2. ВИДЕНИЕТО В НЕБЕСНИЯ ДОМ НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ

Братко мой! Верни ми приятелю!
Аз не зная дали някой някога ти е казвал как се ражда скръбта, но с цялата искреност на сърцето си ще ти кажа, че скръб има там, където има чувство на обреченост. Гонението, което преживях и продължавам да преживявам за Исус, никога не е било причина за скръбта ми. Тъкмо обратното – чувствам се блажен, понеже преживявам поругание заради Христовото Име. Къде тогава е скръбта? Откъде произхожда тя? Исус казва на всички ни:
“В света имате скръб; но дерзайте Аз победих света…” (Йоан 16:33)
Значи, както сам се убеждаваш, в света има скръб. И именно светът е, който запали всичката скръб на сърцето ми. Защото този свят, цял лежащ в лукавия, влезе в много църкви и ги омърси и поквари с гибелни ереси и бесовски учения. Така църквите загубиха най-скъпоценната сетнина в Небето, а именно:
Венецът на Христовата Слава!
Ето това наистина вече е причина за чрезмерна скръб. Скръб, с която виждаш как пет неразумни девици правят поклон след поклон пред дявола, за да получат няколко години от евтина слава. А знаеш ли защо се случва това? Именно защото дяволът има даденото му от Бога право да изпита всички църкви, та да стане явно за каква слава копнеят те. Спомни се, че Сатана така изпита и нашия Господ, за което Евангелието казва следното:
“Пак Го завежда дяволът на една много висока планина, показва Му всичките царства на света и тяхната слава и казва Му: Всичко това ще ти дам, ако паднеш да ми се поклониш. Тогава Исус му каза: Махни се, Сатано, защото е писано: “На Господа твоя Бог да се покланяш, и само Нему да служиш”…” (Матея 4:8-10)
А сега приеми знанието, че ако в нещо е бил изпитан Господ, то в същото ще бъдат изпитани и Неговите последователи, както и всички църкви, които претендират, че са Негови невести. А когато пет неразумни девици бъдат съблазнени, за да пожелаят славата и богатствата на света, а не тия на Святия Дух, то тогава дяволът им отнема единственото, което прави една невяста славна и достойна за Младоженеца:
Той отнема непорочността, девствеността и булчинската рокля на невястата, като я превръща в проститутка със земна слава, облечена с червената коприна на съблазънта.
Ето това е моята страшна скръб! Скръбта да гледам обезчестени девици, които въпреки че имат светилници, не искат да ги напълнят с масло, нито да ги запалят с огън. Обезчестени девици, които забравиха, че този свят лежи в лукавия и нищо от него не е достойно за ублажаване и постигане. А има ли нещо по-страшно от това една обезчестена девица да застане пред ревнивия поглед на Младоженеца, на Когото се е обещала във вярност, чистота и целомъдрие? С какво ще изкупи тя смъртните си грехове пред Младоженеца? Ще Го умилостиви ли с банкови сметки, офиси, сгради и автомобили, когато по полите й се стича семето на дяволската съблазън и измама? Ще Го накара ли да забрави, че се е отдавала сладострастно на Сатана заради една светска регистрация? Ще Го накара ли да не помни търговиите й, гнусното й тщеславие, неспирното й сластолюбие и похот? Ще Го накара ли да забрави, че е наричала слугите Му “еретици и антихристи” и е забивала върху главите им всичките тръни на злобата и непокаяното си сърце? Но ето затова днес е ден и сега е час всички да се откажат от земната слава, за да придобият Небесната. Днес е ден и сега е час всички да си спомнят думите на Апостол Павел:
“Не знаете ли, че, които тичат на игрището, всички тичат, а само един получава наградата? Така тичайте, щото да я получите. И всеки, който се подвизава, се въздържа от всичко. Те вършат това за да получат тленен венец, а ние нетленен…” (1 Коринтяни 9:24-25)
Искаш ли нетленен Венец, братко мой? Тогава пристъпи с Божия пророк в Небесния дом на Апостол Павел. Защото този велик мъж на Христовата Вяра има какво да даде на сърцето ти.
