1. ВИДЕНИЕТО В ПУСТИНЯТА

Нека ти кажа, скъпи ми братко, че усещах в духа си не просто Благодат, но Божия мощ, каквато рядко е посещавала сърцето ми. Аз все още не можех да разбера защо е толкова огромна Божията Сила вътре в мен, но твърде скоро щях да разбера, че това се дължеше на изявата на моя Господ. Този път Той беше дошъл при мен, не просто като Спасителят. Той беше дошъл като Хлябът. А когато човек вкусва от Хляба, то тогава сърцето експлодира от Божието помазание. Затова и при мен нещата бяха повече от категорични.
Аз бях в Живото Евангелие и първото нещо, което виждаха очите ми, бяха пясъците на една огромна пустиня. Слънцето пареше над тези пясъци, а погледът можеше да съзре всред тях пълзящи скорпиони и змии. И ето, че по Волята на Бога сърцето ми се обърна в самото видение и аз съзрях моят Господ. Той беше коленичил и покрил главата Си с бялата Си дреха. Устните на Исус бяха изпръхнали, а върху Лицето Му стоеше печат на огромно изтощение. Върху скулите на Лицето Му се стичаха малки бразди от пот и всичко в изгледа на Исус подчертаваше върховно утеснение. Така, докато гледах на Спасителя, забелязах, че до Него се приближи дяволът. Той бе като сянка и привидение, но достатъчно видим, за да бъде забелязан. Тогава очите ми видяха още подробности. Защото около осанката на дявола бяха разхвърляни черни камъни, по-различни от нормалните камъни, каквито човек би видял в някое пустинно място. Дяволът погледна на Исус, а след това с мазен и съблазнителен глас каза на Господа:
“Ако Си Божий Син кажи на тия камъни да станат хлябове…” (Матея 4:3)
А тогава, след като чу думите му, Исус отговори:
“Писано е: “Не само с хляб ще живее човек, но с всяко слово, което излиза от Божиите уста…” (Матея 4:4)
След думите Си Господ се изправи в самото видение и пристъпи към мен, като ми каза:
“Искам внимателно да забележиш, че около дявола има камъни, с които той Ме изкуси, като Ми предложи да ги превърна в хлябове. Виж тези камъни, Стефане. Защото това не са обикновени камъни и този изпит в пустинята не е обикновен изпит…”
Погледнах във видението към камъните и забелязах, че от тях сякаш излизаше тъмнина. Те бяха като извори на мрак и на нечестие. Затова казах на Исус:
“Господи, тези камъни сякаш, че са извори на зло. И аз съм сигурен, че дяволът е имал причина, за да ги постави пред очите Ти…”
“Разбира се, че има причина. Защото именно след пустинята Човешкият Син се върна пълен със Силата на Святия Дух и започна Своето служение на земята. И за да разбереш силата на тези тъмни камъни, то трябва да помислиш какво правех Аз в тази пустиня и защо бях дошъл тук…”
“Господи, Ти пости четиридесет дни и нощи. Така говори Словото Ти…”
Исус ме погледна с необикновено остър поглед в зениците Си. А после каза:
“Аз не просто дойдох да постя. Аз дойдох да извърша Волята на Отца Ми, за да се сбъдне писаното за Мен. А къде е изявено Словото на Отца Ми за онези, които постят по Съвършената Му Воля?”
Въпросът на Господ беше като Светлина в изпръхналите Му устни. И сърцето ми улови отговора в тази Светлина. Затова казах на Исус:
“Спасителю мой! В “Книгата на пророк Исайя” Отец изяви какъв е съвършеният пост пред очите Му. Защото Той каза чрез пророка Си:
“Не това ли е постът, който Аз съм избрал, – да развързваш несправедливите окови, да разслабваш връзките на ярема, да пускаш на свобода угнетените, и да счупваш всеки хомот? Не е ли да разделяш хляба си с гладния, и да въвеждаш в дома си сиромаси без покрив? Когато видиш голия да го обличаш, и да се не криеш от своите еднокръвни? Тогава твоята светлина ще изгрее като зората, и здравето ти скоро ще процъфти; правдата ти ще върви пред тебе, и славата Господна ще ти бъде задна стража. Тогава ще зовеш, и Господ ще отговаря! Ще извикаш, и Той ще рече: Ето Ме! Ако махнеш изсред себе си хомота, соченето с пръст и нечестивите думи, ако даруваш на гладния желаното от душата ти, и насищаш наскърбената душа, тогава светлината ти ще изгрява в тъмнината, и мракът ти ще бъде като пладне. Господ ще те води всякога, ще насища душата ти в бездъждие, и ще дава сила на костите ти; и ти ще бъдеш като напоявана градина, и като воден извор, чиито води не пресъхват. И родените от тебе ще съградят отдавна запустелите места; ще възстановиш основите на много поколения; и ще те нарекат поправител на развалините, възобновител на места за население…” (Исайя 58:6-12)
Исус се усмихна, а после продължи да ми говори, като казваше:
“Сега разбираш ли защо постих в пустинята? Сега разбираш ли защо след като излезе от пустинята Човешкият Син започна да развързва несправедливите окови и да разслабва връзките на ярема? Сега разбираш ли защо Аз започнах да пускам на свобода угнетените и да счупвам хомота им? Не беше ли именно това Постът Господен – да разделям Хляба Си с гладния и да въвеждам в Дома на Отца сиромаси без покрив? И как би реагирал Сатана, когато знае с каква Сила се обличат постещите по Волята на Отца?”
