2. СЕДЕМТЕ ПЕЧАТА НА БОЖИЕТО ОГНИЩЕ

Вървях с разтуптяно сърце след Господа. И колкото повече нозете ми се приближаваха до пламъците на Божието Огнище, толкова повече разбирах, че Отец Ми дава да докосна най-дълбокото на Сърцето Му. Защото онези пламъци пред Божието Огнище ставаха все по-големи. И те самите зовяха пламъка от собственото ми сърце. Огънят зовеше Огън! И Богът на Святостта зовеше Духа Си от сърцето ми. За да получа достъп и да видя най-възхитителното от всичките небесни видения, които някога бях получавал. Така дойде миг, когато духът ми навлезе в самите пламъци на Божието Огнище, тъй че се почувствах завинаги съединен с моя Небесен Баща. Усещането от навлизането в Божието Огнище нямаше земен аналог и не можеше да се пресъздаде от земни думи.
Това беше най-великият триумф и най-сладкото тържество за цялата ми душа и за всичкия ми дух! Това беше една изгаряща Любов, която караше духът да плува в неизразимо щастие! Това беше една съдбоносна промяна за цялото ми естество, едно проникване в най-чистите, святи и любовни мисли на Създателя към чедата Му!
Защото там разбрах, че Той е не просто мой Баща. Не! Той беше Съвършеният Приятел, готов да те дари с щастие и вярност, с обич и утеха, с милост и прощение, със Светлина и чистота!
Не можейки все още да понеса Огъня в Божието Огнище, аз стоях като вцепенен и не можех да мръдна, поради Славата и Святостта, които изпълваха това място. Но ето, че Исус докосна ръката ми, като ми казваше:
“Това е Огнището, което днес искам да дам на всичките Си верни чеда. Ти си пътувал към това Огнище през годините на гонението, което преживя. Ти си плащал цената, когато лицето ти е било заплювано и вятърът на омразата е духал в скулите ти. Защото какво друго да стори един Божий пророк на земята, освен да даде Изхода на Божия народ? Какво друго да стори слугата, носещ Огъня на Отца, освен да събере разпиляното и погиналото, за да го възвърне на Хълма?
Някога Аз ти казах, че най-трудно за християнина е да влезе в Сърцето на Отца Ми. Защото до Ариил се стига твърде мъчно, поради многото ледници на Вавилон. Но сега, когато си всред самото Божие Огнище, погледни пред очите си и виж кой е онзи слуга, който е стопанин и настойник на Божия Огън…”
След думите на Господ зрението на сърцето ми се увеличи, а аз видях прекрасен мъж в зрелостта на силата си. Подобно на Господ той също имаше брада и коса, падаща на къдрици до самите му рамена. Така аз вече знаех кой е стопанинът на Ариил. И затова казах на Исус:
“Господи мой! Това е слугата Ти Давид! И сега очите ми виждат, че Отец му е дал достъп до Собственото Си Сърце…”
“Точно така, момчето Ми! Защото сега очите ти виждат слугата, за когото Отец Ми се обеща, казвайки:
“Намерих слугата Си Давида; със святото Си миро го помазах. Ръката Ми ще го поддържа, и мишцата Ми ще го укрепява. Неприятелят няма да го изнудва, нито предадения на нечестие ще го наскърби. Но Аз ще съкруша пред него противниците му, и ще поразя ония, които го мразят. А верността Ми и милостта Ми ще бъдат с него; и с Моето име ще се издигне рогът му. Също ще туря ръката му над морето, и десницата му над реките. Той ще извика към Мене: Отец ми си, Бог мой и спасителната ми Канара. При това Аз ще го поставя в положение на първороден, по-горе от земните царе…” (Псалом 89:20-27)
Сега разбираш ли кое е това място, по-високо от местата на земните царе? И разбираш ли защо Давид е поставен в положение на първороден, та да стои всред Огъня на Отца Ми?”
