3. СЪНИЩАТА НА ЙОСИФ

Знаеш ли кога дяволът и човеците побесняват против някого? Това става, когато този някой поиска да има лично общение с Бога. Понеже личното общение ще доведе до осветяване и посвещение. А тогава в пълна сила лъсва всичката тъмнина на дявола и всичката глупост и простащина на човеците. Да ти говоря, че Небето е по-високо от земята, е излишно. Да ти казвам, че двете са диаметрално противоположни, пак няма да научиш нещо ново. Но когато онези, които са на земята, не искат да приемат свидетелствата на онзи, който пребъдва на Небето, то тогава е дошло времето на дявола. Дошло е времето в сърцата на земните човеци да изригне като вулкан всичката ярост, всичката завист и злоба, всички черни и зли мисли, които е възможно дяволът да роди в сърцето на човека. А вярвай ми, един такъв тъмен духовен поток от дяволска лава непременно прегаря всяка съвест, която му се изпречи на пътя. И тогава човеци, които до този момент са били пасивни или неутрални в позициите си, надигат такъв вой и истерия, щото не е никак чудно да откриеш същите свидетелства в живота на Йосиф.
Аз плача за сетнините на онези, които оплюха и презряха Бога. Аз плача за сетнините на човеците, които намразиха поуките на Словото и в мисъл и дело започнаха да презират Милостта и Благостта Божии. Аз плача за тези, за които вече не остава жертва за грехове, понеже ако са разпнали Господ повторно в сърцата си, биха потретили и още безброй пъти биха вършили мерзостта и гнусотиите си. Но такова е времето на блудницата Вавилон. Време, когато земното е счетено за Небесно, а Небесното – гонено и мразено с онази ярост, с която фарисеите убиха дякон Стефан.
Независимо от това Господ ще продължава да изпраща слугите Си пророците до всички църкви. И Словото на Пророческия Дух непременно ще стане камък за стъпване или препъване на всички. Защото има един стих, който ще ти обясни голяма част от Божия съд над нечестивите. Има стих, с който напълно ще разбереш защо освен ад и бездна съществува и огнено езеро. Този стих Исус прогласи, като каза:
“И ето що е осъждението: Светлината дойде на света, и човеците обикнаха тъмнината повече от Светлината, защото делата им бяха зли. Понеже всеки, който върши зло, мрази Светлината, и не отива към Светлината, да не би да се открият делата му; но който постъпва според истината отива към Светлината, за да се явят делата му, понеже са извършени по Бога…” (Йоан 3:19-21)
Виждаш ли, братко, че когато дойде Светлината, ти трябва с всички сили да тичаш към нея, за да се спасиш? Защото докато ти тичаш към Светлината, дяволът който е бил близо до тебе, ще бъде парализиран и смутен. Понеже той не може да тича към Светлината, нито да я схване. Затова пък може друго. И за това друго ще говоря тук. Защото по Волята на Отца към сърцето ти ще дойде дълбок и всеобхватен пророчески поглед, за да видиш, че ако и онзи Йосиф от Библията отдавна да не е измежду живите на земята, пак Духът, Който живя в него, и днес иска да живее в сърцата на човеците. Този Дух не иска да живее човешкия живот. Не! Той иска да живее Своя Си Живот, който винаги е живял! Той иска да живее Своето Си Слово и да извърши Своите Си съдби! И изпитът на вярата, която имаш, е именно този:
Дали ще позволиш на Бог да живее Неговия Си Живот в теб или ще Го затвориш с тесногръди човешки поучения, носещи смрадливата миризма на лукавия? Като начало искам да си спомниш библейския разказ за тази част от живота на Йосиф. Спомни си как той с пълна искреност и доверчивост каза на братята си:
“Чуйте, моля, тоя сън, който видях: Ето ние връзвахме снопи на полето; и моят сноп стана и се изправи и вашите снопи се наредиха наоколо и се поклониха на моя сноп…” (Битие 37:6-7)
Едно от нещата, с които ще зарегистрираш присъствието на дявола в сърцето на някой човек, е именно изпитът с гордостта. Гордостта затова е гордост, защото не иска да коленичи пред никого. Тя винаги вижда себе си над останалите. Но ето, че тази гордост трябва да чуе и да приеме свидетелство, в което не й е отредено най-високото място. Точно такъв беше и изпитът с братята на Йосиф. Те, които имаха себе си за пораснали и праведни в собствените си очи, трябваше да чуят за сън, в който делото на техните ръце се покланя пред делото на Йосифовите ръце. Гордостта на братята му бе не просто наранена. Не! Те се почувстваха унизени и затова злобно отсякоха:
“Ти цар ли ще станеш над нас? Или господар ще ни станеш?” (Битие 37:8)
Ако гледаш на тази библейска случка само като читател, а не като един, който с отворено сърце търси Духа на Господа, ти ще си останеш със самите факти, без ни най-малко да подозираш за дълбокото, което се открива тук. Понеже, ако от досегашните послания вече разбра, че Йосиф е духовен олицетворител на благочестието, то какъв друг да е неговият сън, освен такъв, който категорично доказва една неоспорима истина…
Каква е тази истина ли? Аз също се запитах, но отговорът дойде от моя Господ Исус. Защото Той застана до мен и ме попита:
“Кажи Ми, Стефане, коя е Моята Съвършена заповед, свързана с благовестието?”
