ВЕНЕЦЪТ НА СЛАВАТА I – НАЧАЛО

КЪМ СЪРЦЕТО ТИ

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю!
Имам пълното потвърждение от моя Господ, че в изминалото време сърцата на мнозина Божии чеда, общуващи с нас, са били подложени на голямо изпитание. Изпитание не просто заради дългото мълчание от моя страна, но в действителност едно преминаване през огъня на всякакво притеснение и злострадание заради Исус.
Самите пророчески книги от тази последна година бяха най-болезненото и най-славно пробождане на дяволското сърце от острието на Меча Господен. Това предполагаше, че реакцията на Сатана щеше да бъде свирепа, яростна и пределно отмъстителна. Всеки от нас е усетил по един или друг начин тази реакция в живота си. Но благодарение Богу, ние ще продължим да се подвизаваме в доброто войнстване на вярата – неповредени, несломими, неуморими и пълни с още повече ревност за Божието дело.
Книгата, която сега държиш в ръцете си, дълго време е била желателен връх за сърцето ми. Това е пророческо слово, в което по удивителен начин ще се преплетат божественият и човешкият опит, свързани от Светлината на Вечната и Свята Библия.
Венецът на Славата! Какво е той?
Каква е тази сетнина от Божие одобрение и благоволение, при които върху главите ни ще заблести ореол на Небесна признателност и почит? Какъв е този най-жадуван край за всичките ни изпитания, злострадания и подвизавания за Исус? Каква е тази награда, за която някога Апостол Павел написа в посланието си към Тимотей:
“Защото аз вече ставам принос, и времето на отиването ми настава. Аз се подвизах в доброто войнстване, попрището свърших, вярата опазих; отсега нататък се пази за мене венецът (правдата), който Господ, праведният Съдия, ще ми въздаде в оня ден; и не само на мене, но и на всички, които са обикнали Неговото явление…” (2 Тимотея 4:6-8)
Виждаш ли, братко мой, че става дума за едно най-важно призвание пред сърцата ни? И това е призванието да обикнем явлението на Исус, станало преди две хиляди години в нашия свят. Защото, обикнали Господното явление, ние самите ще станем причина Исус да се яви чрез нас.
Ето така, преди седемнадесет години, аз обикнах явлението на Исус и Той се яви в моя живот. Яви се не само да ме спаси, но за да започне да спасява чрез мен. Яви се със знания и откровения, с мъдрост и просветления, със Слово и видения. И най-вече – с Благодат и Сила. И колкото повече аз отварях сърцето си за Него, за да ми говори Той, толкова повече белезите на Неговия Живот ставаха белези и на моя живот. И аз, натрупал стотици категорични свидетелства за Христовото благоволение върху сърцето ми, все повече започвах да усещам себе си като оня “принос”, в който се беше видял Апостол Павел. И така – до последния месец от последната година – сиреч до днес.
Но нека сега да продължа с това, че точно в този последен месец аз усетих главата си набучена с хиляди тръни. Остри, болезнени и отровни, те сякаш бяха личната ми смъртна присъда, подписана от дявола. За човек на 41 години, преживял достатъчно отмъщения от Сатана, би трябвало тези тръни да не ми правят никакво впечатление. Но не беше така. Защото тръните се разпростряха от главата към сърцето и така по цялото ми тяло. Сякаш, че телесната ми хижа беше някоя стара и порутена къща, предадена на запустение и проклетия. Ти може би си виждал стари къщи, буквално сграбчени от прегръдките на тръни и плевели, тъй щото да не можеш да определиш дори очертанията им. А точно така се чувствах и аз. И тогава мъката, преляла от сърцето ми, изби в плачевна молитва към моя Господ. И аз, отворил библията си на “Второто послание на Апостол Павел към Тимотей”, възридах пред Исус, като Му казвах:
“О, мой Господи! Защо Си допуснал тази чрезмерна скръб върху слугата Си? Защо Си допуснал хиляди отровни тръни да се впиват в главата ми, да мъчат сърцето ми, да ужасяват душата ми? Нима не свърших попрището, на което ме постави? Нима не опазих Вярата, с която Ти ме дари? Нима не станах жертва и принос за Твоето Царство? Къде е тогава Венецът, който Ти Си обещал на тия, които Те любят?”