“Прекрасен мой Господи! Сега разбирам, че именно Ариил е мястото, по-горно от местата на земните царе. А колкото до Давид, който пребъдва в Огъня и Святостта на Отца, то аз със сигурност зная, че него Отец е поставил на мястото на падналия херувим. Защото някога и Сатана ходеше всред огнените камъни на Ариил. А именно Давид е слугата, който е достоен да хвали Лицето и Светлостта на Всемогъщия…”
Исус се усмихна на думите ми. А след това продължи, като ми казваше:
“Разбираш ли, че за един паднал засеняващ херувим е твърде болезнено някой от човешките синове да бъде поставян в положение на първороден, та да взима длъжността, от която Луцифер отпадна поради падението си? Чудно ли ти е тогава, че Ариил е обграден от ледници? Чудно ли ти е, че яростта на лукавия преследва всеки, който би поискал да бъде мъж по Сърцето на Отца Ми? Но нека сега ти покажа и самите печати на Божия Огън, които утвърдиха Давид пред Божието Сърце…”
След тези Свои думи Господ се приближи при Давид, като го прегърна. А след това взе короната от главата му и отново се приближи към мен, като ми казваше:
“Виж тази корона! Защото Божият Огън я изпълва и тя завинаги ще украсява главата на Господния слуга…”
Погледнах на златната корона в ръцете на Исус и забелязах как по върховете й блестяха искри от Божия Огън. И затова запитах Исус:
“Господи мой! Каква е тази корона? Защо Отец е направил Огънят Му да гори вътре в нея…”
В отговор на думите ми Исус каза:
“Тази е короната, която Отец Ми иска да носят всички Мои царе по земята. Защото Аз съм Царят на царете и Господ на господарите. Но ето, сега ще положа короната на главата ти и ти сам ще разбереш защо Огънят е вътре в нея…”
Така Господ положи самата корона на главата ми. А Огънят на Отца влезе в самата ми глава. И като запали слепоочията ми, докосна мои мисли, твърде ревниво пазени вътре в мен. Това беше болка от гонението, събирана с години. Болка, която се надигаше винаги, когато някой докоснеше тези мои мисли. И ето, че болката изчезна и се стопи, сякаш никога не беше съществувала. А на нейно място към сърцето ми дойде силен копнеж да моля Бог за Милост към всички, които някога са мразили и препятствали служението ми към Исус. Нещо повече – чувствах себе си много по-лек отпреди. Това беше едно прекрасно разположение на духа ми, който не можеше да бъде възмутен от каквото и да е зло. Затова думата се намери в устата ми, тъй че казах на Исус:
“Господи, това е корона, пълна с Незлобие. Тя те кара да обичаш онзи, който те гони и никак да не му вменяваш злото, което е сторил против теб…”
Исус ме погледна с внимание, а очите Му заблестяха радостно. И Той каза:
“Това е първият от печатите на Божия Огън. И Давид спечели този печат от Огъня на Отца, когато яви на Саул беззаконието му и му показа, че бе имал сгоден случай да го убие, но не бе го сторил. А помниш ли с какви думи му отговори Саул?”
Можех ли да не помня прекрасните свидетелства от живота на Давид? Разбира се, че знаех царските думи и затова отговорих:
“Исусе! Саул бе докоснат от самия Огън на Отца. Затова той каза на Давид:
“Ти си по-праведен от мене, защото ти ми въздаде добро, а аз ти въздадох зло. И ти показа днес, че си ми сторил добро, защото, когато Господ бе ме предал в ръцете ти, ти не ме уби. Понеже кой, като намери неприятеля си, би го оставил да си отиде по пътя невредим? Господ, прочее, да ти въздаде добро за това, което ти ми направи днес. И сега, ето, познавам че наистина ти ще станеш цар, и че Израилевото царство ще се утвърди в твоята ръка…” (I Царе 24:17-20)
“И ето, Господ твоят Бог днес се обръща към всичките Си чеда, като им казва:
Бъдете незлобиви и непорочни чеда на Отца Ми! И оставете на Него възмездието над нечестивите! А вие погледнете нагоре и вижте как Огънят на Небесният ви Баща иска да ви даде онези съвършени корони, които ще ви направят Небесни царе! Защото само с тази корона на Незлобието вие можете да превъзмогнете над умноженото беззаконие и да съхраните сърцата си всред хладината на света…”
След тези думи Исус свали короната от главата ми и отново отиде при Давид. А този път Божият слуга съблече мантията си и Исус я взе в ръцете Си, като отново се приближи към мен, питайки ме:
“Познаваш ли тази мантия? И докосвало ли се е сърцето ти до нея? И обличал ли си я над духа си?”