“Господи, Твоите думи в края на “Евангелието от Матея” показват Съвършената Ти Воля. Защото там Ти казваш на всички ни:
“Идете, прочее, научете всичките народи, и кръщавайте ги в името на Отца и Сина и Святия Дух, като ги учите да пазят всичко що съм ви заповядал; и ето, Аз съм с вас през всичките дни до свършека на века. [Амин]…” (Матея 28:19-20)
“А не казах ли също така, че жетвата е изобилна, а работниците малко? И не призовах ли всички ви да се молите, така щото Господарят на жетвата да прати работници на жетвата Си?”
“Да, Господи! Точно такива бяха думите Ти!”
“Помисли тогава, Стефане! Ако Господарят на жетвата има такова благоволение в живота на Своя помазаник Йосиф, щото с него духовно да разкрива силата на благочестието и Святостта, то няма ли тогава най-угодни в очите на Отца Ми да са онези Мои благовестители, които с примера на своето благочестие и Святост, наистина да донесат пред Престола Ми най-скъпоценните снопи? Понеже кой от вас е познал Волята на Отца Ми и е разбрал в Дух и Истина думите Ми? И ако Аз казвам, че съм с вас през всичките дни до свършека на века, то не го ли казах, за да знаете винаги и навсякъде, че не вие, но Аз съм Жетварят? Не затова ли Йосиф разкри съня си на братята си, за да им засвидетелства пророческото послание от Отца Ми? Защото и днес има мнозина, които жънат за себе си, а не за Господа и чрез Господа. Но идва ден, когато Отец Ми ще направи съдбоносния изпит със сноповете. И тогава от ръката Му ще бъдат отсечени абсолютно всички снопове, на които жетвари са човеците, а не Господ. И всяко коляно ще се преклони пред Името Ми! И чуждите снопове също ще се преклонят поради страх от лютия Гняв Господен.
А сега отново помисли за реакцията на Йосифовите братя:
“Ти цар ли ще станеш над нас? Или господар ще ни станеш?”
Не съм ли Аз Царят на царете и Господ на господарите? И не затова ли се открих пред вас с тези Мои думи, за да ви напомням всякога безумието на Йосифовите братя?
И днес, когато ви посещавам с Пророческия Дух на Отца Ми, то защо мнозина повтарят безумието и лудостта на Йосифовите братя? Защо крещите против слугата Ми, сякаш, че говори от себе си, а не смирите сърцата си и не погледнете с колко маски лукавият е обладал душите ви? И слугата Ми, който се смири, за да слугува на всички ви и да ви дава даром, на цар ли ще го оприличите? На господар ли ще го оприличите? Не помни ли слугата, че винаги и навсякъде е слуга, за да слугува на всички? И кога той поиска престолите ви? Кога поиска властта на амвоните ви? Кога закопня за ръкопляскане по конференциите ви? И кога поиска хвалбите ви или поклоните ви? Или кога пожела щатна заплата за делото си?
Но ето, казвам и в ревността на Отца Си се заклех:
Както в древността Отец Ми изпълни съня на Йосиф и на снопа му се поклониха всички останали снопове, така и днес в ревността Си Отец ще застави всички противници и гонители да се преклонят пред Словото на Пророческия Дух, а не пред онзи, чрез когото Отец го е изпратил.
Както в древността Отец Ми ревнуваше и благоволеше в благочестието на Йосиф, така и днес последните живи снопи за Сион ще бъдат пожънати само от човеци с Духа и копнежа на Йосиф. Колкото до останалите, те в пълна степен ще се оприличат на Йосифовите братя и ще извършат мерзостите, за които отдавна са били посочени от Отца Ми. И такива ще намразят още повече слугата Ми поради Моето благоволение над него и поради Духа на Мъдрост и на откровение, с които го облякох.
