Скъпи ми братко! Верни ми приятелю!
Днес мнозина от нас са паднали в ямите на завист, омраза и отхвърляне или са затворени в тъмниците на всякаква религиозна злоба и чародейство. Аз вярвам, че чрез тази книга Господ ще ги накара да преосмислят тежкото си състояние и да приемат в сърцата си великата радост от освежаването на Божия Пророчески Дух. Защото страданието за Исус и чистотата на Неговото Слово никога не е напразно. Това страдание ражда Съвършени плодове, понеже е вдъхновено от Съвършен Пример – животът на Йосиф в древността. Вярвам, че чрез тази книга Господ Исус Христос ще укрепи благочестието ти! Амин!
Авторът

КЪМ СЪРЦЕТО ТИ

Скъпи ми братко! Готов ли си да преживееш чудото, което Господ иска да ти даде? Готов ли си с цялото си сърце да се преклониш пред твоя Спасител Исус? Готов ли си да последваш думите Му с вяра?
Аз се моля на Бога да прибави на сърцето ти именно такава готовност, защото в това последно време всички човеци ще бъдат посетени от Небесната Светлина и изпитани за това къде искат да посрещнат Вечността. Тези, които очакват Господа на чудесата, ще разберат, че Неговото Слово върши Съвършени съдби и издига в превъзходно познаване на Исус. А онези, които са свикнали с лъжите на падналия принц, ще продължат да се захласват в собствените си представи за висота и достойнство.
Дълго време аз не можех да разбера, защо мнозина тръгват добре, а свършват зле. Дълго време изпадах в недоумение поради категоричността, с която мнозина човеци отхвърлят ръката на Исус. И тогава, все по-често започнах да си задавам въпросите:
Какво ме държи в Господа? Какво ме прави да устоявам? Коя е тази сила, която въпреки падането и връщането назад, те кара отново да станеш и тръгнеш напред? Коя е тази сила, която в мигове на скръб и огромно утеснение, повдига сърцето ти и те прави да продължиш?
В минали години мислех, че това просто се дължи на моята вяра в Исус. “Вярвам и затова продължавам напред!” Звучи добре, но не дотам, че да даде съвършена увереност. Защото около мен виждах и чувах за мнозина, които също правеха изповеди на вяра, макар Онзи Исус от Евангелието вече да беше станал абсолютно излишен в живота им. И тогава сърцето ми забеляза, че нещо липсва в живота на последните поколения християни. Сърцето ми забеляза дефицит, който в пълна степен ще се окаже фатален за мнозина.
Какъв беше този дефицит? Какво беше това липсващо нещо, на което свидетелства цялата Библия?
Истината, братко мой, е тази, че на днешните християни им липсва гонението и омразата от света. Липсва им тръненият венец на Спасителя. Липсват им храчките и злобните погледи от слугите на дявола. Липсва им онази радост на Апостолите, които след като претърпяха поругание и побой за Името на Исус, продължиха възрадвани по пътя си. Така ми стана ясно, че светът вече не мрази онези, които наричат себе си “християни”, защото те станаха негови. Така ми стана ясно, че дефицитът от гонението в пълна степен отговаря на дефицит на Святост. Защото гонение има там, където има Святост. Но ако Святостта Божия се е сменила с поклон пред нозете на лукавия, то и гонението се е превърнало в поощрения от княза на този свят. Поощрения, които ти ще видиш навсякъде по църквите. И тогава вътре в сърцето ми се надигна вик към Господа. Стоях пред Него, плачех и се молех, като казвах:
“Господи! Възвърни ни! Господи, простри ръката Си от Небето! Извикай ни отново при Себе Си! Защото Ти Си Същият, вчера, днес и завинаги. И ако Ти Си Същият, то и дяволът е същият.
Защо, Господи мой, този дявол, който някога затваряше Апостолите Ти в тъмница и извикваше против тях ярост и истерия, днес е така усмихнат и доволен? Какво се случи, та мнозинството да изгуби онова гонение, в което Църквата Ти беше здрава и утвърдена, силна и пламенна? Защото е Истина, че твърдостта се изгражда в гонението и най-силните Ти чеда са онези, които претърпяват най-голямо поругаване заради Името Ти.
Какво е тогава това спокойствие и мир? Каква е тази привидна безопасност, на която имат щастието да се радват хиляди църкви и техните лидери?”
Тогава Господ отговори на вика ми. Защото дойде при мен и ми каза:
“Как да ви възвърна, Стефане? Как да ви възвърна, след като всеки търси своето си, а не онова, което е Исус Христово? Как да ви възвърна, след като всеки е счел собственото си благополучие за Божие благоволение? Знаят ли тези, лишени от гонение вярващи, че дяволът спира да гони само онези човеци, които се отказват да следват и търсят Святостта на Отца Ми? Знаят ли тези, лишени от страдание за Името Господно, че Аз излязох от Сърцето на Отца, за да направя Моите угодни на Отца Ми?