Поех самата мантия от ръцете на Исус. И ето, че сред гънките й отново проблясваха пламъците на Божия Огън. А аз, като я поднесох към лицето си, отново усетих онази миризма на нафталин, каквато беше и при дрехата, дадена ми от сестрата на Мъдростта. Затова казах на Исус:
“Господи мой! Огънят на Отца пламти в мантията на Смирението. Защото тази бе мантията на слугата Му Давид. И той, ако и да се съблече гол и да танцува пред Лицето на Отца с всичката си сила, пак аз зная, че в този миг очите на моя Небесен Баща са виждали слугата Си, облечен в грубата дреха на Смирението…”
Отговорът ми развълнува сърцето на Исус. И Той, като погали главата ми, каза:
“Нека всичките Ми братя и сестри знаят, че днес са времената на Михала. И човешката гордост, надменност и презрение царуват в отношенията между хората. Но онзи, който облече мантията на Смирението, ако и да е гол в очите на подигравателите си, пак е облечен пред Лицето на Отца Ми и Огънят от Божието Сърце гори над духа му. Защото този е вторият от печатите на Огъня. И с него се стига най-бързо до Огнището на Отца Ми…”
След тези думи Исус отново взе горящата мантия от ръцете ми и като се върна при Давид я постави на гърба му. А тогава Господ се наведе пред Давид и като протегна ръцете Си, откачи от пояса му прашка, в която гореше Божия Огън. И след това отново се приближи при мен, като вдигна прашката пред очите ми, питайки:
“А тази прашка? Защо и в нея пламти Огънят на твоя Отец?”
Погледнах на самата пламтяща прашка и пристъпих към Исус, като протегнах ръце, за да я взема. А Той за миг я дръпна, тъй че аз пристъпих с още една крачка към Него. Това накара Господ да се разсмее и да ми каже:
“Като те гледам, май твърде много желаеш да я хванеш в ръцете си…”
“Така е, Исусе! – отговорих аз и усетих как Огънят на Отца нахлу към очите ми. А Исус, Който все още не ми даваше прашката, попита:
“Защо искаш тази прашка? И какъв е Огънят на Отца, който гори в нея?”
