2. ВИДЕНИЕТО С ЕЗИЧЕСКО-ДЕМОНИЧНИТЕ ИЗМАМИ, ПОМРАЧИЛИ РОЖДЕНИЕТО НА ИСУС
Скъпи ми братко! Верни ми приятелю!
Измежду многото радикални послания, които Исус през годините ми даваше за Неговата Църква, аз считам това последно послание за по-радикално от предишните. Защото става дума за категоричното ни отричане от всички заблуди, мерзости и сквернословия, изплетени като нечестива паяжина около Рождението на Исус.
Аз не смятам да влизам в спор с никой нечестивец, за да защитя твърдението си, че не е възможно лъжата да стане Истина или Истината да стане лъжа, просто защото лъжата е родена от езика на старовременната змия, а Истината – от Святия Дух на Всевишния Бог. И както Святият Дух никога не би станал свидетел на змийски език, така и Сатана никога няма да потвърди изреченото от Святия Дух. За сметка на това Божият противник ще заложи на лукавството, сиреч, на лъжата, която привидно прилича на Истина. И всички онези, които не изпитат духа й, ще се окажат пленници на най-страшна заблуда, на която се въздава не в този свят, но в огъня на пъкъла.
Една от най-смъртоносните плоскости, върху която дяволът винаги гради гнусните си стратегии срещу Истината, е подмяната на оригинала с копие. Тъй щото копието, което достатъчно много прилича на оригинала, да започне да въздейства върху умовете и сърцата на човеците досущ като истинско. В следващия момент сатанинската стратегия залага на още по-голяма мерзост от първоначалната. И тя е, че от копието се прави ново копие, в което се внасят допълнителни корекции, които да устройват духа на погибелта, а първоначалното копие се изхвърля като вече непотребно. И от този момент нататък – от поколение в поколение се преминава със стратегията да се прави ново копие от предишното копие, като всяко следващо копие увеличава неистините спрямо предишното с нови и нови корекции.
Какво, обаче, ще се случи в края на времето, когато Господ реши да сравни последното копие с оригинала Си? Или как един пророк Господен да би се преборил с влиянието на последното копие, което е почерпило истинността си не в оригинала, а в традициите, предадени от предишните копия?
Отговорът е, че този пратеник ще бъде низвергнат и отхвърлен като провокатор и разрушител на изконни ценности и традиции, понеже предлага оригинал, който нито е виждан, нито е чуван, нито е проповядван. И онези нечестиви поклонници, надъхани от копието си, скоро ще го прободат и анатемосат, като стъпчат името му в собствената си кал и поругаят делото му със собствените си червеи.
По Божията Воля, ти, братко мой, ще получиш тази пророческа книга именно през месец декември, в края на преминаващата вече 2010 година. И искаш или не, непременно ще усетиш против сърцето си духа на идващите “празнични дни”.
Духът на Коледа!
От телевизията ще те залеят стотици Коледни реклами, мобилните оператори ще ти предложат нови Коледни промоции, а магазините ще са заредени с Коледни подаръци, наредени под неизменната Коледна украса. Светът ще направи всичко възможно, за да се почувстваш Коледно. Радиото ще ти предложи свежите Коледни хитове, а телевизията ще те зареди с умилителни репортажи за куп Коледни събития – от запалване на светлините на Коледни елхи по целия свят до традиции с гадания, предсказания и кулинарни рецепти за Бъдни вечер. Коледари бодро ще припяват “Бог се роди, Коледо!”, а детски гласчета ще им пригласят “Коледа, свята си ти!” И докато още се чудиш дали да изпълниш понятието “Коледа” с религиозен смисъл – един ухилен червендалест дядка с дълга бяла брада ще ти се представи като “дядо Коледа” на езичниците, пристигащ с шейна, дърпана от рогати Коледни еленчета, и държащ големия Коледен чувал, пълен с Коледни подаръци, приготвени от Коледни джуджета!
