2. ВИДЕНИЕТО В ГРАДИНАТА НА ЗЕМНИТЕ МАСЛИНИ

(Или как се носи Маслинения Венец на Исус)

Братко мой! Имам непрестанна скръб в сърцето си, която ме залива на вълни. Скръб за цялото излъгано поколение от християни, които нито за миг не разбраха каква е Славата на Бога и как се придобива Венецът на Славата.
Още от първите дни и седмици на моята вяра, когато бях младенец в Исус, трябваше да претърпя гнусните религиозни биберони на плътските проповеди, които християни със “стаж” се опитваха да предложат на търсещото ми сърце. Те винаги ми поднасяха бибероните си с възторжения възглас:
“О, Слава на Бога! Слава, Слава, Слава!”
И докато аз се оглеждах, за да видя къде е тази Слава на Бога, осъзнавах, че това беше просто религиозен поздрав, лишен от смисъл и най-вече от съдържание. А когато не един или сто пъти, но хиляди пъти започнеш да слушаш това “Слава на Бога”, то идва момент, когато решаваш да го приемеш като нещо, което е в реда на нещата. Какво пък толкова? Няма нищо лошо Бог да се слави, нали? Да, но точно тук настъпва истинският и жесток проблем. Защото Бог трябва да се слави не от устните, а от сърцето. А разликата между устните и сърцето е твърде голяма. Толкова голяма, колкото е разликата между думите и делата. Затова запомни:
Бог не приема да Го хвалиш с устните си, когато сърцето ти стои далече от Него. Бог не приема да превръщаме Славата Му в религиозна дъвка, с която мнозина си правят балончета и им се радват докато пукат. Бог иска да Го славят човешките сърца с принасянето на всичките Плодове на Правдата и на Христовата Светлина!
Става ли ти вече ясно, че когато младенци биват захранвани с религиозни биберони, то те съвсем скоро ще отпаднат от Христовата Вяра. Понеже им е бил проповядван въздух под налягане, въздух от клатене на езици и членоразделна реч, на която Святият Дух не е станал свидетел, нито мощно е потвърдил, че проповедникът е Божий помазаник.
Аз не зная какъв смисъл влагат Божиите чеда, когато чуят думата “помазание”, но съм сигурен, че измамените са мнозина. Някога, когато посещавах първите църковни събрания в София, мислех, че “помазание” ще рече да проповядваш четиридесет и пет минути триточкова проповед на църковните членове, която усърдно си преписал от учебника по теология. А когато започнеш да издишаш и няма вече какво да кажеш, хитричко да се измъкнеш от конфузната ситуация, като обявиш, че е време за хваление, за дарения или за свидетелства. А отпосле сърцето ми регистрира, че за някои проповедници “помазанието” е още по-пестелива дума. Например – да отвориш една разширена библия (има такова издание!) и да пелтечиш препратките под стиховете, а след това да подканяш братята и сестрите:
“Кажете “Амин” на това! О, Алелуя!”
Години по-късно, когато Исус стана съвършено реален в живота ми, аз разбрах, че “помазанието” е неизчерпаемата Божия Сила за проповядване, която не може да свърши, не може да се прекрати и не се контролира от проповедника, а от Святия Дух. Така за мен стана напълно естествено и нормално да проповядвам в общение между братята и сестрите по осем, десет и дори дванадесет часа. Спирах, само защото слушащите трябваше да осмислят Божието Слово и Святият Дух да ги очисти, освети и утвърди в познаването на Божията Воля.
Но защо ти говоря за всичко това? Именно защото в отстъпилите от Христос църкви няма Божие Помазание. Те може да си имат златни амвони и библии с позлатени ъгълчета. Те могат да имат стотици хиляди долари, за да си построят сгради или да си наемат най-престижните зали в НДК. Но те нямат Божието Помазание. Те просто имат мощна финансова подкрепа от Америка, за да проповядват на членовете си Вавилонско тщеславие, мерзостно кикотене и гнусно сребролюбие. Но онова благоуханно Масло, онова Свято Миро от Маслината, онази Харизма на първата новозаветна Църква, родена от Исус, те вече са изгубили завинаги.
