4. ПОТОМЦИТЕ НА ЯКОВ И ЙОСИФ

Думите на Господ ме изпълниха с вътрешна наслада и радост. И аз, като обърнах главата си, отново гледах към Господния Път. И ето, че очите ми забелязаха потомците на Яков. Това бяха двама младежи със светли лица, които бавно се приближаваха към Пътя. А тогава забелязах, че причината за бавното им вървене беше огромен бял и гладък Камък във формата на изящен куб. И самите човеци, хванали Камъка в ръцете си, стъпваха бавно и нозете им вече се намираха на Пътя. Гледайки на стореното от човеците, демоните отдясно на Пътя закрещяха от ужас, сякаш, че бяха изненадани.
А изненада наистина имаше. Защото кой от тия тъмни хищници беше предполагал, че човеците ще вървят по Пътя, носейки белия Камък? Така крясъците на демоните станаха още по-силни, а черният гарван долетя, явно призован от слугите си. И като разпери тъмните си крила, той заграчи с грозния си глас, насърчавайки демоните да не се отказват от атаките си срещу потомците на Яков. И ето, че подбудени от гарвана, демоните отдясно вкупом размахаха крилата си, тъй че към човеците на Пътя се изви ураган. Но те, снишени до Самия Камък, Го обвиха с ръцете си и наведоха главите си, като отправяха молитвите си към Бога и Отца. И при все, че ураганът в силата си би откъснал дървета от корен, пак усилието на демоните отиваше към провал. Защото човеците все така стояха снишени до Камъка, Който бяха прегърнали. А Камъкът им тежеше много повече, отколкото бе силата на урагана. Това твърде много озвери гарвана. И той, грачейки в яростта си, налетя на собствените си демони, като ги поваляше с крилата си. След това крясъкът му стана твърде силен и в него разпознах и думите му:
“Вятър ли е това или е леко подухване? Докога такива като вас ще претърпяват загуби за царството ми? Вижте вятъра, с който трябва да духате…”
Така самият амбициран гарван застана срещу човеците на Пътя. И като разпери крилата си, извика ужасна буря на самия Път, многократно по-силна от урагана, който създадоха демоните му. А тогава човеците още по-силно се вкопчиха в Камъка, при все, че бурята вече вдигаше телата им във въздуха. И с лица, обърнати към Небето, човеците още по-усърдно призоваваха Господното Име. И ето, че на Пътя се случи чудо. Защото Камъкът заблестя от само Себе Си. И Сила от Камъка влезе в самите човеци, тъй че в следващия миг телата им станаха каменни и те стъпиха солидно на самия Път. А гарванът отново изкрещя с грачещия си глас, като казваше на демоните си:
“Това тук е личен почерк на Сина на Йеова. А срещу Него ние сме безсилни. Покрийте се бързо и напуснете това място, докато отмине най-страшното от древните Му знамения…”
Миг след заповедта на гарвана демоните се шмугваха в дълбочините на земята. А там, на Господния Път, наистина се яви Небесно знамение. Защото от самите Отечески небеса на Пътя се отрази стълба, по която слизаха ангели, държащи копия и лъкове с огнени стрели. И само след миг огнените стрели полетяха към земята, поразявайки онези закъснели демони, които не бяха успели да се скрият. А Божиите пратеници, като се приближиха до потомците на Яков, докосваха сърцата им, като им казваха:
“Въздайте Богу Слава! Защото Силата Му у вас е превъзходна. Понеже дойдохте на Пътя на Святостта с Отбрания и Скъпоценен Камък от Сион. И като се съградихте в Него, превъзмогнахте над притеснителя. Чуйте думите Му към вас, с които Той ви запечатва като потомци Яковови…”
В следващия миг единият от пратениците погледна към моя Господ, като Му се поклони и Му даде знак с ръката Си. А Исус, усмихнат и възрадван в Сърцето Си, се приближи при самия Път на Святостта. И като стъпи върху Камъка, съедини се с Него. А след това се обърна и положи ръцете Си върху главите на двамата човеци, като им казваше:
