3. ПЪТЯТ НА БОЖИЯТА СВЯТОСТ

Братко мой! Верни ми приятелю!
Мнозина от нас никога не са разбирали Божието Сърце, нито са проумявали колко голяма и съвършена е грижата на Исус за нашите души и сърца. Аз искам да знаеш, че тежестта на Божиите видения върху сърцето ми е толкова голяма, щото вече многократно викам към Господ за отдих и почивка. Но и този път Исус категорично ми каза, че Неговата Почивка е по-важна от моята. Защото моята почивка ще е освежаване за мене самия, но Неговата Почивка е Дух и Живот за всичките Му чеда.
Как мислиш тогава? Лесно ли се надниква в Божиите планове? И лесно ли се раждат всичките живи видения в човешкото сърце? Най-малкото – замисляш ли се, че този Хляб, който Господ ти дава чрез слугата Си от Небето, преди да стане Хляб трябва да премине през Огъня?
Ето затова с всяка пророческа книга сърцето ми преминава през изгаряне, за което малцина знаят. И може би така е по-добре. Но когато си преминал през изгаряне, то тогава жаждата ти за една топла дума и за едно искрено благодарение нараства твърде много. А гонението върху всички ни е твърде голямо, за да се досетим, че трябва да освежаваме сърцата си. Разберете ме, приятели! Днес Господ още говори и не млъква, но ще дойде ден, когато устните Му ще откажат да говорят. Не поради бунт или грях на пророка Му, но поради това, че думите Му не се зачитат. Тогава мнозина ще извикат, казвайки:
“Говори ни, Господи! Защо вече не искаш да ни говориш?”
А вие защо ходите опако? Защо се отказахте да бъдете искрени и Верни? Защо приехте измамата, че за пророка Му да пише книги е като да си чеше крастата? Защо не видяхте товарът, който той носи, та и вие да го носите? Защо не си спомнихте, че при битката с Амалик ръцете на Моисей отслабваха и Бог му даде подкрепа чрез Аарон и Ор? Защо решихте сами вие да ставате товар на пророка, като му предоставяте тежестите си, а никак не се предадохте на молитва и пост, за да превъзмогва делото на пророка над делата на лъжепророците?
Казвам ти, братко мой, че ако аз не виждам всичко, то Исус го вижда. И не просто го вижда, но в устните Му има укор към мнозина, които четат пророческите Му послания. Защото такива четат, но не живеят. И за тях връзката с Божия пророк е продиктувана от това да увеличават колекциите в библиотеките си, а не да доведат сърцата си до покаяние.
Да река ли тогава, че съм на загуба?
Не, няма да го сторя! Защото Исус познава Своите Си и няма никак да ги изгуби. Но аз бях длъжен пред Него да напиша тези няколко реда. Защото мнозина са заменили следването на Спасителя с една душевна лакомия, с един глад по пророчески откровения и тайни, който не е в състояние да коригира духовния поглед и да доведе сърцата до необратима промяна.
Видението с Пътя на Святостта, което Исус ми показа, е твърде радикално и чисто, за да си позволя да премина към него без предварително увещание и уверяване. Затова нека сега да ти кажа какви бяха думите, с които Исус подготви сърцето ми. Като начало Той ми каза:
“Аз наистина няма да говоря още много на чедата Си. Понеже чрез тебе им дадох толкова повече видения и откровения, колкото по-голяма и страшна е станала днес заблудата. Но при все, че Божията Благодат над сърцето ти беше преизобилна, пак пред Престола на Отца Ми не се събра преизобилно множество, а само малцина. И ако ти мислиш, че това изненадва Отец ти, то все още не си разбрал, че има стихове, които Всемогъщият е заповядал като съдба на живота ти. Стихове, с които ти самият да станеш за знамение и предвещание против Вавилон…”
“Какви са тези стихове, Исусе?” – попитах аз. А Господ отново ми проговори:
“Това са стиховете на страшната Вавилонска обреченост. Стихове, които Отец ти превърна в живот за тебе. За да претърпиш сам всичката им болка и утеснение. Защото Моят Свят Отец погледна към земята, като каза за блудницата:
“Внезапно падна Вавилон и се разруши; лелекайте за него; вземете балсама за раната му нежели се изцели. Опитахме се да целим Вавилон, но не се изцели; оставете го, и нека отидем всеки в страната си, защото присъдата му стигна до небето, и се възвиси дори до облаците. Господ изяви правдата ни; дойдете и нека разкажем в Сион делото на Господа нашия Бог…” (Еремия 51:8-10)
И ето, от Сион към земята се изля маслото на оня балсам, който възкресява мъртвите, дава зрение на слепите и прави глухите да чуят. И ти, взимайки балсама, трябваше да извършиш писаното и да се опиташ да целиш Вавилон цели десет години.
Но ето, казвам ти, Вавилон не се изцели!
