КЪМ СЪРЦЕТО ТИ

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю!
Още веднъж, в края на тази усилна за мен година, аз получих Сила от Святия Дух, за да развъртя Меча Господен в ръката си. И нека с тази последна пророческа книга, която пиша, Господ да запечата Делото на служение “Мория” като благословено довека. Защото целият ми съзнателен живот за Небесното Царство беше воюване и слугуване.
Воюване – за да поразявам крепостите на всички плътски, демонични, религиозни и окултни заблуди, с които дяволът всякога е имал жетва от помрачени човешки души. Слугуване – за да давам на Църквата Огъня на Святата Божия Любов, с която Сам Исус ме е спасил, призовал и утвърдил за Негов пратеник и пророк.
Възможно е мнозина да са видели последната книга за “Възходът на погибелта” като твърде кратка по обем и съдържание, за да изчерпи напълно дълбоката тема, свързана с явлението на човека-Антихрист. И със сигурност при затварянето на последната страница у моите братя и сестри да не е останало усещането за обстойно и дълготрайно насищане. Но аз не смятам това за съществен проблем, защото преди шест години за този “човек на греха” и “син на погибелта” Господ ми даде да напиша твърде обстойната книга в три части за “Дните на Злото”. И ако някой иска да си я припомни, нека пак да я прочете, за да се потвърдят новите му знания. А колкото до последната книга – тя ни прави мъдри и всячески проницателни, за да разбираме отношението на Антихрист към поколенията Содом и Египет, както и разликите между самите тях. Защото едните са влюбени в короната на звяра, създадена от астрологията и Зодиака, а другите са били под властта на жезъла му, сиреч, червеите на Сатана, владеещи всички, които са плътски и не са разпнали плътта на Господния Кръст.
Вярва ли някой, че след прочита на виденията, свързани с короната и жезъла на Антихриста, нечестивите ще останат спокойни и дързостни в злото си? Няма ли мълниите от три разтърсващи видения скоро да се превърнат в пожар за нечистите им съвести, та да не знаят къде да се дянат от страх и ужас? И кой от тях би продължил да храни червеите с калта в душата си, само и само да си доказва, че може да има различно мнение от Господ и слугата Му? Кой с религиозна радост да би си слагал лепенки със символ на риба на задното стъкло на автомобила или на корицата на библията си, след като вече е разбрал, че под знака на тази астрологическа епоха живее през последните две хилядолетия нечестивият свят? Кой не би се стреснал от твърде очевидните прилики в датите на езическите и християнски празници, та да би се успокоявал, че това е само предмет на случайности?
Нека като духовни личности да признаем, че у Всемогъщия и Свят Бог се намират Провидението и Предузнанието, с които Той върши съдбите Си върху всички и всичко. А онова, което земният човек би нарекъл “случайност” е категорично доказателство, че не познава духовните закономерности.
Виденията, които Божиите чеда ще получат в тази книга, ще са толкова истински, категорични и разтърсващи, щото, струва ми се, че всеки от нас ще преживее една последна операция от скалпела на Небесния Хирург, Който ни приготвя, за да Го посрещнем в Славата Му без петно и бръчка. За повечето от нещата, описани тук, аз не съм бил в неведение през последните години. Тъкмо напротив – много мои разговори с Исус не са били превърнати в пророчески книги, просто защото тежестта на откровенията не би могла да се понесе от сърцата на човеците. И при все, че аз съм ревнувал твърде силно, за да развъртя Меча Господен и да посека дявола, пак Господ е удържал ръката ми, за да върши Сам Делото си в сърцата на Верните – с малки, но винаги постоянни стъпки на извисяване в богопознанието. Ето и затова книгите на служение “Мория” станаха толкова много. Било да възрадват благочестивите, било – да съблазнят нечестивите. Защото се намериха провокатори, които в хулещи писма да ме обвиняват, че не било библейско един автор да напише повече книги, отколкото били те в самата Библия. С такива не бих спорил, нито пък ще си позволя да сляза на нивото на тяхното духовно падение. Защото думите на Апостол Йоан в края на написаното от него Евангелие разпалват повече дръзновението ми, отколкото всичката отрова, която дяволът би изплюл против книгите ми и делото ми. А тези думи на Господния слуга гласят:
“Има още и много други дела, които извърши Исус; но ако се напишеха едно по едно, струва ми се, че цял свят не щеше да побере написаните книги. Амин…” (Йоан 21:25)
И така, братко мой, прочети отново заглавието на тази пророческа книга, което гласи:
“Родени под Звездата на Агнеца!”