“Ето истински израилтяни, в които няма лукавщина! Казвам ви:
Отсега нататък ще имате Крилата на Белия Гълъб и ще виждате Небето отворено. А Божиите ангели ще възлизат и слизат при Този Камък, върху Когото се съградихте с вяра. И въпреки, че мястото на вашия праотец Яков всякога е страшно, то е и славно. Защото е Божий Дом, Врата Небесна, Път на Святост, Стълба на Вечността. Затова нека твърдостта Ми да извърши съвършено делото си у вас, докато дойда и ви прибера при Себе Си…”
Очите ми плуваха от възхищение, а радостта извираше на вълни от сърцето ми. И аз, като погледнах на Исус и двамата Му окрилени свидетели, извиках към Него, казвайки:
“Прекрасни мой Господи! Давай ни всякога да се съграждаме в Тебе! За да бъдем гладки и живи камъни, в които Белият Гълъб е намерил обиталище за Крилата Си. Защото сега сърцето ми ликува твърде много като чу гарвана да признава, че е безсилен срещу Твоя Личен почерк…”
В отговор на думите ми Исус вдигна ръката Си, като ме призова на Пътя. А когато стъпих до Него, Той вече ми казваше:
“Запомни завинаги това видение с потомците на Яков. Защото оня, който има вярата на Яков, знае всякога кой е Камъкът за почивката му. Сатана няма измислени ветрове против Този Камък! Защото Камъкът тежи на мястото Си с тази Сила, с която Творецът може да извика в един миг всичко в съществуване или да лиши в един миг всичко от съществуването му. И ако някой се съгради в Мене, та Аз да бъда Основата на живота му и Камъкът на вярата му, то тогава такъв ще се изпълни с Крилата на Духа Ми. И над Този Камък Небето всякога ще се отваря и Божиите ангели ще слизат, за да Му прислужват.
Къде си, черен гарване? Къде се загуби силата на крилата ти и яростта на граченето ти? Къде се стопиха ветровете ти? Не обърна ли Бог на суета всичките ти усилия?
Аз съм най-големият ти кошмар и чедата на Яков са Камъкът, който не можеш да преглътнеш, нито да поместиш!
И ето, заповядвам на Живата Си Църква:
Невясто Моя! Ела на Господния Път с вярата на Яков! Легни на Отбрания Камък с вярата на Яков! И когато видиш Небето отворено над очите ти и Крилата на Гълъба съединени с ръцете ти – побързай да вършиш делата на Яков. Защото онзи, който се съедини с Камъка от Сион, отива да воюва против камъка от Вавилон…”
След тия Свои думи Господ ме погледна с ревнив поглед, като ми казваше:
“Виж сега какво ще сторят потомците на Яков и каква е Силата на живите камъни…”
След тези думи на Исус видението се промени. И ето, че очите ми виждаха как двамата човеци се приближиха на поляна, където имаше множества от овчари и стада. Всички те, с наведени глави и тъжни погледи, гледаха към мястото на един Кладенец, чийто вход беше затулен от огромен камък. А тогава Исус посочи към Кладенеца, като ми казваше:
“Докога очите Ми ще гледат този камък Вавилон, който съблазнява и убива? И докога хиляди по хиляди ще бъдат лишени от Живата вода? Казвам ти, Стефане:
До онзи миг, когато всред тия овчари и стада се появи вярата на Яков! Затова виж какво ще сторят Моите свидетели…”
Погледнах към двамата Божии човеци. И ето, че те се приближиха при запечатания Кладенец. И като хванаха камъка с Божията Сила в Крилата си, поместиха го встрани, тъй че водите на Святия Дух мигом бликнаха, а прежаднелите овце се втурнаха да пият. Но с това видението не свършваше. Защото Небето стоеше все така отворено над потомците на Яков. И ето, че един силен ангел се приближи към моя Господ и Му се поклони, като Го питаше:
“Каква е Волята Ти, Исусе? Какво да се стори на тоя камък, който е лъгал стада и овчари, че представлява Отбрания и Скъпоценния на Сион?”
