4. ЯМАТА НА ЗАВИСТТА

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю!
Аз те моля да си представиш как един ден си облякъл най-чистите си и нови дрехи, а след това си отишъл на място, където мнозина човеци са се оплескали в кал и всякаква друга мръсотия. Тези човеци забелязват как ти ходиш сред тях с чистите си дрехи. Те поглеждат твоите дрехи, после – техните си. После пак поглеждат към твоите и след това – пак техните си. В един момент просто забелязват, понеже бие на очи, че докато те са мръсни – ти си чист. И понеже тези мръсни човеци не правят нищо, та да напуснат калта и да облекат чисти дрехи, то и затова двама-трима измежду тях те сочат с пръст и казват:
“Тоя на най-чистият ли ще се прави? От нас ли ще се различава? Докога ще ни дразни с чистите си дрехи? Я дайте да го хвърлим в калта, та да стане като нас…”
След това човеците те хващат с грубите си ръце и с всичката си злоба те хвърлят, та да се омърсиш. И когато всичката кал, която е била по тях, започне да личи и по теб, тогава те вече се хилят и казват:
“Хайде, хайде! Не се прави на голяма работа! Ти си толкова мръсен, колкото сме и ние. Затова недей да се делиш от нас. Не е доктринално да се отцепваш и да бягаш…”
Какъв жалък завършек на цялата история! На всичкото отгоре – толкова естествен, колкото е мръсотията на светския дух. За националното самосъзнание на един народ като нашия завистта е станала черта, която е пуснала дълбоки корени. Толкова дълбоки, колкото дълбокомислен е и анекдотът, в който като отишъл някой си да види как се мъчат българите в ада, забелязал, че във врящия катран не се виждал никой, нито пък имало охрана от дяволи. И когато попитал дежурния дявол защо във врящия катран не се вижда никой, нито пък има охрана, то тогава дежурният дявол се засмял и казал:
“Българите сами се охраняват във врящия катран. Защото само някой да си подаде главата навън и другите веднага го дърпат надолу…”
Нарочно си послужих с този анекдот, защото за десет години служение към моя Господ видях и познах, че завистта наистина е станала национална черта и нещо като демоничен ген на отношенията между хората.
Колкото за благочестието, за което сега ще говоря, там нещата стоят много по-различно, отколкото при примера с новия костюм, за който ти говорих. Защото костюмът е нещото, което ти обличаш отвън, докато благочестието е нещо, с което Отец те облича отвътре. И тогава примерът с костюма просто няма да ти свърши работа. Но има един друг, Съвършен и вдъхновен от Отца пример, който изяви възлюбеният Му Йосиф. Понеже този искрен и доверчив човек наистина пострада заради чистотата на сърцето си. А Словото отбелязва:
“И завидяха му братята му…” (Битие 37:11)
Искам да ти кажа, братко мой, че ако има свидетелство за огнено изпитание на вярата, то в най-тежкия си вид е именно това:
Да се поставиш като прицел на нечия завист!
Защото съветникът на завистта е духът на Корей, който е един от най-силните и властни демони в тъмното царство на лукавия. Именно той взе повод в сърцата на Йосифовите братя, като ги накара да се сговорят и да убият Йосиф. Но понеже този дух не може да мръдне и малкия си пръст без позволението и Предузнанието на Бог Отец, то и затова до убиване на Йосиф не се стигна. Стигна се до друго, а именно – до захвърлянето му в яма. Ето от този момент случилото се в живота на Йосиф има свой духовен прочит, чрез който да извадим познанието за атаките на дявола срещу благочестието. Аз нямаше да разбера дълбокото, което се открива с тази яма в живота на Йосиф, ако моят Господ Исус не беше до мен и не ми разкриваше божествения прочит на Йосифовия живот. И ето с какви думи Исус се обърна към мен:
“Как мислиш? Беше ли ровът изпитание за Йосиф?”
