1. ГОСПОД ДАНО ПРИБАВИ

Виждаш ли заглавието на тази първа тема?
Господ дано прибави!
Знаеш ли на кого подобава такава изповед?
Защото аз ще ти кажа, че ако днес е най-измамливото време на дявола, то е по причина, че никой не иска Господ да прибави. А когато никой не иска Господ да прибави, то и Господ не иска да прибавя. Аз имам все още много да науча за Него. Аз все още не Го познавам и сърцето ми все още страда, защото колкото и да ни прибавя Господ ние трябва да викаме към Него и да искаме още. За съжаление тази изповед с Господното прибавяне става все по-рядка и по-рядка. Причината е скрита в това, че мнозина заживяха със самочувствие, че са пълни съдове. Те станаха досущ като фарисея, който благодареше на Бога, че не го е направил като грешния бирник. Много църкви станаха място за демонстрация на пълни шишета. Шишета, които с мазни усмивки и тлъсто самодоволство заявяват:
“Ние сме толкова пълни, че не е нужно нищо повече да ни се прибавя!”
Искам точно това да положиш в ума си. Защото ти не би разбрал защо беше велика съдбата на Йосиф, ако не вникнеш в духа на неговото име. Понеже любимата на Яков Рахил дълги години чакаше своята рожба от Господа, но тя така и не идваше. И докато слугини и други жени раждаха синове и дъщери на Израил, Рахил оставаше бездетна. Точно така, братко мой, аз разбирам раждането на истинската вяра.
Разбираш ли, че всяка вяра ражда?
Но за разлика от истинската вяра, всяка друга вяра ражда бързо, понеже плодът й не е бил изстрадан и изискан от Небето. Едва когато дойде раждането на Истинската Вяра, едва тогава тя ще роди и Истинският Плод. Днес има библейски училища, от чиито реклами лъха такава категоричност за бързо раждане, щото човек непременно трябва да се запита не дали вярата ражда, но какво ражда… С това не искам да кажа, че Бог няма да направи вярата в Него да роди плода си, но отново и отново да ти напомня, че Този, Който седи на кръга на Небето, се нарича Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Яковов. Помисли тогава колко години Авраам чакаше раждането на сина си по обещание? Не премина ли целият му живот в това очакване? Не беше ли замъртвяла Сарината утроба, когато Бог дойде при Авраам и му каза, че до една година ще има син? Да вярваш ли тогава на днешните тщеславни инкубатори и люпилни, които решиха, че дипломата от един библейски институт е вече кръщелно свидетелство на Младенеца, роден в сърцето?
Аз те моля да отмахнеш от сърцето си тази измама и да се очистиш от всеки квас, който би те заблудил, че божественият зародиш в сърцето се ражда по-лесно дори от естествения при майките. Защото това не е вярно. Защото Сам Господ дойде при мен и ми каза:
“Знаеш ли колко тотална е мерзостта, която докарва запустение? Знаеш ли колко голямо зло е пред очите на Отца Ми, когато ялови проповедници говорят за раждане? Знаеш ли каква гнусота е ялов проповедник да залъгва човеци, изповядали Името Ми?
Такъв, като сочи и въздига собствената си безплодност, я нарича плод. Такъв, като не е преминал в Святост през пустинята и не е удържал на натиска на изкусителя, се отказва да моли и проси от Бога, понеже се е счел за плодоносен в собствените си очи. Как тогава вярващите да разберат, че ако Яков обичаше Йосиф повече от всичките си други деца, то бе, за да е вярно писаното, че:
“Израил обичаше Йосифа повече от всичките си чеда, защото беше син на старостта му…” (Битие 37:3)
Кажи Ми тогава! Какво ще рече някой да е син на старостта ти?”
“Господи мой! Това ще рече да съм изстрадал неговото раждане с целия си живот. Да съм го чакал през целия си живот. И когато Отец би гледал на моето чакане и страдание и би ме изпитал с цялата ревност на Сърцето Си, да ми го прибави…”
“Виждаш ли как сам го каза? Да ти го прибави! Именно да ти го прибави! А защо да ти го прибави? Защо да не си го вземеш сам?”
“Господи, аз бих могъл да взема сам само онова, което ми е дадено. Но аз считам, че не би ми стигнал и цял човешки живот, за да придобия Святостта на Отца. Тя е твърде високо! Тя е твърде ревниво пазена в Сърцето на Бога, та да смятам, че е привилегия на всеки. По-скоро – бих паднал на нозете си и бих плакал пред Отца. И в плача си бих Му казал:
“Отче, не съм достоен да се намеря дори пред портите на Твоя Дом, а камо ли да разполагам със Святостта Ти. Моля Те, помогни на моята бунтовна душа! Моля Те, смили се над грешния ми ум! Моля Те да ми прибавиш онова, което ми липсва. Защото ако Ти не го прибавиш аз няма как да го взема. Ако Ти не го родиш, аз няма как да го родя. Ако Ти не благоволиш, аз няма как да съизволявам с Тебе…”
Исус отговори с благ поглед на думите ми и продължи:
“Също така, ако Господ твоят Отец не съгради Дома Си, напразно се трудят зидарите. Ако Господ не роди благочестието и Святостта на Йосиф в сърцата ви, напразни са всичките ялови конференции. Но Той няма да стори нищо от онова, което би сторил, ако сърцата продължават да бъдат опиянявани от тщеславието на Вавилон. Понеже когато ялови проповядват, че раждат, слепи – че виждат, куци – че ходят, а глухи – че чуват Гласа Ми, то дотогава трагедията ще остане пълна.