Аз все така стоях до моя Господ в Залата на Славата, когато Той започна да ми говори, казвайки:
“Как мислиш? Какъв ли ще да е Венецът на Славата, след като Апостолът Ми Павел каза на всички ви, че той се получава едва когато Божият служител свърши попрището си и опази вярата си?”
“О, Исусе! Аз вярвам, че Венецът е Небесно признание и награда от Тебе за всички, които са извършили поверената им работа от Небето – без да се поклатят, без да се отклонят и без да отстъпят от Твоя Завет…”
“Да, така е! Но ти отново помисли, че Венецът не се получава приживе. Тъй щото каквото и да вършиш за своя Господ – да нямаш подплата от Слава, нито от величие, нито от човешко одобрение и насърчение.
Няма ли тогава сърцето ти да отпадне твърде скоро, понеже не вижда ясно сетнината на всичките си усилия за Бога? Не трябва ли Божият слуга да познава съвършено Венеца на Славата, тъй щото да е сигурен, че не го е изгубил? Не трябва ли всички да сте сигурни и уверени, че с всеки изминал ден, в който се подвизавате за Царството, Господ непременно сплита венци на Слава за главите ви?”
Въпросите на Спасителя ме оставиха без отговор. Аз наистина не знаех какво е Венецът на Славата, нито как Господ го сплита, за да го положи на главите ни. Ето защо Му проговорих, казвайки:
“Исусе! Ти ми даде да видя в огледалото, че който носи трънен венец на главата си заради Теб на земята, той непременно има сплетен Венец от Слава на небесата. Но аз наистина не мога да разпозная какъв е Небесният еквивалент на тръните. Понеже ако бих знаел на какво съответстват тръните на земята, бих бил уверен за Венеца на небесата…”
“Ето затова трябва отново да те въведа в Небесния дом на Апостола Ми Павел. Защото измежду новозаветните служители, подвизавали се за Царството, Павел беше Божият човек, чиято глава се покри с целия Венец на Славата.
А сега Ме последвай, слуго Господен! И нека сърцето ти се възрадва за привилегията, която не съм давал на Мои слуги в последното време…”
С огромно вълнение последвах Исус, Който излезе от Божието Светилище, за да ме заведе в Небесния дом на Апостол Павел. И ето, че както и в други видения, ние застанахме пред дом от бял и ефирен мрамор. А когато пристъпихме зад вратите, отново ме лъхна безпределната чистота на Павловото обиталище. В него Исус вече ме беше въвеждал неведнъж. Така, следвайки Господ, аз влязох в стаята на Христовия слуга. А тогава Господ се обърна към мен и започна да ми говори, като казваше:
“Без всякакво съмнение знам, че ще Ме попиташ защо си тук. Защо твоят Господ трябва да те въвежда в дома на един от Апостолите Си, когато можеше да ти разкрие Венеца още в Залата на Славата Си? Но Аз ти казвам, че именно Венецът върху Павловата глава е съвършеният предел за всеки от вас. Понеже Венецът върху Главата на Сина се положи от ръцете на Отца, а Венецът върху вашите глави ще бъде положен от ръцете на Сина.
А сега виж онова, което ти посочвам…”
Показалецът на моя Господ вече беше посочил Павловата постелка, над която беше закачен Венецът на Славата. Подобно в Залата на Христовата Слава, той също светеше, но тук очите ми забелязваха поразителни подробности. Например това, че Венецът беше сплетен от клонки и листа, които видимо се различаваха, тъй щото едни клонки се преплитаха с други клонки, и едни листа се преплитаха с други листа. Това искрено ме възхити, тъй щото не издържах и попитах Исус:
“О, Господи мой! Как да разбирам тоя сплетен Венец? Как да разбирам различните му клонки и листа?”
