3. ВИДЕНИЕТО С ВИТЛЕЕМСКАТА ЗВЕЗДА И ТРИМАТА МЪДРЕЦИ

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю!
Не е възможно да си стигнал в прочита на книгата дотук, и сърцето ти да не е усетило скръбта, с която тя е заредена. Но аз не искам да си мислиш, че прицелът на тази книга е да останем в скръб.
Тъкмо обратното – виждам как Святият Дух ще извърши една дълбока промяна във всички нас. Промяна, за която някога и Апостол Павел написа в посланието си:
“Сега се радвам не за наскърбяването ви, но защото наскърбяването ви доведе до покаяние; понеже скърбяхте по Бога, та да се не повредите от нас в нищо. Защото скръбта по Бога докарва спасително покаяние, което не причинява разкаяние; но светската скръб докарва смърт. Защото, ето, това гдето се наскърбихте по Бога, какво усърдие породи във вас, какво себеочистване, какво негодувание, какъв страх, какво ожидане, каква ревност, какво мъздовъздаване! Във всичко вие показахте, че сте чисти в това нещо…” (2 Коринтяни 7:9-11)
В подготовката за написването на тези видения, аз не спестих на моя Господ въпроси, които винаги са вълнували сърцето ми, защото знам, че те вълнуват всички нас. А тези въпроси са твърде важни, за да ги спестя в тази книга. Затова и тук ще ги задам:
Защо, при все, че бяха изпълнени от Святия Дух, Духът на Истината, Божиите евангелисти утаиха в Евангелията точната рождена дата на Господ Исус Христос? Умишлено ли те скриха месеца и деня, в който е роден Божият Син, или просто Духът не благоволеше да им го открие?”
Отговорите, които получих от Исус, послужиха само и единствено за смирението ми и благодарността ми към Него. Защото Той дословно ми отговори така:
“Аз не дойдох да се родя заради Себе Си на земята! Аз дойдох да се родя в сърцата на тези, които Ме вярват! Всеки, който Ме изповяда за Господ и Бог, и Ме приеме в сърцето си, преживява Моето Истинско Рождество! Святият Ми Дух скри деня и месеца на Моето Рождение на земята, за да потърсите всички Рождеството Ми в сърцата си! Тъй щото да се оставите от земните дни, като прегърнете Небесния Ден, и да престанат да ви вълнуват земните празници, като прегърнете Небесния Празник!
Който Ме е послушал, той сам се е превърнал в Мой Витлеем, защото е станал Дом на Хляба, Който живее в сърцето му! Който докрай Ме е възлюбил в Евангелието, и е отворил сърцето си за Благодатта на Святия Ми Дух, той сам е станал даваща утроба, за да го посети Звездата отгоре! Понеже какво би било Рождество Христово, ако липсва Роденият в сърцето Христос? Какъв би бил Господният Празник, ако Причината за Празника липсва?! Или защо им е Рождество на мъртвите духом, когато е цифра в календара им, а не огнен печат в сърцата им?
Ето, слуго Мой! На теб свидетелствам, че си бил и оставаш Дом на Хляба, защото роди Хляб, с който храни братята и сестрите Ми през всичките години на твоето слугуване към Мене! На теб свидетелствам, че те посети Звезда отгоре! И като просия в сърцето ти – направи те благословен и просветен!”
Какво повече можех да искам от моя Спасител, след като устните Му проговориха най-жадуваните думи за душата ми? И какъв друг Рождествен печат да искам, след като нося Рождеството Му в сърцето си?
Казвам ти, мили мой братко, че няма по-голяма суета от земните празници, които човеците сами са си нарочили, за да ядат, пият и се веселят. Защото било, че олелията ще продължи двадесет и четири или седемдесет и два часа, те все пак ще свършат. И след изяденото, човеците пак ще огладнеят. И след изпитото, пак ще ожаднеят. И след уж Святите Рождественски празници, пак ще си останат същите. А ето това е същинската им трагедия. Защото когато е трябвало да превърнат Благата Вест в Дух и Живот за духа и живота си, те са се взирали в нищо незначещите календари и в месеците с имена на римски демонични богове. И преди да бих продължил с най-благодатното видение, което Господ ми даде в тази книга, аз искам да напиша още няколко изречения във връзка с разсъжденията, изложени по-горе.