Силно ли е това твърдение? Имам ли аргументи за него? Разбира се, че имам аргументи. И това не са моите човешки аргументи, но думите на моя Господ Исус, Който отново ме въведе в Присъствието Си и започна да ми говори, като казваше:
“Как мислиш? Може ли Аз да съм изговорил нещо и то да не се сбъдне така, както съм го казал? Може ли Господ, Който е Алфата и Омегата, да види Краят на всичко, а някой да Му оспори погледа и пророческите предсказания?”
“О, Исусе! Би било безумие някой да съизволява с Тебе или да реши да коригира думите Ти. Такъв просто е попаднал под тоталната засеняваща власт на дявола. Защото коя е тая капка, течаща в реката, която би дръзнала да казва на Извора, че е сбъркал кога ще се влее в Морето? Или кой е оня теолог, който ще оспори Края, понеже не познава Началото?”
“Нека тогава да ти напомня едни Мои думи, понеже видението, в което ще те поставя, изцяло ще се покрие с тях. Ето думите, които заявих в Евангелието на цялата Ми Църква:
“Тогава небесното царство ще се оприличи на десет девици, които взеха светилниците, си и излязоха да посрещнат младоженеца. А от тях пет бяха неразумни и пет разумни. Защото неразумните, като взеха светилниците, не взеха масло със себе си. Но разумните, заедно със светилниците си взеха и масло в съдовете си. И докато се бавеше младоженецът, додряма се на всичките, и заспаха. А по среднощ се нададе вик: Ето младоженецът иде! излизайте да го посрещнете! Тогава всички ония девици станаха и приготвиха светилниците си. А неразумните рекоха на разумните: Дайте ни от вашето масло, защото нашите светилници угасват. А разумните в отговор казаха: Да не би да не стигне и за нас и за вас, по-добре идете при продавачите и си купете. А когато те отидоха да купят, младоженецът пристигна; и готовите влязоха с него на сватбата, и вратата се затвори. После дохождат и другите девици и казват: Господи! Господи! отвори ни. А Той в отговор рече: Истина ви казвам: Не ви познавам…” (Матея 25:1-12)
Забелязваш ли, че Аз говоря за пет разумни и за пет неразумни девици?”
“Да, Исусе! Забелязвам това!”
“А забелязваш ли още, че разумните взеха Масло за светилниците си, а неразумните не взеха?”
“Да, Господи! И това се вижда още от първия прочит…”
“Виж тогава онова, което някои не биха видели и след хиляда прочита. Защото става дума за Маслото, което петте разумни взимат, а петте неразумни не взимат. Какво е Маслото? Не е ли то направено от плодовете на Маслината? И ако Аз вече ти казах, че Маслината е Десницата Господна, то има ли да се чудиш защо девиците са пет? Не са ли пет пръстите на ръката Ми? Не поставих ли петкратно служение за утвърждаването на Моето Тяло? Но ето, че докле Десницата Господна е взела Масло в шепата си, другата десница е отказала да вземе. Коя ли ще е другата десница, за чиито пет девици Младоженецът заявява:
“Истина ви казвам: Не ви познавам…”
“О, Исусе! Другата десница непременно ще е свързана със съпротивата на дявола…”
“Да, слуго Мой! Така е! И сега ти казвам да Ме последваш, за да дам на всички да разберат що ще рече шестдесет процента съпротива на лукавия заради шестдесет процента плод за Царството…”
След тези Свои думи Господ докосна главата ми и отново ме въздигна до Небесния Дом на Апостол Павел. А след това, като докосна вече разтроения от ръцете Му Венец, взе вторият Венец, който беше сплетен от маслинови клонки и листа. Така Исус ми заповяда, казвайки:
“Коленичи пред Мене, слуго Господен. Защото сега ръцете Христови ще поставят върху главата ти Венеца на Маслината. И както съм казвал на други Мои слуги, така днес казвам и на тебе:
Иди по земята и проповядвай с Божието Помазание! И като предидеш в Духа и Силата на Моисея, иди и проповядвай пламенно Моето Спасение, както вършеше това Апостолът Ми Павел!”