“Да, Господи! Защото със сигурност състоянието му е било ужасно. Стихът от Библията казва, че ровът, в който го хвърлиха, беше празен, а и нямаше вода. Само като си представя, че зли и настървени хора, дишащи смърт и насилие, биха ме хванали и хвърлили в ров без вода, то сърцето ми би отпаднало, ако Господ не простре ръка да ме избави. Ето защо всичко, което е видял Божият възлюбен, е било най-малкото стрес и ужас за душата му…”
“Точно така, момчето Ми! Не може насилници да търсят душата ти, за да я погубят и това да не доведе до стрес. Но не в такава насока Аз ти зададох въпроса. Аз исках да Ми отговориш изгуби ли Йосиф благочестието си, когато го хвърлиха в ямата?”
“Не, Господи! Благочестието си остана в него….”
“Да, така е! Наистина Йосиф съхрани благочестието си в ямата. И нека разбирането ти на този факт бъде такова, че да съпоставиш благочестието с един прекрасен диамант, който някой с всичката злоба на сърцето си иска да счупи. Но понеже диамантът е много твърд, то не се чупи той, а ония неща, които се опитват да се забият в него и да го счупят. И тогава онзи, който е видял, че не може да счупи диаманта, решава да го омърси с много кал и много пръст.
Как мислиш тогава? Ще подмине ли някой скъпоценен диамант, само защото бил омърсен с много кал и пръст?”
“Исусе! Колкото и да бъде омърсяван с кал и пръст диамантът си остава диамант. Той няма да изгуби цената си в каквато и мръсотия да бъде овалян. Защото онзи, чиито очи съзират ценното, ще вдигне диаманта и ще го измие, за да го сложи като украшение в дома си…”
А Исус продължи:
“Йосиф беше именно такъв диамант, който светеше с Божията Светлина. И понеже сърцата, пленени от лукавство и завист, не можеха да го понасят, то и затова го хвърлиха в ямата. Но и в ямата Йосиф си остана Йосиф. Аз искам всички да разберете духа на случилото се. Защото когато някой придобие от ума на Господа и Отец Ми го дари с благочестие, то тогава с него се случва по дух същото, което се случи и с Йосиф. Виж сега едни думи на Апостола Ми Петър, които ще ти покажат ямата на Йосиф, но този път в духа на откровението, което ти давам…”
Божият пръст вече светеше върху стиховете, които трябваше да прочета:
“И тъй понеже Христос пострада по плът, въоръжете се и вие със същата мисъл, защото пострадалият по плът се е оставил от греха, за да живеете през останалото в тялото време, не вече по човешки страсти, а по Божията воля. Защото доволно е миналото време, когато сте живеели така, както желаят да живеят езичниците, като сте прекарвали в нечистоти, в страсти, във винопийства, в пирования, в опивания, и в омразните идолослужения. Относно това те се и чудят и ви хулят за гдето не тичате с тях в същата крайност на разврата…” (I Петрово 4:1-4)
Едва бях прочел стиховете, когато Исус пак ме запита:
“Как мислиш? Не са ли нечистотиите, страстите и винопийствата толкова по-долу от Небето, колкото благочестието е толкова по-горе от земята?”
“Господи, те са абсолютно противоположни. Те са крайности на двата духовни полюса…”
“А не затова ли и Петър ти казва, че някои се чудят и хулят благочестивите, понеже не искат да живеят като тях в същата крайност на разврата? И какво ще рече крайността на разврата? Ако Святостта на Отца е най-великият връх, далече по-горе, то не е ли развратът най-голямата мерзост, далече по-долу? Какво ще рече “далече по-долу”?”
“Господи, това ще рече, че става дума за земята…”
“Не, момчето Ми! Не става дума за земята, защото Господна е земята и всичко що е по нея. Става дума за дупките в земята, за рововете и ямите, които духовно отговарят на крайността на разврата. Защото Йосиф не беше хвърлен на земята, а по-долу от земята – в ров, издълбан в земята. Ето такава е днес трагедията на плътските християни. Те не просто са земни. Не! Те копаят надолу, за да станат като къртове в беззаконието си. И когато някой иска да живее благочестиво сред такива, то той къде се намира?”