Миг, преди да затвори кориците на Свещеното Писание, с последната боговдъхновена книга, наречена “Откровението на Йоан”, нашият Господ е записал най-съдбоносните Си думи, за които всеки ще отговаря пред Него в последния Ден. Аз треперя и благоговея всякога пред тези думи. И винаги, преди да започна да пиша нова пророческа книга, призовавам Святия Дух да изпълни цялото ми сърце и всичките ми помисли, за да се намеря оправдан в Господното предупреждение, което гласи:
“Аз свидетелствам на всекиго, който слуша думите на пророчеството в тая книга: Ако някой притури на тях, Бог ще притури върху него язвите, написани в тая книга, и, ако някой отнеме от думите на тая пророческа книга, Бог ще му отнеме дела от дървото на живота и от светия град, които са описани в тая книга…” (Откровение 22:18-19)
Да притуриш или отнемеш от Святата Библия на Отца, Сина и Святия Дух – ето такъв е страшният и уродлив грях на християнската религия, която безсрамно притури духа на римското езичество, като нарече “Коледа” най-святото събитие, свързано със Съвършения Дар на Небесния Отец за човешкия род. И притуряйки скверното, религията отне на мнозина Духа, Святият Дух, Който ни беше изпратен от Небето, за да свидетелства на Божията Истина, а не на астрологията на Авадон и просмуканите от бездната римски, гръцки и египетски политеистични религии. Така онзи стеснен и Свят път, и онази тясна порта, за която ни предупреждаваше Спасителят, скоро се превърнаха в широка магистрала и триумфална арка, за да преминат през тях всичките служители на погибелта, и всичките пътници към огненото езеро. Те скоро забравиха, че Отец изведе народа Си Израил именно от Египет, от железарската пещ на Луцифер, та да имаха някаква искрена боязън да определят езическа дата за Рождеството на Спасителя, на която нечестивите египтяни празнуват демона си Хор. Те скоро забравиха, че именно Рим прободе ръцете и нозете на Христос, и сви трънен венец на главата Му, та да определят същата езическа дата за Рождество Христово, след като на нея римляните си празнуваха култа към слънцето. И най-вече – те съвсем избезумяха, та съвсем да забравят, че със Святото и Благодатно Слово на Бога поругание не бива, защото сетнината им ще са язвите, описани в “Откровението” и отнетият дял от Дървото на Живота.
Кой от нас би повярвал в Господ Исус Христос с мисълта да Го изгуби за Вечността? Или кой би бил толкова безумен, та да обвързва Завета Му с астрологията на Авадон? Няма ли такъв съзнателно да се стреми към Египетската корона на Антихриста или към страшното пропускане на мига на Грабването? Защо тогава декември е пронизан от клеймото на Коледа? Или защо целият свят ни натрапва именно Коледа? Не затова ли, за да се изпълнят дословно думите на Исус към всичките религиозни лицемери:
“Вие сте, които се показвате праведни пред човеците; но Бог знае сърцата ви; защото онова, което се цени високо между човеците, е мерзост пред Бога…” (Лука 16:15)
Ето, братко мой, Господната Истина препълва сърцето ми, и аз ти я явявам така, както Духът ми я диктува:
“Коледа се цени високо между човеците, защото е мерзост пред Бога и Отца, която всякога се опитва да оскверни Святото Рождение на Божия Син!”
И ако някой би искал да стои далече от тази мерзост, то нека последва слугата Господен във видението, което Исус даде на сърцето ми. Защото аз все така оставах с духа си при Него, когато Той започна да ми говори, казвайки:
“Слуго Мой! Не очаквай това радикално Небесно послание да се приеме от човеци, които не са Ме родили в сърцата си. Защото те са странни на Живота на Бога, и чужди на Духа Му. Но непременно възрадвай сега сърцето си, защото с пламенна ревност и чиста вяра развъртя Меча Господен против най-уродливите Ми врагове и Божии ненавистници. А сега погледни и виж заглавието, което ти заповядах за тази книга:
Родени под Звездата на Агнеца!
Защо “под Звездата на Агнеца”, Стефане? Не трябваше ли да е по-вярно друго заглавие, например:
Родени под Звездата на Младенеца!
Имаш ли отговор на този Мой въпрос?”