Погледнах отново на тъмните камъни във видението, а после казах:
“Господи мой! Сега разбирам, че тези тъмни камъни са като противовес на Божията Сила. А онзи, който се изкуси чрез тях и не ги отблъсне, непременно ще бъде покварен, понеже ще счита за Хляб онова, което е мерзост…”
“Точно така е, момчето Ми! Именно това бе причината дяволът да иска камъните му да станат като Хляб. Но Хлябът на Бога никога няма да стане камък на дявола и камъкът на дявола никога няма да стане Господен Хляб! Затова сега се приближи към тези камъни и ги докосни с ръката си…”
Заповедта на Исус в първия миг ме смути, понеже аз не исках дори да гледам на тъмните камъни. Но вътре в себе си знаех, че ако Господ е настоятелен, то е, понеже иска да отвори очите ми за невидимото зло на дявола. Затова се приближих към един от камъните и го докоснах…
В следващия миг нещо гадно и лепкаво се плъзна по ръката ми, така че инстинктивно я дръпнах назад. Тогава отново погледнах към дланта си и забелязах, че самата ми кожа беше променила вида си. Тя приличаше на банкнота. Самата банкнота бе толкова убедителна, щото имах чувство, че нося тънка ръкавица, направена от пари. Опитах се да сваля тази банкнота и някак да я скъсам. Донякъде успях, но под скъсаното се виждаше част от нова банкнота с още по-висок номинал от горната. И аз, като започнах да тръскам ръката си, извиках към Исус:
“Господи, очисти ръката ми! Виж какво стана с мен. Та от този тъмен камък излезе нещо мазно и плъзгаво, което се полепи по дланта ми и не мога да го изтрия. А то прилича на пари…”
Послушал вика ми Исус простря ръка и ме докосна. А тогава мазното и плъзгаво нещо падна от ръката ми на пясъка и мигом се превърна в змия, която на зиг-заг започна да бяха далеч от Господ. А тогава Той ме попита:
“Да заповяда ли твоят Господ на такъв камък да стане Хляб? Или нека да те попитам още по-ясно: Да заповядам ли търговията с Небесния Хляб като изява на Божията Воля и Слово?”
“Не, Исусе! Да не бъде! Та това мазно и плъзгаво нещо, излязло от камъка, си беше изкусителен демон на Сатана!”
“Точно така, момчето Ми. Такива изкусителни демони полепват по ръцете на пастири и проповедници, тъй че когато ръката им се протегне, за да вземе Небесния Хляб, то в мига, когато Го вземат, те вече или са Го купили, или ще Го продадат. Те просто правят в пустинята това, което твоят Господ не направи. Защото решават в сърцата си, че камъните на дявола са досущ като Небесен хляб. Но ти отново се докосни до другия тъмен камък, за да видиш какво ще излезе от него…”
Отново с огромно нежелание протегнах ръка към другия камък. А от камъка отново излезе нещо гадно и лепкаво, което се плъзна по ръката ми, така, че аз отново я дръпнах. А очите ми отново погледнаха към дланта ми. На нея сякаш, че беше изобразен моя Господ. И самият образ беше толкова изкусно изработен, че без намесата на Исус във видението, аз нямаше да мога да освободя ръката си от измамливото зло. Тогава се обърнах към Него и Му казах:
“Господи, това е измама! От този тъмен камък не може да излезе Сила, която да изгради Твоя Образ…”
А Господ, като ме гледаше твърде внимателно и съсредоточено, ми каза:
“Затова пък точно от такъв камък излиза сила, която изгражда кариерата и благополучието на хиляди богоотстъпници. Протегни ръката си към Мене…”
Протегнах осквернената си ръка към Исус, а Той протегна Своята. И от пръстите на моя Господ излезе Огън, чиито пламъци докоснаха измамливия образ, сътворен върху дланта ми. Така образът се превърна на змийски. И както в първия случай, змията падна от ръката ми на пясъка и запълзя на зиг-заг, като се отдалечаваше от мен и от Господа. А Исус ме попита:
“Да заповяда ли твоят Господ на такъв камък да става Хляб? Да заповяда ли твоят Господ светският прочит на Божието Слово, като изява на Божията Воля? Да нарека ли теологията Истина, а гримът на Езавел – помазание?”
