3. ОВЧАРИТЕ НА ПОЛЕТО

Ето, че Исус тръгна напред, а аз вървях след Него, без да зная къде ме води. А Той, като ми сочеше Витлеемската звезда, каза:
“Нека сега ти покажа кои озари Светлината на тази звезда. Защото те ще са единствените отсред църквите, с които Отец Ми ще зачете Завета Си…”
Докато Господ ми говореше ние все така вървяхме. И съвсем скоро очите ми видяха малко на брой овчари, които държаха огромни геги в ръцете си. Стадата им спяха, но самите овчари бдяха около тях. А Исус, като ми посочи овчарите, ме попита:
“Как мислиш ти? Защо тези овчари не отидат да си легнат като нормални хора, а стоят всред стадата на полето и пазят с гегите си?”
“Исусе! Та това са Твоите пастири! Това са слугите на Пастиреначалника, които пазят Господното стадо…”
“Виж тогава следващият от вечните белези на Моето Рождение. Защото Евангелието Ми казва за тези Мои служители следното:
“И на същото място имаше овчари, които живееха в полето, и пазеха нощна стража около стадото си…” (Лука 2:8)
Какво значи да пазиш нощна стража около стадото си?”
“Господи мой! Това значи да направим Дух и Живот Твоите Святи думи, с които Ти показа кои са овчарите по Сърцето на Бога:
“Аз съм добрият пастир; добрият пастир живота си дава за овцете. Който е наемник, а не овчар, и не е стопанин на овцете, вижда вълка, че иде, и, като оставя овцете, бяга; и вълкът ги разграбва и разпръсва. Той бяга защото е наемник, и не го е грижа за овцете…” (Йоан 10:11-13)
“Виж тогава какво ще стори Отец Ми с пастирите, които са по Сърцето Му…”
Погледнах в самото видение и забелязах как от самата Светлина на Витлеемската звезда излезе Господен ангел. И като долетя твърде бързо над овчарите, просия над лицата им с Господната Светлина, като им каза:
“Не бойте се, защото, ето, благовестявам ви голяма радост, която ще бъде за всичките люде. Защото днес ви се роди в Давидовия град Спасител, Който е Христос Господ. И това ще ви бъде знакът: ще намерите Младенец, повит и лежащ в ясли…” (Лука 2:10-12)
Думите на Божият пратеник зарадваха овчарите твърде много. И те, като събудиха овцете си, се отправиха към мястото на Христовото Рождение. А Исус, като се усмихваше с радостен лъч в очите Си, ме попита:
“Какво забеляза тук? Защото има поне две тайни, които трябва да откриеш в ангелското благовестие…”
“Господи, виждам, че ангелът говори за голяма радост. Това е иносказание, което отново ни свързва с Твоите думи за Рождението Ти. Защото на Твоите ученици Ти каза:
“Жена, когато ражда, е в скръб, защото е дошъл часът й; а кога роди детенцето, не помни вече тъгата си поради радостта, че се е родил човек на света. И вие, прочее, сега сте на скръб; но Аз пак ще ви видя, и сърцето ви ще се зарадва, и радостта ви никой няма да ви отнеме…” (Йоан 16:21-22)
Като гледам, Исусе, че Отец е изпитал сърцата на тези овчари, разбирам, че именно тях е намерил за достойни, та да им открие Раждането на Сина Си. Не просто в Господните ясли, но в самите им сърца…”
“Отговори точно!” – ми каза Господ и продължи:
“Но има още по-големи тайни в това ангелско благовестие. Тайни, свързани с мястото и със Знака на самото Рождение. Виж тогава къде се роди твоят Господ. И в кой град се роди?”
“Исусе! Ти се роди в Давидовия град Витлеем…”
“А колко от вас разбират, че за да живееш духовно в Давидовия град, то трябва да си като Давид пред Лицето на Отца Ми? Защото именно затова Витлеем бе Давидовият град. Кажи Ми тогава – беше ли Давид мъж по Сърцето на Бога? Беше ли, най-малкото, пастир по Сърцето на Моя Отец?”
Думите на Господ ме водеха в същината на тайната. И затова Му казах:
“Да, Исусе! Давид даваше живота си за овцете. Сам той заяви на Саул словото на собственото си свидетелстване, като каза:
“Слугата ти пасеше овцете на баща си; и когато дойдеше лъв или мечка та грабнеше агне от стадото, аз го подгонвах та го поразявах, и отървавах грабнатото от устата му; и когато се дигнеше върху мене, хващах го за брадата, поразявах го, и го убивах…” (I Царе 17:34-35)
“Сега разбираш ли защо тези овчари са мъже по Сърцето на Отца Ми? Сега разбираш ли, че когато Отец Ми изпрати слугите Си към такива, те ще послушат Гласа Му, понеже са го чували и преди това? Но виж най-сетне Знакът, който им остави Господният ангел. Какъв е този Знак?”
“Исусе! Ангелът им каза:
“Ще намерите Младенец, повит и лежащ в ясли!”
“Виждаш ли тогава, че Младенецът не само, че лежи в яслите, но е и повит? С какво вие трябва да повиете Младенеца в сърцата си? И с какво са Го повили тези Мои благословени пастири, за да казва ангелът, че именно това е Знакът на Отеческото благоволение върху тях…”
Думата просто беше на самите ми устни. И затова казах на Исус:
“Господи мой! Прекрасни мой Спасителю! Ти Си бил повит със светлия висон на благовестието. Защото тези Твои служители са Ти служили вярно и делата им са останали праведни, като на Божии Светии. Те никога не са си позволили мерзостта на Ирод да събличат дрехата Ти и да Ти се поругават, като Те обличат в лъскавия си висон. Те никога не са се поругавали със Святостта и чистотата на Твоето Слово и сърцата и ръцете им са останали чисти…”
Исус се усмихна и каза:
“Затова и Аз казвам на такива смирени Мои служители, че непременно ще видят Знакът на Рождението Ми в сърцата си. Защото са издирвали всичките Ми бедни и немотни и са им давали Любов и Божия храна във време на студ и глад. Колкото до другите, които зарязаха стадата и побързаха да идат в странноприемницата на дявола, то такива няма да преживеят Моето Рождение и имената им ще бъдат изличени от Книгата на Живота, според както и те изличиха Името Ми от сърцата си.
Виж най-сетне последното дело, което ще извърши Витлеемската звезда. Защото твоят Отец се е обещал да събере потомството Си от краищата на земята, за да седнат с Авраам, Исаак и Яков в Небесното Царство. А чедата на Царството ще бъдат изхвърлени вън, тъй че последните Божии Избрани ще заемат дела им и местата им…”