И при все, че даде на мнозина Святи видения от Светилището, Огън от Олтара и Масло от Мировареца, пак людете му си останаха същите. Непокаяни, неизцелени и горди. Присмехулници и шепотници. Безсрамни люде, за които гласът на високопоставения и скъпо платения струваше всякога повече от свидетелството на бедния и смирения.
Защо тогава още да им говоря? Или защо да ги призовавам на покаяние, когато тази дума е забранена в сърцата им? Или защо сърцето ти още да се насища от злобата и присмехулството им?
Те наистина няма да се изцелят защото не искат да излязат от Вавилон. А който стои във Вавилон, той приема както мерзостите му, така и лютите му язви. И нищо от балсама, който е пил, няма никак да го ползва. Напротив – ще отвори нови язви в него, понеже нечестието му вече се е умножило. Ето така пророческите книги, които ти дадохме с Отец Ми от Светилището, ще отворят нови язви върху нечестивите. И Аз скоро ще ти заповядам да оставиш Вавилон защото вече се яви знамението и извърши предвещанието против него. А ти и всичките Мои ще намерите утеха и успокоение по кръстопътищата, където ще получите повече любов и вярност, отколкото някога сте мечтали.
Да, казвам ти! Твоето омърсяване и опозоряване от пастири-наемници и теолози Небето няма да забрави. Нито пък някога ще се отмести Мечът Господен от ръката ти, Лъкът Господен от рамото ти, и Стрелите Господни от колчана ти. А сега Ме последвай. За да видиш защо Вавилон не се изцели от балсама Господен, нито се отвърнаха нечестивите чрез свидетелството ти…”
След тези последни думи Исус разкри видението пред сърцето ми. И ето, че очите ми вече виждаха Божия Път на Святостта. Той представляваше една стеснена пътека, осветена от лъчите на Святия Дух, която се издигаше нагоре, а краят й се скриваше в самите небеса на Отца. От двете страни на Пътя на Святостта стояха неизброими множества от демони. И всички те, размахвайки крилата си, създаваха твърде силен вятър, който духаше против всеки, който би тръгнал да върви на Господния Път. А тогава Господ, посочвайки Пътя, ми проговори, казвайки:
“Забелязваш ли, че от двете страни на Господния Път има множества от демони?”
“Да, Исусе! Това се вижда твърде ясно…”
“А видя ли, че самите демони създават силен вятър с крилата си, та дано биха отклонили оня, който стъпи на Пътя?”
“Да, Господи мой! И това също го видях…”
“Знай тогава, че демоните отдясно и отляво на Пътя работят, за да извършат волята на черния гарван. А той, както се убеди от предишното видение, обича да се стрелва насам-натам…”
“Да разбирам ли тогава, че демоните отдясно и отляво работят за дяволското насам и натам?”
“Точно така го разбирай, момчето Ми. И сега нека да те поставя в самото видение, за да изпиташ със сърцето си що ще рекат атаките “насам” и атаките “натам”…”
След тези Свои думи Исус ме хвана с ръцете Си, като ме постави пред самия Господен Път. Видели Присъствието Му, демоните мигом настръхнаха и заеха позиция за отбрана, като вдигаха крилата си пред лицата си. А Господ, като ми посочи Пътя, побърза да ми каже:
“Гледай сега какво ще се случи с онези човеци, които дяволът ще атакува с демоните “насам”…”
В едно с думите на Исус се появиха двама човеци, които вече стъпваха на Господния Път. А тогава демоните, които бяха отдясно, мигом замахаха с крилата си, тъй, че вятърът вече блъскаше човеците. И те, с развети перчеми, мигом се свиха от демоничния вихър, като не знаеха що да сторят. И ето, че първият каза на втория:
“Къде дойдохме ние с тебе? И къде ни доведе тази наша вяра? Та тук е страшно! Не усещаш ли?”
А вторият в потвърждение му каза:
“Наистина е така. Тук само си търсим белята…”
Дочули разговора им, демоните с още по-голямо настървение задухаха против сърцата им, а вятърът вече се превръщаше в ураган, който блъсна човеците встрани от Пътя. И ето, че над тях долетя черният гарван. Той, като се сниши, мигом ги плени и те станаха част от дясното му крило. Това беше твърде ужасно за очите ми, тъй че не издържах и попитах Господ:
“Какво стана, Исусе? Защо вятърът нападна на тези човеци? И защо отпосле бурята ги блъсна встрани от Господния Път на Святостта?”
А Исус ми отговори:
“Ако си чул разговора им, то самите им думи са ги издали. Защото, кажи Ми, какво си говореха тия човеци?”
“Господи, единият каза на другия, че мястото е страшно, а вторият реши, че на Господния Път на Святостта си търси белята…”
“Какъв им е тогава проблемът на тия човеци?”