В следващия миг ръцете на Спасителя поставиха Венеца на Маслината върху главата ми. А тогава в мен се разля такова Присъствие от Огън и Дух, щото усетих косите си плувнали от Божието Свято Миро. Това ме накара още повече да се сниша досами нозете на Исус и да Му кажа:
“Ах, Господи мой! Любов моя и единствен копнеж на сърцето ми! Усещам Венеца Ти и аромата на Мирото, което се разлива по целия ми дух. Как мога да забравя, че Ти толкова пъти Си слагал този Венец върху главата ми? Как мога да забравя стаята на Мировареца или златния светилник пред Престола Ти? Или как да не Ти въздам Слава, че даде на слугата Си да види помазаните къдрици на Давид и преливащата чаша на сърцето му? Всичко помня, Господи мой! Всяко листенце и всяка клонка от Венеца на Маслината са ми толкова познати, щото блаженство и възторг изпълват сърцето ми…”
“Да, слуго Мой! Наистина много пъти съм слагал Венеца върху главата ти, за да свидетелстваш за Мене. Днес ти виждаш нещата ясно, както подобава на просветен Божий човек, когото съм употребявал за Славата на Името Си. Но ти сега помисли и Ми кажи:
Стои ли на земята все още оня Елеонски Хълм, на който всяка вечер Синът се оттегляше, за да общува с Отца Си? Стои ли онази ароматна маслинена горичка, тъй щото Помазаникът Христос да намери в нея най-желателното място за Своето уединение?”
“О, Исусе! Бих искал да кажа, че Елеонският Хълм все още стои – извисен и пречист. Защото всеки, който се намери като клон от Маслината, та да ражда плодовете й, непременно е съединен с Теб на тоя Свят Хълм…”
“Тръгни тогава след Мене. Защото сега ще те заведа в градината на земните маслини. За да ги призовеш да раждат плодовете на Божието Помазание, та дано биха били последния Елеонски Хълм на земята…”
След тези думи Исус ми подаде Десницата Си и ме възправи на нозете ми. Така двамата с Него излязохме от границите на Небесния Ерусалим, като полетяхме към земята. И ето, че стъпили на нея, ние тръгнахме надолу. Така вървяхме известно време, когато накрая Господ се спря и посочи напред с ръката Си, като ми казваше:
“Ето, Стефане! Вече стигнахме до градината на земните маслини. И сега твоят Господ ще те прати до тях и ще ти заръча да напълниш шепите си с плодовете им, за да Ми ги донесеш. Кой знае дали тези маслинени дървета няма да разпознаят Венеца върху главата ти, като изплетен от техния Господ…”
Погледнах натам, накъдето ми сочеше Исус и сърцето ми се смути. Понеже наистина виждах стотици маслинени дървета. Но под тях, сиреч, около стволовете им положението беше твърде трагично. Хиляди бодливи храсти и плевели стояха като непреодолима преграда за всеки, който би искал да стигне до маслините и да откъсне плодове от клоните им. Това ме накара да кажа на моя Господ:
“О, Исусе! Нима ще трябва да преодолея всичките тия бодливи храсти и плевели, за да стигна до която и да е маслина? Та как е възможно тия дървета да имат плодове за Твоето Царство, след като Святият Дух няма никакво споразумение с бодливите храсти и плевелите?”
Този път Гласът на моя Господ беше не просто настоятелен, но строг и категоричен:
“Ти непременно ще отидеш при маслиновите дървета и ще поискаш плодовете им. И като се уповаваш на Мене, ще претърпиш цялата съпротива на бодливите храсти и плевелите. Как иначе да стане ясно дали маслинените дървета в тази градина са достойни за Славата Ми? Как Моите да разберат дали те биха представлявали Елеонския Хълм или не? Иди, слуго Мой, и нека сърцето ти никак не отпада!”
