2. ВИДЕНИЕТО С КОВЧЕГА НА НОЙ

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю!
Аз сега моля моя Господ с всичката вяра в сърцето си, тъй, че Той Сам да те докосне и подготви за приемането и разбирането на Небесните Му послания. Защото, колкото до мене, аз имам сърце, за да се покоря на Гласа Му и да приема думите Му.
Но дали всички имат толкова отворени сърца, колкото Той иска? Дали всички са пораснали, за да търсят личното общение с Господ или все още стоят под похлупака на човешките брътвежи и плътски поучения?
Казвам ти истината и не лъжа, че за мнозина вярата в Исус и до днес е окована от едно религиозно безвремие, сиреч, лишена от развитие и израстване. И очите ми все още виждат деца, които стоят на столовете в залата. А такива, като ръкопляскат в затрогващ унес, все още пеят онази песен, чиито думи гласят:
“На крилете на Бял Гълъб Бог праща нам всегда, Свойта Любов, Свойта чудна любов право от небеса…”
Песента наистина е хубава и вдъхновена от Бога. Но дали вярващите наистина са усетили Крилата на Белия Гълъб? Дали са разбрали “кога Ной бе носен по водната шир”? Защото, докато са под похлупака в събранието, всички са готови да се закълнат, че Бог непременно им е изпратил Свойта чудна Любов на Крилата на Белия Гълъб.
А после? Какво става след като човеците напуснат събранието? Става това, че главният си тръгва, но не с Крилата на Белия Гълъб, а с гумите на луксозния си автомобил, а второстепенните все още под въздействието на “чудната любов” – викат “Алелуя” и се радват на неговото благоденствие, сякаш, че Бог го е дал и на тях… Истината е, че последните поколения от платени пастири и проповедници отдавна са престанали да мислят за Крилата на Белия Гълъб. Защото за тях са много по-желателни крилата на някой “Боинг”, който би ги пренесъл оттатък океана, за да получат най-съблазнителната школовка. Школовката да правят бизнес с вярата и да стават преуспяващи царе на Вавилон.
Аз не вярвам, че Белият Гълъб простира Крилата Си над вавилонските събрания. Защото Божията чудна Любов не търпи нито егоизма, нито лицеприятието, нито кариеризма, нито проповядването за пари. И тия помрачени и демонизирани пастири ще намерят сетнината си не в Огъня на Отца, но в огненото езеро на Божия Гняв. Ето затова се моля на моя Господ да те посети лично и Божият Свят Дух да свидетелства с Крилата Си на всички пророчески видения, които ще получиш в тази книга. За да разбереш, че в духовния свят над сърцето ти има не само Бял Гълъб, но и други птици, които също са готови да ти предложат крилата си, стига ти да си готов да ги поискаш. А сега нека да ти разкрия и самото видение, в което Исус се разкри на сърцето ми като Последния Ной. Ето какви думи ми каза Той:
“Знай от твоя Господ, че с виденията в тази книга Аз ще предизвикам ужасни трусове във Вавилон. И мнозина от царете му ще бъдат не просто заплашени, но отсечени от Силата Господна. Затова чрез теб предупреждавам всичките Божии чеда да не дават нито ухо, нито внимание на писъците и крясъците, които ще предизвика тази книга в духовния свят. Защото има един кошмар за дявола и този кошмар съм Аз. Този кошмар са Моите думи, с които осветявам неговото нечестие и вдигам пелената на неговата тайнственост.
А как мислиш ти? Има ли тайни, които дяволът е криел и все още крие от Божия народ? Има ли въплъщения на Луцифер, с които той е успявал да се скрие от изобличението на Истината?”