И като помолиш Святия Дух да те загърне в Благодатта на Присъствието Си – пристъпи към прочит на виденията, които Сам Исус ще открие на сърцето ти. Защото те ще бъдат духовното продължение на две предишни книги, които слугата Господен написа в минали години. Първата от тези книги беше в далечния декември, 2001 година, когато Божието домочадие получи книгата “Да родиш Исус във Витлеем”. Втората книга беше пак през декември, но в края на 2003 година, когато Спасителят даде на сърцата ни Святите видения в “Емануил”. А днес, седем години по-късно, Господ отново посети духа ми, за да ми даде тези Свои видения. И така Той проговори на сърцето ми, казвайки:
“Слуго Мой! Най-страшната болка от желязото на Египет започна до смърт да угнетява духа ти, след последните пророчески видения, които ти дадох. И като знам и виждам мъчителното злострадание, което преживя заради Мене, Аз скоро ще те успокоя и напълно ще възстановя здравето ти. Но ето, казвам ти, че зловещата същност на дяволското сърце, (а и на сърцата на всичките му демони и бесове) е такава, че Сатана не може да преживее нито смирение, нито покаяние, нито възпиране на чудовищното му падение пред Отца, Сина и Святия Дух. И ако ти видя колко проклети и страшни са короната и жезъла на Антихрист, който скоро ще изпълзи от бездната, то имаш ли още дух на дръзновение пред Мене, за да ти разкрия и другите, неизказани тайни, които да дадеш на Верните Ми?”
Състраданието в Гласа на Исус беше толкова осезаемо, щото аз почувствах в сърцето си, че Той дори не би ме укорил, ако Му кажа, че не мога повече да пиша, понеже съм премалял и едвам удържам духовния товар на Словото, което получих през годините. Но от друга страна се замислих, че съм злострадалец за Бога – днес и сега, а друго такова време няма да имам, нито повече ще ми се случи след Грабването и при идещия Милениум. И ако моят прекрасен Спасител е дошъл към сърцето ми, за да ми гласува Небесното Си Доверие, то пак не аз, но Той е преценил, че мога да издържа. Ето защо, смъмрил напиращото ме малодушие, аз Му отговорих, казвайки:
“Господи мой! Словото Ти казва за ситуацията, в която се намирам, твърде правдиви и истински думи, които гласят:
“Ако покажеш малодушие в усилно време, силата ти е малка. Избавяй ония, които се влачат на смърт, и гледай да задържаш ония, които политат към клане…” (Притчи 24:10-11)
И аз като зная и виждам, че днес мнозина измамени човеци се влачат към смърт и политат към клане, съвършено бих се уповал на Спасителната Ти Сила, за да не посрамя Доверието Ти, и да удържа повереното ми от Тебе настойничество. Ето защо имам още дух на дръзновение и искам да ми разкриеш и другите неизказани тайни, които Си приготвил за духа ми…”
В отговор на думите ми Исус се усмихна. А след това със съкровен Глас продължи да ми говори, като казваше:
“Спомни си как в предишната книга имаше библейски стих, който се яви като разковниче за трите видения, които получи. Защото това беше стихът, свързан със смъртта на двамата Божии свидетели и труповете им, които лежат по улиците на големия град. Град, който духовно се нарича Содом и Египет, където и Аз бях разпнат. Именно връзката на Содом и Египет с желязото и калта от съня на Навуходоносор беше същинският ключ на Небесните откровения.
Но ето, Стефане! Сега Аз пак ще те заведа в Откровението, дадено на Моя слуга и пророк Йоан. В същата тази единадесета глава, и само през един стих по-надолу. А какво прочиташ ти там?”
Погледнах на Словото и побързах да кажа на Исус:
“О, Господи! Виждам един голям възторг сред земните жители заради смъртта на Божиите пророци. Този възторг е станал причина за написаното, което гласи:
“И земните жители ще се зарадват за тях, (тоест, за смъртта им) ще се развеселят, и един на друг ще си пратят подаръци, защото тия два пророка са мъчили жителите на земята…” (Откровение 11:10)
Докато цитирах стиха, аз погледнах към моя Господ, Чиито очи изведнъж станаха твърде дълбоки, тъй щото усетих невероятната власт, с която привличат духа ми. И ето, че Той ми зададе колкото простички, толкова и пропити от мъдрост въпроси:
“Кога земните жители обичат един на друг да си пращат подаръци и да бъдат развеселени? Не просто един да изпрати подарък на друг, но да правят това взаимно и повсеместно по целия свят! Кое е времето, когато всички развързват кесиите си и неспирно се веселят, за да си правят именно подаръци? Защото думите на Моето Откровение не касаят земни поводи за празници, но нещо друго…”
Отговорът просто светеше във въпросите на Исус, тъй че Му отговорих:
“Господи мой! Единственото време, когато земните човеци се веселят и един на друг си пращат подаръци, е при празниците в края на всяка календарна година, които те с удоволствие наричат с думата “коледни”. А ето, че смъртта на Твоите двама пророци е станала равносилна за нечестивия свят, като за точно такъв празник…”
“А защо смъртта на Моите двама свидетели се превръща в празник за света? Не затова ли, понеже е погинала Истината, която мъчи жителите на света, за сметка на лъжата, която твърде много ги радва? И ако при явлението на човека-Антихрист лъжата толкова много ще зарадва земните жители, то как тя ги радва днес, във времето на умноженото беззаконие? Няма ли и днес месец от годината, в който земните жители да обичат да си раздават подаръци един на друг, и да се веселят празнично? Кой е този месец, слуго Мой?”