Въоръжил се с всичкото възможно незлобие и дълготърпение, аз пристъпих в самата маслинова градина. И ето, че бодливите храсти и плевелите мигом ме забелязаха. Това ги мобилизира и те простряха разклоненията си, като се вплетоха едни в други, за да ми попречат. Така скоро усетих болезненото дращене от бодливите храсти, което израни нозете и ръцете ми. На всичкото отгоре коприви подпалиха ходилата ми и колената ми, тъй щото ходенето и самото усилие да си пробивам път до маслините ми струваше всичката възможна болка и угнетение. Но ето, че най-накрая наистина застанах под едно от маслиновите дървета. И докле се чудех как да простра издраните си ръце, за да поискам плодовете на маслината, самият Венец ми проговори с Гласа на Святия Дух, като ми казваше:
“Слуго Господен! Исус ти е дал Помазание, с което да събираш съкровища в Небесните места! Затова протегни ръцете си към тази маслина и поискай именно тези нейни плодове!”
Послушал Гласа на Святия, аз прострях ръцете си към маслината, като й казвах:
“Маслино, маслино! Аз съм слуга на Господ Исус Христос и Той сега ме изпрати при тебе, за да напълня шепите си с плодовете на твоето Помазание! Моля те, маслино! Дай ми плодовете на онова Божие Помазание, с което събираме съкровища на Небето, а не на земята? Дай ми плодовете на онова Помазание, върху което не е сложена цена, нито е изтъргувано за пари, понеже е Свято Божие притежание!”
Едва чула думите ми, маслината се разтресе, сякаш че беше получила силен удар в ствола. А след това през клоните й премина тъмен вятър, тъй щото тя зашумя, като ми казваше:
“Ха, ха, ха! Какъв служител на Исус си ти, след като никак не мога да те разпозная? Ти нещо за Божиите помазаници чувал ли си? И служения, които се наричат “фул-тайм” нищо ли не ти говорят? Нека помазаниците на Господ лично да ти отговорят според както подобава на думите ти!”
В следващия миг около нозете ми и кръста ми се впиха няколко твърде големи плевела. И всички те закрещяха вкупом, като ми казваха:
“Какъв си ти бе, та да искаш съкровища на небесата? На тебе понятия като “финансов просперитет” и “библейска икономика” нищо ли не ти говорят? Библейската доктрина за размяната при Кръста не я ли знаеш? Не знаеш ли, че Господ за нас стана всичко, което ние да не сме? Той стана сиромах, за да сме ние богати! Той стана измет, за да бъдем ние на почит! Той стана слуга, за да бъдем ние царе! Той взе на Себе Си проклетията, а за нас останаха благословенията! Толкова ли си глупав, че да не го проумяваш това? Ти поне една книга на Бени Хин купил ли си, за да прочетеш какъв е Гласът на Духа? “Божиите генерали” на Робъртс Лиардън прочел ли си, та да разбереш що значи помазание? А какво още да ти кажем за Кенет Копланд, Дерек Принс, Джон Аванзини и Улф Екман? Докато не си купиш книгите им как ще разбереш каква е Божията Воля за помазаните лидери? Ти наистина си лишен от Божиите благословения и затова си проклет! Да, проклет си и ти казваме скоро да се махнеш отсред нашата маслина!”
Докато плевелите се надпреварваха да ме хулят и заклеймяват, самият Венец просвети очите ми, тъй щото видях сред корените духът на Мамон. Властен, златен и отвратително арогантен, той изстрелваше тъмнината си в самите корени на плевелите, тъй щото те продължаваха да ме хулят и да крещят против сърцето ми.
Но ето, че за втори път Венецът ми проговори с Гласа на Святия Дух, като ми казваше:
“Твоят Господ Исус ти е дал Помазание, което свидетелства на дълбока и пречиста любов към Словото на Бога и Отца! Любов, с която да говориш Божиите огнени думи на Вечен Живот и да пазиш сърцето си от светските думи на развала и гнилота! Поискай именно тези плодове на Помазанието от тази маслина! Понеже с тях девиците запалват светилниците, за да посрещнат Младоженеца!”
