ВЕНЕЦЪТ НА СЛАВАТА II – НАЧАЛО

КЪМ СЪРЦЕТО ТИ

Братко мой! Верни ми приятелю!
Ако преди десет години някой беше ми казал, че ще дойде миг в живота ми, когато да пиша книга за Венеца на Божията Слава, аз едва ли бих му повярвал. Най-малкото – защото добре зная от каква тиня и от какви тресавища ме е измъкнал моят Господ. Но днес наистина сърцето ми е преизпълнено от такова благодатно докосване, щото не е възможно да не пиша или да не говоря за това на Божиите чеда.
Като начало нека да започна с това, че откровенията от Исус за Смокинята, Маслината и Лозата, като Левица, Десница и Сърце на Господа бяха най-съкровеният и благословен ключ, с който някога съм отварял вратите на библейското познание. Само си представи какъв прилив от Дух и Благодат биха изпълнили сърцето ти, когато започнеш да четеш Божието Слово, имайки Небесното откровение за Божиите ръце и Божието Сърце. Точно така се почувствах и аз след първата част на книгата за Венеца на Славата. И въпреки, че ревността ми пред Господа настояваше да напиша цялото откровение на един дъх, пак изричната Воля на Исус беше да спра и да дам възможност на Божиите чеда действително да осъзнаят какви врати отваря Спасителят пред сърцата им.
Беше време в живота ми, когато сърцето ми се впечатляваше от едни други врати. Врати пред които лицемерно ухилени разпоредители ме поздравяваха уж в Христовото Име, а след това ми посочваха някой стол по-назад в залата, понеже първите няколко реда винаги бяха запазени за църковното тщеславие. В онези дни, вперил детския си поглед към амвона и костюмирания пастор, аз се питах в сърцето си:
“Какво ли ще е да седна най-отпред? Как ли ще се почувствам там? Не са ли седящите най-отпред ония, които Господ Исус е прославил и наложил като духовни авторитети в църквата? Колко ли теология трябва да изуча, за да седна и аз сред тях?”
По-късно щях да разбера, че някой си дякон бил лявата ръка на пастора, а еди кой си дякон му бил дясната ръка. А самият пастир пък се явявал лявата ръка на още по-важна клечка от него, а друг пастир бил дясната ръка на клечката. И това “благовестие на човешките ръце” щеше да стигне дотам, щото на шумни и разточителни конференции стотици християни да си шушукат за още по-големи леви или десни ръце. Всъщност – ето това бе религиозното блато на човешкото християнство, тресавището на църковното тщеславие, от което Исус ме освободи категорично. И днес, когато гледам на Смокинята, Маслината и Лозата, като на Левица, Десница и Сърце Господно, аз се питам:
“Защо толкова много вярващи погиват от задушаващата хватка на човешките ръце, а не искат да притихнат под Благодатните ръце на Исус и с глави върху Лоното Му?”
Отговорът се оказва колкото простичък, толкова и радикален:
Ако копнееш за място на човешка слава, ще потърсиш човешките ръце и човешките сърца! Ако копнееш за Божията Слава – ще прибегнеш под Божиите ръце и Божието Сърце! И тогава непременно в живота ти ще се сбъднат пророческите стихове:
“В оня ден, казва Господ на Силите, ще поканите всеки ближния си под лозата си и под смоковницата си…” (Захария 3:10)
Но как в действителност да извършиш очакването на Господа? Именно така – като довериш сърцето си на изреченото от Апостола Му Павел, който в “Деяния” каза:
“Бог, Който е направил света и всичко що е в него, като е Господар на небето и на земята, не обитава в ръкотворни храмове, нито Му са потребни служения от човешки ръце, като да би имал нужда от нещо, понеже Сам Той дава на всички и живот и дишане и всичко…” (Деяния 17:24-25)
Виждаш ли писаното, братко мой? Проумяваш ли го?
Нашият Бог не обитава ръкотворни храмове и служения на човешки ръце не са Му потребни. Нещо повече – те се явяват вредни, противни и несъгласни с Неговата Воля. Сега разбираш ли защо Исус ме освободи от местата, където има служения на човешки ръце? Именно затова – да ме вдъхнови, помаже и извиси до служението на Божиите Ръце и до очакването на Божието Сърце.
До Смокинята, Маслината и Лозата, които са Левицата, Десницата и Сърцето на Господ Исус! Защото именно с клонките от Смокинята, Маслината и Лозата се изплита Венецът на Славата!
И за да бъде вярата ти изобилно укрепена и утвърдена в тази библейска истина, аз ще продължа с видението, което Господ даде на сърцето ми. Ето какво ми каза Той:
“Как мислиш? Какво ще се случи, ако един Божий човек хвърли презрението си върху служението на човешките ръце, за да се ръководи единствено от служението на Божиите ръце? Как биха реагирали тия, които не са изпълнени и помазани от Святия Дух, но от сърцата им говори духът на заблудата и религиозното лицемерие?”
