ДА РОДИШ ИСУС ВЪВ ВИТЛЕЕМ – НАЧАЛО

КЪМ СЪРЦЕТО ТИ

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю! Тази книга, която държиш в ръцете си, е чудо от Господа. Тя е Небесен дар за сърцето ти, който идва към теб във времето, когато светът празнува, без да е сигурен има ли за какво изобщо да празнува. Но, така или иначе, пришпорили шейната на религиозните традиции, човеците обичат да си създават поводи за празници. Още повече, когато в тези празници е намесено и Името на Бога.
С тази книга искам да ти предложа един друг празник. Едно изживяване на Божията Благодат и на Рождението на Исус през погледа на Божието Небе и Божието Сърце. Бъди сигурен, че през този поглед ще видиш много повече, отколкото могат да ти предложат всички тържествени проповеди и всяка религиозна артистичност. Защото светът все повече загнива всред гангрената на умножения грях и беззаконие. И има дух, който все по-успешно залъгва човеците, че Бог изисква почит само два дни в годината, а в останалите 363 дни оставя човеците да живеят според собствената си представа за добро и зло. Истината е, че ако тръгнеш и искаш да намериш Рождението на Исус, то си обречен да го търсиш твърде дълго и само по Божията Милост би го намерил някъде. Не навсякъде, но някъде. Не по предварително написаните сценарии за провеждане на Рождественските празници, нито по шумното рекламиране на човешката себеправедност. Но някъде, където Божията Благодат и до днес издирва и спасява човешките сърца.
За дванадесет години от моето ходене със Спасителя аз се убедих, че светът всяка година повтаря един и същ мухлясал сценарий. С едни и същи песни и с едни и същи жестове. Сякаш, не от нелицемерно братолюбие, а от респект към традицията човеците видимо се размекват и пощальонските чанти се препълват с картички, с поздравления и обяснения в Христовата Любов. После, когато еуфорията приключи, човеците се връщат в дребнавото си битие, за да събират отново и отново всичката злоба на дните си, докато дойде следващият празник. Сякаш, че с всяко Рождество е заложено не само Рождението на Спасителя, но и Разпъването Му. И онези топли и горещи поздрави по картичките стават студени като тротоарите, по които зъзнат бездомните кучета. Често през годините се питах:
Какво променят Божиите празници в човешкото битие? Стават ли те онова истинско и съдбоносно докосване от Спасителя, с което сърцето да бъде променено завинаги? Не е ли празничната еуфория най-ефектната маска на светско лицемерие, с която човеците лъжат Бога, че вярват в явлението на Сина Му, а също така си вярват, че Той приема лъжите им за чиста монета?
Истината, братко мой, е ужасяваща. Истината е такава, че сълзите в очите ни не биха стигнали, за да изплачем цената на спасителното покаяние и обръщане към Бога. Исус знаеше тези мои мисли. Той виждаше как в края на всяка година, когато светът се приготвяше да празнува, сърцето ми отново се напълваше със скръб за неспасените и с плач за излъганите. Но в тези дни Той направи нещо прекрасно. Защото се яви на сърцето ми по начин, за който не бях и мечтал. Не зная дали скръбта ми и въздишките ми бяха платили цената за подобно явление или Милостта на Бог за изгубените бе пораснала твърде много, но духът ми преживя Исусовото докосване и аз разбрах, че не мога да мълча, но трябва да споделя с братята и сестрите си онова, което преживях. В една от вечерите, когато отново не можех да заспя и духът ми се раздвижваше твърде силно, аз получих видение в сърцето си. Пред очите ми беше разстлано звездното небе и аз стоях самотен на някаква поляна, като гледах хилядите мъждукащи звезди. И ето, че всред тях се появи ярка светлина, която започна да се движи, тъй че се уголемяваше и идваше към самата земя. Стоях като вкаменен и не смеех да откъсна поглед от красивото видение. А светлината ставаше все по-голяма и голяма, понеже придоби очертанията на звезда. И след миг, когато самата звезда беше станала твърде голяма и сияйна, тя се спря над самия мен. А от нея проблесна лъч, като от прожектор, тъй че буквално заслепи очите ми. Това ме накара да падна на коленете си и да вдигна ръце към звездата. Знаех, че това беше видение от моя Господ Исус и затова извиках:
“Господи мой! Защо ми се явяваш с тази звезда всред такава светлина?”
В отговор на думите ми светлината стана видимо по-мека, тъй че вече не заслепяваше, но галеше сърцето ми. И по пътя на светлия лъч към мен се приближи Господ Исус. Той беше облечен в славни и великолепни дрехи, сияещ в Святостта Си и Величието Си. И ето думите, които Господ ми каза:
“Аз осиях сърцето ти с Витлеемската звезда на Моето Рождение. И по Волята на Моят Небесен Отец сега ще те издигна пред Божия Престол. Защото скръбта в сърцето ти не е само твоя. Тя е скръбта на Моя Баща. Скръб за всички, които не Го познават. Скръб за всички, които са угнетени и потиснати заради чистотата на сърцата си. Скръб поради това, че не познавате белезите на Моето Рождение, нито проумявате знамението на Витлеемската звезда. Виж тогава Славата на твоя Господ и Ми кажи:
Защо се явявам така пред теб? И какво е благоволението, което почива над сърцето ти?”
