ВЕНЕЦЪТ НА СЛАВАТА II – III ГЛАВА

3. ВИДЕНИЕТО В ГРАДИНАТА НА ЗЕМНИТЕ ЛОЗИ

(Или как се носи Лозовия Венец на Исус)

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю!
Аз не вярвам, че човек с искрено сърце и чисти помисли би се затруднил от духовните послания на тази книга. В крайна сметка Господ ми дава да споделям с теб духовни знания, откровения и видения, които да те насърчат да се подвизаваш в получаването на Венеца на Славата. И ако наистина се замислиш дълбоко, то ще откриеш, че и в преследването на земната слава езичниците са взели нещичко от тази троичност на Небесния Венец. Понеже на едно спортно състезание мнозина спортисти тичат, но на почетната стълбичка се качват само трима. Третият – да получи бронзов медал, вторият – сребърен, а първият – златен. Но точно тук искам да вмъкна едно уточнение от Апостол Павел, свързано със Съвършената Воля на Бога. Понеже в “Първото послание към Коринтяните” той ни пише:
“Не знаете ли, че, които тичат на игрището, всички тичат, а само един получава наградата? Така тичайте, щото да я получите. И всеки, който се подвизава, се въздържа от всичко. Те вършат това за да получат тленен венец, а ние нетленен…” (1 Коринтяни 9:24-25)
“Как един, братко мой? Нали преди малко даде пример, че на почетната стълбичка се качват трима? Нали и в тази книга Господ ти дава да ни говориш за три венеца, от които е направен Венецът на Славата?”
Сигурен съм, че непременно ще ми зададеш тези въпроси. И затова искам да им отговоря.
Преди няколко години при едно прекрасно и помазано докосване Господ ми даде да напиша книга за “Долината Ахор”. В тази книга имаше едно видение с Игрището на Живота. И именно там Господ ми потвърди, че само Един получава наградата и това е Той Самият.
Той Самият, Който се ражда в човешките сърца!
Той Самият, Който става Образ на новородения човешки дух!
Той Самият, Който единствен е достоен да се украси с Венеца на Славата!
Защото Венецът на Славата е един, ако и Господ да го разтрои, за да ми го покаже като Смокинен, Маслинен и Лозов. И ето затова Павел казва, че мнозина тичат на игрището, а само Един получава наградата. Защото Божията Воля за нас е да ходим от Слава в Слава. Сиреч – от Смокиня да се превърнем в Маслина, и от Маслина да се превърнем в Лоза. Защо обаче в Лоза? Именно защото Господ Сам ни казва:
“Аз съм Истинската Лоза, и Отец Ми е Земеделецът…” (Йоан 15:1)
Знаеш ли колко съдбоносни са тези думи на нашия Господ? Знаеш ли колко дълбока е тайната им? Нека сега да ти покажа видението, което Исус изяви на сърцето ми. Защото Той отново ме въздигна при Себе Си и започна да ми говори, като казваше:
“Искам да говориш на Църквата Ми!
Искам да й дадеш видението, на което ще те направя свидетел. Защото днес е времето за вашето подвизаване. Времето, в което трябва да спечелите Венеца и никой да не ви го отнеме. Но вие бихте го спечелили, само, ако разберете със сърцата си видението на вашия Господ. Ето това видение, слуго Мой!”
След последните Си думи Господ докосна главата ми, тъй щото пред очите ми се появи мигът на Пасхата. Мигът, когато Исус вечеряше със Своите ученици. Така, застанал в средата на една продълговата маса, Господ се готвеше да разчупи Хляба и да налее Виното на Завета Си. Но ето, че Той просто вдигна погледа Си към мен, като ме запита:
“Виждаш ли онова, което искам, слуго Господен?”
“О, Исусе! Виждам, че Ти Си събрал учениците Си на Твоята Пасха!”
“Гледай още, Стефане! И нека Святият Дух докрай да изпълни сърцето ти, за да видиш онова, което искам!”
