ВЕНЕЦЪТ НА СЛАВАТА II – I ГЛАВА

1. ВИДЕНИЕТО В ГРАДИНАТА НА ЗЕМНИТЕ СМОКИНИ

(Или как се носи Смокинения Венец на Исус)

Братко мой! Верни ми приятелю!
Зная, че ти ще прочетеш тази книга на един дъх, както си чел и много други книги, родени от Божия Пророчески Дух. Но точно тук искам да ти кажа, че отмъщението на дявола заради видението с дякон Стефан, беше едно от най-страшните и най-болезнените, които съм имал в живота си. Като яростен вихър върху тялото ми мигом дойдоха хиляди болезнени стрели, тъй щото здравето ми се огъна, а бронята ми съвсем изтъня. Подуха се краката ми, езикът ми подпухна, възпалиха се лимфните възли под мишците ми, получих възпаление на очите (конюнктивит) и душене в областта на гърлото, а съпругата ми и съработникът ми пострадаха от тежки пневмонии. Сам можеш да прецениш, че в такова състояние не може дори да се мисли, а камо ли да се пише книга. И аз знаех в сърцето си, че самото стечение на обстоятелствата, тъй щото всичко да ни се струпа изведнъж, си беше отмъстителна режисура на дявола. Сякаш му бяха малко болезнените стрели в главата ми, та реши съвсем да зашемети със зло и най-близките в дома ми. Но в тези събития има и една добра новина. И тя е, че зашеметеният не съм аз, но дяволът.
Да, братко мой! Зашеметеният е дяволът!
Затова нека сега да продължа с непосредствения разговор, който имах с Господа след тези мъчителни за дома и семейството ми събития. Ето какво ми каза Той:
“Укрепи се, възлюбен от Отца Ми! Защото бурята вее и огъва клоните, но дървото стои здраво и неповредено. Връзката му с Корена е прекрасна и живителна и няма сила на земята или под земята, която да го прекърши или изтръгне от почвата му.
Пак ти казвам – имай мир в бурята! Защото този отвън, който вее с крилата си, е неизразимо по-слаб от Оня, Който живее в сърцето ти и влива Духа Си в тялото ти. И ти сега разбери, че ако дяволът е бесен до полуда, то е понеже Стефан се срещна със Стефан. Ти, който си един от последните Ми венценосци на земята, се срещна във видение с първия Ми новозаветен венценосец и сърцето ти забеляза скъпоценни и прекрасни неща от истинското развитие на библейския разказ…”
Думите на Господ ме накараха да се усмихна, а сърцето ми да се изпълни с радост. И действително – аз наистина намерих най-прекрасния библейски пример за сърцето си. Истина е, че Евангелието остава пестеливо в подробностите, свързани с дякон Стефан. Как така се е изпълнил със Святия Дух? Каква чудесна подготовка е имал върху Словото на Живия Бог? Какви мъдри и помазани аргументи са се намерили в устните му, та да проповядва, че Исус е Божият Син и Неговото дело е Съвършеното потвърждение и продължение на Моисеевата вяра. Но сега ти казвам, че ако в онези първи времена дяволската опозиция срещу благовестието е била на основата на религиозен фанатизъм и помрачение, то в днешните последни времена съпротивата е нараснала хилядократно. Оня религиозен октопод, който по времето на дякон Стефан е имал пипала изключително върху религията на Юдаизма и тълкуването на Свещеното Писание, днес е увеличил пипалата си хилядократно. Понеже пред сърцето на просветения Христов служител днес стоят пет световни религии, като всяка от тях има множество разклонения. Юдаизъм, Християнство, Ислям, Будизъм и Ню Ейдж – всички те гълтат души. Всички те са високи планини пред нашата вяра и ние трябва в Името на Исус да кажем на всяка една от тях:
“Вдигни се и се хвърли в морето!”
Сиреч: “Не заставай на пътя на вярата ми, но си остани в света, откъдето си и родена!”
Зная, че ще ме попиташ:
“О, братко! Защо слагаш Християнството в тези религии? Та нали Християнството са тези, които следват Христос?”
Нищо подобно, братко мой!
Християнството е човешкият модел, широкият път и широката порта, за които ни предупреди Спасителят. В този широк път има Православие, Римокатолицизъм, Протестантство. И ако в отминалите вече времена Протестантската Реформация на Мартин Лутер изигра положителна роля, то днес тя отдавна е спирачка пред последното движение на Святия Дух. Защото това последно движение на Святия Дух е “Протестантство в Протестантството”, духовно сито за поканените, наложено изпитание за десетте девици, сиреч, радикална и категорична промяна на Църквата, свързана с грабването ни от нашия Господ Исус Христос. Само помисли с кои първи книги Исус засвидетелства пророка Си на Църквата. Не бяха ли това книгите против търговците в Храма? Не бяха ли това златните лица на Луцифер в отстъпилите църкви? Не бяха ли това три съдебни процеса срещу най-унищожителните и разрушителни духове на Сатана?