След думите на Исус аз паднах на коленете си. И като погледнах на Господа, Му казах:
“Исусе! С тази прашка Давид спечели битката срещу Голиат и така премахна укорът от Господния народ. Моля Те, Исусе! Дай ми я! Защото очите ми повече не могат да гледат онзи великан, настанил се в Храма Ти и готов да мърси Святото Място на Отца с нечистите си нозе. Аз бих пръснал главата на този дух! Аз бих стрил на прах златните му телета и след това бих напоил с горчива вода всичките му поклонници…”
Исус ме погледна и се усмихна. А след това каза:
“Ето, Стефане! Огънят от самата Давидова прашка отдавна гори в сърцето ти. И този е Огънят на Ревността. Огън, който охладнелите отдавна са изгубили и никак не помнят. Огън, с който можете да превъзмогнете над всички духове на тъмнината. Огън, с който можете и трябва да се възпротивите на Голиат, за да дойде и Божията победа в живота ви. Защото този е най-изобилният Огън, който е горял в сърцето на слугата Ми. И блажени са всички, които са подпалени от него…”
След тези думи Исус отново отиде при Давид, като постави прашката в пояса му. И ето, че чудесата в Божието Огнище продължаваха. Защото този път Исус се протегна и взе самия жезъл на Давид. И като се приближи към мен, го постави пред нозете ми, като ми казваше:
“А сега виж и жезълът на Давид. Защото този е жезълът, с който пътят към Огнището е отворен пред сърцата на Моите…”
Погледнах на горящия жезъл и забелязах, че това не беше някакъв изкусен царски жезъл с украшения, а по-скоро – здрава и дълга пръчка, каквато носят овчарите, когато пасат стадата си. Все още не знаех какво беше впечатлило Отец, за да поставя Огъня Си върху нея. Тогава Исус ми подаде самият горящ жезъл, като ми казваше:
“Хвани го с ръцете си! Защото този жезъл е твърде подобен на прашката…”
Едва хванал пламналата в Огън пръчка, аз усетих как през сърцето ми преминава огромна Сила. Представих си как Давид е вървял с пръчката си, за да пасе овцете на баща си Есей. И той не просто ги е пасъл, но ги е пазил и защитавал… Това беше достатъчно хрумване, за да запали Огънят всичките ми вътрешности. Затова, като протегнах горящата пръчка към Исус, Му казах:
“Господи мой! С тази пръчка Давид пасеше стадото си. Тя бе неговото свидетелство пред Саула, когато той му заяви:
“Слугата ти пасеше овцете на баща си; и когато дойдеше лъв или мечка та грабнеше агне от стадото, аз го подгонвах та го поразявах, и отървавах грабнатото от устата му; и когато се дигнеше върху мене, хващах го за брадата, поразявах го, и го убивах. Слугата ти е убивал и лъв и мечка, и тоя необрязан филистимец ще бъде като едно от тях, понеже хвърли презрение върху войските на живия Бог…” (I Царе 17:34-36)
“Значи, както сам се убеждаваш, преди да се възправи против Голиат, Давид вече беше убивал и лъв, и мечка. Как мислиш? Какво е нужно на Божия служител, та да премине от мечката към лъва, и от лъва – към великана?”
С въпросите Си Исус сякаш дърпаше точната дума от устата ми. И затова Му казах:
“Исусе! Нужна е Дързост! Нужно е да повярваме, че сме онова, което Ти Си видял, че сме, а не онова, което обстоятелствата диктуват…”
“Точно така, момчето Ми! И ето такъв е Огънят на Дързостта. Понеже само с този Огън вие ще можете да извършите онова, което стори и Давид. Защото Дързостта непременно ще освободи у вас безстрашието и смелостта. А онзи, който има Огъня на Дързостта, непременно е бил посочен от Отца Ми, за да идва пред Трона Му и пред Святия Му Престол. И не ви ли казват това и Моите апостоли в посланията си? Не написа ли Павел на всички ви:
“Затова, нека пристъпваме с дръзновение към престола на благодатта, за да придобием милост, и да намерим благодат, която да помага благовременно…” (Евреи 4:16)
Но ето, предупреждавам всички от Огненото място на Отца:
Не се ли научите да бъдете дързостни, то няма никак да превъзмогнете над хладината и леда. Защото, ето, на всички ви днес е нужна вярата на Естир, която се застъпи за народа си. Тя дръзна и пристъпи към царя така, както и Моите верни свидетели ще пристъпят, за да намерят жезъла на Давид. Защото този е четвъртият от печатите на Божия Огън. И той е, който събаря царства и разрушава крепости…”