Разбира се, че имах отговор! И затова развълнуван отговорих на Господ, казвайки Му:
“О, Исусе! Ако да би било това пророческо слово обърнато към младенци, то и заглавието му да беше свързано с Младенец. Но Твоите хора, Исусе, които Ти от тринадесет години неизменно водиш с Божия Пророчески Дух, отдавна не са младенци, за да ги храниш с мляко, но са преминали на твърда храна, която е за посветените и просветените. А на такива е нужна Звездата на Агнеца…”
Исус се усмихна и погали главата ми. А след това със съкровен Глас продължи да ми говори, като казваше:
“Верен е отговорът ти, макар и да не е пълен. Но тук и сега Аз ще ти кажа, че сблъсъкът на всичките Ми Верни с Авадон ще ги направи именно като разпнати юнци за Царството Ми. За да бъдат записани в Книгата на Живота на закланото Агне. А ето това – да бъдеш разпнат за Господа от враговете Му – те прави не Младенец, но Агнец. И нека именно за този Агнец да бъде видението, което давам на сърцето ти. Защото всички Мои, които съм утвърждавал чрез Словото на Божия Пророчески Дух, непременно ще бъдат родени от Звездата на Агнеца. А сега виж и самото видение, и го запиши за Свято свидетелство на Званите, Избраните и Верните…”
След последните Си думи Господ докосна главата ми, тъй щото пред сърцето ми се разкри и самото видение. Аз виждах една ясна и тиха нощ, изпълнена със звезди по небето. И Исус, като стоеше до мен, каза ми:
“Сега си в градеца Витлеем. Затова Ме последвай, защото ще се въздигнем нагоре, за да посрещнем Звездата, която ще възвести Рождението Ми…”
С преляло от вълнение сърце аз стиснах Десницата на Спасителя, а Той ме въздигна със Себе Си нагоре. И ето, че аз скоро видях как една бляскава Звезда тръгна от изток, като пътуваше през звездния свод и ставаше все по-голяма и голяма. А колкото повече тя се приближаваше към нас, толкова по-бързи ставаха ударите на сърцето ми. И накрая, видял Звездата от съвсем близо, аз изгубих дъха си от изумление и възторг. Защото това беше сгъстеното, ослепително, бляскаво и неизразимо в думи Присъствие на Святия Дух. Като бисерен Бял Гълъб, свил отпред Крилата Си, Духът загръщаше в Себе Си множество от ангели-възвестители, готови да полетят през нощта към овчарите на Витлеемското поле. И в този миг нозете ми се подкосиха, там във високото, тъй щото във въздуха коленичих пред Исус, казвайки Му:
“Ах, скъпоценен мой Господи! Какво ми даваш да видя? Та ето, че очите ми съзерцават Святия Дух в такава бисерно-ослепителна Светлина, в каквато никога не Си ми давал да Го видя. И всред самата Светлина на Духа и Крилата Му виждам ангели-възвестители…”
В отговор Господ ме привдигна в ръцете Си. И с Глас, от който протичаха вълни от Любов, ми проговори, казвайки:
“Ела след Мен, за да влезем всред Крилата на Духа. Защото искам да разбереш защо е толкова сгъстена Светлината Му, за да блести като самородна Звезда в Силата Си!”
Останал без дъх аз се оставих на ръцете Господни, тъй щото Исус ме въведе всред Крилата на Гълъба. И очите ми, заслепени така, че да не могат да виждат, просто се затвориха, но пък сърцето ми мигом се разтвори. А една пречиста, Свята и най-блажена дума преливаше на вълни в сърцето ми. И се повтаряше, и повтаряше, и повтаряше, тъй щото времето спря в безвремие, а вътре в мен Святият Дух изплиташе Небесен образ с нишки от златна Светлина. И думата отново започна да прелива в мен, а аз да я повтарям. Защото това беше думата “Благодат”. И Небесният Образ напълно се разкри в сърцето ми, защото бе Младенецът на Мария. Едва тогава реших да отворя очите си, а Светлина извътре от мен премина през очите ми и се превърна в лъч, който стигаше до яслите долу и до Божията родилка, държаща родения си Син. А тогава Святият Дух проговори на сърцето ми, като казваше:
“Аз съм Звездата на Агнеца! И Моето знамение като Звезда над Витлеем, дойде, за да бъде Небесно свидетелство за най-благодатната утроба от Сътворението на света. Защото в утробата на Своята девица Отец въплъти най-святото на Любовта Си, най-огненото от Пламъка Си, най-кристалното от Извора Си! И нека в този Свят миг, когато си станал очевидец на Рождеството, всички Исус Христови да си спомнят думите на своя Господ:
“Давайте, и ще ви се дава; добра мярка, натъпкана, стърсена, препълнена ще ви дават в пазвата; защото с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмерва…” (Лука 6:38) 
Когато умрете за себе си, за да оживеете за Бога, непременно ще ви бележи призивът на Архангела Господен, обърнат към утробите ви:
“Здравей благодатна! Господ е с тебе!”
