ДА РОДИШ ИСУС ВЪВ ВИТЛЕЕМ – II ГЛАВА

2. ГОСПОДНИТЕ ЯСЛИ

Ето, че двамата с Господ отново вървяхме след Йосиф и Мария. И очите ми забелязаха, че Божиите спътници приближиха място, което приличаше на пещера. Така те влязоха вътре, а ние ги последвахме. А там Исус ми каза:
“Както сам виждаш, видението неизменно следва евангелските събития около Моето Раждане. Но сега искам да видиш нещо, което касае не Началото, но Края. Защото ако в Началото Аз се родих в ясли, то и в Края отново ще се родя в ясли. Как чувстваш в сърцето си тези ясли? И какво откриваш тук?”
Погледнах на Йосиф и Мария и видях, че те просто бяха седнали на сламата в самите ясли. Около тях имаше животни, които стояха кротко и гледаха с влажните си очи към двамата. Затова отговорих на Исус:
“Господи, тук е прекрасно! Именно тук е мястото, за да се родиш Ти!”
Исус се усмихна, а после продължи да ми говори, като казваше:
“Виждам, че в сърцето ти има думи, с които искаш да Ми угодиш. И искаш да си съгласен във всичко, в което Аз благоволя. Но не затова ти зададох въпроса Си. Защото очаквах от теб човешката ти преценка, тази, която е нормална за човеците от света. И според такава преценка отново погледни на мястото и Ми кажи: Това ли е най-доброто място, където една родилка може да роди детето си?”
Усещах, че Господ ме води в съвършено непозната плоскост на Словото Си. И затова Му казах:
“Господи, ако бих имал властта и възможностите, аз бих предоставил на Мария най-прекрасната и топла стая с възможно най-благословения уют. Аз бих й предложил топло легло, нежни грижи, чисти завивки и всичко, с което една майка да е благодарна на Бога. Но защо да скривам от Теб, че това място не е идеалното за раждане. Нещо повече – самата мисъл на повечето майки да родят в ясли, където се отглеждат животни, би била недопустима. Тук не е толкова чисто и не мирише толкова приятно. И за разлика от Рождествените картички, в които всичко се рисува така, щото да се възприеме от човешкия критерий за добро, то в това видение нещата са по-скоро отблъскващи…”
Изпитвах мъка и скръб, докато отговарях на моя Бог и Спасител, но Той, като се усмихна и погали главата ми, каза:
“Ето това очаквах като отговор от теб. Отговор – чист и искрен, според истината на самото ти преживяване. Точно така е! Твоят Господ не се роди в нормалните условия за една родилка. Но именно тук е и вечният белег на Моето Рождение. Белег, поставен от Моя Отец и Бог за всички, които искат да наследят Вечен Живот. Защото Моите днес живеят във времето на най-жестокото охладняване и на умноженото беззаконие. Време, в което силата на демоничната измама е най-голяма. Тази измама учи хората, че там, където са най-добрите условия за живот, там е и Бог. Затова за мнозина е естествено да търсят Бога в дворците и пищните зали, в богатите домове и сред аристократите на обществата. Какво остава тогава за бедните? Къде са те, момчето Ми? И когато един беден поиска да се появи с едничката си прокъсана дреха на някой бляскав бал, за да намери божествено общение с богаташите, то няма ли те да се гнусят от него? Няма ли да го счетат за животно, което смърди твърде много, за да стъпват нозете му на чисто? Разбираш ли тогава, че много църкви са се разминали с Вечния и Ненарушим Избор на Моя Отец? Защото Той заповяда Рождението на Сина Си не в богатата странноприемница на дявола, а в яслите и сред онова, което мирише и е отблъскващо. Странно ли ти е това, което чуваш от Мен?”