След тези последни думи Господ отново върна пламтящия жезъл на Божия слуга Давид. А след това, без да взима нищо от него, се приближи към мен, като ми казваше:
“А сега, момчето Ми, нека те приближа до Давид. За да видиш и останалите три печата на Божия Огън, които са в Божия Суверенитет и Отец Ми ги дава само на онези, които Той посочва с ръката Си. Вие всички трябва да се стремите към тези три печата, но Отец ще посочи изсред вас само онзи, в когото напълно благоволи Сърцето Му…”
След тези думи Господ хвана ръката ми и ние се приближихме до Божият слуга Давид. И ето, че Давид протегна ръцете си и хвана арфата си, чиито струни бяха огнени. Ръката на сладкия псалмопевец дръпна самите струни, а гласът му запя най-прекрасният от псалмите му:
“Господ е пастир мой; няма да остана в нужда. На зелени пасбища ме успокоява; при тихи води ме завежда. Освежава душата ми; води ме през прави пътеки заради името си. Да! И в долината на мрачната сянка, ако ходя, няма да се уплаша от зло; защото Ти си с мене; Твоят жезъл и Твоята тояга, те ме утешават. Приготвяш пред мене трапеза в присъствието на неприятелите ми, помазал си с миро главата ми; чашата ми се прелива. Наистина благост и милост ще ме следват през всичките дни на живота ми; и аз ще живея завинаги в дома Господен…” (Псалом 23:1-6)
Братко мой! От хвалението на Давидовите уста самото място се изпълни с такова благоухание и аромат, щото аз знаех, че никой друг в цялото Небе не можеше така да докосва Отца, Сина и Святия Дух, както го правеше Давид. И при все, че бях виждал Лицето на моя Господ радостно и щастливо, пак никога не бях виждал такова щастие и радост, каквато Исус преживяваше от хвалението на слугата Си. И ето, че Исус ми посочи пламналата арфа и пръстите на Давид, които играеха по нея, като ми казваше:
“Човешкото сърце може да хвали Отца Ми по всякакъв начин. То може да изразява любовта си с всякаква песен. Но ето, знай, че Огънят на Хвалението пламва в онези, които не просто пеят, но живеят в псалмите на Давид. Защото най-чистото и благословено хваление пред Моя Бог и Отец е да опазите Неговите правила, които Той е изявил чрез сладкия Си певец. Защото ето, да получите Огъня от Хвалението ще рече да превърнете душите си на осмострунна арфа. И винаги, когато пръстите на Отец Ми докоснат душите ви, да звъните с песента, която Той иска да чуе. Защото тогава Небето над вас ще бъде родовито и плодовито. И Огънят от Божието Светилище ще докосва и спасява, ще възвръща и изцелява!”
Слушах проникновените думи на моя Цар и Спасител и в този миг знаех, че Сам Отец открива Сърцето Си за всички нас. Защото, скъпи ми братко, всред ледниците на Вавилон има твърде изкусни изпълнители, готови да пеят за пари и светска почит. И ако и устните им да хвалят Името на Бога, пак с делата си те се отричат от Него. А този Свят и чист Огън в арфата на Давид, бе самото сърце на Божия слуга. Той бе съединен с Отца в Неговата Любов и изпятият псалом бе не просто песента на устните му, но свидетелството на целия му живот. И ето, че когато Давид остави арфата си, Господ протегна ръката Си към гърдите му, като ми каза:
“Виж сега Звездата на Давид. Защото тя е, която го прави Божий свидетел за вечни векове…”
Погледнах на самата шестолъчна Звезда и забелязах как тя пламтеше, като запечатана на Давидовите гърди. Все още не разбирах великото знамение на тази Звезда и нейният скрит духовен смисъл, но вътрешно се възхищавах на пламъците й. И ето, че Исус ми каза:
“А сега момчето Ми, по благоволението на Отца Ми пред сърцето ти се разкрива и тайната на онова, което виждаш. Защото в Звездата на Давид е скрит Вечния Завет, с който Отец се обеща на слугата Си…”
Погледнах отново към пламтящата Звезда и все така не виждах онова, което виждаше Исус. А Той с приятелски укор ми каза:
“Май отново трябва да те заведа при слугинята на Отца. Защото не друг, но Мъдростта положи тази Звезда на гърдите на Давид, за да се изпълнят и думите на Отца, които гласят:
“А верността Ми и милостта Ми ще бъдат с него; и с Моето име ще се издигне рогът му…”
А сега виждаш ли Върхът на Звездата, Който е издигнат нагоре? Защото това е Божието Име, с което се издигна потомството на Давид. Кое е това Име?”
