4. СВЯТИТЕ ПРИНОСИ ЗА МЛАДЕНЕЦА
И така, братко мой, с трепет и огромно вълнение аз очаквах да видя последното знамение на Витлеемската звезда, което никак не закъсня. Защото към Господните ясли се приближиха човеци, които яздеха камили. Когато се приближиха достатъчно, те слязоха от камилите си и вдигнаха дисагите си, стигайки до самите Господни ясли. Светлината в тези ясли беше толкова огромна, че от Божието докосване мъдреците коленичиха пред Младенеца. И ето, че първият отвори дисагите си. И като извади златен накит, положи го пред Младенеца, като казваше:
“Благодаря Ти, Господарю на вековете, че ме осия със Светлината Си и благородството Си. И както е чисто това злато в приноса ми, така направи чисто и сърцето ми. За да се явя пред Тебе с радост и да бъда достоен за Твоята чистота…”
След тези думи на първия от мъдреците, пред Младенеца коленичи и вторият. Той също отвори дисагите си и извади от тях благовонен ливан. И като го положи над тялото на Младенеца, каза Му:
“Благодаря Ти, Господи, че избра Града на Давид и Дома на Хляба, за да слезеш като хлебен принос от Отца за опрощението на греховете ни. Нека ливанът над Теб направи от приноса ми благоухание пред Небесния Бог. Както ухае този ливан, така нека и делата ми станат благоухание пред Бога. Защото искам да живея с Твоя Дух и с Твоята Сила…”
След тези думи на втория от мъдреците, коленичи и третият. И като положи китката със смирна над повития Младенец, хвана ръчичките Му и вдигна поглед към Небесата, като каза:
“Благодаря Ти, Небесни Царю, че ми показа Възлюбения на душата ми. Нека тази китка от смирна свидетелства завинаги пред Лицето Ти, че аз намерих Любовта на живота си. И сърцето ми намери покоя си, с който тихо да Ти каже:
“Възлюбеният ми е за мене като китка от смирна, която лежи между гърдите ми…” (Песен на песните 1:13)
Бъди завинаги в гърдите ми, Господи! И нека сърцето ми неспирно се наслаждава в аромата на Твоята Благост…”
След тези думи мъдреците отново се поклониха вкупом на Младенеца. След това се изправиха и излязоха от Господните ясли с осветени лица и сърца. А Исус, Който видимо никак не задържаше вълнението Си, ми каза:
“Видя ли какво извърши Светлината на Витлеемската звезда в сърцата на тези мъдреци?”
“Да, Исусе! Те бяха най-прекрасно благоухание, почит и Любов, отдадени към Царя на Сион! Това бяха Святи приноси и аз зная, че последните Ти поколения, които бъдат докоснати от Божия Пророчески Дух, също ще повторят пред Святото Ти Рождение стореното от мъдреците…”
“Не просто ще го направят! Но във всичко ще се уподобят със своя Бог и Цар. Защото ако началото на Моето Рождение се прогласи с мъдреци от изток, то в края – при Моето Пришествие – Божията ревност ще порази ученията на дявола, за да се отвори пътят на царете, които идат от изток. За да се сбъдне Вечното Слово на Моя Отец, което казва именно за тях:
“Шестият ангел изля чашата си върху голямата река Ефрат; и пресъхна водата й, за да се приготви пътя на царете, които идат от изток…” (Откровение 16:12)
Нека тогава Моите да разберат великата тайна на изтока. Защото това е последният от вечните белези на Моето Рождение.
Ето, казвам ви:
Светлината на Витлеемската звезда може да бъде видяна само от изток! А да видите тази Светлина от изток ще рече да се покорите на Божието пророческо благовестие, което днес ви измъква от властта на Вавилон. Понеже всеки, който внимава на пророческото слово, непременно ще намери съдбата си в стиха от посланието на Апостола Ми Петър:
“И така, пророческото слово повече се потвърждава за нас; и вие добре правите, че внимавате на него, като на светило, което свети в тъмно място, догде се зазори, и зорницата изгрее в сърцата ви…” (II Петрово 1:19)
А откъде се зазорява светилото на живота ви? Откъде изгрява Спасителното Слънце на Правдата? Няма ли всички онези, които се покориха на Гласа на Отца Ми, непременно да са Моите царе, с които ще изгрея при Моето Пришествие? Но ето – призовавам ви:
Търсете Младенеца, докато Го намерите! Вършете дела, чисти и благородни, както е чист и приносът на златото пред Господните ясли! Принасяйте плодовете на Духа Ми, за да бъдете Божий ливан, животворно ухание, което на едни донася живот, а на други – смърт! Пребъдвайте в Любовта Ми, за да бъдете Божията Смирна и Небесен аромат сред човеците на земята! Защото, ето, днес Мария отново търси къде да роди Сина Си! И яслите Господни отново ще бъдат последният приют на Божията Благодат!
Аз го изговорих! Аз го изрекох!”