до Лоното на Авраам!
Само така Аз мога да бъда роден в сърцата ви!
Колкото до нечестивите, за които Хлябът е стока на сергиите, а не принос на чиста и Свята Любов, то за такива е последното видение, което ще ти дам в тази книга…”
След думите на Исус видението с Мамриевите дъбове се прекрати, но онова сладко и прекрасно помазание от Исус остана да гори в жилите ми и да преизпълва сърцето ми. Искрено вярвам и се надявам, че то е запалило и твоето сърце, за да благоговееш и почиташ искрено Хляба на Живота.
Амин и Амин!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s