Братко мой! Недей да мислиш, че в този миг аз изразявах бунт против Господа или несъгласие със съдбата, която Той е допуснал в живота ми. Нищо подобно. Аз просто копнеех за утеха, за мехлем, за освобождение от наложеното ми злострадание, за изходен път от страшното ми изпитание. И ето, че Исус наистина отговори на молитвата ми. Той се сниши от Небето върху мен и докосна с ръка главата ми, като ми казваше:
“Да не отпада сърцето ти, слуго Мой и никак да не се смутиш от допуснатото върху тебе зло. Защото Аз нямам причини против теб, за да те наказвам. Но дяволът има причини против теб, за да те измъчва. А Аз допуснах злостраданието върху теб, за да изпитам вярата ти и да проверя колко истинска към Мен е любовта ти. А сега ти казвам, че това, което ти чувстваш като зло върху главата си, Небето вижда като Слава. А разликата между Моето виждане и твоето усещане е поради твоето плътско тяло, в което не пребъдват Божиите обещания. И сега, за свидетелство на цялата Ми Църква, Аз ще те въздигна горе при Мен. За да ти покажа Венецът на Славата, за който ти положи годините на живота си…”
Тези думи на Исус бяха като дъжд за угнетената ми душа. Жадуван и топъл дъжд, чиито капки имаха чудотворен ефект върху всичките ми помисли. Те ме накараха да видя злостраданието си по нов, Небесен начин. И така да осъзная, че всичко, вършено заради Господ, си струва. Без значение на цената, която трябва да се плати. Без значение на глътките скръб, които трябва да се изпият. Без значение колко дълго ще продължат отмъщенията на нечестивия.
Ето защо аз вдигнах възрадвания си поглед към Спасителя и тихо Го запитах:
“О, Исусе! Наистина ли съм спечелил благоволението Ти, за да ми покажеш Венеца на Славата? Не е ли той сетнина и награда за тия, които са положили целия си живот за Тебе? А ето, че моят живот продължава, което ме кара да мисля, че не съм извършил всичко, което трябва да извърша. Как тогава ще ми покажеш Венеца на Славата, след като не съм го заслужил?”
В отговор на въпроса ми Господ се усмихна. А след това, докосвайки с показалец сърцето ми, отново започна да ми говори, като ми казваше:
“Ти си Мой свидетел! Господен слуга, който претърпя и превъзмогна над страшни дяволски съпротивления. И както ти казах преди пет години в книгата за Святостта на Моята Дреха, така и днес ти потвърждавам същото, а именно:
Ако Аз допуснах първия Ми дякон Стефан да бъде умиращ мъченик, то тебе съм направил да бъдеш побеждаващ мъченик! И както първият Ми Стефан покри главата си с Венеца на Славата, така и последният Ми пророк ще покрие главата си с него!
В името ти е съдбата ти, слуго Мой!
Защото името ти ще рече “Венец на Божията Слава”. И както си станал пример и вдъхновение за мнозина, така ще продължиш да бъдеш стълп в Храма Ми на Хълма Мория. А сега Ме последвай, за да видиш Венеца на Славата, който е най-голямата награда и привилегия за духовния човек…”
След последните Си думи Господ ме въздигна със силните Си ръце, тъй щото пред сърцето ми заблестяха светлините на Небесния Ерусалим. И аз те моля, скъпи ми братко, да последваш Исус в тези видения. Защото те ще бъдат жадуван и дългоочакван отговор от Небето за най-скъпоценната награда на вярата в Господ Исус Христос – Венецът на Славата.
Амин и Амин!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s