Отново гледах във видението на моя Господ и учениците Му, когато необикновен прилив от Духа не просто изпълни, но преизпълни сърцето ми. И тогава очите ми се впериха в Исус, както никога преди. Аз виждах ръцете Му по необикновен начин. Лявата Му ръка беше станала като протегнат клон от Смокиня, натежал от смокини. Дясната Му ръка беше като протегнат клон от Маслина, натежал от маслини. Но Сърцето на Исус и самото Му Лоно бяха Лоза. И ако една част от учениците на Исус, седящи отляво, бяха докоснати от Смокинята, а друга част от учениците Му, седящи отдясно, бяха докоснати от Маслината, то ученикът, който се беше облегнал на Лоното Му, беше докоснат от Лозата, сиреч от Собственото Му Сърце. И ето, че Господ ми проговори от видението, като ме питаше:
“Какво видя, слуго Мой?”
“О, скъпоценни мой Спасителю! Видях Левицата Ти като клон от Смокиня! Видях десницата Ти като клон от Маслина! Видях и Сърцето Ти, като същинска Лоза!”
“А разбра ли, според както си видял, че едни от Моите ученици щяха да станат Апостоли на Покаянието, други от Моите ученици щяха да станат Апостоли на Помазанието. И само един от тях щеше да стане Апостолът на Любовта!
А кой е този Апостол на Любовта? Кой е този Божий слуга, чието Евангелие възвести Отец като Земеделец, Христос като Лоза, и верните Му като пръчки от Лозата?”
“О, Исусе! Това е Апостолът Ти Йоан! Той е ученикът, който се облегна на Лоното Ти! Той е, който беше Един Дух с Тебе!”
“Сега разбра ли защо Святият Дух не просто те изпълни, но преизпълни? Сега разбра ли защо искам пророкът Ми Стефан да е на Един Дух с Мене?”
“Да, мой Господи! Сега разбрах, че Ти ме искаш със стопроцентов плод за Царството Ти! Ти искаш да бъда пророк на Любовта! Пророк на Лозата, който е положил живота си, за да се родят плодовете й! Пророк, който изцяло да свидетелства на Сърцето Ти!”
В следващия миг Исус се развълнува в Духа Си. И като вдигна ръцете Си към Небето, извика:
“Благодаря Ти, Отче, че посочи, утвърди, помаза и извиси пророка Си, за да стане свидетел на Сърцето Ми! Да, Отче Мой! Защото така Ти се видя угодно – да превърнеш слугата Си в жертва за Мене и за Моето Царство!”
След тези думи Исус се приближи във видението до мен. И като докосваше Сърцето Си, извади отсред Духа Си Лозовия Венец на Славата. А след това ми каза:
“Коленичи в нозете Ми, слуго Господен! Защото сега ръцете Христови ще положат върху главата ти Венецът на Лозата. И както някога казах на Йоан, а след това и на Павел, така казвам и на теб:
Иди по земята и проповядвай Божията Любов! И като предидеш в Духа и Силата на Божия Агнец, проповядвай пламенно Моето Разпятие, Моята Саможертва и Моето Възкресение, както сториха това най-просветените и най-преданите на Делото Ми слуги!”
В следващия миг ръцете на Господ поставиха Венеца на Лозата върху главата ми. А тогава в мен се разля всичката възможна и невъзможна Сила на Святия Дух. Нещо повече – усещах Венеца така, сякаш че самата ми глава стоеше облегната на Исусовото Лоно и слушаше ударите на Сърцето Му. И ето, че Исус отново ми проговори, като казваше:
“Ела, приятелю на Сърцето Ми! Последвай Ме в последното и най-славно видение, което си получавал от Мене! Защото сега ще те заведа в градината на земните лози, за да потърсиш гроздовете им. И така ще дам свидетелството на Църквата Ми що ще рече стопроцентова съпротива на дявола срещу стопроцентовия плод за Царството…”
Ето, че видението с Пасхата се прекрати, а пред очите ми се появи градината на земните лози. А тогава Исус вдигна ръка и я посочи, като ми казваше:
“Иди при тези земни лози и поискай да събереш гроздовете им. Потърси от тях Гроздовете на Разпятието Ми, Гроздовете на Саможертвата Ми и Гроздовете на Възкресението Ми, понеже това са Плодовете на Моята Любов. Кой знае дали те няма да припознаят Лозовия Венец върху главата ти, като роден от Сърцето на техния Господ!”