“Исусе! Те се страхуваха от дявола. Те нямаха вярата, че Ти можеш да ги опазиш и закриляш на този Път докато говорят и живеят Истината. И именно тогава ги блъсна вятърът и те отпаднаха от Пътя. А когато отпаднаха, тогава се яви и черният гарван, като ги заплени с дясното си крило…”
“Знай тогава и нека го знаят всичките Ми братя и сестри, че ето такава е атаката “насам”. С тази атака дяволът прави човеците религиозни. И те, поради страха си от него, не могат да превъзмогнат над демоничния вятър и отпадат отдясно встрани от Пътя. А всяко отпадане отдясно е отпадане от Божията Сила. Ето такива, отпаднали от Силата на Святия Дух, залагат впоследствие на силата на плътта. А къде е най-голямата сила на плътта?”
“Исусе! Без всякакво съмнение, това е силата на идолопоклонството, силата на религиозните ритуали, лишени от Святия Дух и пълни с духа на всяка ерес и езическа заблуда…”
“Виж тогава втората атака, която е атаката “натам”. Защото при нея ще видиш човеци с друг проблем…”
Отново гледах във видението. И ето, че на Господния Път се появиха други двама човеци. Едва стъпили на Пътя, те се спогледаха, а единият каза на другия:
“Алелуя! Ние вече сме на Господния Път…”
А другият му отговори:
“Така е, защото сме праведни. Затова нека вървим нагоре…”
И ето, че двамата действително тръгнаха. Но едва направили крачка, те отново се спогледаха. А тогава първият каза на вторият:
“Знаеш ли какво разбрах на тоя Път?”
Вторият го погледна с удоволствие, като го попита:
“Какво разбра, братко?”
А тогава първият отговори:
“Разбрах, че ние не просто сме Божията праведност. Не! Ние сме Божията Святост! О, алелуя!”
Едва изрекъл възгласа си, първият сякаш даде знак на демоничните пълчища отляво. И те, като размахаха крилата си, насочиха вятъра си към Пътя. А първият, усетил вятъра, отново извика:
“Усещаш ли колко е развълнуван Господ от святостта ни, а?”
А вторият му отговори:
“Тоя полъх на Бога ни призовава да вървим нагоре и да пазим сърцата си от гнусните езичници. Понеже сме святи! О, алелуя!”
В този миг демоните обърнаха вятъра на същински ураган. А първият, клатейки се от вятъра, отново каза:
“Всичко, до което се докоснем, става свято. Да, наистина. Дрехите ни са святи, домовете ни са святи, хвалението ни е свято…”
А вторият, извадил пачка с банкноти, ги развяваше над главата си, като казваше на първия:
“Не само дрехите, домовете и хвалението. Ето, виж, че и бизнесът ни стана свят…”
В отговор първият се ухили, като казваше:
“Амин, амин…”
Но това, явно че бяха последните му думи. Защото ураганът ги изтръгна от Господния Път, като ги завлече във вляво. И ето, че за ужас на очите ми, над тях отново се сниши черният гарван. И като замахна с лявото си крило, придърпа ги към перата си…
Гледах на трагедията на двамата и исках тя да не беше се случвала. А тогава Исус отново ме попита:
“Разбра ли какъв им беше проблемът на тия човеци?”
“Да, Господи мой! Те нямаха никакъв страх, никакъв трепет и никакво благоговение пред Твоята Святост! И едва стъпили на Пътя Ти, решиха че са праведни. И едва направили една крачка, решиха, че са святи. И едва направили няколко крачки, направиха святи даже и парите си. А тогава ги нападна ураганът отляво. И като ги завлече от Пътя на Святостта, направи ги прицел на черния гарван…”
В отговор на думите ми Исус каза:
“Нека знаят всичките Ми чеда, че ето такава е атаката “натам”. Това е атака отляво и тя поразява сърцето. А такава е сетнината на всяка себеправедност, на всяка гордост и всяко тщеславие. Затова нека всеки от Моите да запомни думите Ми:
Ако страхът от дявола прави хората религиозни, то липсата на страх от Бога ги прави да са тщеславни. Така и едните и другите допълват мярката на бащите си. За да бъдат гордостта на лукавия, неговото “насам-натам” по лицето на земята.
Защото никой не устоява на Господния Път със страх от дявола и без страх от Бога. И за тия, които отпадат от Пътя на Святостта, ви предупреди някога и Апостолът Ми Павел, казвайки на всички ви:
“…за да не бъдем вече деца, блъскани и завличани от всеки вятър на учение, чрез човешките заблуди, в лукавство, по измамителни хитрости…” (Ефесяни 4:14)
А какво ще рече някой да е блъскан и завличан, Стефане?”
“Исусе! Това ще рече гарванът да го подхвърля “насам-натам”. Защото и във видението Ти видях, че блъскани и завличани са човеците, които не могат да устоят на ветровете на лукавството и заблудата…”
“Точно така е, момчето Ми. Защото дяволското “насам-натам” наистина е блъскане и завличане. Но Аз сега искам да ти покажа едни други човеци, които ще дойдат на Господния Път на Святостта. Защото те ще устоят на ветровете, въпреки всичката ярост и злоба на лукавия. И ти, като начало, виж какво ще сторят чедата на Яков. Защото Яков винаги се явява преди Йосиф…”