“О, Исусе! Би настъпил страшен конфликт. Понеже тия, които имат служенията на човешките ръце, мигновено биха изгубили славата, авторитета и репутацията си сред всичките си поклонници. Тогава те биха направили всичко възможно, за да попречат на Божия човек, който ги изобличава като измамници, самозванци и лицемери…”
“Нека тогава да продължа да те питам, а ти Ми отговаряй:
Ами ако този Божий човек съвсем целенасочено е бил ръководен от Мене, за да хвърли Господното презрение върху служенията на човешките ръце? Ако той се докосва до Левицата, Десницата и Сърцето Ми, тъй щото върху главата му заблестява Венецът на Славата? Няма ли самият Венец да стане твърде непоносим дразнител за религиозните демони, които надничат от сърцата на лицемерите?”
“О, Исусе! Та има ли нещо по-непоносимо за дявола от Божията Слава? Той самият би полудял от ярост, ако зърне, че върху някоя глава заблестява Венецът на Славата. За свят, който лежи в лукавия, носенето на Венеца на Славата е духовна дързост, съпоставима само с едно публично опозоряване на Сатана…”
Господ се усмихна на заключението ми, а след това, докосвайки главата ми, каза:
“Нека сега да те заведа във видението, в което първият Ми новозаветен венценосец публично опозори Сатана и заяви на слугите му, че не са достойни за Божията Слава…”
След последните думи на Исус пред очите ми се разкри и самото видение. И ето, че аз виждах дякон Стефан, застанал пред Синедриона. А зад него – със злостни и яростни погледи стояха подкупени лъжесвидетели, които крещяха против Христовия слуга, казвайки:
“Тоя човек непрестанно говори думи против това свето място и против закона; защото го чухме да казва, че тоя Исус Назарянин ще разруши това място, и ще измени обредите, които Моисей ни е предал…” (Деяния 6:13-14)
Докато крясъците се усилваха, лицето на Стефан се просвети. И ето, че върху главата му заблестя нетленният Венец на Славата. Това накара всичките да утихнат и да се взрат в него, усетили духовното му превъзходство и величие. А тогава Господ протегна ръка и посочи към тълпата, като ми казваше:
“Гледай кой ще изпълзи от мрака си, за да гледа на дякона Ми Стефан и да се побърква от Светлината върху главата му…”
Отново погледнах във видението, когато забелязах самия дявол и Сатана. Гледащ с непоносима враждебност към Христовия дякон, той изкрещя на демоните си:
“Не му давайте да говори, понеже ще прослави Йеова и Сина Му!”
Но явно, че реакцията на дявола бе закъсняла, понеже първосвещеникът мазно попита дякона:
“Така ли е това?” (Деяния 7:1)
А Стефан отвори устата си и вече казваше:
“Братя и бащи, слушайте – Бог на Славата се яви на Отца ни Авраама, когато беше в Месопотамия, преди да се засели в Харан, и му рече: „Излез из отечеството си и из рода си, та дойди в земята, която ще ти покажа“…” (Деяния 7:2-3)
И ето, че колкото повече говореше Христовият слуга, толкова повече Венецът на Славата заблестяваше в силата си. Така в един миг самите Божии ръце, изявени в Святия Дух, се протегнаха с благоуханието на Смокиня и Маслина, за да докоснат сърцата на слушащите. Това накара дявола да вдигне черната си мантия и да покрие главата си. А след това с див крясък да извика:
“Убийте го! Убийте го! Този дякон ме опозорява като паднало нищожество, понеже Славата на Йеова свети толкова силно, колкото е на небесата! И сега какво излиза? Ако Той е на Небето в Неговата Си Слава, аз съм на земята в моята! Но ако Той е на земята в Неговата Си Слава, аз къде да се дяна? Скоро се възпротивете на дякона! Скоро го убийте! С камъни го убийте, както се убиват престъпниците! Камъни хвърляйте върху тая глава и тоя Венец, който не мога да понасям! Убийте го! Убийте го!”