Отново протегнах изранените си ръце към клоните на маслиновото дърво, като му казвах:
“Моля те, маслино! Господ Исус ме изпраща при тебе да ти кажа:
Дай Му плодовете на Святата Любов към Словото на Бог Отец, Исус Христос и Святия Дух! Тия плодове, с които не допускаме в светилниците ни да горят никакви светски думи, светски модели и светски мерзости!”
И този път маслината се разтърси, сякаш от самия си корен. А след това през клоните й отново премина тъмен вятър, тъй щото тя ми казваше:
“О, хо, хо! Какво имаме тук? Надут и безполезен критик, който се опитва да хвърли петно върху славната и избрана от Господа маслина! И защо трябва да ти отговарям аз, когато Божиите помазаници при ствола ми ще сторят това по чудесен начин?”
Докато маслината изговаряше думите си, няколко глога буквално пронизаха гърба и гърдите ми. И като ме стегнаха в яка хватка, започнаха да крещят на сърцето ми, казвайки:
“Ти да не би случайно да си пришълец от миналите векове? Какъв е този старомоден Исус и това старомодно Евангелие, което проповядваш? Думи като “конференция”, “семинар”, “теология”, и “диспенсация” нищо ли не ти говорят? Как можеш да искаш от нашата маслина плодове на Помазанието, когато кракът ти не е стъпвал дори на една конференция? Не виждаш ли, че миришеш на нафталин, бе? Толкова е архаично сърцето ти, че буквално си задръстен от стари думи, които днес никой не използва. Нима искаш да състариш църквите, когато Господ ги иска без петно и бръчка? Казваме ти, че ти няма да ни попречиш да сме модерни, защото именно такива ни иска Господ! Модерна църква и ново поколение!”
И този път Венецът просвети очите ми, тъй щото видях как край глоговете витаеше духът на Молох с огнената си мантия. Той подпалваше бодливите растения с любов към света и всичко, що е в света и затова думите им бяха пределно подигравателни, надменни и обидни. Но аз, събрал всичкото си възможно незлобие, успях някак да превъзмогна над страшните кървави драскотини, които глоговете оставиха по гърба и гърдите ми. А тогава за трети път Венецът ми проговори с Гласа на Святия Дух, като ми казваше:
“Твоят Господ Исус ти е дал Помазание, което свидетелства на съвършено изразено братолюбие. Братолюбие, с което ставаш слуга на всички, които придобиват Божието Спасение. Затова поискай и тези плодове на Помазанието от тази маслина…”
Въпреки страшната болка от поруганието, на което бях подложен първите два пъти, аз за трети път прострях ръцете си към клоните на маслината, като й казвах:
“Маслино, маслино! Царят на Сион, истинно потвърден от Бога и Отца като Вечно Живият Помазаник, сега ме изпраща при тебе, за да взема в шепите си от плодовете ти и да Му ги занеса. Моля те, дай ми плодовете на съвършено изразеното братолюбие, с които всички придобиваме образи на слуги, за да слугуваме на Божиите чеда, които ще наследят Спасение!”
И този път през ствола на маслината премина трус и тъмен вятър разклати клоните и листата й. А тогава тя отново ми каза:
“Хе, хе, хе! Докога в подножието ми ще се мотаят неграмотни простаци, които не са наясно с доктрината на църковните авторитети. На тебе понятие като “петкратно служение” известно ли ти е? Думите на Петър за покорството пред всяка власт празен въздух ли са за сърцето ти? И защо да ти отговарям аз, когато Господ е въздигнал помазаници в градината на Славата Си?”