“Това Си Ти, Господи Исусе! Защото по плът Ти се роди от Давидовото потомство…”
“Забелязваш ли, че отляво на Сина на самата Звезда стоеше Отец, а отдясно Святият Дух…”
Докато Исус ми говореше очите ми вече проглеждаха. Така забелязах, че Звездата на Давид наистина се състоеше от два равностранни триъгълника. Докато единият сочеше с Върха си надолу, другият сочеше с Върха си нагоре. Затова отговорих на Исус:
“Господи мой! Аз виждам, че Ти Си Върхът в Звездата на Давид. Но едновременно с това гледам и на втория триъгълник, чийто Връх не сочи нагоре, но надолу. Как да разбирам него?”
Исус се усмихна на въпроса ми и продължи:
“Разбирай го така, че преди Синът да бъде въздигнат нагоре и да стане Спасител на човешкия род, Той слезе най-долу, като прие образ на слуга. И затова Отец Го превъзвиши и Му подари Името, което е над всяко друго име…”
Слушах думите на Господ и сърцето ми все повече се просветляваше, тъй че невидимото пред очите ми ставаше видимо. А Исус, като наблюдаваше с внимание собственото ми проглеждане, хвана с ръка самата пламтяща Звезда и я положи над гърдите ми, като ми казваше:
“Нека Огънят на Отца Ми сега влезе в сърцето ти. За да разбереш, че по Божието предузнание тази Звезда винаги е стояла над теб, но ти не винаги си я виждал…”
След тези думи на Исус аз усетих как Божията Сила хвана духа ми и само след миг аз вече усещах, че държа в ръцете си единият от триъгълниците, образуващи Давидовата Звезда. А очите на сърцето ми гледаха на Исус, Чийто Образ стоеше в долния връх на самия триъгълник. И ето, че триъгълникът полетя надолу, а аз след него, понеже го държах. И колкото повече летях надолу, толкова повече Господният Образ просияваше на самият триъгълник. Докато накрая духът и сърцето ми се намериха на самото дъно, а аз усетих над духа си онова овчарско наметало, с което Исус ме беше покрил, когато ми даваше виденията, свързани с “Облакът над Сионовата дъщеря”. Миг след това очите ми зърнаха и Смирението. И ето, че Господната слугиня се приближи към мен, като ми каза:
“Този Свят Господ, Който е водил сърцето ти към Смирение надолу, непременно ще те възвиси нагоре…”
В следващия миг в ръцете на Смирението се намери другият триъгълник от Звездата на Давид. И тя, като го положи над първия, ми каза:
“А сега се върни отново при Божието Огнище. Защото така Отец ще ти даде пълнотата от Огъня в Звездата на Давид…”
Държах в ръцете си пламтящата Звезда. И очите ми виждаха моят Господ два пъти. Първият път – в грубите дрехи на Смирението и във Върха на Звездата, сочещ надолу, а вторият път – в Небесната Си Слава с великолепните Си Царски дрехи във Върха на Звездата, сочещ нагоре. И ето, че от самата Звезда Господ, Който възвисяваше в Славата Си, ме посочи с ръката Си, като ми казваше:
“Въздигни се нагоре! За да останеш завинаги запечатан от Огъня на Мъдростта…”
Миг след думите Му аз отново се намерих при Божието Огнище и очите ми отново зърнаха Исус и Давид, стоящ до Него. А Исус, Който се усмихваше и вече докосваше с ръката Си сърцето ми, ме запита:
“Сега разбра ли Звездата на Давид? И проумя ли защо този най-смирен изсред Израилевите царе стана мъж по Сърцето на Бога?”