А тогава Спасителят ми отговори, казвайки:
“Разбирай клонките така, щото да проумееш, че те са преобраз на поколения, които Павел е докоснал с Благовестието на Вечния Живот. А колкото до листата – разбирай ги така, че Самият Свят Дух на Славата е свидетелствал на Божия слуга. Тъй щото Венецът върху Павловата глава всякога ще привлича в братска любов, почит и признателност всички ония, които той е родил със Словото на Святия Дух…”
Думите на Исус бяха толкова прекрасни, щото изтръгнаха следващи въпроси от устните ми. И аз отново питах моя Господ, казвайки:
“Исусе! Да разбирам ли, че един ден ние ще ходим с подобни венци в Небето и спасените чрез нашето благовестие и личен пример ще ни обсипват с любов, почит и признателност?”
“Точно така Ме разбирай, слуго Мой!” – ми отговори Господ и продължи:
“Но прибави към разбирането си дълбоките и неизказани думи на Божията тайнствена премъдрост. Защото Аз сега ще взема Венеца в ръцете Си, за да го разгледаш отблизо и ясно да видиш точно от какви клонки и листа е сплетен той…”
Нещо познато трепна в Гласа на Исус. Някаква тръпка от минали видения, от Небесно докосване, което и преди е осветявало сърцето ми. Така аз вперих погледа си в ръцете Му, които вече взимаха Венеца, за да го приближат до собствените ми очи. И ето, че радостта ми вече преливаше, понеже разпознах как във Венеца бяха вплетени три клонки с листата им. Клонките на Смокиня, на Маслина и на Лоза. Изпълнен с възторг и благоговение, аз отново проговорих на моя Господ, като Му казвах:
“Исусе! Нима мога да забравя как преди година Ти ме възкачи на Хълма Гаризин? И там аз видях три шатри, в които имаше Смокиня, Маслина и Лоза. Не са ли тия шатри духовно свързани с Венеца на Славата?”
Господ се усмихна нежно на въпроса ми, а след това прекара пръстите Си по Венеца, като ми каза:
“Разбира се, че са свързани! В крайна сметка Гаризин е Хълмът на Божиите духовни благословения в Небесните места, а най-голямото благословение на Небето е Венецът на Славата. Но Аз тук искам да отворя очите ти за още по-дълбокото, което е скрито в Моето Евангелие. Затова, като начало, нека те попитам:
Как спасява твоят Господ? Кое е онова, което спасява душите и сърцата на човеците? Кое е онова, което ги преобразява и прави Божии чеда?”
“О, Господи! Това е Твоето Слово! Всеки, който повярва в това Слово и го приеме и пази в сърцето си, бива спасен, новороден и преобразен…”
“А какво е Словото Ми? Не е ли то семена в ръката на Сеяча, които попаднали на добра почва покълват и дават плод?”
“Така е, Исусе!”
“Спомни си тогава думите Ми в Евангелието. Спомни си как казах на всички ви:
“А посеяното на добра земя е оня, който чуе словото и го разбира, който и дава плод, и принася кой стократно, кой шестдесет, кой тридесет…” (Матея 13:23)
Как мислиш тогава? Няма ли добрата почва да роди добри плодове? И не дават ли Смокинята, Маслината и Лозата добри плодове за Божието Царство? Помисли тогава кое от тия растения ще даде тридесет, кое шестдесет и кое – стократен плод за Небето?”
От устните на моя Господ току що беше излязла дълбока и тайнствена премъдрост. А аз, уловил лъчите й, Му отговорих, казвайки:
“О, премъдри мой Господи! Смокинята е, която ще даде тридесет процента за Царството Ти, понеже тя отговаря на сладкия Плод на Покаянието. Маслината е, която ще даде шестдесет процента за Царството Ти, понеже тя отговаря на Святия Плод на Помазанието. Лозата е, която ще даде сто процента за Царството Ти, понеже Ти Самия Си Лозата и Отец Ти е Земеделецът. И Плодът на тия, които са станали пръчки от Лозата, ще бъде Саможертвата и Възкресението…”
Думите бликаха от устните ми, а Исус се усмихваше и погледът Му заблестя от необяснима и дълбока Любов. Така Той вдигна ръката Си и погали главата ми, като ми казваше:
“Думите от устните ти бяха Светлина и Мъдрост от Святия Дух. Но сега отново послушай твоя Господ. Защото Той ще прибави на Мъдростта още Мъдрост. И като гледаш на Смокинята, знай, че тя е Левицата Господна, която докосва човешките сърца, за да преживеят Покаяние. Затова Господ й е отредил тридесет процента, понеже Покаянието е самото начало на работата за Небето. И като гледаш на Маслината, знай, че тя е Десницата Господна, която изпълва Божиите слуги със Сила от Небето. И както Десницата е два пъти по-силна от Левицата, така и процентът на Десницата скача двойно и става шестдесет. Понеже с Помазанието се извършва същинската работа за Небето.