Двата големи религиозни мастодонта ще се приготвят да отразят мощно празничното събитие Коледа. Папа Бенедикт XVI с дежурната си Коледна меса, а патриарх Максим с Коледна литургия. И един куп телевизионни камери ще заснемат огромните стълпотворения от Коледни поклонници, които за нищо на света не биха пропуснали шоуто. А междувременно целият англоезичен свят ще бъде празнично разтърсен от гореописаният дядка, идващ с шейна от Лапландия, и носещ звучното име Санта Клаус. Той непременно ще държи в ръката си бутилка “Кока Кола”, която му е запазена марка, и ще призове всичките си поклонници да тръгнат на юруш към празничните Коледни молове, за да изживеят по неповторим начин хитовия поздрав “Merry Christmas”. Световните пощи ще бъдат задръстени от най-малко сто милиона писма до “добрия старец”, молещи го да дойде нощес, като влезе през комина и остави подаръци в чорапчетата на послушните дечица. А у нас, в България, един куп политици, бизнесмени и светски звезди ще се втурнат в благотворителни мероприятия под сакралния надслов “Българската Коледа”. И само седмица по-късно, когато всичко ще е вече отшумяло, светът ще се върне в познатото си русло на мерзост и поквара, захвърлил лицемерните маски на набожност и милосърдие в претъпканите от следпразничен боклук кофи. Минало е просто още едно празнуване на Рождество Христово под мухлясалия сценарий на дявола. Дотук обаче свършват нещата, които знаем и виждаме. За да ни открие Господ скритото, което не знаем, нито можем да видим. Защото тези лъжовни понятия като “Коледа”, “Санта Клаус” и “Merry Christmas” не са суетни напъни на дявола, но са възможно най-големият му успех върху християнската религия и езическия свят. С тях той победително шества в сърцата на всички, които искат да го приемат, за да ги превърне в собствената си армия от богохулници, готови на всякакви светотатства и извращения, за да спечелят доволната му усмивка.
И така, братко мой, аз все така оставах с духа си в Присъствието на моя Господ, когато Той отново проговори на сърцето ми, като ме питаше:
“Слуго Мой! Имало ли е година, откакто си изпълнен със Святия Ми Дух, без да се наскърбиш от декемврийските празници, заливащи целия свят?”
“О, Исусе!” – отговорих аз – “Ти прекрасно познаваш сърцето ми и Сам знаеш, че претърпявам голяма скръб в края на всяка година, защото виждам всичкия фалш и лицемерие, всичките лъжи и заблуди, и изобщо цялата мерзост, на която е способен светът, който лежи в лукавия. Затова нямам нито една година от слугуването си към Тебе, без тези празници да са ми донесли толкова много болка. И аз зная, че светът няма и не иска да се промени, защото точно такъв сценарий напълно го устройва. Той пълни касите на търговците, които всячески пришпорват религиозните чувства на човеците. Той мами сърцата с измамно усещане за щастие, наричайки и празниците им “весели”, за да бъде пълно поругаването с Истината…”
“А какво е самото поругаване с Истината?” – попита ме отново Господ. А аз, навел глава пред Него, Му отговорих, казвайки:
“Спасителю мой! Именно лъжата е най-страшното поругаване с Истината! Защото нечестивият и грешен свят е приел дяволското засеняване за правда, и авадонската астрология за чиста монета. Така в устата и сърцата на измамените са се появили думи, пълни с мерзост и беззаконие, но употребявани в израз на почит и благоговение. И тази дума “Коледа” е станала свещена, както за религиозните, така и за езичниците. В нея маловерни християни влагат смисъл като за Твоето Рождество, а езичниците от света я обвързват с митичен старец, който раздава подаръци. И нито на религиозните им пречи езическият “дядо Коледа”, нито пък на езичниците религиозната “Весела Коледа”. Тези лъжи спокойно се понасят и търпят, понеже са родени от един и същи дух, за да вършат волята му…”
В отговор на думите ми Господ поклати одобрително главата Си. А след това продължи да ми говори, като казваше:
“Знаеш ли, слуго Мой, колко по-чисто и добро място би бил светът, ако нямаше календари, които да гледа, и празници, които да спазва? Тогава човеците просто биха се радвали на всеки ден, подарен им от Отца на Светлините, и биха запълвали този ден с покаяние от добри дела и сладки плодове. Но ето, че преди хиляди години един коварен и лукав Божий противник побърза да постави тъмния си печат върху човешкото време. Той превърна небето отгоре в място на зодии, а времето долу – във власт на демони. Така всички месеци на човешкото битие бяха демонично обсебени, за да превръщат живеещите човеци в бесовски поклонници. И всеки месец, освен дежурната си зодия отгоре, вече имаше и дяволско въплъщение в името си. Така януари въплъщаваше римския бог Янус, февруари – Фебруус, Март – богът на войната Марс, Април – богинята на етрусците, Май – богинята Мая, Юни – богинята Юнона, Юли – култът към Юлий Цезар, Август – култ към императора Август, и останалите четири месеца, постепенно прибавени като бройни, поради разширяването на календара. А като помислиш, че благовестието на Ранната Църква простря първите си лъчи към Гърция и Рим, то трябва да ти стане ясно, че двете политеистични религии – римската и гръцката – нямаше лесно да се предадат. Защото и в двете ангелът на бездната беше оставил собствените си следи като бог на слънцето. И изобщо разбери, че Авадон винаги се е подвизавал като слънце за древните цивилизации – от Египет и Арабия, през Вавилон и Асирия, Индия и Китай, и чак до Гърция и Рим. А сега си представи онзи миг от историята, когато Римското многобожие трябваше да отстъпи пред разрастващото се Християнство. Рим не е готов да се раздели с боговете си, и твърде много обича демонично-езическите празници в първия ден на всеки месец, наричани “календи”. Той не иска да се раздели с култа към слънцето, празнуван на 25 декември и наричан “Dies Natalis Solis Invicti”, сиреч, “Денят на раждането на непобедимото слънце”. А църковни лидери в онова време правят смъртоносен компромис с езичеството, обявявайки датата 25 декември за Мое Рождество. И от тогава празнуването на този ден, сиреч, тази древноримска “календа” става официален празник на Църквата, претърпял през вековете изменение на името си до днешната Коледа. Същото име “календа” превзема с влиянието си и древнославянското езичество, което си има бог Коленда, почитан отново на 25 декември като бог на слънце-младенец. Но Аз искам да видиш всичко това с очите си, за свидетелство на Моята Църква. Затова Ме последвай във видението, което ще ти дам…”
След последните Си думи Господ докосна главата ми, тъй щото пред духа ми се разкри и самото видение. Аз виждах пищна църковна процесия, в която папа се приближаваше до римски император. И ето, че самият папа проговори на императора, като му казваше:
“Владетелю на Рим! Дошло е времето Църквата да отвори вратите си за най-славната жетва на Божия Христос! И ние ще се съгласим с твоето решение, че на нашия Господ подобава да бъде централен образ в “Деня на раждането на непобедимото слънце”. Затова от днес нататък той се превръща в ден на Рождество Христово! Издай указ като наш император и върховен владетел, празникът, посветен на слънцето в неговото зимно слънцестоене, да бъде всякога календа, посветена на Христос!”
Думите на папата накараха императорът да се усмихне. И хванал жезъла си, да се изправи от трона си и да каже:
“Мъдро сте обсъдили решението ми! Защото с него Рим ще заздрави още повече не само светската, но вече и религиозната си власт! И от днес нататък така да бъде!”
В този миг от самия император се надигна духът на Авадон. И като разтвори крилата си, прелетя над църковната процесия, сияещ от задоволство. А след това извика със силен глас към всички демони-богове от римския политеизъм, налазили по мраморните арки на императорската зала, като им казваше:
“Както го рече църковният папа, и отново го потвърди римският император, така ще бъде! Време е за нашата жетва, римски богове! Покрай Неговото Рождество непременно ще започне да витае и нашата слънчева календа! А какво по-добро за най-любимата ни дата от човешкия календар? И какъв по-велик успех за княза ни Луцифер от това да поквари Рождението на Исус с култа към слънцето? Календа, календа, календа! Мрежа на господаря ни за утеха на сърцето му! Нека бъде празник, защото здраво работихме за неговото постигане!”
Ужасът пред очите ми беше пълен. Едва сега разбирах какво се беше случило в онзи миг, и как се беше родило името “Коледа”. А това ме накара да коленича пред моя Господ и през сълзи да Го попитам:
“Но защо така, Исусе? Не са ли имали тези църковни лидери Твоето Евангелие? Не са ли искали да се покоряват на Истината? Не са ли били готови да отстояват стеснения път и тясната порта?”