А Господ, с твърде голям Гняв в Гласа Си заповяда на ангела, като каза:
“Изпълни знаменията на Словото Ми. И нека заедно с този камък да бъдат сурово наказани всички, които съблазняват, лъжат и убиват вярата на Моите овце…”
Миг след думите на Исус ангелът вдигна камъка в ръцете си, а Господ хвана мен, за да ме издигне след ангела Си. А тогава очите ми видяха как ангелът застана над морето. И със сила, която поразяваше всичките ми представи, запокити камъка в морето, като извика със силен глас:
“Така стремително ще бъде тръшнат Вавилон, великият град, и няма вече да се намери…” (Откровение 18:21)
Докато гледах гигантските вълни, които се вдигнаха от морето нагоре, Господ отново ми говореше, като ми казваше:
“Ако някой от Моите не е знаел тази тайна от Моето Слово, то нека сега я види и разбере. Защото камъкът Вавилон, хвърлен в морето от ангела в Откровението, е същият, с който дяволът е запечатал на много места Кладенецът на Живата Вода. И ако Аз днес заповядвам на чедата Яковови да се явят на Господния Път на Святостта, то е, за да се изпълните със Силата на Камъка от Сион, Който е неизмеримо по-силен от камъка на Вавилон. Защото днешните проклети зидари и платени проповедници са отхвърлили Моята Основа и са излъгали хиляди по хиляди с камъка, който съблазнява. Но ето, Аз викам Яков! Викам Якововите чеда, които ще извършат Якововите дела! Елате на Пътя на Святостта! И нека Крилата на Белия Гълъб ви издигнат при Мене!”
След тия последни думи Господ отново ме погледна, като ми казваше:
“Ако чедата на Яков са силни да се закрепят в Камъка, то нека сега ти покажа видението с потомците на Йосиф. Защото ако той беше превъзходният на Отца в древността, то и потомците му ще бъдат превъзходни…”
Така видението от Исус отново се върна на Господния Път на Святостта. А тогава очите ми съзряха потомците на Йосиф. И онова, което поразяваше най-силно от вида им, бяха дрехите им. Представи си, братко мой, бели и светли дрехи от най-чист висон. Толкова бели и чисти, щото самата белота блестеше от само себе си върху тях. Така човеците се приближаваха към Господния Път и аз видях как и двамата държаха светли въжета в ръцете си. И ако единият край на въжетата беше откъм тях, то другият им край влизаше в самите небеса на Отца. Така, дърпани от самите въжета, потомците на Йосиф се явиха на Господния Път на Святостта. А появяването им мигом предизвика шумен отклик от демоните отляво край Пътя. И те, знаейки задачата си, побързаха да размахат крилата си, тъй, че вятърът нападна на Божиите човеци. Но тогава и двамата стиснаха твърде здраво Небесните въжета, а вятърът не успя дори да ги поклати. Това накара демоните повторно да атакуват, увеличавайки вятъра до ураган. Но и този път усилията им бяха напразни. Нещо повече – от силния вятър дрехите на човеците побеляха толкова силно, щото се виждаше ясно, че под самите бели гънки блестяха сърцата им, като искрящи диаманти. Не можейки да понасят Светлината от дрехите им, демоните надигнаха ужасен вой, а черният гарван отново долетя. И като видя блестящите дрехи на човеците, започна да грачи зловещо, като казваше на демоните си:
“От едни светещи парцали ли се уплашихте? Едни въжета ли не можете да изтръгнете? Вдигнете не просто буря! Вдигнете кал и мръсотия, та залейте дрехите им, за да не ви дразни Светлината…”
Послушали граченето на гарвана, демоните се навеждаха и вдигаха кал и мръсотия от земята. А след това я завъртяха във въздуха във вид на кална буря, която вече се стоварваше върху дрехите на човеците. И ето, че дрехите им наистина изглеждаха оплескани и омърсени, което твърде много наскърби сърцето ми. Но при все това, въжетата от Небето оставаха светещи и бели, а и под омърсените дрехи сърцата на човеците продължаваха да светят като диаманти. И те, като държаха белите въжета, възридаха пред Господ и викаха към Небето, казвайки:
“Помогни ни, Господи! Защото Сам Ти Си ни възлюбил с връзки на Вечна Любов! Помогни ни да издържим на угнетението и злобата! Помогни ни да превъзмогнем над всичката кал и мръсотия, с която противникът опозори имената ни. Помогни ни да опазим благочестието, което Ти ни даде!”