Но като гледаш на Лозата, знай, че тя е Сърцето Господно, което изпълва Божиите слуги с Образа на Сина и с пълнотата на Божията Любов. Затова Лозата е стопроцентовата работа за Царството, понеже и Левицата и Десницата Господни всякога трябва да слушат Сърцето Господно. А твоят Господ всякога слуша Гласа на Отца Си и превръща в пръчки от Лозата ония, които Отец е одобрил, посочил и предузнал.
Как мислиш тогава? Могат ли Левицата и Десницата да изместят Сърцето? Или могат ли те да вършат работата си, ако Сърцето не е съгласно с тях? Най-малкото – тридесет плюс шестдесет процента правят ли сто процента?”
“Не, Исусе! Остават десет процента, които трябва да бъдат прибавени!”
“Знай тогава, че тия десет процента са Волята на Отца Ми, Неговият Съдбоносен и Личен Суверенитет, за който Апостолът Ми Павел писа:
“Но знаем, че всичко съдейства за добро на тия, които любят Бога, които са призовани според Неговото намерение. Защото, които предузна, тях и предопредели да бъдат съобразни с образа на Сина Му, за да бъде Той първороден между много братя; а които предопредели, тях и призова; а които призова, тях и оправда, а които оправда, тях и прослави…” (Римляни 8:28-30)
А с какво ви прославя Отец Ми? Не е ли Венецът на Славата същинският печат, с който Отец прославя чедата Си? Сега разбираш ли дълбоката тайна на тридесет, шестдесет и стократно?”
“Да, Исусе! Сега разбирам, че който е станал Левица Господна, трябва да придобие и Десницата, а който има ръцете Господни, трябва да спечели и Сърцето Му. Защото само така Отец би имал синове и дъщери по Сърцето Си…”
Очите на Исус заблестяха радостно. И Той, като постави ръце върху Венеца на Славата, отново ми проговори, казвайки:
“Има много венци на земята и само един Венец на небесата. Милиони тичат, за да спечелят тленните венци, които вехнат, а само малцина тичат, за да придобият Венеца, който не повяхва. Милиони търсят земната слава, която преминава, а само малцина се подвизават за Небесната Слава, която е вечна.
Люде Мои! Говоря ви от дълбочините на Сърцето Си и налагам тежък товар върху плещите на пророка Си. За да ви роди и износи в пророческото благовестие. За да ви направи Смокини, Маслини и Лози на Божията Вечна Правда. Молете се за делото му и нека Небето закънти от молитвите ви! Защото Аз ще разгъна Венецът на Славата пред слугата Си и ще му дам да свидетелства както за Левицата и Десницата, така и за Сърцето Господно!
Блажени тия, които Ме чакат, за да им говоря! Блажени тия, които не се уморяват да бъдат жертвено благоухание пред Лицето Ми! Защото Аз вече съм сплел венците им и ги чакам в Царството Си, за да ги прославя!”
След тези последни думи Господ прекрати видението, а Святият Дух изпълни сърцето ми, за да ме подготви за същинските откровения и видения, свързани с Венеца на Славата. И аз те моля, скъпи ми братко, да очакваш тези видения с дълготърпението, което ни дава Святият Дух. Понеже за всяка дума и всяко видение от Исус се води битка в небесните места и духовните човеци отдавна са запознати с това. А в края на тази първа част се моля Господ да освети сърцата на всички Божии чеда, на които е скъпо и желателно служението на Божия пророк от Хълма Мория. Амин и Амин!