“Господи! Чак сега Те разбирам. Защото ако някой е благочестив, а живее сред човеци, които са затънали в крайността на разврата, то тогава състоянието му отговаря на примера с Йосиф в ямата. Защото накъдето и да се обърне, наляво или надясно, и накъдето и да тръгне, то навсякъде от ямата ще среща съпротивата на пръст…”
“Какъв е тогава изходът? Ако не можеш да тръгнеш нито наляво, нито надясно и около теб е пръст, то какво трябва да сториш? Какво прави един човек, който е паднал в ров?”
Думите на Господ сами ми подсказаха отговора. Затова казах:
“Господи, всеки който е в ров или осъзнава, че е в ров, вдига поглед нагоре, към Небето. Защото помощта за падналият в рова, е само отгоре…”
Тогава Исус каза:
“Аз съм помощта отгоре! Аз съм Онзи, Който зная как да избавя благочестивите от напаст. Аз съм, Който ще протегна ръка и ще избавя падналите в ямата. Но ще го сторя чак тогава, когато видя, че дори и попаднал в яма, благочестивият пази сърцето си и езика си. Защото някои падат в рововете и ямите на земята, само за да ги направят още по-дълбоки. И на такива осъждението е справедливо. Защото при все, че Йосифовите братя бяха паднали в духовната яма на дявола, те не се спряха в злобата и мерзостта си дотук. Не! Едното зло доведе след себе си друго. Защото те продадоха брат си Йосиф на мадиамски търговци, за да го отведат като роб в Египет, но съблякоха шарената му дрешка.
Ти знаеш ли на какво отговаря това? Знаеш ли какво значи някой да се поругае с благочестието ти?”
“Господи, мисля, че това значи някой да очерни и омърси живота на благочестивите Ти с всякакви лъжливи думи, за да претърпят поругаване и отхвърляне от човеците…”
“Виж тогава какво направиха братята на Йосиф с шарената му дрешка!”
Отговорих на Господа:
“Исусе, библейският разказ казва за това, че те:
“…взеха Йосифовата дрешка, заклаха козел и, като натопиха дрешката в кръвта, изпратиха шарената дрешка да я занесат на баща им, като рекоха: Намерихме това: Познай сега дали е дрешката на сина ти, или не…” (Битие 37:31-32)
“А на какво отговаря тази кръв на козела, с която братята на Йосиф извършиха поругаването спрямо Йосиф? Ако Господ твоят Бог стана закланият Агнец, Който носи греховете на света и с Кръвта Му ти намираш Вечен Живот, то кой е козелът, с чиято кръв се извършва поругаване на благочестието и омърсяване на Божията Святост?”
“Исусе! Дяволът е този козел! Защото в Твоята притча Ти ясно казваш, че идва времето, когато Царят ще сложи овцете от дясната Си страна, а козите от лявата. И тогава ще рече на козите:
“Идете си от Мене, вие проклети, във вечния огън, приготвен за дявола и за неговите ангели. Защото огладнях и не Ме нахранихте; ожаднях и не Ме напоихте; странник бях, и не Ме облякохте; болен и в тъмница бях, и не Ме посетихте…” (Матея 25:41-43)
В следващият миг Исус вече викаше в сърцето ми:
“Колко от днешните кози ще се покаят за злото си? Колко от тях ще разберат, че са били проводници на най-силната злоба и ярост на дявола? Колко от тях ще разберат, че е измамно усещането, при което смятат, че злото преследва грешните, а доброто – праведните? Но пак мъдростта ще оправдае децата си. Защото ямата на Йосиф ще бъде дял на всички благочестиви. И в тази яма с тях ще се поругаят така, както се поругаха и с Йосиф. Понеже за нечестивия човек няма нищо по-важно от това – да прави опити да омърси благочестивия. А когато самата кръв, сиреч, самият дух на лукавия лепне по ръцете на завистниците, които са му пожертвали сърцата си, то тогава непременно ще се поругае благочестието. Затова казвам на всички, които Ме любят и пазят Учението Ми в сърцата си:
Не се страхувайте да паднете в рова на Йосиф! Не се страхувайте да заживеете един славен живот за Господ вашия Бог! Защото откъм тях ще се хули, но откъм вас ще се прославя! Понеже, ако с Йосиф сториха така, че съблякоха дрехата му и го унизиха, то не сториха ли така и с Мен?