Запомни и го предай на всички, които искат да бъдат спасени, че Господ няма да ви прибави благочестието на Йосиф, докато не се покаете и видите, че сте пълни с празнота!
Господ ще благоволи само в онези, в които види старостта на Якова и Авраам, за да им даде плода на сърцата им!
А старост за Господ ще рече да признаеш в сърцето си, че един живот не стига, за да получиш Неговото! Едва тогава ще получите онова благочестие и онзи скъпоценен плод на утробите си, който ще възлюбите повече от всичко друго, което сте раждали по плът! Защото някога на всички ви Аз заповядах как да угодите на Волята на Отца Ми:
“Но първо търсете Неговото царство и Неговата правда; и всичко това ще ви се прибави…” (Матея 6:33)
И ако Отец Ми е силен да ви прибави нужното за живота и тялото, то колко по-превъзходно силен е Той да прибави нужното за благочестието? Защо не искате от Него да напълни сърцата ви с онова, което светът не може да ви даде? Защо мнозина търсят Господ заради изобилието на богатството Му, а не Го обичат заради Святостта на Сърцето Му? И какво да искате от Отца Ми? Онова, което може да ви даде и светът или другото, което светът няма, нито може да го намери? Защото светът е пълен с пари и похот и със съблазни и грях, а Сърцето на Отец Ми е пълно със Святост.
Кажи Ми тогава как реагираха Рахил и Яков, когато се роди рожбата им, с която Господ ги възнагради?”
“Господи, Словото казва за това, че:
“…Бог си спомни за Рахил; Бог я послуша и отвори утробата й. Тя зачна и роди син, и рече: Бог отне от мене позора. И наименува го Йосиф, като думаше: Господ да ми прибави и друг син. А като роди Рахил Йосифа, Яков рече на Лавана: Пусни ме да си отида в моето място и в отечеството си…” (Битие 30:22-25)
“Забелязваш ли как след раждането на Йосиф, Яков поиска да отиде в неговото си място и в отечеството си? Как разбираш това, след като вече знаеш, че Йосиф отговаря духовно на благочестието?”
“Господи, ако Ти родиш в сърцето ми Твоето благочестие, то аз непременно ще поискам да живея с Тебе в Небесните места. Тогава бих напуснал всяко място на религиозен и човешки контрол, за да запазя плода на благочестието. Точно така разбирам думите на Яков към Лаван…”
“Правилно отговори!” – ми каза Господ и продължи:
“Как разбираш изповедта на Рахил, че Бог е отнел позора й? Това само думи на жена ли са? Не е ли скрита тук великата тайна на благочестието?”
“Господи, някога Апостол Павел, като писа на Тимотей, каза твърде точно:
“И без противоречие, велика е тайната на благочестието…” (I Тимотей 3:16)
И ако Павел казва, че тази тайна е велика, то аз вярвам, че пътят, по който Ти ме водиш, е именно този – да позная, че в раждането на Йосиф е скрита тайната на благочестието. Тогава, в духа на самото откровение, което ми даваш, разбирам, че благочестието е плодът в сърцата ни, с който Бог отнема позора ни!”
“Ето така Отец Ми отне позора на Рахил. И ти би сбъркал, ако мислиш, че дългото безплодие е опозорявало Рахил…
Не безплодието, но онзи грях, който тя стори пред Лицето на Бога, когато се привърза към идола на баща си, а след това дори го открадна, като си послужи с измама. Понеже точно така Рахил се опозоряваше преди да роди Йосиф. Но Господ в Благостта Си отне позора й, като й даде рожбата на живота й.
Помисли тогава кои са онези, които и днес крият в най-вътрешното на сърцата си идолите на бащите си? Помисли кои са онези, които съм измъкнал от властта на света, но въпреки това са скрили в сърцата си по някой светски идол, на който тайно се кланят? Помисли си кои са онези, които искат да отнемат благочестието на вярващите в Моята Църква? Няма ли те в пълна степен да искат да възвърнат позора, така щото да изчезне силата на благочестието?”
“Господи, Апостолът Ти Петър добре ги е забелязал, защото той писа за тях в посланието си, че са:
“…люде, които считат за удоволствие да разкошестват денем. Те са петна и позор; наслаждават се на примамките си, когато са на угощение при вас; очите им са пълни с блудство и с непрестанен грях; подмамват неутвърдени души; сърцето им е научено на лакомство; те са предадени на проклетия…” (II Петрово 2:13-14)
“Сега разбираш ли, че единственият начин да превъзмогнете над петната и позора, е да стоите така пред Бога, щото Той да ви прибави онова, което нямате, а именно – благочестието? Понеже само чрез благочестие сърцата ви ще бъдат възстановени. И Отец Ми няма друг толкова показателен и толкова Съвършен пример за благочестие в Словото Си, както бе примерът в живота на Йосиф. Затова казвам на всички, които приемат пророка Ми и чуват Гласа Ми:
Молете се да ви облека с мантията на благочестието! Смирете сърцата си и никога не казвайте, че сте пълни с Моето! Защото на онзи, който заявява, че е пълен, няма да му се прибави! Но другият, който се кае и плаче, че е празен, непременно ще бъде напълнен! Колкото до това как да се облечете с мантията на благочестието, то продължи да приклоняваш сърцето си към Мен. Защото Аз ще ти дам мъдрост и очи да видиш всичко това в живота на Йосиф…”
След последните Си думи Исус се усмихна и аз за първи път забелязах в погледа Му нещо повече от усмивка. Това беше едно чудесно състояние на радост. Господ се радваше и така аз разбрах, че дълго време е искал да ми даде това слово, но сърцето ми е трябвало да плати цена за пълното разбиране и смирение. А сега нека да продължа нататък.