И този път аз внимателно погледнах към градината на земните лози, като забелязах, че те изцяло бяха окупирани от черни и смолисти тръни. Самите тръни, разпрострели разклоненията си на стотици метри, се превръщаха в невъзможно за преминаване препятствие за всеки, който би поискал да отиде при лозите, та да събере плодовете им. Но ако в миналите видения аз питах Господа защо има репеи при смокините и бодливи храсти, глогове и коприви при маслините, този път просто замълчах, понеже знаех всичко в сърцето си. Така, тръгнал към градината на земните лози, аз просто стъпих с нозете си в тях и тръгнах към първата, та дано бих я приближил…
Ужасът бе възможно най-страшният. Защото освен с бодли, трънливите растения бяха пълни с убийствена отрова, която мигновено плъзваше по тялото, докарвайки убоденото място до парализа…
Боже мой! Колко злоба, ярост и отмъщение трябваше да превъзмогна!
Колко пъти трябваше да си спомням за прекрасното видение от “Гроздовете в Господния Шатър”, тъй че да превъзмогвам над отровата с всичкото си възможно незлобие и смирение. Но аз вървях, а Лозовият Венец на главата ми постоянно ми даваше нови и нови сили. И ето, че най-сетне аз застанах под една от лозите. И като вдигнах ръце към пръчките й, извиках:
“Ако наистина си лоза от Господните Лози, то моля те:
Дай ми Плодовете на Христовата Любов! Дай ми Гроздовете на Разпятието, които ни правят да се съразпнем с Христос, тъй щото не ние вече да живеем, но Той да живее в нас!”
Докато изговарях думите си, страшен трус разтърси лозата, тъй щото всичките й пръчки и листа потрепериха. Но от това не паднаха никакви гроздове в шепите ми. Тъкмо обратното – с неописеума ярост лозата ми изкрещя, казвайки:
“Кой си ти, та да обезсмисляш Разпятието на Христос, призовавайки човеците да се разпъват повторно? Няма ли тоз час да призова моя бог да ти въздаде заради безумието ти? О, боже! Въздай на тоя еретик!”
Докле лозата ми крещеше, един от тръните се надигна и бодлите му застрашително обиколиха в обръч главата ми. И тогава образът на самия дявол и Сатана се яви в обръча, като ми казваше:
“Докога ще опропастяваш делата ми и ще смущаваш невестите ми? Докога няма сърцето ти да разбере, че цялата християнска религия е моя? Чуваш ли, нещастнико? Моя, моя, моя! И думи като “Разпятие” аз не понасям да се говорят в присъствието ми! А за тая дума сега ще си платиш! Да, непременно ще си платиш!”
В следващия миг обръчът от тръни се впи около главата ми, тъй щото остра и невъобразима болка ме прониза и направи да изстена от ужас. А дяволът, впил още повече тръните си, отново изкрещя:
“Още при хълма Гевал те предупредих, глупако! Още там ти казах, че не понасям инакомислещите и бунтовните! Изпитай сега болката от отмъщението ми!”
Тръните още повече се впиха в главата ми, когато Огън от Лозовия Венец ги накара мигновено да се дръпнат. И аз, като в просъница, чух Гласа на Господ, Който ми казваше:
“Простри отново ръцете си и поискай следващите плодове на Любовта Ми от тази лоза! Поискай Гроздовете на Саможертвата Ми!”
Укрепен от Христовия Глас, аз отново прострях ръце към лозата, като й казвах:
“Ако наистина си лоза от Господните Лози, то моля те:
Дай ми Плодовете на Христовата Любов! Дай ми Гроздовете на Саможертвата, които ни правят да имаме такава Любов, щото да положим живота си за приятелите си! Понеже такива са думите на Лозата Христос!”
Ето, че втори и още по-страшен трус премина през лозата. И тя, като положи всичките си усилия, за да успокои клоните и листата си, отново ми изкрещя:
“Ти ли ще ми говориш за Лозата Христос, когато Христос е мой и аз съм негова? Ти ли ще се опитваш да омаловажиш Неговата Саможертва, като призоваваш пръчките ми към други саможертви? Няма ли тоз час да призова Христос да ти въздаде за смущението, което ми причиняваш? О, Исусе! Въздай на тоя смутител на църквите, понеже думите му са като мана за лозите ти!”