Ето затова трябваше да се яви “Протестантство в Протестантството”, понеже в това последно време тезисите на Мартин Лутер вече не ни вършат работа. Защото той на неговото си време без всякаква вътрешна опозиция си е печатал и продавал книгите, които е написал, без ни най-малко да разсъди, че така наскърбява Бога и влиза в конфликт с Неговата Воля.
Казвам ти всичко това, понеже и в трите видения, свързани с Венеца на Славата, ти ще видиш на какво е способна дяволската съпротива, действаща в онези християни, които без да протестират си седят в Протестантството и вече са хванали мухъл и паяжини от вековното си религиозно вцепенение. Те са заприличали точно на варосани гробници, които отвън се виждат на човеците праведни, а отвътре скърцат със зъби религиозни демони.
А сега вече нека да продължа и със самото видение, което моят Господ разкри пред сърцето ми. В мига, когато отново ме въздигна в Небесния дом на Апостол Павел, Исус започна да ми говори, казвайки:
“Слуго Мой! За Мен няма по-важно нещо от това – да имам сърца, които искат съвършено да изпълнят Волята на Отца Ми.
А каква е Волята на Отца Ми? Не е ли тая – да прослави Името Си на земята и така да въведе в Славата Си тия, чрез които се е прославил?”
“О, Исусе! Аз всякога помня думите, които Ти каза на Своите ученици:
“В това се прославя Отец Ми, да принасяте много плод; и така ще бъдете Мои ученици…” (Йоан 15:8)
Ето защо всячески копнея да положа живота си, тъй щото да се умножат плодовете за Царството…”
“А какви са плодовете на Царството? Не са ли те именно Смокините, Маслините и Гроздовете, които биха прославили Отец Ми? И не затова ли ти разкрих дълбоката тайна на Венеца на Славата, та всякога да бъдете готови да го изработвате и изявявате в живота си?
Но сега ти казвам, че никой не се ражда нито плодоносен, нито прославен, нито увенчан. Тъй щото за повярвалия в Господа има път на усъвършенстване и утвърждаване. Ето затова при видението с дякон Стефан ти казах, че ще разплета Венеца на Славата на другите три Венци, които го образуват. Тъй щото ще положа на главата ти първом Венеца на Смокинята, после – Венеца на Маслината, и накрая – Венеца от Лозата.
А сега виж онова, което ще сторя…”
След последните Си думи Господ взе Венеца на Славата, закачен над Павловата постелка. И тогава в ръцете Му Венецът наистина се разтрои. А Исус, като пристъпи към мен, ми заповяда, казвайки:
“Коленичи пред Мене, слуго Господен. Защото сега ръцете Христови ще поставят върху главата ти Венеца на Смокинята. И както съм казвал на други Мои слуги, така днес казвам и на теб:
Иди по земята и проповядвай Покаяние! И като предидеш в Духа и Силата на Илия, направи прави пътеките за Господа, както стори това пророкът Ми Йоан Кръстител!”