“О, Исусе! Та нали на челото на блудницата пише:
“Тайна! Великий Вавилон! Майка на блудниците и на гнусотиите по земята…” (Откровение 17:5)
И ако Откровението на Твоя Апостол и пророк Йоан говори за царството на дявола с такива думи, то е напълно естествено дяволът да се крие в тайно…”
Исус се усмихна на думите ми и продължи да ми говори, като казваше:
“Ако е напълно естествено дяволът да се крие в тайно, то не са ли Моите думи смърт за неговата активност? Не казах ли Аз за дявола и слугите му:
“Доста е на ученика да бъде като учителя си, и слугата като господаря си. Ако стопанинът на дома нарекоха Веелзевул, то колко повече домашните му! И тъй, не бойте се от тях; защото няма нищо покрито, което не ще се открие, и тайно, което не ще се узнае…” (Матея 10:25-26)
Как мислиш тогава? Коя е причината човеците да не искат Крилата на Белия Гълъб, но да се закоравяват в измамите на греха? И ако Святият Дух слезе на земята с Крилата Си на Бял Гълъб, то дяволът не Му ли противопостави свои крила? Не се ли срещат птица против птица?”
“Така е, Исусе! Защото името на дявола е “Сатана”, а то ще рече “противник”…”
“Виж тогава видението, което ти давам. Защото в него твоят Господ е Последният Ной, Святият Дух е Белият Гълъб, а противника ще видиш сам…”
След тези Свои думи Исус докосна главата ми, а пред очите ми се разкри и самото видение. Аз виждах как Ковчегът на Последния Ной се носеше над водите на светското нечестие. Вътре в самия Ковчег очите ми съзряха Исус и Той наистина беше Последният Ной. А когато очите ми се срещнаха с дълбоките зеници на Господ, Той ми даде знак с ръката Си, като ми казваше:
“Пристъпи към Мене, за да видиш и проумееш знамението, което ще извърша…”
Докато Исус ми говореше самата Сила на Святия Дух ме постави при Него в Ковчега. И ето, че Последният Ной отново ми каза:
“Гледай на Мене като на Оня, Който бърза да унищожи стария свят и да даде на чедата Си един нов свят без зло, без грях и без тъмнина…”
Думите Му бяха твърде дълбоки, за да ги разбера в първия миг. Ето защо Го попитах:
“Какво искаш да ми кажеш, Господи? И как да Те разбирам? Как така да гледам на Тебе, като на Оня, Който бърза да унищожи стария свят?”
А Исус отново ми каза:
“Не казва ли Словото Ми, че Бог се огорчи в Сърцето Си поради умноженото нечестие на земята? И Той не просто се огорчи, но реши да погуби света с потоп, като спаси от човешкия род само Ной и потомството му. Днес не е ли същото? Не тегне ли над този свят страшно погубление? И няма ли от него да се спасят само Последният Ной и потомството Му?”
“Така е, Господи!”
“Кажи Ми тогава има ли място в новия свят на Господ за Сатана и демоните му?”
“Не, Исусе! Такова място за Сатана няма, защото той и демоните му са отлъчени и осъдени…”
“Сега разбра ли как да гледаш на Мене? Разбра ли как да гледаш на Оня, Който бърза да унищожи стария свят?”
“Да, Исусе! Сега разбирам, че Ти Си не просто Последният Ной, но и Съдията, Който осъжда и изхвърля беззаконния отпред Себе Си…”
В този миг Лицето на Исус се промени и стана твърде строго. И Той, като ме погледна с остър поглед, каза ми:
“Виж тогава как Съдията отхвърля беззаконния отпред Себе Си!”