Погледнах на моя Господ и забелязах, че Той беше не просто Славен. Той бе Превъзвишен и Свят във Величието Си. Самите Му дрехи блестяха като слънцето, а на мястото около гърдите Му имаше две букви, извезани с диамантени камъни. Това бяха буквите “Алфа” и “Омега”. Тези букви ме теглеха към себе си с невидима сила. Те сякаш, че искаха да ме погълнат, тъй че да се разтворя в дълбоката им тайна и Святост. И аз, като посочих буквите, казах на Исус:
“Господи! Алфата и Омегата на гърдите Ти ме теглят към Теб! Те искат да ми кажат нещо. Те искат да вляза с духа си вътре в тях. Аз чувствам как чрез тях сякаш ме вика самото Сърце на Отца…”
Исус се усмихна и протегна ръка, като погали главата ми. А после каза:
“Точно така, момчето Ми. Защото дойде мигът в твоя живот, когато Господ твоят Бог иска да ти разкрие Рождението Си. Не само Рождението в началото, но и Рождението в края. Защото Аз съм Първият и Последният, Началото и Краят, Алфата и Омегата. И ако вие твърде бедно познавате Рождението на вашия Господ в Началото, то колцина познават Рождението на Господа в Края? Колко от вас имат Мъдростта на Отца Ми и знанието на Вечната Му Промисъл, за да виждат делата Господни като Алфа и Омега? Защото, ето, Евангелията на вашия Господ стоят и до днес. И нито една буква и запетая не са били отнети от тях, нито са били прибавени. Но и до днес човеците не познават Алфата и Омегата, нито внимават на белезите на Моето Рождение. Искаш ли тогава да преживееш Рождество, каквото никога не си преживявал? Искаш ли да влезеш с Мен в Живото Евангелие, за да видиш Рождението Ми не с твоя поглед, но с погледа на Небесния Баща?”
“Да, Господи Исусе! Искам това!” – отговорих аз с развълнуван глас. А тогава Исус ме изправи. И като простря ръката Си нагоре – към все така блестящата Витлеемска звезда – ме издигна със Себе Си, тъй че само след миг духът ми бе понесен от Господната Сила, за да се намеря пред Святия Олтар на Всемогъщия. Там аз паднах на лицето си пред Святостта на Отца, а Исус протегна ръцете Си към самия Свят Олтар, като казваше на Отца:
“Отче, по Твоята Воля доведох слугата Ти, за да го посветиш в Рождението на Твоя Син. Благослови, Отче Мой, слугата Си! Дай му да види онази, която Ме ражда в сърцата! Дай му да тръгне с нея и да изживее в духа и сърцето си Святите белези на Господното Рождение…”
В отговор на Исусовите думи от Святия Олтар се извиси Гласът на Отца. Ето и думите, които Отец изговори на сърцето ми:
“Сине човешки! Ето, Аз съм с теб! Защото Аз съм Бащата на Сина Си Исус! Аз зная как Той се роди и къде се роди! Аз заповядах и възвестих Раждането Му на земята! Аз положих белезите на Неговото Рождение и ги утаих от сърцата на човеците до времето, когато щях да положа Светилника Си в слугите Си, пророците. Тръгни сега след Сина Ми и виж тези белези! Изяви ги на църквите и дай Светлината Ми на чедата Ми. Защото Моята Избрана и Последна Мария отново е непразна и твърде скоро ще роди Христос в сърцата на онези, върху които е Моето благоволение и над които почива Моят Мир. Защото Сърцето на твоя Отец е твърде чисто, за да гледа на лицемерието и мерзостта на изчезващия свят. Днес Аз заповядвам от Сион на слепите да прогледнат, а на гледащите – да ослепеят. Днес Аз изпращам от Небето една последна Витлеемска звезда, която ясно да посочи мястото на Моето благоволение и Знакът на Моята Отеческа Благост и Милост. Иди, сине човешки! Защото Синът Ми ще е с теб и с всички, които приемат думите Ми!”
Това бяха последните думи на Бог Отец. И само след миг аз и Господ отново бяхме в земните места. А Исус посочи Светлината на Витлеемската звезда, като ми каза:
“Виж сега последната Мария. Защото Тя е Божията Благодат, изпратена от Отца на светлините да роди Сина Му в сърцата на човеците…”
След думите на Исус от ярката Светлина на звездата излезе млада и смирена жена. Тя бе непразна и сякаш, че всеки миг щеше да роди. И ето, че жената тръгна по светлия лъч, тъй че не след дълго нозете й стъпиха на земята. А Исус отново ми каза:
“Виж сега спътникът на жената. Защото това е благоволението на Отец Ми върху благочестивите…”
След думите на Исус аз видях как от светлината на звездата се появи и спътникът на Божията Благодат. Той изглеждаше досущ като библейския Йосиф и лицето му беше като отпечатък на Отеческото благоволение. Само след миг Благочестивият бе до Божията Благодат. А Исус, като наблюдаваше вълнението ми, тихо каза:
“Имай увереността да приемеш в сърцето си, че Отец Ми ти дава това видение, за да видиш последния Йосиф и последната Мария. Затова ги наричай във видението именно така. А сега нека двамата с теб тръгнем, като невидими свидетели зад Йосиф и Мария, за да видиш белезите на Истинското Ми Рождение…”
След последните думи на моя Господ ние тръгнахме в самото видение. За да види сърцето ми онези неща, за които бях сляп през всичките години на вярата си.
Моля те, братко мой! Отвори сърцето си за Отеческата Благост и Милост! Приеми сега протегнатата Божия ръка и хвали Името на Бога и Отца за неизказаната Му Любов към Църквата. За да родиш Исус в сърцето си и да бъдеш огрян от звездата на Вечния Живот. Амин и Амин!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s