Докато лозата крещеше, втори от тръните се надигна и бодлите му се събраха в обръч около главата ми. И тогава образът на самия звяр, който е човекът-Антихрист, се яви в трънения обръч, като казваше с ехиден глас:
“Докога ще водиш неравностойната си битка с мене? Докога ще дразниш клоните на Асирийския кедър и ще се опитваш да спреш възхода и вечното му управление? Твоят Господ е само една сянка и един лъх! Той се е скрил в Сион и е изгубил всякакъв контрол над земята! И аз вече царувам в сърцата човешки! Аз се изобразявам там, а не Небесният! А сега изпитай тръните ми и викай към страхливия Христос, та дано те спаси!”
Ето, че звярът сви обръча си около главата ми. И бодли, още по-болезнени и страшни от първите, започнаха да разкъсват кожата ми и да инжектират отрови в слепоочията ми. Болката беше толкова страшна, щото силно ридание се изтръгна от устните ми:
“Елои, Елои, Лама, Савахтани!”
А звярът, като се смееше в тъмнината от обръча си, отново ми каза:
“Питаш защо те е оставил ли? Именно защото се страхува от мене, кедърът на кедрите, храненикът на бездната, ужасът в земята на живите! И ако имаш капчица разум в отровената си глава, скоро би скъсал и изгорил всичките си книги и би се отрекъл от тоя Венец на главата си. Защото славата на земята е моя, моя, моя! Князът вече ми я дава и аз няма да я разделя с никой друг!”
Братко мой! Толкова страшна беше агонията ми под тази лоза, щото не знаех дали в мен е останала сила. Нещо повече – просто помислих, че краят ми е дошъл и е време да се прибера при моя Господ. Но и този път Огън излезе от Венеца, та прогони отровните тръни на звяра. А тогава, с пламенен и развълнуван Глас, Исус отново ми каза:
“Крепи се, мъжо възлюбен! Да, крепи се! Понеже цялото Небе е с тебе и тия откъм теб важат много повече от ония, които са против теб! Сега простри за последен път ръцете си и поискай последните Ми Гроздове от тази лоза! Поискай Гроздовете на Възкресението Ми, които са Съвършените плодове на Лозата!”
Усетил изобилното присъствие на Исус и собствените удари на Сърцето Му, аз за трети път прострях ръцете си към лозата, като й казвах:
“Ако наистина си лоза от Господните Лози, то моля те:
Дай ми Плодовете на Христовата Любов!
Дай ми Гроздовете на Възкресението, които ни правят да пребъдваме с Христос в Небесните места и да шестваме с Него от Слава в Слава!”
Едва бях изговорил последните си думи, когато твърде страшен трус разпука градината на земните лози и разлюля цялото пространство. И ето, че почти паднала и опряла листата и пръчките си в черните тръни, лозата ми изкрещя с ярост, казвайки:
“Мръсен лъжецо! Как не спряха устата ти да говорят отвратително? За какво Възкресение на пръчките ми говориш, когато те са още на земята? Какъв е този несвят и противен дух, който бълва заблуда от устните ти? Няма ли тоз час да призова святия дух, за да те върже с вериги за наказание и да определи участта ти с лъжепророците? О, святи душе, въздай на тоя лъжепророк, който лъже вярващите, че са били възкресени и живеели в небесните места!”
В отговор на думите на лозата, отсред земята се надигна трети трън. И той, подобно на предишните два, сви обръч от бодли върху главата ми. А в гъстия мрак на обръча аз видях образа на лъжепророка, който ми изкряска, казвайки:
“Ти ли, жалка отрепко, ще спреш делото на моите пророци? Тебе ли намери Небесният Христос да изпрати против началника на Вавилон? Знаеш ли колко безумци преди тебе умряха от чародеяния и огнени стрели? Знаеш ли изобщо срещу кого си дръзнал да заставаш и на чии църкви посягаш? Ти бодлите ми опитвал ли си? Отровата ми изпивал ли си? Кошмарите ми преживявал ли си? Я сега ги опитай, та да ти изчезне всяка помисъл и всяко намерение да ми се противиш!”