“Да, Господи мой! Сега разбрах и проумях, че Отец винаги е искал да живее с Духа Си вътре в човеците. Той, Който е Създателят и Творецът, иска да запечата сърцата ни със Звездата на Давид. Защото тогава всеки от нас, който иска да види Лицето Му и да стои завинаги в Светлостта Му, трябва да заживее ненарушимите Му божествени принципи, в които е записано, че:
“Страхът от Господа е възпитание в мъдрост, и смирението предшества славата…” (Притчи 15:33)
И преди да погледнем на Тебе, Господи, Който Си отдясно на Отца и на Силата, трябва да Те видим, като Онзи, Който коленичил пред учениците Си, измиваше нозете им и им даваше Собствения Си пример как да Го следват. Защото който следва долния Връх на Звездата, за да слезе най-долу, ще получи и горният Връх, за да се възкачи най-горе…”
“Иди тогава и предай на всичките Ми братя и сестри, че това е начинът да спечелите Сърцето на Отца Ми и да получите от Огъня Му. Защото в живота на всеки от вас ще се яви Святият триъгълник на Троицата, за да поиска да направи обиталище във вас. И ако вие последвате копнежа на Сина, за да бъдете кротки и смирени, приели образи на слуги, то отляво ще ви насърчава Отец, а отдясно ще ви укрепява Духът. Тогава към този Свят триъгълник на Божията Тайнствена Премъдрост ще се прибави и другият, за да се роди Давидовата Звезда и така да се изпълнят и думите на Апостола Ми Петър:
“И тъй, смирете се под мощната ръка на Бога, за да ви възвиси своевременно…” (I Петрово 5:6)
Слушах благодатните думи на моя Господ и усещах как сърцето ми завинаги е запалено от Огъня на Давидовата Звезда. Огън, който призовава всички ни да слезем най-долу, та да бъдем възкачени най-горе.
След самото чудно водителство на Исус, когато аз вече виждах Давидовата Звезда с Неговите очи, Той отново я постави на гърдите на слугата Си Давид, като ми каза:
“А сега нека ти покажа и последният от печатите на Божия Огън. Защото това е седмият печат на Благовонния Елей, с който Божият пророк Самуил помаза главата на Давид…”
След тези Свои думи Исус се възправи пред Давид. И като протегна ръцете Си към главата му, прегърна косите му, които бяха като огнени. Защото по тях преминаваха вълни от Божията Любов. И ето, че Исус стисна с едната Си ръка кичур от къдриците на Давид, а другата подложи под първата Си, тъй че в шепата на ръката Му започна да се стича божествен Елей. Това бяха огнени капки, които бяха заредени с твърде голяма Сила, понеже със самото им капване в шепата на Спасителя от тях се разпръскваха хиляди искри. Така Исус напълни шепата Си с Елея от Давидовите къдрици и след това се приближи към мен, като ми казваше:
“Виж Елеят на Отца Ми, с който Той помаза слугата Си Давид…”
Погледнах в шепата на Господ и очите ми се премрежиха от сълзи, поради силно вълнение. Защото от ръката на Исус пламтеше такава силна Любов, каквато аз никога преди това не бях преживявал. Затова, като наведох главата си, тихо Му казах:
“Господи мой! Кой съм аз, та да ме спохождаш с такава Благост и щастие? Кой съм аз, та да преживява сърцето ми всичко това?”
А Исус, със сълзи в очите Си, ми отговори:
“Не Ме питай кой си ти! Защото Отец Ми знае кого е призовал и защо го е призовал. Но наместо това приеми този Елей в сърцето си. Защото ще дойде време, когато Отец Ми ще простре за последно ръката Си по земята, за да прибере мнозина от изток и запад. Тогава Неговите слуги, между които си и ти, ще отидат, водени от ръката Му, за да намерят пастири по Сърцето Му. И като протегнат чашите на сърцата си, ще изсипят това благоуханно и Свято миро над всички, които ще дават живота си за Стадото Господно. Защото Елеят над Давидовата глава, е най-съвършеното благоволение от Сърцето на Отца. С този Елей слуга и Господар стават едно! С този Елей Баща и син стават едно! С този Елей всред Господния народ на земята слиза самото Божие Сърце, за да дава Живот и Светлина на чедата Си!”
