С КРИЛАТА НА БЕЛИЯ ГЪЛЪБ – I ГЛАВА

1. ВИДЕНИЕТО В БОЖИЕТО СВЕТИЛИЩЕ

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю!
Нека сега да споделя с теб онова прекрасно и удивително видение, което Господ Исус разкри пред сърцето ми. Защото стихът от Давидовия псалом отново и отново изгаряше всичките ми помисли. И аз, коленичил пред Господа, го изговарях с устните си, като исках да уловя не просто думите, но Дъха на Оня, Който беше вдъхновил Давид.
“И рекох: Дано да имах крила като на гълъба! Щях да отлетя и да си почина…” (Псалом 55:6)
“О, Господи мой! Дай ми Крилата на Белия Си Гълъб! Дай ми да отлетя и да си почина в Твоето Свято Присъствие! Дай ми да разбера какво е мислил Давид, когато е изговарял тези думи в сърцето си…”
Аз все така стоях и се молех на Исус, когато Святото Му Присъствие мигом изпълни стаята ми. Докосвайки затворените ми очи, Исус каза:
“Дано всички да имаха Крилата на Белия Гълъб. Тогава те непременно щяха да отлетят и да си починат. Защото с тия Крила те биха участвали в дълбоката и Свята тайна на своя Господ. А тази тайна е свързана с истинската библейска Почивка, която Моите ще намерят в това последно време…”
“Каква е тази истинска Почивка, Господи?” – попитах аз. А Исус отново ми каза:
“Има една истинска Почивка! Едно най-съвършено състояние на силната вяра, при което вие се събирате в Крилата на Белия Гълъб, за да бъдете едно с Господа. Защото и до днес Белият Гълъб размахва Крилата Си и призовава всички ви да влезете в Него.
Но колко от вас влязоха в Белия Гълъб? Или в колцина от вас влезе Той, за да ви даде полета на Своите Бели Крила?
Ето, казвам ти, че мнозина човеци вече са забравили твърде сериозните думи на Апостола Ми. Думи, с които той предупреди не първите, но последните поколения на земята, като каза:
“Затова, както казва Святият Дух: – “Днес, ако чуете Гласа Му, не закоравявайте сърцата си както в преогорчението, както в деня на изкушението в пустинята, гдето бащите ви Ме изкусиха, изпитаха Ме. И видяха делата Ми четиридесет години. Затова, възнегодувах против това поколение. И рекох: Всякога се заблуждавате със сърцата си, те не са познали Моите пътища; така се заклех в гнева Си: Те няма да влязат в Моята почивка…” (Евреи 3:7-11)
Кажи Ми тогава:
Не закоравиха ли сърцата си мнозина поради изкушенията в пустинята? И не предпочетоха ли реките на Вавилон, вместо Реката на Сион? Как тогава такива да чуят Гласа на Святия Ми Дух? Или как да разберат, че съвършеният прицел на вярата е именно този:
Да влезете в Почивката на Господа, вашия Бог!
А в тази Почивка влизат само ония, които имат Крилата на Белия Гълъб. И ти сега помисли и Ми кажи къде за първи път в Словото твоят Господ се яви като Бял Гълъб, Който желае да намери Почивка за нозете Си? Защото, ако Ми отговориш на този въпрос, то непременно си получил Крилата на Белия Гълъб…”
Думите на Исус бяха твърде дълбоки, но и твърде светли, за да не разбера отговора. Затова Му отговорих, казвайки:
“Господи мой! Има едно място в Твоето Слово, където Святият Дух се яви като Гълъб, желаещ почивка за нозете Си. И това място е в Ковчега на Ной. Защото и самото име “Ной” ще рече “почивка”…”
Исус се усмихна на думите ми. А след това отново ме попита:
“А кой е Последният Ной? Кой е Този, Който каза за дните преди Своето Второ Пришествие думите:
“И както бяха Ноевите дни, така ще бъде пришествието на Човешкия Син. Защото, както и в ония дни преди потопа, ядяха и пиеха, женеха се и се омъжваха, до деня до когато Ное влезе в ковчега, и не усетиха, до като дойде потопът и завлече всички, така ще бъде и пришествието на Човешкия Син…” (Матея 24:37-39) 
“Ти Си Последният Ной, Господи мой! Ти Си Почивката, в която влизат всички, които Те любят. За да намерят покой за душите си…”