Докато Исус изговаряше думите си, Левицата Му се сниши над главата ми, тъй че усетих как смокиновите клонки и листа легнаха като Съвършено Божие присъствие върху главата ми. И тогава осъзнах, че този Венец е бил нещо като лично пророческо кръщение за сърцето ми. Кръщение, с което Царят на Сион ми е поверил твърде отговорна работа. Докато още усещах силното въздействие от Венеца, Господ ми подаде ръка, за да ме изправи на нозете ми. И тогава Той отново започна да ми говори, като казваше:
“Зная, че усещаш Венеца твърде лично и твърде дълбоко в сърцето си. Но другояче не би могло и да бъде. Защото Аз те подпрях преди десет години с Левицата Си и ти дадох да слушаш Гласа Ми и да призоваваш човеците на Покаяние. Но сега за свидетелство на цялата Ми Църква искам да слезеш с Мен в градината на земните смокини. За да разберат всички що значи тридесет процента съпротива от лукавия дявол заради тридесетте процента плод за Царството…”
След тия Свои думи Господ ме изведе от Небесния дом на Апостола Си Павел и двамата с Него тръгнахме към вратите на Небесния Ерусалим. И ето, че накрая, излезли пред самите Небесни порти, ние се спуснахме към земята…
Не зная колко дълго продължи спускането ни, но накрая очите ми съзряха самата земя. А когато стъпихме на нея, Исус отново започна да ми говори, като казваше:
“Върви с Мене, защото ще те водя така, както водих всичките Си ученици. И като вървиш – кажи Ми: Помниш ли онзи случай от Живота Ми, когато Аз бях огладнял и търсех да намеря нещо за ядене. А очите Ми скоро съзряха една смоковница…”
“Да, Исусе! Ти много пъти Си ми говорил за тази смоковница и Си ми давал духовни тайни и откровения, свързани с нея…”
“Приготви се тогава да гледаш на това видение, а и на всички останали в тази книга, с очите на твоя Господ. Защото Аз няма да ти показвам нищо друго, освен дървета, тръни, репеи, глогове, шипки, плевели, коприви и всякакви подобни растения на демоничната проклетия, която действа по земята. И понеже сега отново съм гладен, ще ти дам да видиш не просто една смоковница, но цяла градина със смокинови дървета. Кой знае дали смокините няма да припознаят Венеца върху главата ти, като сплетен от ръцете на техния Господ…”
И действително, че докато Исус ми говореше, пред очите ми се появи цяла смокинова градина, в която растяха стотици разлистени смокини. И ето, че Господ вдигна ръка и строго ми заповяда, като казваше:
“Гладен съм, Стефане! Скоро отиди при тези разлистени смокини. И като простреш ръце към клоните им, събери плодовете, с които Отец Ми се прославя, а Синът засища глада Си…”
Послушал Гласа на моя Господ, аз понечих да се затичам към градината, когато забелязах, че в ниската част на смокиневите дървета, тоест, около стволовете им, бяха избуяли хиляди репеи. Да, братко мой! От онези широколистни плевели, които имат за цвят бодливи топчета, готови да издраскат нозете ти или да се забият в мъхестия плат на дрехата ти. Това ме накара да се сепна и да кажа на Исус:
“О, Господи мой! Виждам хиляди репеи, които са окупирали цялата смокинова градина. Как така ме изпращаш сред тия дървета, след като те са намерили сърдечно съгласие с репеите?”
“Точно така те изпращам, както чу Гласа Ми!” – отговори отново Господ и продължи:
“Има причина да си тук и тя е да стане ясно дали смокиновите дървета в тази градина са достойни за Венеца на Славата Ми. Затова ти казвам да идеш и да потърсиш плодовете им, а след това да ми ги донесеш, за да ги вкуся…”
С огромна неохота започнах да приближавам смокиновата градина, когато всичките онези репеи ме забелязаха. И като се раздвижиха, обвиха с разклоненията си всяка една от смокините. Така, вече навлязъл в градината, аз усетих че е ужасно трудно да направя дори крачка към което и да е смокиново дърво. Репеите се обвиваха около краката ми и ме прежулваха до кръв, та по всякакъв начин да ми попречат да стигна до дърветата. Но ето, че усетил Сила от Левицата Господна, аз продължих да приближавам смокините и скоро застанах под една от тях. А след това – протегнал ръце към клоните й – извиках:
“Смокиньо, смокиньо! Бъди щедра и ми дай плода си! Спечели си Небесна Слава, за каквато Словото Божие те призовава! Аз съм един от слугите на Небесния Цар, пратен пред Него да събера плодовете на Покаянието. Ето, Исус ме чака да му занеса плодовете ти! Ще ми ги дадеш ли?”
В отговор на думите ми през самото смокиново дърво премина тъмен вятър, тъй щото клоните му се разклатиха страшно. И ето, че самата смокиня ми проговори, като казваше:
“Кой си ти, та да ме учиш какво е Покаяние? Какъв си ти, за да ми говориш на мене, славната, за Божията Слава? Малко ли разлистени клони виждаш върху мене, та да се съмняваш, че съм Божия Смокиня?”
“Разбира се, че виждам клоните ти! Ти наистина си една многолюдна църква. Но какво дирят тук репеите, изникнали наоколо край тебе? За тях какво ще ми кажеш?” – попитах отново аз. В този миг смокинята с нов и силен вятър разклати клоните си, като ми казваше:
“Да не си дръзнал да речеш дума против духовните авторитети, които слушам! Мен лично Господ Исус ме е посетил и каквито плодове е било редно да Му дам, дала съм ги. А Той отдавна има чудесно благоволение в делата ми и ме е благословил с подкрепата на духовни авторитети…”
“О, смокиньо!” – проговорих отново аз:
“Тоя Господ Исус, за Който казваш, че лично те е посетил, сега иска плодовете ти! Ако ти си омекнала и клоните ти са развили листа, то значи, че лятото е дошло и Христос е близо до вратата на сърцето ти! Не помниш ли тая притча от Евангелието Му? Защо сега не искаш да дадеш плодовете на Покаянието, заради които Той е изпратил слугата Си?”