Думите на Исус сякаш, че бяха ме оставили без дъх. Те бяха острие на меч, който прорязваше сърцето ми на хиляди късчета. Аз се чувствах толкова изобличен, че наведох главата си пред моя Господ и тихо Му казах:
“Исусе! Има човеци, за които този свят е достоен. Те са родени, за да обичат света и светът да ги обича. Но има и други, на които делът не е в този свят. Те никога нямат живота на нормалните хора, защото са твърде бедни и отритнати. И сега, като си спомня думите на Апостола Ти Яков, виждам, че той ни предупреди именно за това:
“Слушайте любезни ми братя: Не избра ли Бог ония, които са сиромаси в светски неща, богати с вяра и наследници на царството, което е обещал на тия, които Го любят? А вие опозорихте сиромаха. Нали богатите ви угнетяват и сами ви влачат по съдилища? Нали те хулят почтеното име, с което се именувате?” (Яков 2:5-7)
“А кое е почтеното Име, с което и ти се именуваш?”
“Исусе! Това е Твоето Име! Аз зная, че само с Божията Милост и Благост мога да го нося достойно…”
“А кой друг тогава да хули Името Ми, освен богатите, според както ти казва и Яков? И ако някой хули Името, то такъв раждал ли е някога Плода?”
“Не, Исусе! Такъв Те е пробол в сърцето си и никога няма да Те роди!”
“Виж тогава и другото, което казва Яков. А след това го сравни с онова, което виждаш в яслите. Виж как Яков казва, че богатите обичат да угнетяват и да влачат сиромасите в съдилищата. Какво значи да “влачиш” нещо? Не да го носиш или да го водиш, но да го “влачиш”? Какво би влачил ти?”
Въпросът на Господ бе остър, но твърде искрен, за да не отговоря. Затова Му казах:
“Господи, аз бих влачил онова, от което се гнуся, понеже не искам да го допра до тялото си. Бих влачил парцал или някоя мръсна черга…”
“Доближи се тогава до животните и вземи в ръцете си онзи чул, с който е покрито едното осле. Защото именно той послужи за лягането на родилката…”
Доближих се в самото видение до ослето, като прострях ръка към чула. И ето, че ноздрите ми бяха блъснати от неприятната му миризма. Но тогава, из дълбокото на сърцето ми изригна толкова силно желание, че аз взех чула и го прегърнах. А след това очите ми се напълниха със сълзи и казах през плач на Исус:
“Исусе! Аз ще целувам и благославям този чул до края на дните си. Защото на него е лежал Царят на царете и Господ на господарите. Защото зная, Исусе, че в копринените завивки на богатите зловонието е толкова голямо, колкото е голям грехът им пред Бога и Отца…”
Исус се приближи до мен и погали главата ми. А после тихо ми каза:
“Сега разбираш ли, че на Божиите чеда не е даден дял в този свят? И те са гнусни на света и жителите му. Затова Моите бедни и Избрани навсякъде са счетени за животни, недостойни за блестящите мероприятия на богатите. Моят Лазар и днес е покрит със струпеи и никой не иска да докосне парцаливата му дреха. Но колцина са тези, които наблюдават знаменията на времената и знаят що ще рече Витлеемска звезда? Колцина са тези, които виждат, че именно в яслите на бедните и безимотните Отец е благоволил да положи Раждането на Сина Си…”
След думите на Исус стана чудо. Защото в самото видение Мария извика със силен глас, а Йосиф призова Господното Име. И ето, че твърде скоро ръцете на Благочестивия държаха Младенеца и цялата пещера се озари от Присъствието Му. Тогава настъпи ново чудо. Защото всичко, до което се докосваше Светлината на Младенеца, ставаше Свято, чисто и прекрасно. Онзи противен мирис просто изчезна, а моят Господ, като се усмихваше, отново ми каза:
“Иди и кажи на Моите, че днес е време на съдбоносен изпит. Изпит, в който ще се сблъскат Божият Избор и сатанинския избор. Божият Избор ще разгласяват Божиите избрани. Сатанинския избор ще разгласяват избраниците на дявола. И ако някой приеме слугите на Божия Пророчески Дух и разпознае в теб пратеник от Отца, то над такъв ще се яви и великата тайна на Витлеемската звезда. Затова нека излезем отвън и ти сам да видиш що ще стори Отец Ми според великата Си Сила и могъща Воля…”