След тези думи на Исус стана нещо, което твърде силно разтърси сърцето ми. Защото Последният Ной се наведе в подножието Си. И в следващия миг ръцете Му вдигнаха черен гарван. И Съдията, като погледна с гневен поглед гарвана, посочи му водите на нечестието и вече му казваше:
“За тебе няма място в новия свят, който създавам. Води от нечестие извират от сърцето ти и води от нечестие ще пиеш през всичките дни на живота си. Остани си в стария свят и обикаляй из него насам-натам, докато Аз отнема от тебе Моите и докато ти завлечеш в тъмнината своите…”
Така гарванът излетя от ръцете на Съдията. И като се стрелваше насам-натам сред водите на нечестието, отдалечаваше се от Ковчега. Тогава Последният Ной вдигна ръцете Си към Небето на Отца и от висините при Него долетя Святият Дух, приел образ на Гълъб. А Господ проговори на Гълъба Си, като Му казваше:
“Иди и потърси Почивка за нозете Си. И като намериш такава – ела и Ми и я възвести…”
Така Гълъбът излетя от ръцете на Исус, като обикаляше над водите на нечестието. Но понеже не намери Почивка за нозете Си, върна се отново при Ковчега, а очите Му говореха на Последния Ной, като Му казваха:
“Нечестието е твърде голямо и не намерих Почивка за нозете Си. Но Аз подготвих времето за Твоето явление…”
След тези думи на Гълъба Исус погледна към мен, като ме попита:
“Разбра ли видението Ми? Разбра ли кой е черният гарван? Разбра ли също така защо при първото Му излитане Белият Гълъб не намери Почивка за нозете си?”
“Господи мой! Поради Твоята Благост и Милост аз видях и разбрах онова, което Ти ми показа. Защото черният гарван беше дяволът. И Ти му отреди съдбата да обикаля насам-натам по земята, докато събере неговите си от водите на нечестието. А след това от Небето се яви Твоят Бял Гълъб. И ако при първото Му излитане Той не намери Почивка за нозете Си, то е, понеже това беше Неговото старозаветно летене, когато Отец Го пращаше само при слугите Си, пророците, за да пророкуват на света за Твоето явление като Човешки Син. Но, както е писано, при второто Си излитане от ръката Ти, Белият Гълъб ще Ти донесе маслинена клонка…”
Очите на Исус ме гледаха с такива искри, щото разбрах, че отговорът ми Го е удовлетворил. Но ето, че Господ отново ми проговори, като ми казваше:
“Нека отново да те върна към черния гарван. Запомни ли думите Ми, с които се обърнах към него?”
“Да, Исусе! Ти му каза, че за него няма място в новия свят, който създаваш, поради нечестивите води в сърцето му. И Ти, Господи, му заповяда да остане в стария свят и да обикаля в него насам-натам, докато Ти спасиш Своите и докато той завлече неговите си…”
“Виж тогава стиховете от “Битие”. Какво казват те?”
“Господи мой! Те говорят за същото. Понеже в тях е писано, че:
“…след четиридесет дни, Ной отвори прозореца на ковчега, що беше направил; и изпрати гарван, който, като излезе, отиваше насам натам додето пресъхнаха водите на земята…” (Битие 8:6-7)
“Значи, както сам се убеждаваш, гарванът ще ходи по земята насам-натам, докато пресъхнат водите на всичкото нечестие. Но какво значи да пресъхнат водите на това нечестие докато гарванът лети насам-натам? Не е ли странен за тебе тоя стих?”
“Странен е, Исусе! И ми е трудно да си го обясня. Защото само Ти можеш да ми покажеш тайната му…”
След тези мои думи Исус протегна ръката Си, като ми казваше:
“Ела след Мене, за да видиш как гарванът обикаля насам-натам и да разбереш защо пресъхват водите на нечестието…”
Така Господ ме издигна над самите води на нечестието, а аз твърде скоро забелязах гарвана. Той се стрелваше с черните си крила насам-натам и вдигаше твърде големи вълни край себе си. И ето, че тайната вече ставаше явна. Защото всички води на нечестието започнаха да се събират в черния клюн на гарвана. Той ги пиеше с огромна сила, като видимо нарастваше и ставаше все по-силен и силен, а водите все повече и повече намаляваха. Колкото повече нарастваше гарванът, толкова по-ясно той се стрелваше насам-натам, от единия край на земята до другия й край. А това ме накара да попитам Исус:
“Господи мой! Как да разбирам това стрелване на гарвана насам-натам? Защото имам чувството, че в това “насам-натам” е заключена неизменимата му съдба от Съдията…”
Исус се усмихна на въпроса ми, а след това ми каза:
“Може ли Съдията да отсъди нещо над някого и то да не стане клеймо на съществуването му? Но за повече увереност ти си спомни какво гласяха думите на Сатана при неговото явяване пред Бога, когато Отец Ми щеше да изпита слугата Си Йов. Какво попита Отец Ми дявола? И с какви думи Му отговори той?”