В отговор на думите им Исус се просълзи. А след това ми каза:
“Не обещах ли Аз на всички благочестиви, че ще се покрият с позор и хули заради Мене? И не предупреди ли Апостолът Ми Павел за същото, като каза:
“Но и всички, които искат да живеят благочестиво в Христа Исуса, ще бъдат гонени. А нечестиви човеци и измамници ще се влошават повече и повече, като мамят и бъдат мамени…” (II Тимотей 3:12-13)
Но ето, казвам ти Истината, която малцина са чували от устата Господна:
Няма светъл висон, който да не е изтърпял опозоряване и омърсяване заради Мене! А дреха, по която не личи гонението заради Името Ми, е измамна коприна на Сатана, с която той облича влюбените в собствената им праведност! Но ти сега се приближи с Мене до Моите свидетели. За да видиш онова, което ще им сторя…”
След тези Свои думи Исус се приближи към потомците на Йосиф, като им казваше:
“Онова, което светът вижда като позор върху вас, Небето вижда като Слава. Защото откъм дявола ви хулят, но откъм Бога сте прославени. Защото и до днес вие оставате чисти и дрехите ви са прекрасни. А онова, което тупти под дрехите, тъмнина не може да помрачи и мръсотия не може да поквари…”
В следващия миг, блестящ като слънцето, Исус докосна дрехите на Своите свидетели, а тогава всичката чернилка падна от тях и те възвърнаха изящната си красота и белота. А Господ отново ми говореше:
“Виждаш ли как позорът и хулите падат от дрехите, без да оставят върху тях дори и петънце? Знай тогава, че ето такава е измамата на Сатана:
Да покрива чистото с нечисто, тъй че, гледайки на нечистото, човеците да побързат да похулят и опозорят Моите свидетели.
Но какво ще стане с хулителите и подигравателите, когато Аз направя явен греха им? Къде ще се явят тия, които бързат да крещят, че някой е нечист, понеже и другите край тях крещели така? Каква е тази лудост и безумие у извратените, които са забравили позора на Господ в двора на първосвещеника?
Но ти сега виж какво още ще се случи с потомците на Йосиф. Защото Аз свалих нечистото от чистото и това непременно ще озвери черния гарван…”
Аз и Господ наблюдавахме Пътя на Святостта, когато черният гарван отново се яви всред демоните си. И той, гледайки на светлите дрехи на Божиите човеци, буквално избезумя като изграчи страшно с гласа си, казвайки:
“Тия няма да ми избягат. И да не е името ми Сатана, ако не ги спра…”
Така гарванът разпери крилата си и застана косо над самия Господен Път. А след това от крилата му излязоха облаци от тъмнина, с които той вече покриваше Божиите свидетели. Това накара сърцето ми да изтръпне и аз побързах да кажа на Исус:
“Господи мой! Защо не се намесиш? Та дяволът покри потомците на Йосиф с тъмнина!”
В отговор Исус ми се усмихна с такава усмивка, щото разбрах, че въпросът ми е твърде наивен. А след това, като посочи към тъмнината, с която гарванът обви потомците на Йосиф, ме попита:
“Ако Йосиф в древността изтърпя яма, а след нея и много години тъмница, то има ли защо да се чудиш, че и потомците му ще имат същата привилегия?”
“Ама как привилегия, Господи?” – попитах отново аз. А Исус, като погали главата ми, ме погледна с дълбоките Си зеници, като ме питаше:
“Къде е най-голямата привилегия за едно светило? Да свети в Светлина или да свети в тъмнина?”
Бях засрамен от въпроса си и затова отговорих на Исус, като Му казах:
“Господи мой! Разбира се, че тъмнината е привилегия за светилото. Защото в нея то ще покаже превъзходството си…”
“А какво е превъзходството на светилото, момчето Ми?” – ме попита отново Исус. Отговорът беше твърде ясен, за да не го изговоря. Затова Му казах:
“Исусе! Светлината свети в тъмнината, а тъмнината не може да я схване!”