В тоя миг репеите ужасно стегнаха краката ми, а смокинята със заплашителен глас ми каза:
“Тебе ли да слушам или авторитетните си теолози, които ме издигнаха в Божието познание до самите небеса? От твоите думи ли да се смущавам, след като най-успешната ми доктрина е да събирам плодове според света, в който се намирам? Докато съм на земята – ще събирам плодове за земята, а когато отида на Небето – там плодовете ми ще станат Небесни! И аз няма да позволя твоите думи да съкрушат клонките и листата ми, след като е дори голям успех, че съм ги събрала на едно място в Името на Исус!”
Докато смокинята продължаваше да ме заплашва с гласа си, аз отново погледнах към репеите, които я бяха обиколили. И тогава видях, че това са не просто репеи, но духове на Сатана. Коварни, лукави и безмилостни духове, пратени от дявола, за да работят против Покаянието в Църквата на Исус. Тези духове бяха причината всред смокиновите дървета да не се вижда нито едно, което да има плодове на Покаянието. Това отново ме накара да вдигна глава към смокинята, под която стоях, и с ревнив глас да й кажа:
“Слушай Гласа на Господ, непокаяна църкво! Защото Той сега ще отвори устните на слугата Си и ще му даде да ти пророкува така, както и Кръстителят някога пророкуваше против фарисеите:
Принасяй плодове, достойни за Покаяние! И не мисли да думаш, че Авраам е примерът на твоята вяра, защото Бог може и от камъните да си въздигне чеда на Авраам. А и брадвата на моя Господ вече лежи при корена ти. И тъй, ако не даваш добри плодове, ще бъдеш отсечена и хвърлена в огъня на Божия Гняв!”
Едва бях изговорил думите си, когато самият дух на Езавел ожули краката ми, и един от репеите му изкрещя против мен, като ми казваше:
“Не си ли луд ти бе? Не си ли бесен? От библейски доктрини понятие имаш ли? Едно библейско училище завърши ли, та да те приемем като духовен авторитет? Покажи си дипломата и така ще покажеш плода си! Но ако нямаш диплома, то значи че никак не си просветен от Господа!”
След духа на Езавел и духът на Едом проговори изсред репеите, като ми казваше:
“Кой си ти, та да смущаваш вярващите и да препъваш вярата на дечицата в църквата? Какъвто плод могат – такъв раждат! Ясно ли ти е! Христовите чеда тук преживяват свят смях от Божието докосване, а на теб сълзи ти се приискали, а? Скоро да се махаш от тържеството и радостта на Божието домочадие!”
Едва духът на Едом бе свършил, и духът на Моав също заби трънливия си плод в нозете ми, като казваше:
“Скоро да спреш да ни смущаваш с горчивия си корен и да ни заразяваш с безумното си говорене! Млъкни завинаги! Ако не го сториш от молитвите на Божиите чеда ще се извие такъв вятър, щото ще те запокити вън от градината на Божията Слава. Кой е тогава оня измислен Бог, Който ще те спаси от църковния гняв?”
В следващия миг всички репеи единодушно се вкопчиха в нозете ми, като ме събориха на земята. И зли гласове, идещи сякаш от самия ад, закрещяха в ушите ми, казвайки:
“С този измислен Венец ли ще ни уплашиш? С това старомодно Покаяние ли смяташ да ни оплевиш? Никак няма да пуснем смокиновите дървета от властта си и Господарят ти ще Си остане гладен! Да, гладен ще остане!”
Тъжното, страшното и непоносимото вече се случваше. Защото Смокиновият Венец беше насила свален от главата ми и разкъсан в пръстта. А наместо него усетих върху главата си злоба, ярост и презрение, идещи както от ада отдолу, така и от смокиновите клони и листа отгоре. И аз, намерил сетни сили да се изправя, погледнах към моя Господ, като Му казах:
“Избави ме, Исусе! Това не е Твоята градина и тия дървета не са Твоите Смокини! Това е демоничното царство на репеите. Царството на Езавел, която с теологията си убива всеки призив за Покаяние! Царството на Едом, който отнема първородството от Небето и го заменя с кикотене и всякаква демонична измама. Царството на Моав, който впряга плътските устни за всякакви религиозни отмъщения!