В устните на Господ имаше твърде много Светлина, която осветяваше сърцето ми. Ето защо Му казах:
“Исусе! Там, при Бога и Отца, Сатана беше попитан:
“От где идеш?” (Йов 1:7)
А тогава дяволът Му отговори:
“От обикаляне земята и от ходене насам натам по нея…” (Йов 1:7)
В отговор на цитираните стихове Исус отново започна да ми говори, като ми казваше:
“Иди и предупреди всички Мои, че колкото повече приближава свършекът, толкова повече гарванът ще ходи насам-натам и ще изпива в себе си всичките води на нечестието. Тъй, че накрая всичкото нечестие на всичките човеци в света ще се събере в сърцето на Сатана и той ще е духовният баща на всичките нечестиви. А когато клюнът на черния гарван изпие и последната капчица от нечестието, което му е предадено, то тогава ще настъпи мигът на пълното му превъзнасяне и надигане против Троицата. Но ти сега виж как Последният Ной ще изпрати повторно Белия Си Гълъб по лицето на земята…”
След тези Свои думи Господ отново вдигна Белия Гълъб в ръцете Си, като Му казваше:
“Иди и събери всичките Мои, докато е Ден…”
Така Святият Дух излетя от ръката Господна, като обикаляше по земята. И въпреки, че аз чаках да се върне, Той не се върна докато слънцето не започна да залязва. А когато то вече се скриваше зад хоризонта, изгубих търпение и попитах Исус:
“Господи мой! Защо толкова дълго чакахме да се върне Белият Гълъб?”
А Исус ми отговори:
“Докато на света е Ден, Белият Гълъб ще събира Моите и ще ги спасява. Но идва миг, когато Светилото ще залезе и на света ще се яви тъмнината, която може да се пипа. И миг, преди залеза на Слънцето, Гълъбът ще се върне в ръката на твоя Господ, за да Му донесе последните спасени поколения. А ти сега виж всичко това!”
И действително, че в мига, когато последните слънчеви лъчи се скриваха зад хоризонта на земята, Белият Гълъб долетя при Господа с маслинена клонка в клюна Си. А от Крилата Му Ковчегът започна да се пълни с последните спасени поколения. И ето, че Исус протегна ръцете Си, като галеше с голяма нежност Крилата на Гълъба. А след това ми даде знак да гледам какво ще стори. Така Господ докосна първом едното Крило на Гълъба, откъсвайки перце от Него, а след това и другото, откъсвайки второ перце. И държейки двете перца, Той се приближи към мене като ми казваше:
“Виж последните поколения от спасени! Защото това са две поколения, които намериха Пътя към Божията Святост и се извисиха с Крилата на Белия Гълъб…”
Погледнах на двете перца, а Силата на Святия Дух мигом ги преобрази, тъй че докато аз се смалявах, перцата се увеличаваха. И онези нежни бели власинки, образуващи перцата, съвсем скоро се превърнаха пред сърцето ми като светли Божии хора, съединени в един ум и в една мисъл. Веднъж, прегърнали се помежду си, и втори път, съединени в самия ствол на перцето, те наистина бяха олицетворение на Святостта и Любовта. И аз, като ги посочих на Исус, извиках към Него, казвайки:
“Господи мой! Тия перца са прекрасни! И самите им власинки са светли Божии хора, съединени от Святост и Любов!”
