КЪМ СЪРЦЕТО ТИ

Скъпи мой братко! Верни ми приятелю! Аз се моля на моя Господ Исус Христос да покрие сърцето ти с Духа Си, за да можеш не просто да разбереш, но да заживееш посланието в тази тема. Защото колкото повече приближава свършекът, толкова повече Исус ще изпраща Дух на Светлина и съвършено просветление. Дух, Който ще ни облече със светлия и чист висон на благовестието, за да бъдем от поколението на праведните. За да не се окажем във външната тъмнина, където ще бъдат изхвърлени всички, които презират благовестието за Небесното Царство.
През изминалите години на моята вяра в Бога сърцето ми имаше прекрасната привилегия да общува със Спасителя Христос. Моят Господ, пълен с огромна милост към мен и братята ми, нееднократно идваше, за да ми разкрие колко велико и прекрасно Спасение е промислил Отец за чедата Си. Спасение, което дяволът винаги е искал да осуети, като върже и поквари много сърца, тъй че да не мислят за горното, нито да пребъдват в небесните места със Святия Дух. Но Господ е Верен. Верен дотолкова, че в останалото съвсем малко време да измъкне Своите от властта на дявола. Верен дотолкова, че да ни се разкрие в такава пълнота, за каквато сърцата ни дори не са мечтали.
Когато Исус дойде към сърцето ми в едно ранно утро, Той така докосна спомените ми, че в ума ми се появи една история, която в миналото обичах да разказвам на приятелите си. Аз не съм измислил тази история, но съм я прочел в книга. И тя така е докоснала сърцето, че поуката от нея завинаги е оставила отпечатък върху вярата ми в Бога. Нека сега ти разкажа тази история, защото с нея ще влезем в дълбочините на тази книга.
Един богаташ умрял и душата му попаднала в ада. Той не искал да повярва, че съществува такова жестоко и ужасно място, където биват наказвани грешниците и злите хора, но ето, че адът се оказал абсолютно реален. Богаташът дори не искал и да си представи, че тук ще прекара цялата вечност. Затова закрещял с всичка сила, докато демонът оковавал с вериги душата му. И ето думите, които богаташът крещял с надежда, че Бог ще го чуе:
“Господи, нима Си толкова жесток? Нима аз заслужавам да се мъча цяла вечност? Не бъркаш ли, Господи? Не е възможно да не Си видял поне едно добро в живота ми. Не е възможно в целия ми живот да няма поне един повод за Спасение. И ако Ти наистина Си милостив и справедлив, то сега ще чуеш виковете ми и ще ме измъкнеш от това ужасно място.
Моля Те, Господи! Виж отново живота ми! Защото непременно някъде в него има поне едно добро, което тежи повече от злото, което съм сторил против Тебе и човеците…”
Ето така крещял богаташът и не спирал, докато най-сетне Господ чул виковете му. Тогава Мъдрият и Превъзвишен Творец положил в дланта на ръката Си целия живот на богаташа, като внимателно разгледал вършеното от човека. А след това извикал при Себе Си един от ангелите, като му казал:
“Дочух виковете на този зъл човек и реших отново да прегледам целия му живот, за да му дам и най-малкия повод за Спасение. Ето, че такъв повод има. Защото този богаташ преди години излязъл на пазар и напълнил каруцата си с всякакви стоки. А на връщане от пазара едно от колелата на каруцата минало над малко камъче, а каруцата се разтресла и от многото стока, натоварена на нея, изпаднала една връзка лук. А един бедняк се втурнал да вземе падналия от каруцата лук. Богаташът, като видял това, не спрял конете, за да си вземе връзката с лук, а махнал с ръка и смеейки се казал на бедния:
“Хайде, хайде, вземи този лук! За да видиш, че не съм стиснат!”