След тези думи Господ изля самият Елей в сърцето ми, тъй че всичко вътре в мен пламна. И един вътрешен поглед, по-силен от всичко друго, грабна духа ми и го вдигна пред себе си. И тогава очите ми започнаха да виждат нещастието и горкото по земята. Аз виждах как онези Вавилонски ледници бяха пълни с болни и замръзнали овце. Аз виждах сред снеговете и виелиците хора слепи и куци, недъгави и сиротни, блудни и безпътни, ридаещи и стенещи, ранени и убити. Самият поглед в сърцето ми започна да ми говори, а аз разбрах, че това бяха очите на моя Отец:
“Аз ти дадох пътя до най-дълбокото на Сърцето Си! За да видиш Собственото Ми Огнище. За да видиш слугата Ми, който някога бе вдъхновител на всички пастири на Господния народ. И те, вгледани в живота му и запалени от примера му, даваха живота си за Стадото Ми. Но после дойде друго време. Време, в което беззаконието се умножи. Тогава човеците престанаха да зачитат Божието Сърце. Те престанаха да Ме питат дали Аз благоволя в човека, когото са избрали за свой водач. Те престанаха да Ми отдават Славата. Те започнаха да гонят пратениците Ми и да ги убиват. Така Стадото Ми остана без Давид! И това Свято Огнище на слугата Ми, този Ариил, който някога беше пример за заселване на всички, бе обграден от ледовете на човешкото първенствуване, алчността и лицемерието. Стадата вече не се питаха накъде ги водят безпътните им пастири. И никой вече не се допитваше до Сърцето Ми, нито пък стадата искаха Божият Избор!
Ето, Аз за последен път те изпращам до Вавилон и ти казвам, че той няма да се покае! И в блудството си и в цялото си нечестие ще откаже да признае, че Моите слуги пророците са били тези, чрез които Аз изявявам Собствения Си Избор. Защото Аз възлюбих Давид, като го посочих чрез Самуила! И Самуил бе Моят слуга, който изля Моето миро върху Давидовата глава, за да пламне в сърцето му Моят Огън.
Но ето, има Отеческа присъда над Вавилон! И Светлина от светило скоро няма да свети в него! Нито пък ще се чуе Гласът на Младоженеца и Невястата! Защото Аз, Изпълващият всичко във всички, ще потърся мъже по Сърцето Си! И като ги посетя чрез слугите Си, пророците, ще излея мирото Си върху главите им. За да любят с Моя Огън и да имат сърца на бащи, които дават живота си за чедата си! И ако човеците не напуснат ледниците на Вавилон, за да ги приютя в кошарите на Истинските Си овчари, то в Името Си се заклевам, че непременно ще направя пасторите им още по-зли и още по-лукави. Защото никой от тях не е бил помазан от Господен пророк, та да влезе в сърцата им Елеят на Давид! Но са се протягали празни ръце върху празни глави, докле и ръцете и главите са станали пълни със зло!
Ето, Аз викам от Небето! И миг преди да разтърся земята и да прибера Духа Си от нея, призовавам всички, които Ме чуват в сърцата си:
Търсете Господ, докле Го намерите! Призовавайте Го, докато е близо! И не търсете благоволението Му във високите и силните, нито в лицеприятните и снажните! Защото нито в Елиав, нито в Авинадав ще благоволи Сърцето Ми! Защото пръстът Господен, като пропусне всичките именити и уважавани, ще намери чрез пророка Си онзи, който дава живота си за Стадото Господно, и сърцето му не е отишло след гнусна печалба и пресметливост, но е било родено от Мен, за да живее в Ариил!
Давиде! Вика те твоят Отец! И скоро ще помаже главата ти с Елей! И чашата ти ще прелива! Аз го изговорих! Аз го изрекох!”