Колкото до всички чисти, които с отворени сърца и души приемат Хляба на силните, то на тях ще дам да разберат още по-дълбоката тайна с втория сън на Йосиф. Кажи Ми, слуго Мой, какво четеш за втория сън на Божия възлюбен?”
“Господи, Йосиф каза на братята си:
“Ето, видях още един сън, че слънцето и луната и единадесет звезди ми се поклониха…” (Битие 37:9)
“А как разбираш ти този сън? И ще приемеш ли за напълно изчерпателна реакцията на Яков, който в слънцето и луната видя себе си и жена си, а в звездите – Йосифовите братя?”
“Не, Господи! Тук има дълбока тайна и аз не я зная. Защото Словото казва, че макар и Яков да смъмри Йосиф, пак запомни думите на сина си. И аз съм сигурен, че за да ги запомни, то е, понеже Отец ги е запечатал в сърцето му…”
“Точно така е! Защото вторият сън на Йосиф по дълбочината на пророческия си прицел е един от най-великите пророчески стихове на Свещеното Писание. Затова нека да продължа да те питам:
Ти виждаш ли в братята на Йосиф звезди? Понеже числото им е единадесет и отговаря напълно на съня на Йосиф…”
“Господи, трудно ми е да си представя, че са звезди. Понеже звездите са светила Небесни, които излъчват Светлина. А злобата и завистта в сърцата на Йосифовите братя никак не мога да я свържа със светлината, но по-скоро с тъмнината. Ето защо ми е чудно, че са звезди…”
Тук Исус се усмихна на отговора ми и каза:
“Приеми все пак, че братята на Йосиф са звезди, понеже в Завета Си с Авраам, Отец Му се обеща, че ще направи потомството му като звездите. Но не в това е въпросът Ми! Защото Аз искам да те заведа наистина в дълбочините на Сърцето на Отца Ми, за да видиш, че и там стои същото знамение. Виж сега нещата, които ще ти покажа, и ги предай на Църквата Ми…”
След думите Си Господ вдигна духа ми и двамата с Него полетяхме нагоре, към Хълма Сион и Небесния Ерусалим. Там с Исус влязохме в Дворец, блестящ като слънцето. И когато вратата на двореца напълно се отвори и аз погледнах пред себе си, то тогава гледката порази сърцето ми. Защото Исус ми даваше да видя съня на Йосиф в една невероятна и всеобхватна панорама. Аз виждах Слънцето, Луната и единадесет звезди, които бяха в краищата на Мантията на Отца, която гореше в огън. И тогава Исус ми каза:
“Запомни завинаги това видение. Защото с него Отец Ми ти разкрива най-дълбокото от Сърцето Си. Макар и сега нищо да не разбираш, след малко ще ти дам да разбереш. Но сега отвори цялото си сърце, за да го напълни Отец с най-великата Сила на Духа Си, със Силата на благочестието…”
Почувствах съвършено окриляване и невероятна лекота. Всичко в мен се стремеше към Престола на Отца. Всичко в мен пееше “Алелуя”. Всичко в мен гореше с Неговия Огън. И аз завинаги знаех, че съм свързан с Отца и че Отец е свързан с мен. Защото дълбоко в сърцето си почувствах, че съм искра от Огъня на Отца и че докато Този Огън е жив и пулсиращ, то и аз ще живея и горя за Него.
След самото изживяване Исус прекъсна видението и ми каза:
“Запомни, че вторият сън на Йосиф, е сън, в който Самата Божия Святост изявява себе си и благочестието свидетелства на Нея. Затова и Аз, Който съм твоят Господ и Бог, съм Слънцето в това видение, а Луната е Моята Невяста, Църквата. А самото видение е изпълнението на стиха, който Павел ви писа:
“Тогава ще бъде краят, когато ще предаде царството на Бога и Отца, след като унищожи всяко началство и всяка власт и сила. Защото Той трябва да царува, докато положи всички врагове под нозете Си. И смъртта, най-последен враг, и тя ще бъде унищожена, защото Бог “е покорил всичко под нозете Му” А когато ще е казал, че всичко е вече покорено, (с явно изключение на Този, Който Му е покорил всичко), когато казвам, ще Му е било покорено всичко, тогава и Сам Синът ще се покори на Този, Който Му е покорил всичко, за да бъде Бог все във все…” (I Коринтяни 15:24-28)
Сега разбираш ли, че в съня на Йосиф наистина самата Божия Святост разкрива края?”