Виж тази част от живота на Господа твоя Бог, Стефане…”
Погледнах към сърцето си и там ясно светеха думите на Словото, които гласяха:
“Тогава войниците на управителя заведоха Исус в преторията, и събраха около Него цялата дружина. И като Го съблякоха, облякоха Го в червена мантия. И сплетоха венец от тръни и го наложиха на главата Му, и туриха тръст в десницата Му; и като коленичеха пред Него, ругаеха Му се, казвайки: Здравей, Царю Юдейски! И заплюваха Го, и взеха тръстта и Го удряха по главата. И след като Му се поругаха, съблякоха Му мантията и Го облякоха с Неговите дрехи и Го заведоха да Го разпнат…” (Матея 27:27-31)
И тогава Господ отново ми каза:
“Виж сега, че след като съблякоха Моята дреха, дрехата на благочестието Ми, побързаха да Ме облекат с червена мантия, та да Ми се поругаят. И знаеш ли защо мантията на поругаването Ми беше червена?”
“Да, Господи! Зная защо! Защото с Теб се случи същото, както с Йосиф. Разликата е само тази, че братята на Йосиф направиха червена шарената дрешка на Йосиф, а при поругаването с Теб дяволът им беше приготвил червена мантия, която служеше именно за поругаване. А след поругаването отново Те облякоха с Твоите дрехи…”
“Знай тогава, момчето Ми, че когато тръгнеш по пътя на твоя Господ, тогава кръв ще се възправи против кръв. Кръвта на Агнеца, която ти дава Вечен Живот против кръвта на козела, която иска поругаване с всяко благочестие за Бога. Въпросът е в коя кръв ще устоиш. Защото мнозина не могат да устоят, когато се поругава благочестието и така стават участници в зловещия спектакъл на дявола. Защото и Яков, ако и да имаше силна вяра в Светия Израилев, пак се подведе при вида на кървавата дреха на Йосиф и затова сърцето му простена и заплака с думите:
“Това е дрешката на сина ми; лют звяр го е изял; несъмнено Йосиф е разкъсан…” (Битие 37:33)
Можеше ли Яков да знае за измамата на синовете си? Можеше ли да знае, че дяволът е силен да се поругае с благочестието, но не и да го убие? Можеше ли да знае, че лютият звяр бе изял не Йосиф, а другите му синове? Можеше ли да знае, че не сърцето на Божия възлюбен, а сърцата на братята му бяха разкъсани от завист и злоба? Но ето, отново ти казвам, че такава е съдбата на Моите благочестиви. И нека никой не повтаря грешката на Яков, та да мисли, че Бог няма да избави благочестивите от напаст. Защото Аз непременно ще избавя всички благочестиви, стига да видя в тях онова скъпоценно смирение и упование в Бога…”
След последните Си думи моят Господ млъкна. И тогава се опитах да разбера всичките Му съвършени думи. А в разбирането видях страданието. Видях трънения венец. Видях поругаването. Видях злобата на дявола. Видях онази яма, през която трябва да преминем, ако истински обичаме Бога. Защото онзи, който вярва в Исус, върви с Исус. И всеки удар от завистта и злобата, и всяко плюене и позор върху лицата ни, са само още една крачка към превъзходството на Бога и към величието на Неговите свидетели. Колкото до най-сериозният изпит на благочестието, който дойде в живота на Йосиф, то приготви сърцето си, защото в следващата тема ще говоря именно за него. Амин и Амин!