“Стават ли ти тогава съвършено ясни думите от Давидовия псалом? Става ли ти ясно защо той се моли с думите:
“И рекох: Дано да имах крила като на гълъба! Щях да отлетя и да си почина…”
“Да, Исусе! Сега разбирам, че всеки, който има Крилата на Белия Гълъб, непременно ще долети в Твоя Ковчег. И именно така той ще бъде маслинената клонка, която Гълъбът донесе на Ной…”
В отговор на думите ми Господ погали главата ми. А след това, като вдигна ръката Си и посочи нагоре, каза ми:
“Нека тогава да те направя свидетел на онези неизказани тайни, свързани с Белия Гълъб. Тайни, които трябва да станат явни за всичките Ми братя и сестри. Защото всички вие трябва да видите в какво са силни Крилата на Белия Гълъб и каква е Волята на Моя Бог и Отец за вашата вяра…”
След тези последни думи на Исус сърцето ми полетя след Него и със силните Си ръце Господ ме издигна до Светилището на Отца. А когато Той отвори вратите на Светилището, сърцето ми видя твърде прекрасна и Свята гледка. Защото там, пред Божия Свят Олтар, аз съзрях Ковчега на Завета, в който пламтеше силен Огън. А пред самия Ковчег и Огъня видях Белият Гълъб с разперените Му Крила. Това беше твърде Свято и пречисто видение, за да не падна на коленете си и да не притихна в благоговение и съзерцание. А тогава Исус се наведе до мен, като ми казваше:
“Слушай и гледай! Гледай и слушай! За да проумееш всичко, заради което Отец Ми те е призовал тука…”
Отново гледах към Божия Свят Олтар, където бяха Гълъбът и Ковчега. И ето, че изсред самия Олтар прокънтя Гласът на Всемогъщия Отец, Който казваше:
“Святи Душе на Сърцето Ми! Разпери Крилата Си, за да се съберат в Ковчега Ми всички, които са повярвали в Името на Моя Възлюбен Син!”
В отговор на думите на Отца Белият Гълъб разпери Крилата Си. И като ги размахваше пред самия Ковчег, направи така, щото от Крилата Му излезе твърде силен вятър, който още по-силно разпали Огъня. И колкото повече Гълъбът размахваше Крилата Си, толкова по-силен ставаше Огънят в Ковчега на Завета. А когато Ковчегът буквално пламтеше от Огъня на Отца, из самите Крила на Белия Гълъб започнаха да излизат спасените души, като маслинени клонки. И те, попадайки в Ковчега, изливаха в Огъня маслото на плодовете си, тъй че Божието Светилище се изпълни с облаци от сладко благоухание. А Гласът на Отца излезе като лъч от Святия Олтар. И като заслепи очите ми, вече ми казваше:
“Сине човешки! Аз те призовах при Моя Свят Олтар! И Синът Ми те доведе пред Сърцето Ми. За да видиш как Святият Дух събира всички клонки на Давид, за да напълни с тях Ковчега на Завета. Защото тук, в Ковчега, е Моята Почивка! И онези, които днес влязат в Крилата на Белия Гълъб, непременно ще се издигнат при Мене. За да Ми бъдат сладко благоухание, Свято Свещенство и Вечна Слава. Върви след Сина Ми, сине човешки! И напиши на книга всичко, което Божията Тайнствена Премъдрост ще открие на сърцето ти. Защото Белият Гълъб днес за последен път ще размаха Крилата Си над нечестивия свят. За да събере последните Ми поколения в Ковчега на Завета. И да обвини нечестивия свят за грях, за Правда и за съдба. Защото Божиите ще се съберат при Бога, и Ноевите ще се съберат с Ноя! Но горко на онези, които никога не са били Давидова маслинена клонка! Защото тях Гълъбът Ми ще пропусне и те ще се нарекат поколение на вечното нечестие…”
След тези последни думи на Отца Исус докосна с ръка главата ми, като ми казваше:
“Последвай Ме! Защото сърцето ти ще види тайни, покрити и запазени за Моите последни поколения. Тайни за чедата Яковови и за чедата Йосифови, на които Отец Ми е дал да бъдат последните маслинени клонки, които ще влязат в Ковчега на Завета. А ти сега тръгни след Мене, за да Ме видиш като Последния Ной…”

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s