С КРИЛАТА НА БЕЛИЯ ГЪЛЪБ – НАЧАЛО

КЪМ СЪРЦЕТО ТИ

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю!
След последната книга, свързана с Елам и Мидия, аз усетих едно прекрасно състояние в сърцето си. То бе такова, щото във всичките помисли на ума си започнах да усещам и виждам Святият Дух като Бял Гълъб. И аз, прострял ръцете си към Гълъба, желаех повече от всичко да Го уловя и да изпълня сърцето си с Него. Не, че досега Той не бе живял в сърцето ми или не бе ми давал чудесното присъствие на Исус. Не! Този път усещането беше много по-силно и завладяващо. Една любов, един Огън, по-силен от всичко в мен, ме накара да търся с всичката си вяра онези откровения и Небесни послания, които говорят за Белия Гълъб, долетял от Светилището на Отца, за да ни даде Спасение и Вечен Живот. Поглъщайки жадно псалмите на Давид, сърцето ми намери стих, който се възцари в мен и ме накара да закопнея още повече по Белия Гълъб. А думите на този стих гласяха:
“И рекох: Дано да имах крила като на гълъба! Щях да отлетя и да си почина…” (Псалом 55:6)
Вярвай ми, братко мой, че ето това – да отлетим и да си починем – ще рече да познаем Святия Дух в онази Съвършена пълнота и достоверност, щото Той наистина да бъде за нас Гълъб, Който ни дарява Белите Си Крила. Така и аз, запален от Огъня в сърцето си, започнах да издирвам тази прекрасна тайна на Божието въплъщение в символа на Бял Гълъб. И ето, че в късните часове на една вечер дочух Гласа на Духа, Който ми казваше:
“Ти вече си Ме виждал като Бял Гълъб и Аз съм те издигал високо с Крилата Си. Ти вече имаш Крилата Ми, ако и да не си го осъзнавал. Затова си спомни мига на нашата първа среща…”
След тези думи на Духа мислите ми полетяха назад, към годината на моите първи глътки от жива вода. И аз с вълнение и трепет отново видях синьото небе, от което към мен долетя Белият Гълъб. А когато аз прострях ръцете си и Той кацна в дланите ми, забелязах, че Гълъбът ми носеше писмо, като свитък, закачен с пръстен на нежно розовите Му крачета. А самите очи на Гълъба, пълни с преливаща Благост и Милост, говореха на сърцето ми и ми казваха:
“Вземи писмото! Защото Исус го е написал лично с ръката Си!”
Докоснал крачетата на Белия Гълъб, аз разтворих пръстена и вече взимах Небесния свитък, когато забелязах как върху него има печат не от восък, но от капчица Кръв. Затова развълнуван казах на Гълъба:
“Как да отворя писмото Ти, Господи? Защото, ето, то е запечатано…”
А очите на Гълъба отново ми говореха:
“Докосни Кръвта! И когато тя те докосне и освети, писмото само ще се разпечата…”
Така аз докоснах червената капчица от Кръв. А в следващия миг тя потъна през собствените ми пръсти, като се вля в духа ми. И там, пред Белия Гълъб и разперените Му Крила, от мен започнаха да се отичат и излизат нечистите води на всичките ми беззакония и грехове, на всичката ми поквара и лъжа, на всичките ми бунтове и престъпления. И аз, като плачех пред Гълъба с горестта на изобличеното си сърце, едвам успях да Му кажа:
“Отлети Си от мене, Господи! Защото сърцето ми и душата ми не са достойни да прочетат писмото, което Исус ми е написал…”
А очите на Гълъба отново ми говореха:
“Аз няма да отлетя без тебе. Защото долетях от Небето, за да те издигна в Небето. И ето, писмото вече е разпечатано и ти трябва да го прочетеш…”
Получил Сила от думите на Гълъба, аз плахо разгърнах Небесния свитък. И ето, че думите на Разпнатия и Възкръсналия влязоха като Вяра в сърцето ми. И с тази Вяра Исус ми казваше:
