1. СТРАННОПРИЕМНИЦАТА ВЪВ ВИТЛЕЕМ

Братко мой! Верни ми приятелю! Нека сега ти споделя как продължи удивителното ми пътуване във видението с Йосиф и Мария. Аз виждах как Мария бе седнала на осле, а Йосиф, водейки поводите му, вървеше напред. Така, в самото видение аз и Исус продължавахме да ги следваме. Накрая те попаднаха в градеца Витлеем. Денят отдавна беше превалил и самото видение се развиваше в сумрака на настъпилата вечер. И ето, че Йосиф и Мария се спряха пред красива триетажна сграда, чиито прозорци светеха и от чиито стаи се вдигаше глъч. А тогава Исус ми каза:
“Искам внимателно да наблюдаваш всичко, което ще се развие във видението. Защото това е видение, свързано с Края, а не с Началото…”
След думите на Господ ние видяхме как Йосиф отпусна поводите на ослето, а след това се приближи и почука на вратата на сградата. Не след дълго вратата се отвори и отвътре се показа човек, който бе облечен с бляскави и красиви дрехи. Той погледна въпросително към Йосиф, сякаш, че така го питаше защо хлопа на вратата. А Йосиф отвори устата си, като му казваше:
“Господине, това ли е странноприемницата на Витлеем?”
А човекът с някаква вътрешна досада отговори:
“Ако можеш да четеш, то би видял надписа над вратата. Да, това е странноприемницата на Витлеем. Какво искаш?”
А Йосиф тихо му каза:
“Днес ще се роди Спасителят на света. И ето, отвън е майка Му, която вече е в болките си. Ще можеш ли да ни подслониш?”
Думите на Йосиф изненадаха човека. И той троснато му каза:
“А бе не станахте ли много спасителите бе? Та странноприемницата ми е пълна с почтени господа, които все за спасение говорят? Сума ти лидери съм подслонил и имам заявки за години напред. Но по-важното е, че плащат добре за нощувките си. Вие имате ли с какво да си платите нощувката?”
Думите на човека накараха Йосиф да наведе главата си и аз забелязах как от очите му се търкулнаха сълзи. И ето, че той отново попита:
“Каква е таксата за една нощувка, господине? Колко трябва да платя, за да пренощуваме на топло и закрито?”
А съдържателят, за да покаже, че не желае повече да му се досажда, отново каза:
“Само ти ли не знаеш тарифата, бе? Или все се правите на разсеяни? Та мало и голямо знае, че от незапомнени времена тарифата е тридесет сребърника. И когато си платиш, ще те пусна. Но ако не си платиш и продължиш да ми досаждаш ще насъскам кучетата против тебе…”
Йосиф преглътна и тези думи на съдържателя. И накрая съвсем тихо му каза:
“Молим те, пусни ни! И Бог на небесата непременно ще зачете милостта ти, за да ти покаже милост!”
Думите на Йосиф накараха съдържателят да се разкрещи. И той започна да ръкомаха с ръцете си, като викаше:
“А бе какви сте вие, та все служите за укор на благовестието? Кой си ти да ми натрапваш Името на Бога? Нали вече ти казах, че странноприемницата ми е пълна с почтени хора, които също за Бога приказват? Но за разлика от теб те си плащат, защото са лидери! Ето така разбирам аз благовестието им. Като искаш да е според живота на Небето – върви и спи на Небето! Но сега си на земята и ако нямаш тридесет сребърника, то за тебе няма място тука. Махай се! Махай се! Аман от странници и просяци като теб и тая непразната…”
След тези думи съдържателят затръшна нервно вратата пред Йосиф и Мария, а крясъците му се носеха все така из цялата странноприемница. А Йосиф се обърна към Мария и я прегърна, като й каза:
“Мария, скъпа моя! Няма място за нас в тази странноприемница! Но аз вярвам, че Отец непременно е промислил място за Раждането на Единородния Си Син. Затова нека послушаме зова на сърцата си…”
След тези думи Йосиф и Мария се отдалечиха от странноприемницата, а моето сърце трептеше до пръсване. И като погледнах Исус, паднах в нозете Му и Му казах:
“Господи мой! Много ме боли! Тук се случи нещо ужасно. Защо този съдържател беше толкова зъл и жесток? Защо беше толкова язвителен и немилостив?”
А Исус, със сълзи в очите Си, ми отговори:
“Нима не разпозна, че този съдържател беше самият дявол? Нима не разбра, че той бе твърде много уплашен за бизнеса си, за да допусне Благодатта и Благочестивия в скъпия си хотел? Но нека сега двамата с теб се пренесем в самата странноприемница, за да видиш реакцията на нейните посетители…”
Така аз и Господ влязохме през самата стена на странноприемницата, скрити във вездесъщото Присъствие на Отца. А вътре наистина имаше какво да се види. Защото след като бяха дочули крясъците на съдържателя, много от гостите бяха напуснали стаите си, за да разберат причината за шума. И ето, че един от гостите попита съдържателя:
“Мили господине! Защо се разстроихте? Кой помрачи настроението ви?”