Чули кресливия глас на началника си, демоните мигновено се разшаваха в сърцата на тълпата. А дяконът на Исус вече казваше:
“…“Небето Ми е Престол, а земята е Мое подножие; какъв дом ще построите за Мене? Казва Господ, или какво е мястото за Моя покой? Не направи ли Моята ръка всичко това?” Коравовратни и с необрязано сърце и уши! Вие всякога се противите на Святия Дух; както правеха бащите ви, така правите и вие. Кого от пророците не гониха бащите ви? А още и избиха ония, които предизвестиха за дохождането на Този Праведник, на Когото вие сега станахте предатели и убийци, – вие, които приехте закона чрез ангелско служение, и го не опазихте…” (Деяния 7:49-53)
Дочула последните му думи и надъхана от религиозните демони, тълпата полудя и даваше знак на Стефан да спре да говори. А той, като вдигна ръце към Небето и докосваше Божията Левица и Божията Десница, положили Венеца на Славата върху главата му, извика за сетен път:
“Ето, виждам небесата отворени, и Човешкият Син стоящ отдясно на Бога…” (Деяния 7:56)
Възгласът му накара самият дявол и Сатана да се шмугне в първия от озверелите човеци пред него, да запуши първом ушите му с ръце, а след това да сграбчи и заблъска Христовия дякон навън от Синедриона. Гледката беше колкото славна, толкова и страшна. Защото Венецът блестеше още повече върху главата на Стефан, а той – изблъскан вън от Ерусалимските порти, вече се олюляваше в прахта на земята. И ето, че върху главата и тялото на дякона полетяха камъни. Те скоро счупиха черепа му и разкъсаха скулите му. Но Стефан, агонизирайки, успя за сетен път да събере дъха в устните си. И гледайки към отвореното Небе и към протегнатите ръце на Бога и Отца, с висок глас да извика:
“Господи Исусе, приеми духа ми…” (Деяния 7:59)
А след това, окървавен и паднал на колене, да залитне, добавяйки:
“Господи, не им считай тоя грях…” (Деяния 7:60)
Видението беше толкова живо, щото погледнах към моя Господ и отново видях сълзи в очите Му. А Той като посочи към разбеснелите тълпи които продължаваха да хвърлят камъни, ми рече:
“Щеше ли твоят Господ да послуша предсмъртната молитва на дякона Си? Щях ли да простя на гонителите на Стефан и да не им зачитам дяволското безумие? Щях ли да погледна, че сред всичките тези избезумели либертинци, киринейци и киликийци има един мъж от Тарс Киликийски, който се удоволстваше от убиването на Стефан? Впрочем, виж как продължава видението…”
Отново гледах във видението, когато забелязах младия Савел, който пазеше връхните дрехи на Стефановите убийци. И ето, че Божията Левица, мина върху главата му и я погали. И не просто я погали, но направи гледката с дякон Стефан да влезе дълбоко в сърцето на Савел и да остане там, като резка върху камък. Защото в този миг сърцето на Савел наистина беше каменно. А това ме накара да реагирам и да кажа на Исус:
“Ах, Господи мой! Какво направи ръката на Отца? Защо така погали Савел по главата?”
А Исус ми отговори:
“Именно затова го погали, понеже Стефан се помоли да не им се зачита този грях. Но ти виж, че остана резка върху сърцето на Савел. А тази резка ще го накара отпосле да Ми заяви:
“Господи, те знаят, че аз затварях и биех по синагогите ония, които вярваха в Тебе; и когато се проливаше кръвта на Твоя мъченик Стефана, и аз бях там и одобрявах, като вардех дрехите на тия, които го убиваха…” (Деяния 22:19-20)
Тази резка върху сърцето му щеше всеки път да бликва като сълзи на очите му, тъй щото Павел да запише и такива думи:
“Защото първо ви предадох онова, което и приех, че Христос умря за греховете ни според писанията; че бе погребан; че биде възкресен на третия ден според писанията; и че се яви на Кифа, после на дванадесетте, че след това се яви на повече от петстотин братя наведнъж, от които повечето и досега са живи, а някои починаха; че после се яви на Якова, тогава на всичките апостоли; а най-после от всички яви се и на мене, като на някой изверг. Защото аз съм най-нищожният от апостолите, който не съм достоен и апостол да се нарека понеже гоних Божията църква…” (1 Коринтяни 15:3-9)
И най-сетне – тази резка щеше да го направи твърде ревнив и последователен, твърде пламенен и любящ, твърде смирен и кротък за Мене, та да увенчае главата си с Венеца така, както се увенча и дяконът Ми Стефан. Сега разбираш ли най-сетне каква цена трябва да плати всеки от Моите, който не иска да участва в служението на човешките ръце, нито би предал сърцето си на служби в земни храмове?”
“Да, Исусе! Едва сега разбирам, че цената е преминаването през смърт. Дори да не е физическа, като тази на дякона Ти Стефан, при всички случаи това ще бъде смърт за душата, смърт за стария човек, смърт на всичко, което е противно на очите Ти и на Славата Ти…”
“Точно така е, момчето Ми! И ето затова ти казвам да Ме последваш. Понеже ще те въздигна при Мене и Сам Аз ще положа Венеца на Славата върху главата ти. Веднъж ще го поставя като Венец от Смокиня, втори път – като Венец от Маслина, и накрая – като Венец от Лоза. А когато Отец Ми те намери одобрен и в трите изпитания, които ти се налагат, Сам Аз ще сплета трите Венци в един-единствен, който ще се пази за тебе до деня, в който свършиш повереното ти от Господа поприще.
А сега ела с Мене и укрепи сърцето си за Благодатта и голямата отговорност, която ти поверявам…”

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s