Маслината още изговаряше думите си, когато нозете ми бяха ужилени и започнаха да се надуват. И тогава видях коприва, поникнала най-близо до ствола на маслината, която с ярост биеше краката ми и ме жулеше с думите на листата си:
“Кой си ти, глупако, за да вдигаш ръка и да говориш думи против Божия помазаник? Кой ти е казал, че може да има по-голям лидер в църквата от нейния пастор? Няма ли скоро да те накажа за дързостта ти да сипеш думи и вкарваш раздори и разцепления сред вярващите? Какъв слуга мога да ти бъда аз, бе? Мене Господ ме е направил пастор! Ясно ли ти е? Когато завършиш библейски институт в Америка и пръснеш десетки хиляди долари за една диплома, тогава можеш да съизволяваш с мене? А дотогава да мълчиш и гледай да се покаеш за безумието си! Защото си в бунт с Божия помазаник…”
Вече нямах почти никаква сила, нито мотивация, за да продължа да стоя под маслината. Нещо повече – с всеки изминал миг състоянието ми се влошаваше все повече и повече поради отмъщенията на плевелите, глоговете и копривата. Но тогава от самия Венец дойде нещо като утешително погалване на главата ми. И той отново ми проговори с Гласа на Святия Дух, като ми казваше:
“Слуго Господен! Божият Син ти е дал Помазание, което свидетелства на Неговия Личен Пример. Помазание, което става като Знаме на Господния Хълм, с което Отец ще привлече всичките Си помазаници! Затова поискай и тези последни плодове на Помазанието от тази маслина. Плодовете на Личния Пример на Исус!”
За последен път погледнах към клоните на маслината и прострях ръцете си нагоре към нея, като й казвах:
“Маслино, маслино! Богът на Моисея, Чието Име е Йеова Нисий, ме прати при тебе, за да напълня шепите си с плодовете на Помазанието! Моля те, дай ми плодовете, които свидетелстват за Примера на Исус, за Знамето на Хълма, под което Отец ще привлече всичките Си помазаници и цялото Си домочадие!”
Този път трусът върху ствола на маслината беше много по-силен от предишните три. Той беше предупреждение от Бога, което обаче маслината никак не разбра. Напротив – тъмният вятър разлюля клоните и листата й, а тя с презрение ми проговори, като казваше:
“Хо, хо, хо! Намерил се поредният самозван богослов да ми дава препратки към Стария Завет! Но аз Стар Завет не чета, понеже е близо до изчезване. Аз съм маслина славна, вечнозелена и доброплодна, която се зеленее в Божието обиталище! И далеч от мен да се трогвам от нереализирани и провалили се драскачи като тебе! Затова нека моите помазаници да ти отговорят според както ти подобава…”
В тон с яростта на маслината към главата ми и шията ми се протегнаха бодливите клони на няколко къпини. И като започнаха да опозоряват лицето ми, разранявайки го с бодлите си, те ми проговориха със злъч, казвайки:
“Ти ли ще лъжеш вярващите, че не сме вкусни, а? Ти ли ще проповядваш за някакво си знаме, когато Господ вече е подарил света на църквата и от нас се иска да приберем в съкровищницата всичко, което можем да вземем? Не разбра ли, че думите ти нямат никаква тежест, но си смешен и жалък в аргументите си? Не разбра ли, че никого няма да трогнеш нито с даването си даром, нито със слугуването си, нито със злостраданието си. Защото днес е времето на умните и можещите. Умните да печелят и можещите да взимат. Но ти не си нито умен, нито можещ. Ти си едно уникално противоречие, което не намери одобрение и приемане от нито една маслина в нашата градина. Кой е тогава помазаният? Ти ли, който си един, или ние, които сме мнозина? Не виждаш ли, че просто си предмет на Божия гняв, а Господ дълго те е търпял, но сега ти въздава?”
Докато още слушах ужасните думи на къпините, всички останали храсти, плевели и коприви се съгласиха единодушно против мене. И като ме събориха на земята, опозориха Маслинения Венец върху главата ми. Така той падна и беше разкъсан, а цялото ми тяло беше подложено на страшна и продължителна атака.