Ето доброто, което богаташът е сторил пред очите Ми. Затова вземи сега тази връзка лук и отиди в ада, за да измъкнеш душата му…”
Ангелът изпълнил Божията заповед и взел връзката с лук, като отишъл в ада, където съгледал все още крещящата душа на богаташа. И там му казал:
“Всемогъщият Бог чу вика на душата ти и сега ти отговаря. Защото наистина има добро, което някога си сторил, като си дал на един бедняк падналата от колата ти връзка лук. И аз сега съм изпратен от Него, за да те спася именно с тази връзка лук. Хвани се за нея, за да се измъкнеш от огъня и жупела…”
След думите си Господният ангел се навел над мъчещата се душа на богаташа и протегнал връзката с лук. Тогава душата моментално се хванала за връзката с лук и ангелът започнал да я измъква от адските мъки. Видели как един от тях се спасява по Божието Провидение, останалите мъчещи се души панически се хвърлили към богаташа, като го хванали за нозете с цел и те да се измъкнат от мъките на ада. Виждайки всичко това богаташът закрещял:
“Ах мръсни и жалки грешници! Кой ви каза, че заслужавате спасението, когато то е само мое…”
Думите му нямали никакъв ефект, защото грешниците още повече се вкопчили в нозете му, а ангелът вече издигал душата нагоре. И понеже богаташът не можел да понесе гледката в нозете си, където още десетина души се издигали с него, той отново закрещял, този път още по-силно и яростно:
“Пуснете ме! Пуснете ми краката! Тази връзка с лук не е ваша. Тя е моя, моя, моя!”
И понеже грешниците не го пускали, станало така, че за миг богаташът забравил, че държи с ръцете си връзката лук. И като пуснал връзката, тръгнал да налага с ръцете си хваналите го за нозете грешници. Тогава и той, и грешниците отново полетели към огъня и жупела на ада. А от високото към ужасения богаташ долетял гласът на ангела:
“Господ наистина е справедлив и ти наистина си това, което си! Ти наистина заслужаваш мястото си и мястото ти те заслужава…”
Връзката с лук! Ето това, братко мой, е големият проблем пред човеците. И ако в тази история нещата са се развили с една връзка лук, то какво ще кажеш, когато стане дума за Небесния Хляб? Какво ще кажеш, когато един ден мнозина се окажат във външната тъмнина, понеже са счели че Хлябът е техен, а не Господен? Аз наистина не искам да повярвам, че това ще се случи. Но било че сърцето ми иска да вярва или не иска, именно Исус беше Този, Който докосна сърцето ми и извади в мислите ми тази поучителна история. Нещо повече. Той дойде при мен, като ми каза:
“Искам да говориш на Църквата Ми! Искам да предупредиш всичките Ми братя и сестри за нещата, които сега ще ти дам. Защото е дошло времето, когато едни ще покажат, че са синове на Баща Си, а други – че никога не са били раждани от Него. Защото е дошло времето за най-съдбоносния изпит – изпитът с Небесния Хляб. Изпитът с Хляба, който всички трябва да хвърлите по водата, за да Го намерите в Деня пред Моето Съдилище. За съжаление мнозина няма да Го намерят, понеже вече са били излъгани от дявола в сърцата си. Излъгани точно така, както и онзи богаташ в ада. Затова Ми кажи: Коя беше Съвършената молитва, с която Аз ви научих да се молите? Какво гласяха думите на тази молитва?”
Отговорих:
“Господи мой! Думите на тази молитва гласяха:
“Отче наш, Който си на небесата, да се свети Твоето име! Да дойде Твоето царство; да бъде Твоята воля, както на небето така и на земята; дай ни днес ежедневния хляб; и прости ни дълговете, както и ние простихме на нашите длъжници; и не ни въвеждай в изкушение, но избави ни от лукавия, [защото царството е Твое, и силата и славата, до вековете. Амин]…” (Матея 6:9-13)
Тогава Исус продължи, като ми казваше:
“Виждаш ли как всички трябва да се молите за ежедневния Хляб? Виждаш ли как чедата трябва да молят Небесния си Баща да им дава? А Кой е Хлябът, Стефане? Кой е Хлябът, от Който се нуждае всяко сърце, за да наследи Спасение и Вечен Живот?”