След тези думи на Исус ние излязохме отвън. И тогава очите ми отново видяха Витлеемската звезда. Този път тя беше твърде ярка и прорязваше тъмния свод, като се приближаваше към мястото на Христовото Рождение. Ето, че звездата се спря над самите нас. И лъч от самата звезда се стрелна от нея, като освети пещерата и самите ясли. А Исус, като ме погледна със съвършено внимание, ми каза:
“Отвори сега сърцето си! Отвори най-вътрешното на сърцето си и виж какво ще ти каже Гласът на Моя Отец…”
Бях под самия лъч на звездата, когато към мен дойде могъщ Глас от самите небеса, който казваше:
“Този е Моят Вечен Избор и това е мястото, където почива Моето благоволение! Аз, Изпълващият всичко във всички, заявявам и в Името Си се заклех, че до свършека на стария свят и обновлението на всичко, Моят Отечески Лъч ще блести от пророческата звезда, за да напомня на човеците на всяко време и място, че Мои са бедните, безимотните, отхвърлените и презрените! Те нямат дял в света, защото Аз съм техният дял! Те нямат одобрението на света, защото в Небето е тяхното одобрение! Те нямат благоволението на княза на погиващия свят, защото Аз съм тяхното благоволение…”
Думите на Всемогъщия притиснаха духа ми, като водите на голяма река и аз знаех в сърцето си, че това бяха най-верните и най-истински думи, идвали към духа ми. Миг след Гласа на Всемогъщия, Исус ме посочи с ръката Си, като каза:
“Иди и кажи на всичките Ми братя и сестри, че Витлеемската звезда е знамението на Божия Пророчески Дух, с Който Моят Отец свидетелства на Раждането на Сина Си. Никой от богаташите и сребролюбците няма да приеме Светлината на тази звезда, нито ще покаже почит, към онези, които я явяват. Никой от нечестивите няма да разбере, че в Завета Ми има само едно място, в което Духът говори, че от Слово се ражда звезда. И това са думите на Апостола Ми Петър към всички вас. Думи, с които той ви предупреди да внимавате, като каза:
“И така, пророческото слово повече се потвърждава за нас; и вие добре правите, че внимавате на него, като на светило, което свети в тъмно място, догде се зазори, и зорницата изгрее в сърцата ви…” (II Петрово 1:19)
Ако Моите наистина внимават на Божиите знамения, та да видят що стори Витлеемската звезда, то тогава непременно ще стоят на мястото, където да родят Младенеца в сърцата си. А това място не е в лъскавите палати на богатите, нито в търговските им зали.
Не, чеда Мои! Това място са Господните ясли, които отговарят на сърцата на човеци, отрекли се от всичко в този свят, за да придобият всичко в Моя Небесен свят!
Който не може да понесе тези Мои думи, той никога не е раждал Младенеца в сърцето си. Защото Младенецът се ражда в ясли сред всичката човешка злоба, презрение или подигравки! Младенецът пребъдва във вас тогава, когато сте счетени от богатите за странни, отблъскващи и противни. Защото Аз съм Началото и Краят, Първият и Последният. И ако Първият се роди в ясли и Му бе отказан достъп до хотелите и спалните на богаташите, то и Последният ще се роди всред нищетата и мизерията! За да се прославя във всичко Вечният и ненарушим Избор на Моя Бог и Отец!
Защото, ето, казвам! И праведни думи излизат от устата Ми:
Господните ясли са първият и последният приют на Божията Благодат! Последен приют за последните Йосиф и Мария, които ще намерят в сърцето на един бедняк повече Любов и Святост, отколкото е тя в сърцата на милионите, прегърнали измамливия дяволски просперитет!
А колкото до чистите Ми служители, които внимават на Гласа на Отца и търсят Лицето Му, за да вършат Волята Му, то ще дам на слугата Си да ви покаже и такива в това Небесно видение…”

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s