Как тогава да проповядвам в това демонично царство, след като главата ми е в тръни, а Смокиненият Венец падна и беше поруган и разкъсан? Как да проповядвам на безплодни смокини, които имат самочувствие, че са Божии, а всред клоните и листата им няма дори един едничък плод?”
В отговор моят Господ навлезе в самата градина. И докато вървеше към мен, от нозете Му излизаха пламъци, от които репеите пламваха и мигновено се изпепеляваха. Така Той ми подаде ръка и ме възправи на нозете ми. А след това, прострял Левицата Си срещу смокиневата градина, с божествен Гняв рече на дърветата:
“Както някога рекох на онази смоковница, така днес казвам на вас, безплодни смокини, които презирате Моя призив за Покаяние:
“Отсега нататък да няма във вас плод довека!
Изсъхнете из Корен, понеже отдавна сте възлюбили репеите на Сатана, а Корена Давидов сте забравили! Изсъхнете из Корен, понеже не сълзите и плачът, а кикотенето и дипломите са ви станали утеха! Изсъхнете из Корен, понеже дойдох чрез пророка Си, та дано бих ви намерил плодоносни, а наместо това получих презрение и религиозна злоба!”
Докато Господ изговаряше думите Си всичките онези смокини в градината видимо започнаха да изсъхват. Листата им окапаха и клоните им се провесиха страшно към земята. А Господ, все още с ревнив пламък в очите Си, ми проговори, казвайки:
“На теб, слуго Господен, казвам, че само поруганият и стъпкан Венец на Смокинята се зачита за съвършено носен от Божий слуга на земята! Затова не съжалявай, че репеите те опозориха и лишиха от Славата в Господното Име, каквато заслужаваха делата ти. Защото не е ли Смокинята Моята Левица? И какво стори дяволът с Левицата Господна? Не я ли прободе с гвоздей на Кръста?”
“Да, Исусе! Дяволът се поруга с Левицата Ти!”
“Е, знай тогава, че слугата не е по-голям от Господаря си. И ако Аз претърпях пробождането на Левицата Си, то и ти трябва да претърпиш поругаването с Венеца върху главата ти и заменянето му с трънливи топчета! Най-малкото – спомни си как Ме видя в огледалото в Залата на Моята Слава?”
“О, Исусе! Видях Те бичуван, окървавен и с трънлив венец на главата Ти!”
“Понеси тогава жестокото противоречие от грешните и продължавай да проповядваш, да се молиш и да търсиш плодовете на Покаянието. Защото и Моят Апостол Павел премина през такива жестоки противоречия в служението си за Бога. Но дойде миг, когато ръката му се напълни с прекрасни плодове за Небето и Царят беше възрадван да ги вкуси. И за тия плодове Павел написа:
“Сега се радвам не за наскърбяването ви, но защото наскърбяването ви доведе до покаяние; понеже скърбяхте по Бога, та да се не повредите от нас в нищо. Защото скръбта по Бога докарва спасително покаяние, което не причинява разкаяние; но светската скръб докарва смърт. Защото, ето, това гдето се наскърбихте по Бога, какво усърдие породи във вас, какво себеочистване, какво негодувание, какъв страх, какво ожидане, каква ревност, какво мъздовъздаване! Във всичко вие показахте, че сте чисти в това нещо…” (2 Коринтяни 7:9-11)
Ще се наскърбиш ли най-сетне, Църкво Моя? Ще пролееш ли най-сетне една едничка сълза заради всичкото злострадание, на което съм предал пророка Си? Ще признаеш ли правото на Небесния Ми Отец да праща слугите Си, за да съберат плодовете, с които се слави Името Му? Ще погледнеш ли дълбоко в почвата на Евангелието, в което те насадих, за да бъда Аз твоят Корен и ти да бъдеш Моята Смоковница? Ще видиш ли, че днес ревността Ми стои там като остра брадва, която ще посече всяко растение, което Моят Отец не е насадил? Ще се наскърбиш ли най-сетне, Църкво Моя? Ще си спомниш ли мъдростта на древните, че сърцето на мъдрия е в дома на жалеенето, а сърцето на безумния в дома на веселието? Ще отмахнеш ли от себе си всичките репеи, които те направиха безплодна и безполезна? Ако сториш това, което Аз те призовавам, скоро по теб ще зреят първите ти смокини и Славата на Отец Ми ще слезе като Венец върху тебе! Но ако не послушаш Гласа Ми, то думите, които изрекох против градината на земните смокини, непременно ще те застигнат и ще ти станат съдба за Вечността.
Аз, Господ на Славата, сложих Смокиновия Венец върху главата на пророка Си! Аз му дадох да претърпи хулите, защото откъм земята се хули, но откъм Небето се прославя!”

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s