“Господи мой! Ти Си Този Хляб! И ние се нуждаем от Тебе всеки ден. Защото само чрез Тебе можем да пораснем и да се укрепим в съвършено познаване на Волята на Отца…”
“Кажи Ми тогава: Верен ли е Бащата да изпълни тази молитва, която Сам Синът даде да бъде изговаряна пред Лицето Му? Верен ли е Бащата да даде на чедата Си Хляба Христос?”
“Да, Исусе! Отец е Верен. Той никога няма да ни остави без Небесния Хляб. Понеже са нови всяка сутрин Неговите благости и милости, които Той заръчва за Верните Си чеда…”
“А какво би сторил ти, когато получиш Небесния Хляб? И какво Господ твоят Бог ти дава да вършиш в продължение на години?”
“Исусе! Аз вярвам, че Отец Ми дава Хляба на Живота, за да Го дам на ближните си. Защото молитвата към Отец казва:
“Дай ни днес ежедневния хляб!”
Но Твоите думи в Евангелията гласят също така:
“Даром сте приели, даром давайте!”
Ето защо, когато аз получа Хляба Христос, то моята съвършена длъжност пред Отца е: Както даром съм Го получил, така и даром да Го раздам на братята и сестрите си…”
“Виж тогава и дълбокото на Моята заповед, свързана с даването. Защото всеки, който даром е получил Небесния Хляб, трябва да има вярата и дръзновението да изпълни писаното:
“Хвърли хляба си по водата, защото след много дни ще го намериш!” (Еклесиаст 11:1)
Какво значи да хвърлиш хляба си по водата? Как разбираш тези Божии думи?”
“Исусе, аз вярвам, че Хлябът Си Ти, а водата е Присъствието на Святия Дух. Ако човек, който получава Теб, раздава Теб на ближните в Присъствието на Духа, то тогава такъв непременно е изпълнил и писаното…”
“Точно така е, момчето Ми. Но днес е времето, когато хиляди по хиляди отстъпват назад от Господа, защото не искат да живеят в Святото Слово на Отца Ми. Те вече са били захранени от друг дух, друг Исус и друго благовестие. Друг дух, който иска Божиите чеда не да дават, но да продават! Друг Исус, който иска Небесния Хляб, положен на сергия, а не хвърлен по водата. Друго благовестие, което кара мнозина да намерят наградите си не след много дни, а веднага. Кажи Ми тогава:
Кои получават веднага наградите си и користите си? И не са ли такива обладани от дявола?”
“Господи мой! Един търговец, който не дава, но продава, намира веднага користите си и наградата си. За него не е нужно да чака много дни, понеже веднага намира онова, което търси. И именно за такива Ти ни предупреди с думите, че:
“Те вече са получили своята награда…”
“Знай тогава, че всяка такава награда иде с проклятието си. Тази книга, с която Аз те вдъхновявам, непременно ще разкрие на разумните и Верните до къде стига пътят на даващите и докъде стига пътят на продаващите. Затова последвай своя Господ във виденията, които Той ще ти даде. Защото Хлябът, Който слиза даром от Небето, едни непременно ще хвърлят по водата, за да Го намерят при Събора на праведните, а други непременно ще Го продадат, за да вземат приживе користите си и наградите си.
Блажени човеците, които се покаят и решат завинаги в сърцата си, че нищо не е тяхно, но всичко е Божие! Такива непременно ще пребъдат пред Лицето Ми! Проклети човеците, които с ненаситна похот и алчност продължат да продават Небесния Хляб и да търсят поклоните пред дявола в пустинята. Такива непременно ще бъдат потопени от вълните на огненото езеро, което гори с жупел.
А сега нека те заведа в Живото Евангелие, за да дам на Моите онази пълнота от Небесна Благодат, която завинаги ще ги утвърди като даващи…”
След последните Си думи Господ докосна главата ми и само след миг аз се озовах в Живото Евангелие. Моля те, скъпи ми братко! Последвай Духа и виденията в тази книга. Защото не друг, но Сам Христос, Който живее в сърцето ти, иска да последва Себе Си! Амин и Амин!