ЖИВОТЪТ НА ЙОСИФ – II ГЛАВА

2. ШАРЕНАТА ДРЕШКА НА ЙОСИФ

Братко мой! Искам да знаеш, че в сърцето ми нахлуха много мисли от благодатната среща с моя Спасител. И в светлината на тези мисли аз за кой ли път разбрах, че умът на Исус не е като човешките умове. За кой ли път имах прекрасното усещане, че съм се докоснал до височината, дълбочината, широчината и дължината на Христовата тайнствена премъдрост. Едни стихове от Словото застанаха като светъл лъч пред ума ми, за да го осветлят и направят угоден на Бога. Ето тези стихове:
“Господ осуетява намеренията на народите; прави безполезни мислите на племената. Намеренията на Господа стоят твърди до века, мислите на Сърцето Му из род в род…” (Псалом 33:10-11)
Виждаш ли, че Господ осуетява не просто намеренията на отделен човек, но на цели народи? Виждаш ли, че Той прави безполезни мислите не само на някой петдесятен фараон, който мрази Божиите пророци, но мислите на всички племена, които не живеят в Сион? И ако Този толкова Всемогъщ и Велик Отец има намерения, стоящи твърди до века и мисли, пребъдващи из род в род, то какво друго да направиш, освен да се потопиш в Словото Му? Понеже там са мислите Му. Там са угодните на Сърцето Му. Там са духовните примери, чийто лъч прорязва цялата Вечност. А между многото примери сега започвам да говоря за примера, който остави Йосиф. И за мен благодатта и помазанието, с които Исус зареди сърцето ми, бяха такива, че няма да е никак чудно, ако ти кажа, че се почувствах не просто читател на старозаветен текст, но личен приятел на Йосиф. Сякаш цял живот аз съм бил до него и той е бил до мене. Сякаш бездната от хиляди години, стояща между моето и неговото време, се беше стопила, за да виждам ясно онова, за което човеците са слепи.
Знаеш ли какво почувствах в духа си по-силно от всичко друго?
Именно прекрасната духовна опитност, че всичко съдейства за добро на ония, които любят Бога. Аз все още не знаех защо тази опитност така силно изпълни духа ми, но скоро щях да разбера. Защото Исус отново беше при мен и ми говореше, като казваше:
“Виж сега какво беше благоволението на Яков върху сина му Йосиф. Понеже Яков наистина го отличи от останалите си синове и му даде особен белег за бащината си любов и благоволение. Какъв беше този белег?”
“Господи, библейският текст казва за това благоволение, че:
“Израил обичаше Йосифа повече от всичките си чеда, защото беше син на старостта му; и му беше направил шарена дрешка. Но братята му, като гледаха, че баща им го обичаше повече от всичките му братя, намразиха го и не можеха да му говорят спокойно…” (Битие 37:3-4)
“А каква беше тази шарена дрешка? И защо тази шарена дрешка толкова много раздразни братята на Йосиф?”
Въпросът на Исус беше повече от дълбок. Вътре в себе си вече си бях забранил да отговарям по шаблон, защото знаех, че никак не ме ползва. Затова наведох главата си и казах на Господа:
“Господи, ако Ти не ми прибавиш духовното знание по този въпрос, аз нямам как да Ти отговоря…”
Господ се усмихна на думите ми и каза:
“Виждам, че думите Ми от предишния ни разговор са се загнездили дълбоко в сърцето ти. И дано още повече се загнездят, та да признаеш, че си сляп. Защото за съдба дойдох Аз на света, та да направя слепите зрящи, а зрящите – слепи…”
След думите Си Господ просто се приближи до мен и докосна с ръка главата ми. Така пред очите ми се разкри видение. Аз виждах Йосиф във всичката му красота. Той бе висок и строен, с руси къдрици, падащи на вълни край рамената му. И тогава Господ ми каза:
“Наблюдавай шарената дрешка на Йосиф. Какво можеш да Ми кажеш за нея?”