Тук Господ със скръб в Гласа Си ми отговори, казвайки:
“А как да биха искали да се покоряват на Истината, след като вече не желаят да бъдат малко стадо, на което Отец е готов да подари Царството, но са съблазнени от всичката възможна светска власт, която им дава един поклон пред лукавия? Не написа ли Апостолът Ми Павел сериозното пророческо предупреждение на съработника си Тимотей, което гласеше:
“А Духът изрично казва, че в послешните времена някои ще отстъпят от вярата, и ще слушат измамителни духове и бесовски учения, чрез лицемерието на човеци, които лъжат, чиято съвест е прегоряла…” (1 Тимотея 4:1-2)
И ако е толкова гнусен произходът на Коледа, то искаш ли да видиш същинския образ на Санта Клаус, който шества стихийно из западния свят? Нека ти покажа и духът зад уж симпатичния старец, за да разбереш защо светът толкова много го обича…”
След тези думи Исус отново докосна главата ми, тъй щото двамата с Него се издигнахме високо над света. И ето, че Господ протегна ръката Си и посочи напред, като ми казваше:
“Виж, Стефане, кой се подвизава зад Санта Клаус, защото същият действа и под името “дядо Коледа”…”
С вълнение погледнах натам, където ми сочеше Господ, като видях как самият дявол и Сатана бе облечен в червената си мантия и се забавляваше във въплъщението си. На самата му мантия беше изписано и името му Санта Клаус, но думите не бяха неподвижни, а по-скоро плуваха. И тогава аз попитах Исус:
“Господи мой! Защо буквите от измамното име на дявола плуват върху червената му мантия?”
А Исус ми отговори:
“Защото вътре в тях се крие същинското име на този завоевател на човеци. Самото име “Санта Клаус” е окултна анаграма, сиреч, лукаво разместване на буквите, за да стои прикрито същинското му име. Но ти виж сега и името, защото буквите ще се разместят…”
След думите на Исус, от двуострия Меч на устните Му блесна лъч, който удари буквите върху червената мантия на дявола, тъй щото те си дойдоха на мястото. А тогава името му гласеше латинското:
Сатан Лукас
И докато аз виждах пълно припокриване на дяволската същност в “Сатан”, то “Лукас” ми оставаше загадка. И тогава казах на моя Господ:
“Исусе! Знам историята за възникването на името “Санта Клаус”, защото тя тръгва от хиляда и осемстотната година, когато холандски религиозни заселници започват да почитат светеца си Николай, когото наричат Синтер Клаас, докато за англичаните той е Сейнт Николас. И така от връзката между двете имена се е получило името Санта Клаус. А лукавият Ти противник, като взима това име, вън от контекста, свързан с живота на почитания светец Николай, митологизира самото име, превръщайки го в измислен образ на неумиращ старец, който раздава подаръци преди всяка нова година. Но как да разбирам втората част на името, която е “Лукас”?…”
В отговор Господ ми отговори:
“Разбирай го, като окултно прикритие на името “Луцифер”, на което се прекланят всичките могъщи търговски корпорации и компании, алчни за бърза печалба. Понеже, ако размислиш с Мъдростта на твоя Господ, непременно ще забележиш, че прицелът на дявола към светец с името Николай изобщо не е случаен. И за да разбереш това, отговори Ми:
Какъв е духът на името “Николай”?…”
“О, Исусе! Духът на това име е свързан със завоевание на хора! Защото самото име Николай се превежда така: Завоевател на човеци!”
“А какво да би желал един завоевател на човеци? Не това ли – да го прославят, да го призовават, да го величаят, да го превъзнасят, да му се прекланят, да му се молят, и всячески да го проповядват? Не става ли дяволът чрез Санта Клаус един последен Нимрод на земята, един последен ловец на човешки души и сърца? А нямаше ли още в древността завоеватели на човеци, водени изключително от духа на Сатана?”
“Имаше, Господи мой! Защото в Откровението Ти каза на водача на Ефеската църква думите:
“Но имаш това, че мразиш делата на николаитите, които и Аз мразя…” (Откровение 2:6)
“А защо точно на водача на Ефеската църква казах тези думи? Не предупреди ли Апостол Павел именно презвитерите в Ефес, че в Църквата Ми ще навлязат вълци грабители? Сега разбираш ли кои са николаитите, които мразя?”
“Да, Спасителю мой! Това са вълците, завоевателите на човеци!”