А съдържателят, като се усмихна с ехидна усмивка, каза:
“Някакъв странник и бременната му жена се обявиха за поредните спасители на света и искаха да пренощуват без да си платят…”
Дочул думите на съдържателя, гостът направи изрепетирана гримаса, като каза:
“Ауу, как е възможно това? Как е възможно в началото на двадесет и първи век да има такива типове? Това не е доктринално! Това е недопустимо! Аз представлявам църква с вековни традиции, а някакви странници да се обявяват за спасители на света…”
В този момент към разговора се намеси и втори гост, който казваше:
“Такива голтаци и просяци ще има дотогава, докато хората стоят невежи относно доктрината на просперитета. Защото бедните се отричат от Бога и дори Го презират. Те хвърлят срамно петно върху чистотата на нашето духовно общение. Как е възможно това? Направо недоумявам… Та тази странноприемница в града, който е Дом на Хляба, винаги се е славела със своето благоприличие и нестихващ интерес от всички човеци. Не сме ли ние категоричното доказателство, че това място е помазано и свято?”
Дочул думите на гостенина си, съдържателят мазно каза:
“Амин! Така е! Вашето присъствие всякога ще бъде гаранция за моята странноприемница. А колкото до тези, които не си плащат за нощувките, то нека си отидат в тъмнината, от която са дошли…”
Думите на съдържателя явно се харесаха на всички гости. И те вдигнаха чаши, пълни с вино, като казваха:
“Да пием за славата на нашия мил домакин! Защото той е прибрал под покрива си елита на човешкия род. Амин! Алелуя!”
Това бе един от малкото мигове, в които Исус ми беше показвал дявола в пълен екстаз и удоволствие. Той ходеше сред лидерите и надигаше чашата с виното си. И в очите му трептеше невидимият пламък на сатанинската измама. А Исус ми каза:
“Запомни това видение. И нека го запомнят всичките Ми чеда. Защото във вечните белези на Моето Рождение остана този, за който в Моето Евангелие беше писано:
“И роди първородния си Син, пови Го, и положи Го в ясли, защото нямаше място за тях в странноприемницата…” (Лука 2:7)
А колко от вас помнят думите Ми? Колко от вас Ме следват с искреност и нелицемерно сърце? Защото на човеци, обладани от същия съдържател и живеещи в същата странноприемница, Аз заявих:
“Зная, че сте Авраамово потомство; но пак искате да Ме убиете, защото за Моето учение няма място във вас…” (Йоан 8:37)
Как мислиш? Не си ли приличат по Дух думите, че нямаше място за Мария и Йосиф в странноприемницата с тези, че за Моето учение няма място в сърцата на фарисеите?”
“Разбира се, че си приличат, Господи мой! Защото ако някой даде подслон на Благочестието и Божията Благодат, то такъв непременно Те ражда в сърцето си. Всъщност, едва сега разбирам, че думите Ти срещу фарисеите са били пророчески. Защото с тях Ти Си искал да ни предупредиш за това къде е силен дяволът…”
“А къде е силен дяволът? Не там ли, където човеците са му дали място или са отишли на неговото място? Не каза ли Апостолът Ми Павел:
“Гневете се, но без да съгрешавате; слънцето да не залезе в разгневяването ви; нито давайте място на дявола…” (Ефесяни 4:26-27)
Сега разбираш ли какво ще рече да дадеш място на дявола?”
“Да, Господи, разбирам! Защото съдържателят ясно заяви, че цената за една нощувка е тридесет сребърника…”
“Иди и за сетен път предупреди Моите, че за Моето учение няма място в сърцата на сребролюбците. За Моето учение няма място в сърцата на човеци, пленени от просперитет и користолюбие. Защото, ето, беззаконието се умножи до такава степен, че лукавият докара странноприемниците си и във Витлеем, който е Домът на Хляба. И от този миг мнозина пожелаха общението с него, за да бъдат вече не безквасни хлябове от искреност и истина, но измамливи хлябове, пълни с кваса на този свят и неговия княз. За такива Господ и Благодатта Му станаха странно нещо, понеже твърде много се различаваха от мерзостта на света. Аз нямам дял с такива хлябове, нито пък изпъдената Божия Благодат ще се върне, за да роди Сина Си в сърцата на предатели и отстъпници. Такива ще пият виното на всяко блудство и ще се заблуждават и препъват в собствената си праведност, докато намерят съдбата на онзи, който ги облада според силата си. И ще дойде ден, когато Царят ще им напомни:
“Идете си от Мене, вие проклети, във вечния огън, приготвен за дявола и за неговите ангели. Защото огладнях и не Ме нахранихте; ожаднях и не Ме напоихте; странник бях, и не Ме облякохте; болен и в тъмница бях, и не Ме посетихте…” (Матея 25:41-43)
Но ние с теб нека отидем отново след Йосиф и Мария. Защото и в това последно време Отец Ми е Верен да изпрати пътеводната звезда от Сион и да покаже истинското място за Моето Рождение…”
След последните думи на Господ ние с Него се отправихме след Йосиф и Мария, за да видим и следващия от белезите на Христовото Рождение.