Не зная откъде намерих сили, но все пак успях да се изправя и да извикам към моя Господ, казвайки:
“Господи Исусе! Избави ме! Това не е Твоята градина и тия дървета не са Твоите Маслини! Това е демонично царство на Вавилонската проклетия! Царството на Мамон, който с плевелите си убива всяко даване и всеки плод за Небето! Царството на Молох, който с глоговете си убива всяка любов към Словото на Отца, Сина и Святия Дух! Царството на Корей, който с копривите си убива Твоя Образ на слуга, Твоето смирение и слугуване между нас! Царството на Амалик, който с къпините си убива Твоя Личен Пример, тъй щото маслините в тая градина нямат Знаме, за Чиято чест, Слава и Пример да се подвизават!
Скоро ме изведи от това демонично свърталище, Господи! Скоро утеши слугата Си относно всичкото злострадание, което преживях заради Маслинения Венец на Славата Ти!”
В отговор на думите ми очите на Исус се изпълниха с пламенен Гняв. И ето, че Той тръгна, за да стигне до мене. А там, където стъпваха нозете Му, пламваха всичките бодливи храсти и плевели, както и жулещите коприви. Така, подал ми Десницата Си, Господ ме възправи на нозете ми. А след това, като изгледа с божествено презрение градината на земните маслини, простря против тях ръката Си, като им казваше:
“Горко ви, земни маслини! Защото се отнеха от вас плодовете на Божието Помазание и Отец Ми, Всевишният, заповяда заблуда да действа между вас, за да повярвате лъжа. И ето, вие не просто я повярвахте, но се отдадохте на дяволските духове с всичката си възможна похот и невъздържаност. Четири духа като четири ветрища скочиха върху тебе, земна градино! И като навяха сред почвата ти семената на плевели, глогове, коприви и къпини, скоро те направиха като бодливо и жилещо царство на нечестието!
Затова казвам на всичките земни маслини, които станаха безплодни Вавилонски дървета:
Горко на вас, земни църкви, които си намерихте платени проповедници, за да ви проповядват заблудата на Мамон! Огън, сяра и горещ вятър ще бъдат съдържанието на чашите ви!
Горко на вас, земни църкви, които си намерихте светски величия на Молоха, та да ви водят според похотта на непокаяните си сърца! Стихиите нажежени ще ви разложат и димът ви ще се издига непрестанно за вечни векове!
Горко на вас земни църкви, които чрез духа на Корей си въздигнахте пастори Ахаавовци и пастори Сауловци, та да ви водят като коприви всред мерзостта на духовното опустошение! Червеят ще се протяга изпод вас и червеи ще пълзят над вас, понеже презряхте Вечния Пастир на Сион и за гнева на Пастиреначалника скоро забравихте!
Горко на вас земни църкви, които тичахте на всяка корист и бързахте на всеки грабеж, а Знамето на Хълма презряхте като мръсна дрипа и безполезен парцал. Защото наказанието на древните амаличани ще бъде като сладка утеха пред горкото, което ще ви стовари справедливият Гняв на Отца Ми!
А на всички Мои, които по един или друг начин са се намерили в градината на земните маслини, казвам:
Бягайте далеч от плевелите на Мамон, та дано бихте спасили живота си! Търсете Помазанието Ми, намерете Истинското Ми Свято Миро, за да бъдете от петте девици, които запалиха светилниците си, за да посрещнат Младоженеца!
Бягайте далеч от глоговете на Молох, та дано бихте опазили сърцата си! Затворете вратите си и не пускайте в сърцата си нито една гнила дума, която говори за любовта към този свят, а не за Любовта към бъдещия!
Бягайте далеч от копривите на Корей и къпините на Амалик, защото те непременно ще ви запустят! За да станат тогава сърцата ви придатък на онази демонична проклетия, за която пророкът на Отца Ми отдавна е възвестил:
“Тръни ще поникнат в палатите му, коприва и къпини в крепостите му…” (Исаия 34:13)
И най-сетне – бягайки от градината на земните маслини, намерете Десницата Ми, намерете Маслинения Венец на Славата, който слагам върху главите на слугите Си, пророците! За да пострадате за Мене, да понесете страдание, да извършите делото на благовестието, да изпълните докрай службата си!
Аз, Господ на Славата, гърмя с Гласа Си и извиквам трусове против всичките земни маслини!”