“Да, Господи! Но кои са единадесетте звезди? Понеже не мога да ги свържа нито с апостолите, нито с Израилевите племена. За миг си помислих, че апостолите Ти останаха единадесет, поради предателството на Юда, но после се досетих, че друг взе чина на Юда. Как да разбирам броя на единадесетте звезди, след като и апостолите и племената са дванадесет?”
Исус ме погали по главата. След това за миг се умълча. А после каза:
“Тайната на единадесетте звезди е скрита в Божия Суверенитет. Понеже, ако внимателно четеш за избора на Отец Ми върху Йосиф, то ще забележиш, че Отец Ми му даде два дяла в земното, според както е писал Пророк Езекиил:
“Така казва Господ Йеова: Ето пределите, по които ще наследите земята, като я разделите според дванадесетте Израилеви племена; Йосиф ще има два дяла…” (Езекиил 47:13)
И ако Отец Ми е Верен спрямо Йосиф в земното, то Той ще Му е Верен и в Небесното. Защото във времето на Голямата Скръб, когато се подпечатват онези сто и четиридесет и четири хиляди избрани от племената на Израиля, пак Йосиф има два дяла, като единият идва за сина му Манасия. И при все, че на Манасиевото племе се пада отделен дял, пак то не е отделна звезда, защото звездата е Йосиф. Ето защо пред Престола на Отца наистина се покланят единадесет звезди, като едната от тях – Йосифовата – има двоен дял. И в тази дълбочина на откровение ще разбереш и самия закоравител на Израил, а именно – племето на Дан, в духа на което действаха против Мене и фарисеите. А на тях, Аз обещах същото, което и Отец стори, като даде двоен дял на Йосиф. Виж думите Ми:
“Не сте ли никога прочели в писанията тая дума: “Камъкът, Който отхвърлиха зидарите Той стана глава на ъгъла; от Господа е това. И чудно е в нашите очи”? Затова ви казвам, че Божието царство ще се отнеме от вас, и ще се даде на народ, който принася плодовете му…” (Матея 21:42-43) 
И ако Дан ще рече “Съдия”, а Манасия “простителност”, то кого Отец Ми ще отсече и кого ще въздигне? Няма ли да отсече съдията и да въздигне прощаващия? Понеже именно заради простителното му сърце към греховете на братята му Отец даде на Йосиф сина му Манасия? И не само му го даде, но го определи за двоен дял, така щото напълно да се изпълни сънят, в който Божията Святост говори из сърцето на Йосиф. Разбра ли напълно това?”
“Да, Господи! Разбрах го! Разбрах, че измежду многото добродетели на Духа благочестието е най-близо до Любовта и Огъня на Отца. А на това свидетелства и Апостолът Ти Петър, който във второто си послание пише:
“Благодат и мир да ви се умножи чрез познаването на Бога и на Исуса, нашия Господ. Понеже Неговата божествена сила ни е подарила всичко що е потребно за живота и за благочестието, чрез познаването на Този, Който ни е призовал чрез Своята слава и сила: чрез които се подариха скъпоценните нам и твърде големи обещания, за да станете чрез тях участници на божественото естество, като сте избягали от произлязлото от страстите разтление в света;
то по самата тая причина положете всяко старание и прибавете на вярата си добродетел, на добродетелта си благоразумие, на благоразумието си себеобуздание, на себеобузданието си твърдост, на твърдостта си благочестие, на благочестието си братолюбие, и на братолюбието си любов. Защото ако тия добродетели се намират у вас и изобилват, те ви правят да не сте безделни нито безплодни в познаването на нашия Господ Исус Христос…” (2 Петрово 1:2-8)
Тогава Исус продължи, като каза:
“Виждаш ли от думите на Апостола Ми, че Аз ти давам Сила не само за живота, но и за благочестието? Знаеш ли каква е разликата между живота и благочестието? Запомни я от твоя Господ:
Животът – това е твоето стоене в Бога, а благочестието – Божието стоене в теб!
Не само ти трябва да стоиш в Мен, но и Аз да стоя в теб. Защото, отделен от Мене, ти не можеш да устоиш на вятъра и бурята, но свързан и съединен с Мен – ще пребъдваш. Затова виж следващата стъпка в живота на Йосиф. Виж изпита на всяко благочестие за Бога и от Бога…”