Животът на Божиите угодници винаги е имал за печат едно най-висше призвание, на което е свидетелствало цялото гонение против тях. И този печат е благочестието. Онова благочестие, за което Апостолът Ми Павел ви писа, като каза:
“Но и всички, които искат да живеят благочестиво в Христа Исуса, ще бъдат гонени…” (II Тимотей 3:12)
Виждаш ли, че Павел говори за благочестив живот в Мене? И ако някой живее благочестиво в Мене, то няма ли свидетелствата на Моя Живот да станат свидетелство и на неговия? Спомни си тогава как Отец Ми подпечата Моето Раждане, а и Моята Смърт. Не стоеше ли в началото и в края именно благочестието? Нямаше ли в началото един Йосиф, син на Яков, благочестив и праведен пред Отца, който като видя жена си Мария, че е непразна, реши да я напусне тайно, но Ангел Господен му изяви, че Духът на Отца Ми е сторил тайнството с утробата на Мария? И не послуша ли Йосиф Гласа на Отца си, та да се не отделя от жена си? И нямаше ли в края един праведен и благочестив Йосиф от Ариматея, който да изиска Святото тяло на Господа твоя Бог, та да го запази от поругаване и безчестие и да Го положи в нов гроб, изсечен в скалата? Ако цялото Ми служение като Човешки Син на земята започна с Йосиф и завърши с Йосиф, то не ще ли това да ти разкрие една по-съвършена Воля на Отца Ми за всеки, който е повярвал в Сина Божий? Не трябва ли и вие да Ме съхраните, като плод в утробите си с благочестието на Йосиф, сина Яковов? Не трябва ли и вие днес, когато отново пробождат и убиват Господа вашия Бог, да пазите Тялото Му, като изсечете място в твърдостта на собствените си сърца, защото Бог непременно ще Го възкреси и възнесе?
Но ето, казвам ти и праведни думи излизат от устата Ми:
Отец Ми става явен само за онези, които Го любят от цялото си сърце! Съдбите на Отца Ми са бездна голяма и онзи, който смири сърцето си и укрепи благочестието си, непременно ще разбере дълбочините на Божията Мъдрост и Ума на Всевишния. Защото в Словото на Отца Ми стоят тайни, неразпечатвани и неизявявани на човешките поколения. Ако Евангелието Ми започва с Йосиф, синът Яковов и завършва с Йосиф от Ариматея, то е по причина, че тези двамата са духовно запечатани с онова благоволение на Отца, което Той показа върху старозаветния Йосиф, син Яковов.
И ето това, момчето Ми, днес липсва на Моите братя и сестри!
Липсва благочестието! Липсва онази ревнива вяра, с която Отец Ми люби всеки, когото е изпитал и намерил за Верен. Защото всеки, който е Яков, непременно ще роди Йосиф! Всеки, който търси Лицето на Отца Ми, непременно ще пребъде в благочестие! Защото единият Йосиф Ме запази в утробата, а другият Ме съхрани в скалата! Но и двамата бяха вдъхновени от онзи син на Израиля, който извървя Съвършения път, начертан от Отца Ми и издържа всичките Му изпити! И ако Словото Ми говори, че:
“Господ е в Светия Си храм, Господ, Чийто престол е на Небето; очите Му гледат, клепачите Му изпитват човешките чеда. Господ изпитва праведния…” (Псалом 11:4-5)
…то с какво друго да бъде изпитан праведният, освен с изпита на благочестието? И ще издържат ли този изпит онези човеци, които нямат вярата на Йосиф и кристалната чистота на сърцето му? Ще издържат ли онези, които не искат с радост да пострадат за Името Ми? Ще издържат ли онези, които са решили в сърцата си, че благочестието е средство за печалба, а не път към Святостта на Отца?
Но ето затова ще те вдъхновя с онзи помазан поглед върху живота на Йосиф, така щото да дадеш на братята и сестрите Ми словото, което непременно ще ги направи чеда на благочестието. Защото всеки от вас има записана от Отца Ми съдба да пострада за Господа своя Бог, та да се изпълни писаното от апостола:
“Възлюбени, не се чудете на огнената изпитня, която дохожда върху вас, за да ви опита, като че ви се случва нещо чудно; но радвайте се загдето с това вие имате общение в страданията на Христа, за да се зарадвате премного и когато се яви Неговата слава…” (I Петрово 4:12-13)
А истински страдащите по Волята на Отца Ми непременно трябва да заживеят силата на писаното, че:
“…всички, които искат да живеят благочестиво в Христа Исуса, ще бъдат гонени. А нечестиви човеци и измамници ще се влошават повече и повече, като мамят и бъдат мамени…” (II Тимотей 3:12-13)
Ако някой не претърпява гонение, нито пък такъв е живял благочестиво. Защото писаното не може да се изличи, нито да се наруши. Затова тръгни сега с Мен, за да те заведа в онова познаване на Божието Сърце, което ще те накара да влезеш в него и никога да не пожелаеш да излезеш…”
След последните Си думи Господ Исус докосна главата ми и към сърцето ми нахлу ослепителна светлина. Тогава почувствах онзи най-сладък дъх на Божия Слава и Величие, който е слизал върху сърцето ми, когато съм се наслаждавал на твърде великите съдби от Бога върху Неговите слуги и помазаници.
Моля се на Исус да изпиеш словото от тази книга, като глътка Жива Вода! Моля се на Исус сърцето ти да се съедини с Божието Сърце, за да усетиш всеки трепет и вълнение, с които Прекрасният ни Баща е действал в живота на възлюбените Си! Моля се на Исус да те облече с онзи светъл висон, който подобаваше чудесно, както на момчето в ямата, така и на мъжа, с чиято мъдрост Бог запази света в дните на глад и смърт. Амин и Амин!