“Върни се тогава отново към този измислен Санта Клаус, който е същинският вълк и завоевател в празниците преди всяка нова година. И като гледаш на какви дела е способен, кажи Ми в какво се състои лукавството му?”
Отново погледнах към преправения като благодетел дявол, когато отговорът блесна в сърцето ми, тъй щото развълнуван извиках:
“Господи мой! Духът на Твоето Свято Рождество е Дух на Съвършен Дар от Бога и Отца! И когато ние мислим за Този Дар, трябва да благоговеем пред Теб в преклонение, благодарение и смирение заради твърде голямата Любов, с която Отец ни е възлюбил. Но ето, че този преправен дявол шества точно в дните, когато светът е решил да чества Рождеството Ти, да не би някой да би отворил сърцето си за Божия Дар, та да Го получи. А каква по-съблазняваща алтернатива на Небесния Дар от всичките земни подаръци, които езичниците обичат да си правят? И кой човек, зает с купуване и получаване на земни подаръци, ще има мисъл за Теб, като за Небесния Дар от Отца?
Не, Исусе! Човеците не мислят за Теб в тези Коледни празници, а само за това къде да изхарчат парите си, къде да постигнат удоволствието си, къде шумно да се веселят, ядат и пият. Та нали именно със стиха от единадесетата глава от Откровението Ти ми даде ключ, за да видя как земните жители се развеселяват и един на друг си пращат подаръци поради смъртта на Божиите пророци? Не е ли именно тук силна “Веселата Коледа” – да развеселява грешния свят в ужасния му бунт против Бога? Защото Коледа е бизнес, шоу, печалба, истерия, сребролюбие! Коледа е любимото прилагателно на търговците върху рекламите на стоките им! И именно в това е силен лукавият старец, който на запад наричат Санта Клаус, а българите – дядо Коледа!”
В отговор очите на моя Господ се изпълниха със сълзи. И Той отново ми проговори, казвайки:
“Да, Стефане! Така е! И страшното лукавство на дявола е в това, че превръща човеците в николаити, които искат да бъдат завоювани и пленени от лукавия. Понеже ако цяла година човек е вършил добри дела, а в един момент се поклони на Коледната измама, за да й пожертва парите си и сърцето си, то тогава Сатана е ограбил душата му, защото такъв безумец е разменил Божия Дар за суетни подаръци, като е вършил греха на идоложертвеното. Или ако друг цяла година е закоравявал сърцето си в немилост и злоба, а реши лицемерно, че точно преди новата година ще впечатли Господ, като отиде да жертва на Коледа, то такъв жив е умрял, и от безверник е по-лош.
Но ето, питам Моите – днес и сега:
Ще продължите ли да вярвате, че Коледа е равносилна на Рождество Христово, или че Санта Клаус е въплъщението на Отеческата Благост? Няма ли никак да прогледнете, че в Коледните празници светът най-много потъпква Божията Правда, понеже се кланя на лъжа и жертва на идоли и бесове? Ще сложите ли на едно място Господната и бесовската чаша, та да пиете и от двете? И докога ще се презира Моя Благ Отец, та да лъжат човеците децата си, че някакъв измислен старец би им донесъл щастие и подаръци, когато Сам Отец ви дава слънцето, въздуха, водата, дъжда, растенията, птиците, живота и радостта? Не подобава ли само Нему поклон, благодарение и Слава? И не е ли благочестив оня, който би казал на детето си:
“Обичай Небесния Отец във всичките дни на живота си с всичката сила на сърцето си! Защото всеки един ден ти е истински подарък от Него, а Съвършеният Му Дар – да родиш Зорницата в сърцето си, Звездата от Витлеем!”
Аз няма още дълго да говоря, защото ви дадох чрез слугата Си всичко, потребно за живота и благочестието! И онези, които искат да Ме последват с Дух и Истина, непременно ще благословя с последното видение в тази книга!
Всички вие, които сте повярвали в Духа и Името Ми, никога повече не споменавайте “Коледа” като дума за Свята Божия употреба! Нито в мислите си, нито в устните си, нито в писането си, защото не подобава на Светии да се обхождат в име, родено от езическото нечестие на древния Рим и демонизираните му месеци!
А ти, слуго Мой, сега Ме последвай в последното видение на тази книга! Защото то е Божият Дар за всички онези, които обичат Истината и мразят лъжата!”