“О, Исусе! Това е месец декември, когато дяволът превръща в празник именно мерзостта, която докарва пълно запустение. И колкото по-голяма става мерзостта, толкова по-шумна е и радостта на земните жители…”
“Но каква е самата мерзост на запустението?” – продължи да настоява Господ. И тогава аз с твърде голяма скръб в сърцето си Му отговорих, казвайки:
“Скъпоценни мой Спасителю! Това е мерзостта, с която дяволът всякога помрачава Святостта на Твоето Рождество с гнусотата на демонично-езическите традиции. Защото съгласието между религията и астрологията първом е изравнила датите на празниците, правейки 25 декември ден на Твоето Рождение, а в същото време това е денят за поклонения на народите в Африка, Мала Азия и Европа, където се празнуват празниците на езически богове. Озирис при египтяните, Митра при персите, Дионисий при гърците. И пак на този ден се е празнувал “Денят на раждането на непобедимото слънце”, известен под римския догмат “Dies Natalis Solis Invicti”, който се явява като най-съществена причина християнската религия да си присвои датата му. А в същия този месец, в съзнанието на всички езичници, се подвизава дух, известен под името “Коледа”, в пълно единение и съгласие с друг дух, известен на всички под името Санта Клаус. А този, последният, е главният виновник за “подаръците”, които езичниците обичат да си правят един на друг…”
Тук Гласът на Исус изведнъж стана твърде остър и гневен. И Той отново ме питаше, казвайки:
“Какво ще се случи със свят, който мрази Истината, а се весели с лъжата? Или каква ще е сетнината на помрачени земни жители, които си търсят всякакви поводи за подаръци, а никак не са приели в сърцата си Божият Дар, Който е Вечен Живот в Христос Исус? Как ще се оправдаят при Страшния Съд нечестивите сърца и души, за които няма никаква разлика между Рождество и Коледа? Или колко страшен ще е писъкът на измамените, когато в пъкъла видят същинският образ на Санта Клаус, който за българите-езичници е “дядо Коледа”, или още по-далечния “дядо Мраз” от времето на комунизма? Имаха ли някога земните жители просветени сърца и проницателна вяра, с която да изпитват всичките маски на лукавствата и коварствата на старовременната змия? И запитахте ли се вие защо всички тези мерзости и гнусотии всякога витаят около месеца и деня, който не Бог, но християнската религия сама си е нарочила от древните събори за време на Рождество?
Има ли споразумение между Христос и Коледа?
Има ли съгласие между Небесния Отец и Санта Клаус?
И ако все пак да бихте решили в смирение и благочестие да отдадете Слава на Всевишния за Рождението на Сина Му, то с ненаситност и преяждане ли да правите това на някаква закована дата, свързана изключително с астрологията, или твърде много да внимавате на стиховете от посланието на Апостола Ми Павел, които гласят:
“Но тогава, когато не познавахте Бога, вие робувахте на ония, които по естество не са богове; а сега, когато познахте Бога, или по-добре, като станахте познати от Бога, как се връщате надире към слабите и сиромашки първоначални учения, на които изново желаете да робувате? Вие пазите дните, месеците, времената и годините. Боя се за вас, да не би напусто да съм се трудил помежду ви…” (Галатяни 4:8-11)
След всички тези думи, изговорени с пламенен Гняв, Господ ме погледна и отново проговори, казвайки:
“Слуго Мой! Последвай Ме, както всякога си Ме следвал. Защото ще дам на сърцето ти най-дълбоките тайни, свързани с дяволските атаки срещу Светлината на Благата Вест, както и с твърде Святите Божии Знамения, свързани с Моето Раждане в градеца Витлеем.
Който Ме вярва, че говоря на сърцето ти, нека също Ме последва в Словото, което ще ти дам! Защото Аз Сам ще изкупя душата и сърцето му от мрежата на Авадон, и от властта на езическо-демоничните измами!
Който не Ме вярва, нека не мръдне от мястото, където е бил уловен, и от изкусните лъжи, с които е бил покварен! Защото подаръците на земята са много, но Дарът от Небето е само Един! И грешният свят ще премине със суетните си подаръци, и празниците му ще се изсипят в огненото езеро, но който Ме има като Зорница в сърцето си, той ще пребъдва с Мене довека!
Роден под Звездата на Агнеца!
Дух от Духа Ми, Слово от Словото Ми, лъч от Блясъка Ми!
А сега ела с твоя Господ, за да видиш мрежата на Авадон, хвърлена върху целия свят, за да бъде примка, съблазън и изпитание за всичките човеци!”