Погледнах дрешката на Йосиф и видях, че това бе изкусно изработена дреха от овча кожа, която пасваше идеално на Йосифовото тяло. Тогава казах на Исус:
“Господи, виждам, че шарената дрешка на Йосиф е изкусно направена. Направена с много любов и усърдие. Явно е, че Яков много е обичал сина си…”
А Господ допълни:
“Само това ли можеш да Ми кажеш? И само това ли забеляза? Помисли тогава върху друго. Кого обичаше повече Яков – сина си или Господ своя Бог?”
“Разбира се, че Господ!” – отговорих аз. Тогава Исус продължи с въпроси, които бяха като колурий за слепите ми очи:
“Имаш ли тогава вярата да приемеш и проумееш, че тази шарена дрешка, която Яков направи на Йосиф, беше не просто бащината любов към момчето, но именно любовта към Онзи, Който му го даде? Защото Яков показа на Отца Ми, че Йосиф е пълното въплъщение на вярата на младостта му! Помисли тогава какви бяха свидетелствата на Божието благоволение към Яков. Виж тази шарена дрешка, направена от овчи кожи и си спомни какви стада пасеше Яков!”
Бях прогледнал. Колурият на Господ просто гореше в сърцето ми. Тогава Му казах:
“Исусе! Благодаря Ти! Защото разбрах дълбоката Ти Истина. Понеже Яков, имайки водителството и Мъдростта на Бога, отдели от стадото на Лаван всички шарени и капчести овце за себе си, а после Бог увеличи Якововите стада, а Лавановите намали, така щото Яков получи благословение от Отца. И за да покаже на своя Отец, че нито за миг не е забравил благоволението Му, облече сина си именно в шарена дрешка. Защото така Яков все едно, че казваше на Отца:
“Отче, Ти, Който увеличи шарените ми стада и постоянно благоволеше в живота ми, погледни на шарената дрешка на Йосиф. И нека благоволението Ти върху него бъде такова, щото да го умножиш така, както умножаваше овцете ми. Понеже кой друг да е Пастир на моя Йосиф, освен Тебе? Ти бъди Пастирът му! Ти го паси и Ти го води в пътеките Си…”
Исус отново се усмихна и каза:
“Запомни тези думи, които излязоха от устата ти. Защото Святият Ми Дух изпълни устата ти и ти дословно повтори молитвата, с която Израил предаде сина си в ръцете на Господа своя Бог. И понеже даде най-скъпото на сърцето си в ръката Господна, то и затова Господ превъзвиши сина му и го направи човекът с най-великата съдба на древността. Разбираш ли сега, че именно шарената дрешка на Йосиф беше мантията на благочестието, която завинаги остана върху него? Разбираш ли сега защо в сърцето ти гореше мисълта, че всичко съдейства за добро на ония, които любят Бога? Понеже ако любиш Бога, ще Му дадеш и най-скъпото на сърцето си. Виж тогава и другото в тази дълбока тайна, в която те посвещавам. Не казва ли Словото, че братята на Йосиф го намразиха и не можеха да му говорят спокойно?”
“Да, Господи! Така казва библейският текст…”
“А ако погледнеш от Небето на тази истина, то няма ли да видиш, че дяволът застана против живота на Йосиф, понеже баща му Яков именно с шарената дрешка го посвети на Светия Израилев? И не затова ли дойдоха омразата и завистта? И днес, когато Аз те облякох със същата шарена дрешка, за да те водя лично и да слушаш само Моя Глас, не усети ли и ти омразата и презрението, завистта и злобата?”
“Да, Господи! Усетих ги, но никога не съм имал богатството на Твоите очи, за да виждам тайните на Словото Ти…”
“Приготви тогава сърцето си, за да видиш и сънищата на Йосиф, а след това и ямата. Защото Аз няма да спра, докато не изявя Съвършената Воля на Отца Ми за всички, които искат да живеят благочестиво…”
След последните думи на Исус видението се прекъсна. Тогава почувствах огромна промяна в себе си. Промяна, която искам да почувстваш и ти, братко мой. Промяна, с която Господ Исус идва в живота ти, за да ти даде онова, което човеците нямат и не могат да ти дадат – великата тайна на благочестието. Амин и Амин!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s