“Отсега нататък ще виждаш Небето отворено. И като протегнеш ръцете си към Крилата на Белия Гълъб – ще се окрилиш с тях, за да летиш след Мене. Тъй, че където ходя Аз, да ходиш и ти след Мене. Но ти помни и знай, че Крилата на Гълъба трябва да станат Вяра в тебе и самата ти Вяра в Мене да се превърне в Крила. Защото от този свят до Небето на Отца Ми се достига с Крила. И колкото повече се изпълваш с Крилата на Белия Гълъб, толкова по-реален и жив ще бъда Аз за сърцето ти…”
Затворил свитъка с Благодатните думи на Спасителя и изпълнен с надежда, аз отново гледах към Гълъба и Крилата Му. И в онзи миг вече знаех, че всяка моя мисъл, всяка моя стъпка, всеки мой копнеж и порив, ще бъдат завинаги свързани с Крилата на Белия Гълъб…
Днес, след стотици прекрасни видения и срещи с Исус, вече зная за себе си, че не просто разпечатах и прочетох писмото на Господ, но наистина се влюбих в Крилата на Белия Му Гълъб. Защото именно с тези Крила Той всякога ме въздигаше до Себе Си, за да ми говори всичките думи на Вечния Живот.
Но защо Господ Исус отново и отново докосваше дълбоките кътчета на сърцето ми с онова живо видение от годините на моето рождение? Защо отново бях пълен с Огън, който изгаряше всичките ми помисли?
Не затова ли, понеже в много от последните тежки видения Гълъбът отлиташе от сърцата на отстъпниците? Не затова ли, понеже Святият Дух плачеше с бисерни сълзи, когато Го наскърбяваха и отиваха след изкусителя и съблазнителя? Не затова ли, понеже в това последно разделно време ние трябва да Го познаваме съвършено?
Казвам ти истината, братко мой, и не лъжа, че днес е времето на обезкрилените. Времето на къртиците и скорпионите, на змиите и червеите! Време, когато Гълъбът се готви да размаха Крилата Си за последен път, за да издигне на тях онези, които любят Исус и искат да бъдат част от Неговия свят, а не от света на лукавия.
А какво ще стане, когато Белият Гълъб напусне земята?
Ще Го изпраща ли Отец отново и отново, за да издирва закоравелите и отстъпилите? Та нали тия същите предпочетоха света на дявола пред Небесния Ерусалим? Нали тия същите предпочетоха тлъстите си банкови сметки на земята вместо нетленното съкровище на небесата? Нали тия същите предпочетоха да изсъхнат от корен, но не и да прославят Отца с плода на сърцата си? Нали тия същите поискаха да бъдат мамени и лъгани, понеже, ако и да излизаха от Содом, пак гледаха назад като Лотовата жена?
Истината е, че има едно най-прекрасно познаване на Святия Дух. И това е Господ да ни даде да Го познаем като Бял Гълъб. И ако в началото Той за нас е Небесният пощальон, Който ни носи свитъка на Благата Вест, запечатан с Кръвта на Исус, то в края ние трябва да се намерим високо издигнати в познаването на Отца и Сина. А високо издигнати са онези, които имат Крилата на Белия Гълъб! Крила, на които са посветени всички видения в тази книга! Крила, с които Исус отново и отново ще призове всички да напуснат блудницата Вавилон и да стоят далеч от всяка мерзост, която води до запустение. За да се изпълнят в живота ни думите на псалома:
“И рекох: Дано да имах крила като на гълъба! Щях да отлетя и да си почина…” (Псалом 55:6)
И ако ти, братко мой, искаш да отлетиш нагоре и да си починеш от всичката злоба и нечестие на света, то се приготви да видиш кои са родените и окрилените от Белия Гълъб. Защото на тях днес Отец ще даде изобилен достъп до най-вътрешното на Своето Светилище! Амин и Амин!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s