А тогава Исус ми отговори:
“Те са не просто прекрасни! Те са най-прославените Божии поколения, понеже са устояли във времето на най-голямото зло. Понеже колкото повече е наближавало Пришествието на Човешкия Син, толкова повече гарванът е изпивал в себе си водите на нечестието. И като се е стрелвал насам-натам – е покварявал и убивал мнозина. Но ето, че сега твоят Господ ти показва онези, които устояха на атаките на гарвана, като пребъдваха докрай върху Крилата на Белия Гълъб…”
В устните на Исус трептеше тайна, която все още не разбирах. Ето защо Го попитах:
“И все пак, Господи? Какви са тези Божии поколения? Защото виждам, че Ти ми показа две перца, сиреч – две поколения на Святия Дух. А преди това, посочвайки ми гарвана-Сатана, Ти ми показа и две проявления на дявола. Проявлението “насам” и проявлението “натам”, понеже той се стрелваше насам-натам. Да разбирам ли тогава, че тези две перца от двете Крила на Гълъба са превъзмогнали над двете проявления на гарвана…”
“Точно така ги разбирай! И отново запомни думите Ми, че това са двете поколения на Божията Святост. А сега помисли! Къде в Словото Ми е изявен Пътят на Божията Святост? Защото Аз съм Пътят, Истината и Животът! И там, където е изявен Пътят на Святостта, се изявяват и поколенията…”
Гледах моя Свят Господ и двете Гълъбови перца, които Той държеше в ръцете Си. Гледах и самия Ковчег, който блестеше от Божията Святост. Тогава очите ми се напълниха със сълзи, а из дълбочините на сърцето ми се надигнаха думи, с които Му казах:
“Боже! В Святост е Твоят Път! И сега, като гледам на чудесното Ти видение, не мога да не си спомня думите на псалома, който ни явява Пътя на Святостта. Защото в думите на този псалом се оглеждат всичките Ти Святи видения, които Ти ми даде в последните книги. И аз сега ще изповядам с устните си тези думи:
“Ще спомена делата Господни; защото ще си спомня чудесата извършени от Тебе в древността, и ще размишлявам върху всичко що Си сторил, и деянията Ти ще преговарям. Боже, в святост е Твоят път; кой бог е велик, както истинският Бог? Ти Си Бог, Който вършиш чудеса; явил Си между племената Силата Си. Изкупил Си с мишцата Си людете Си, чадата Яковови и Йосифови…” (Псалом 77:11-15)
А какво друго да е мишцата Ти, Господи, освен Белите Крила на Твоя Свят Дух? И кои други да са поколенията Ти, ако не чедата Яковови и чедата Йосифови?”
В отговор на думите ми Господ отново вдигна белите перца в ръцете Си. А след това ме попита:
“Да стоят ли Моите в света, когато ги чакам в Ковчега Си? Да бъдат ли човеци, водени от човеци, когато мишцата на Всемогъщия ги е записала в Книгата на Живота като Яковови и Йосифови чеда? Да ходят ли по всичките пътища на света, когато трябва да се възкачат с Мене на Пътя на Святостта?
Ето, казвам ви, че Слънцето вече залязва зад хоризонта и Белият Гълъб всеки миг ще отпусне Крилата Си в Ковчега. И ако вие сте пламенни и ревностни, за да се вдъхновите от Моите пророчески думи, то непременно Аз ще видя във вас чеда на Яков и чеда на Йосиф. Затова Ме последвайте в Святите видения, които ще дам на пророка Си. Понеже времето е твърде тежко, а гарванът – твърде ужасен в силата си…”
След тези думи на Исус видението с Ковчега на Ной се прекрати, а Крилата на Белия Гълъб изпълниха сърцето ми. За да имам силата да проглася Небесното послание на моя Господ и Цар. Амин и Амин!