“Сега разбираш ли, че всичко съдейства за добро на ония, които любят Крилата на Белия Гълъб? Сега разбираш ли, че и ти премина през тая тъмница в живота си? Защото си посочен от Отца Ми да явиш Пророческото Слово. А как се явява това Слово? Какви думи ти каза Апостол Петър за него…”
“Исусе! Той заяви в посланието си:
“И така, пророческото слово повече се потвърждава за нас; и вие добре правите, че внимавате на него, като на светило, което свети в тъмно място, догде се зазори, и зорницата изгрее в сърцата ви…” (II Петрово 1:19)
“Значи, както сам виждаш, светилото първом свети в тъмно място. А именно така светеше и Йосиф, който отказа да приеме блудството на Петефриевата жена, но от тъмницата пророкува съдбата както в съня на винаря, така и в съня на хлебаря. Затова нека сега отново да те заведа при Моите свидетели…”
Отново слязохме с Исус на Господния Път на Святостта. И ето, че когато очите ми видяха тъмния облак на гарвана отблизо, то аз забелязах, че сърцата на Йосифовите потомци светеха като скъпоценни диаманти. И самата светлина твърде много дразнеше гарвана, щото усещах собственото му измъчване. А Исус, като простря ръката Си напред, извика към Йосифовите потомци:
“Възлезте пред своя Господ – чеда на Святостта Му! Защото тъмницата е привременна, но Славата е Вечна. Защото в тъмници светеха Кръстителят и Петър, Павел и Сила, Яков и Йоан…”
Докато Исус говореше, от самите Му устни излязоха мощни лъчи от Светлина, които поразиха черния облак и опърлиха крилата на гарвана, който изкряска и побърза да отлети. А Господ, като простря ръцете Си към потомците на Йосиф, казваше им с голяма Благост:
“По-добре е беден и мъдър младеж, отколкото стар и безумен цар, който не знае вече да приема съвет; защото единият излиза из тъмницата, за да царува, а другият, и цар да се е родил, става сиромах…” (Еклесиаст 4:13-14)
И ето, казвам ви, че отсега нататък ще ви облажават всичките живи на земята, понеже на вас Отец Ми дава да бъдете Цафнат-Панеах и да доведете в Божието Царство мнозината, които ще дойдат от изток и запад, докато Отец Ми изгони отпред Себе Си всичките стари и безумни царе на Вавилон, които са родени в тъмнина, за да бъдат погълнати от тъмнина…”
След тези Свои думи Господ докосна светлите въжета, спуснати от Небето, като извика със силен Глас:
“Въздигни ги при Себе Си, Святи Душе! И дай им да намерят Почивката на Крилата Ти. Защото очите им не отслабнаха в тъмницата, нито се помрачи светлината на сърцата им и светлостта на лицата им!”
В отговор на Исус в самите небеса се яви Белият Гълъб. И като издигна потомците на Йосиф с белите въжета, мигом ги приюти в Крилата Си. А аз, запленен от възторг и радост, тихо казах на Исус:
“Господи мой! Не зная в кое от Твоите поколения съм влюбен повече. Дали в потомците на Яков, които станаха живи камъни, прегърнали Скъпоценния от Сион или в потомците на Йосиф, които блестяха като диаманти в тъмницата и гарванът не помрачи светлостта на лицата им…”
Исус се усмихна на думите ми, а след това ми каза:
“Този Свят Дух, Който разперва Крилата Си в сърцето ти, ще ти даде Святата Истина на Господния Път. А тази Истина те учи, че бащите раждат синове, а синовете скоро се превръщат в бащи. Тъй че ако някой има вярата на Яков, то непременно чедата му ще са Йосиф. А когато Йосиф стане баща, той непременно ще потърси вярата на баща си Яков. Понеже потомците на Яков всякога са бащите, а потомците на Йосиф – синовете.
Иди и дай тези Мои Святи видения на всички, които искат да се намерят на Пътя на Святостта. Защото твоят Бог и Отец няма много образци на вярата, в които да благоволи. Той още в древността е изработил Вечния Печат на Своето Благоволение. За да подпечатва с него онези, които потърсят същият библейски пример на Святост, Вяра и Любов. Ето, Последният Ной говори на чедата Си и им казва:
Вавилон ви мрази, но Небето ви обича! Вавилон ви презира, но Небето ви облажава! Вавилон ви счита за животни, но е забравил Вечният белег на Господния Ковчег. Защото в този Ковчег ще се спасят животните, но не и тия, които Сатана блъскаше и завличаше насам-натам, докато дойде времето на погублението му.
Който днес чуе Гласа Ми, нека Ме призове в сърцето си! Който днес иска Крилата на Белия Гълъб, нека поиска вярата на Яков и Йосиф! Защото днес е все още Ден за Спасение!
Ден на маслинените клонки!
Ден на Ной и потомството Му!
Аз го изговорих! Аз го изрекох!”