Ето, че и третият обръч от тръни започна да се впива в главата ми. И този път тръните бяха много по-остри и страшни. Те имаха странични шипове, израснали така, че да разкъсват всяко място, откъдето биха преминали…
Братко мой! Свидетелствам на сърцето ти и Господ е верен да го потвърди, че отмъщението на лъжепророка бе възможно най-болезненото и най-ужасното страдание, което някога съм изпитвал заради моя Господ. Не зная дали си представяш какво значи разкъсана душа, но ти казвам, че разкъсано тяло е далеч за предпочитане. Болка във всяка мисъл и във всяка фибра на душата ми. Отрова от злоба и от страшно беззаконие, което те смачква с отчаяние и пределна скръб. Чародейства, които те карат да се ужасяваш и да виждаш истина в лъжата, че Бог те е оставил.
Но както и при предишните отмъщения от змея и звяра, така и отмъщението на лъжепророка се прекрати. Понеже излезе Огън от Венеца, който изпепели всичките тръни и премахна въздействието им. А тогава, без да чака да Му проговоря, Господ се приближи в градината на земните лози. И като ми подаде ръцете Си, възправи ме на нозете ми. И ето, че с огнени пламъци в очите Си и с прелял Гняв на устните Си, Господ проговори на лозите, като им казваше:
“Горко ви, църкви на християнската религия! Горко на вас, безплодни лози, които презряхте Разпятието на Господа и така отблъснахте Любовта Му, която призовава верните да се съразпнат с Мене! За вас не остава Кръст за Спасение, нито мост над бездната и ада, тъй щото сполучливо да избегнете идещата Голяма Скръб!
Горко на вас, безплодни лози, които презряхте Саможертвата на Господа и така отблъснахте Любовта Му, която призовава верните да положат живота си за Мене! За вас не остава Огън в тъмнината, с който да светите, та Младоженецът да познае, че сте от Неговите невести!
Горко на вас, безплодни лози, които презряхте Възкресението на Господа и така отблъснахте Любовта Му, която призовава верните да пребъдват в Небесния и Свят Дух на Господа, като чеда на Светлината! За вас не остава друго, освен да изсъхнете и да бъдете изметени от метлата на погибелта! А на всички Мои, които вече са напуснали църквите на християнската религия, Аз казвам:
Има една Свята Троица – Отец, Син и Святи Дух, Които изпълват Църквата на Сион! И всички, които се намерят в тази Църква, са вече спасени и ще украсят главите си с Венеца на Славата Ми!
Има една тъмна троица – змеят, звярът и лъжепророкът, които цвъкат и бълват нечистотиите си в църквите на Вавилон! И всички, които се намерят в тях, вече са били посочени да повярват лъжа и да бъдат осъдени!
Аз ви дадох свидетелството на пророка Си! Свидетелство, каквото никога не съм давал на Църквата Си! Свидетелство на Божий човек, който написа десетки пророчески книги с Левицата Ми, за да бъде Смокиня Господна и да призовава на Покаяние! Свидетелство на Божий човек, който написа десетки пророчески книги с Десницата Ми, за да бъде Маслина Господна и да докосва с Помазание! Свидетелство на Божий човек, който написа десетки пророчески книги от дълбочините на Сърцето Ми, за да бъде Лоза Господна и да изпълва сърцата с Моята Любов!
И ето, Аз вече непременно съм събрал всичкото свидетелство на пророка Си! Три Венеца на неуморно подвизаване за Мене, които ръцете Господни ще съберат в един единствен Венец на Славата! Блажени тия, които са повярвали на Моите пророчества и видения! Защото непременно идва времето Отец да прослави чедата на пророческото благовестие и всички вие да чуете в сърцата си свещените думи от Сион:
“Издигнете, порти, главите си, и бъдете издигнати вие, вечни врати, и ще влезе Царят на Славата. Кой е Тоя Цар на Славата? Господ Могъщият и Силният, Господ Силният на бой. Издигнете, порти, главите си, и бъдете издигнати вие, вечни врати, и ще влезе Царят на Славата. Кой е Тоя Цар на Славата? Господ на Силите, Той е Царят на Славата…”
Аз, Царят на Славата, дадох тия видения на пророка Си! Блажени тия, които станат вечни врати на Сион! Те ще пребъдват с Мене – от Слава в Слава! От сега и довека!
Аз го изговорих! Аз го изрекох!”

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s