И тогава Аз ще бъда Звездата ви – сгъстена, препълнена, бляскава, за да родя Агнеца в сърцата ви, и да ви дам чудото да се изпълните с Духа Исус Христов! А ти, слуго Господен, последвай сега лъчите Ми, с които привлякох тримата мъдреци от Изток, защото ето – те идват да принесат даровете си на Божия Христос…”
Като в сън аз погледнах на трите лъча, които излизаха отсред крилата на Духа. И Сам Господ ме хвана в ръцете Си, за да ме сниши от Звездата до мъдреците, които във видението вече влизаха при Господните ясли. И ето, че коленичили пред родилката и Младенеца, те извадиха дарове от дисагите си – Злато, Ливан и Смирна. А моят Господ ми даде знак още повече да се приближа до яслите. И като вдигна в ръката Си първом Златото, казваше ми:
“С това истинско Злато, дарено от първия мъдрец, Отец засвидетелства, че Неговите ще живеят с Вярата на Сина Му! Със Злато, което е по-силно от желязото на Египет…”
След това Исус отново простря ръката Си, вдигайки втория от даровете, който беше съд с благовонен Ливан. И тогава отново ми каза:
“С този благоуханен Ливан, дарен от втория мъдрец, Синът свидетелства, че Верните на Завета Му, всякога ще бъдат благоухание, което на едни докарва живот, а на други смърт!”
Ето, че за трети път Исус протегна ръката Си, вдигайки третия съд със Смирната, и казвайки ми:
“С тази Свята Смирна, дарена от третия мъдрец, Святият Дух свидетелства на всички ви, че богопомазани могат да бъдат само Благодатните Му люде, които са готови да дадат живота си за благовестието!”
След тези последни думи Исус вдигна Десницата Си и посочи Звездата Си, като ми казваше:
“Ето, слуго Мой! Разкрих ти Светлината на Звездата, която ражда Агнеца в сърцата ви, и трите лъча на Божието Свято потвърждение за Истинското Рождество, на което всички сте призовани!
Бъдете даващи, даващи, даващи! За да озари утробите ви Звездата на Духа, Светлината на Благодатта!
Бъдете Верни на Отца Ми!
За да ви благословя със Златото Му, което е Моята Вяра!
Бъдете Верни на Завета Ми!
За да ви благословя с Ливана, който е Моето благоухание!
Бъдете благодатни в Святия Дух! За да ви благословя със Смирната, която е Моето могъщо Помазание!
Ето, Църкво Моя! Истинското Рождество на Сина се яви за Званите, Избраните и Верните! Блажени човеците, станали Витлеем за Господа, за да бъдат сърцата им Вечни домове на Хляба! Блажени утробите, станали благодатна Мария, за да бъдат Свят Храм за Агнеца! Блажени овчарите, приели Светлината на ангелското благовестие, за да ги потвърдя като Моите Верни, родени под Звездата на Агнеца! И най-сетне блажени всички човеци, които приемат пророческото послание на тази книга като Витлеемска Звезда, дошла да озари живота им. Защото на тях ще се сбъднат Верните и Истинни думи, записани в посланието на Апостола Ми Петър. Думи, които гласят:
“И така, пророческото слово повече се потвърждава за нас; и вие добре правите, че внимавате на него, като на светило, което свети в тъмно място, догде се зазори, и зорницата изгрее в сърцата ви…” (2 Петрово 1:19)
Аз, Коренът и Потомъкът Давидов, Светлата утринна Звезда, осветих Рождеството Си в тези видения, дадени на слугата Ми!
Аз го изговорих! Аз го изрекох!”