“Не, Господи мой! Да не бъде!”
А Исус отново каза:
“И няма да бъде, момчето Ми. Защото именно в тази пустиня Отец Ми прави изпита с Небесния Хляб. Но ти си спомни какво гласеше молитвата, която Аз ви оставих като съвършен пример. Имаше ли в нея думи, свързани с изкушението…”
“Да, Господи! Защото стиховете гласят:
“И не ни въвеждай в изкушение, но избави ни от лукавия…”
“Виж тогава и стиховете в Евангелието, които обясняват защо Аз постих в пустинята…”
Погледнах евангелските стихове и те бяха повече от убедителни. Затова казах на Исус:
“Господи, ето писаното:
“А Исус, пълен с Святия Дух, когато се върна, от Йордан, бе воден от Духа из пустинята четиридесет дена, дето бе изкушаван от дявола…” (Лука 4:1-2)
А тогава Исус каза:
“Колко от вас разбраха, че изкушението в пустинята може да бъде издържано само от Мен? Колко от вас разбраха, че именно затова трябва да се молят на Отец Ми да не ги въвежда в изкушение? Кажи Ми тогава какво се случва с всички онези, които си мислят, че отдавна са пълни с Божията Сила? Какво се случва с онези, които си мислят, че са придобили Небесния Хляб, когато дори изобщо не са Го вкусвали? Не тръгват ли такива съзнателно към пустинята, понеже са станали тщеславни и са решили, че няма какво повече да променят в себе си?”
“Да, Исусе! Именно така се получава! Защото всеки, който твърди, че Ти живееш в сърцето му, бива изпитан за думите си, за да се сбъдне писаното, че:
“…човек се изпитва чрез онова, с което се хвали…” (Притчи 27:21)
След думите ми Гласът на Исус стана необикновено сериозен. А Той ми каза:
“Нека всеки, в чието сърце има Дух от Духа Ми и Живот от Живота Ми, да знае, че единственият начин да избегнете изкушението в пустинята, е като започнете да давате даром от Небесния Хляб. Ако някой не дава даром Мен и Моето, но се закрепява с измама и нечестие, то такъв непременно ще бъде доведен в пустинята, за да го обладаят камъните на лукавия. Понеже не е счел Хлябът от Небето за дар, то и затова дяволът ще измами такъв в пустинята, за да счита Мен и Моето за стока. Затова казвам и всички запомнете думите Ми:
Отец Ми въвежда в изкушение гордите и нечестивите, за да паднат в същата пропаст на нечестие, в каквато е паднал и дяволът! Тогава такива, като вдигнат камъните на лукавия, носят ги в Храма, за да изграждат своя си вертеп.
Отец Ми пази Верните и смирените, които винаги и навсякъде знаят, че не са свои си, понеже са изкупени с Кръвта Ми. И ако някой не е свой си, то нищо не е негово, но Божие. А Божиите неща идват от Бащата към чедата Му даром.
Отец Ми ви иска даващи, а не продаващи! Защото Той даде Единородния Си Син за Спасението на целия свят, а не Го продаде! Който дава даром, той ще и да вкуси Небесния Хляб! Който продава Мен и Моето, той и занапред ще живее в пустинята, отгдето никога няма да излезе, догдето не отиде при баща си в тъмнината!
А сега, момчето Ми, нека те заведа в онези светли и съвършени места на Святия Дух, където ще видиш Господ като Хляб и Хлябът като Господ…”
След последните думи на Исус видението с пустинята се прекрати, а аз седнах да запиша цялото пророческо послание. Вярвам, че то те е докоснало и пред очите на сърцето ти Исус наистина е станал реален като Хлябът, Който слиза от Небето. Амин и Амин!