ВТОРА ЧАСТ: БОЖИЕТО ОГНИЩЕ

1. ЗЛАТНАТА ПЛОЧА НА АРИИЛ

Братко мой! Верни ми приятелю!
Искам да знаеш, че през целия си живот на вяра аз съм мечтал за изходния път, който Господ ще даде на чедата Си, за да устоят и превъзмогнат над умноженото беззаконие и хладина. Сядайки на масата пред белия лист хартия, когато Огънят на Отца изпълва сърцето ми, аз винаги съм искал да видя и другите сърца, пламнали, като моето. Но било, че Исус изля съвършеното Си изобилие в милост към църкви и вярващи, пак само малцина познаха Гласа Му в книгите, които Той ми даде да напиша. А след всяка следваща вълна от злоба и омраза, която идваше към сърцето ми с всяко ново пророческо видение, надеждата ми ставаше все по-малка и малка. Защото виждах себе си, като един, който е извадил живото въгленче от сърцето си и се опитва да стопи огромния църковен айсберг, плуващ всред вълните на света. Така дойде миг, когато вече бях разбрал, че книгите ми няма да стоплят всички сърца, защото не всички искат да се стоплят. Някои не просто харесват студа. Те са влюбени в него, защото тогава комфортът за плътта им става идеален. И именно поради такива за няколко десетилетия студът на дявола оформи и самия леден пръстен, обиколил Святия Хълм на Отца. А всред ледниците се намериха стотици по стотици и хиляди по хиляди, готови да хвалят и превъзнасят собствената измама на сърцата си. Но можех ли аз да зная, че Бог не е изненадан? Можех ли аз да зная, че времето е станало свидетел именно на Неговите пророчески думи? Истината, братко мой, е такава, щото и аз самият съм бил сляп в сърцето си и никога не съм виждал премъдрите Божии думи, показващи последния сблъсък между Огъня и леда. Затова нека ти кажа какво се случи след като Господ прекрати и последното видение от четвъртия ледник на Вавилон:
Исус протегна ръцете Си и докосна главата ми, като ми казваше:
“Сега сърцето ти ще бъде посветено в онзи Изход, който Отец е запазил за последното Си поколение от живи на земята. Затова хвани ръката Ми и Ми позволи да те въздигна над самия Господен Хълм и над ледниците, които го окръжават…”
Хванах ръката на Господа и ето, че Той полетя нагоре, като издигна сърцето ми със Себе Си. Тогава, като от птичи поглед, аз видях самият леден пръстен, обиколил Господния Хълм. А там, на Хълмът Господен, имаше разпален Огън, чиито пламъци се разпростираха нашироко и озаряваха Небето. Всичко това беше като чудо за сърцето ми. Защото, все още не забравил за студа и ледовете, аз вече виждах Огънят на Отца, горящ в цялата си Сила над целия Хълм. Затова с огромно вълнение в гласа си казах на Исус:
“Господи мой! Какво е това, което виждат очите ми? Та над целия жесток студ и лед аз виждам как пламти в цялата си Сила Огънят на Отца. И сърцето ми се тегли от този Огън, тъй че искам повече от всичко да ме заведеш при самите пламъци…”
Исус се усмихна на думите ми, а след това ми каза:
“Това, което виждаш, е Святото Огнище на Отца Ми. Това е Ариил, градът на Божия Огън, в който идват да живеят всички, които превъзмогнат над Вавилон. И всички Мои пребъдват със сърцата си тук, като очакват идването на Господния Ден. И ето за този Свой град Отец Ми е изговорил ненарушимите Си пророчески думи. Защото на Ариил е дадено да бъде градът на устоялите и оцелелите в последното време…”
“Господи! Този ли град имаше в предвид Ти, като предупреждаваше, че:
“…който устои докрай, той ще бъде спасен…”
“Точно този е градът. Но за да разбереш Божията Тайнствена Премъдрост сега ще те заведа при самата градска плоча, която Отец Ми е положил със Собствения Си Дух…”
След последните Си думи Господ ме прегърна със силните Си ръце и така двамата с Него слязохме при самия Божий град. Тогава очите ми се напълниха с радостни сълзи. Със сълзи на възторг и преклонение. Защото този град не беше безлюден, но в него имаше Божии хора, чиито сърца горяха силно от Божия Огън. Като видяха Исус, Който вече стъпваше с нозете Си на Хълма, хилядите Му Верни се стекоха пред Него, като Му казваха:
“Исусе! Наша радост и наша обич! Благословено да е Името Ти! Благословен да е и служителят Ти, който Си довел в Ариил…”
Господ се усмихна на думите на верните Си, а след това вдигна ръката Си, като ми каза:
“Върви напред с нозете си! За да видиш и самата плоча, която Отец Ми е поставил пред портите на Ариил. Защото Той е Архитектът на Собственото Си Огнище…”
Така аз тръгнах напред и ето, че след около стотина метра очите ми видяха златна плоча, която гореше от Божия Огън. А на самата плоча имаше божествен надпис, който гласеше:
“Горко на Ариил, Ариил, града гдето Давид се засели! Притурете година на година, празниците нека се изреждат в кръга си, тогава Аз ще притесня Ариил, и ще има в него тъга и скръб, и той ще Ми бъде наистина като огнище Божие. И ще поставя стан околовръст против тебе, ще те обсадя с могили, и ще издигна кули против тебе. И ти ще бъдеш повален, ще говориш из земята; говоренето ти ще бъде ниско из пръстта. И гласът ти из земята ще бъде както на запитвач на зли духове, и говоренето ти ще бъде шепот из пръстта. А множеството на неприятелите ти ще бъде като ситен прах, и множеството на насилниците ти като дребна плява, която се отвява; да! Това ще стане внезапно в един миг. Ще има посещение от Господа на Силите, с гръм, с трус и с голям шум, с буря и вихрушка и с поглъщащ огнен пламък. И множеството на всичките народи, които воюват против Ариил, да! Всички, които воюват против него и против крепостите му, и ония, които го притесняват, ще бъдат като сън, като нощно видение. И както гладният сънува ясно, че яде, но, като се събуди, душата му е празна, или както жадният сънува ясно, че пие, но, като се събуди, ето той е примрял, и душата му има охота. Така ще бъдат множествата на всичките народи, които воюват против Сионския хълм…” (Исайя 29:1-8)
Докато четях надписа аз изпитах вътрешно смущение, което се засилваше с всяка изминала секунда. Защото нозете ми стояха на най-прекрасното и благословено от Отца място. Място, което беше прибежище за измръзналите и топлина за намразените. А на златната плоча думите на Отца започваха с “Горко”. Затова, като се обърнах и погледнах към Исус, Който бе на няколко метра от мен, Го запитах:
“Господи, смутен съм. Как да разбирам думите на Отца? И как може това прекрасно Божие Огнище да попада под “горко”…”
Господ ме погледна с изненадан поглед. А такъв беше и погледът на всичките Божии хора, събрали се около златната плоча. Те не можеха да повярват, че аз задавам подобен въпрос. Но Исус, Който се смили над немощния ми ум, каза:
“Нали те предупредих, че ще разбереш Божията Тайнствена Премъдрост? Защо тогава още се чудиш на думите на Отца Ми, казани чрез пророка Му Исайя? Виж отново какво говори Отец Ми! Виж началото на писаното на златната плоча, където Отец Ми казва:
“Горко на Ариил, Ариил, града гдето Давид се засели! Притурете година на година, празниците нека се изреждат в кръга си, тогава Аз ще притесня Ариил, и ще има в него тъга и скръб, и той ще Ми бъде наистина като Огнище Божие…”
А сега Ми отговори:
Какво преживяват днес всичките Божии чеда на земята, за да отстояват Божия Огън в сърцата си? Не е ли твърде горчиво битието им? Не пият ли Моите горчивите води на Мера? Не са ли притеснени от омразата на дявола много повече от предшествениците си?
Най-малкото – погледни надолу и си спомни за ледниците…”
Слушах благодатните думи на Царя и гледах на Верните около Него. Така разбрах най-простичката истина на Божията Тайнствена Премъдрост. Защото всички, събрани около това Божие Огнище, бяха Негови настоящи свидетели в света. И аз имах прекрасната привилегия да ги позная по Дух, като един, който гледа през Божието Сърце чрез очите на Царя. Затова отговорих на Исус:
“Господи мой! Сега разбирам, че днес е времето за горкото над Твоите, а при деня на Страшния Съд то ще падне върху нечестивите…”
“Точно така е, момчето Ми. Защото Отец Ми е твърде любящ и ревнив Баща, за да не накаже онези, които люби и да не бичува онези, които приема. Разбираш ли тогава, че ако настъпи време на изпитание за Божия Огън на земята, то пак това е поради ревността на Твоя Отец, Който за Собственото Си Огнище Ариил каза още:
“И ще поставя стан околовръст против тебе, ще те обсадя с могили, и ще издигна кули против тебе. И ти ще бъдеш повален, ще говориш из земята; говоренето ти ще бъде ниско из пръстта. И гласът ти из земята ще бъде както на запитвач на зли духове, и говоренето ти ще бъде шепот из пръстта. А множеството на неприятелите ти ще бъде като ситен прах, и множеството на насилниците ти като дребна плява, която се отвява…” (Исайя 29:3-5)
Колкото повече ми говореха благодатните устни на Исус, толкова повече умът ми се просветляваше. И затова с още по-голямо вълнение Го запитах:
“Исусе мой! Да разбирам ли, че “станът околовръст” е именно леденият пръстен от ледниците на Вавилон? Да разбирам ли, че могилите и кулите са всички онези високи ледове, които Отец допусна да бъдат издигнати против Огнището Му?”
“Ето, че Божията Тайнствена Премъдрост вече шета в сърцето ти!” – каза Исус и продължи:
„Но виж още, че над всеки, който представлява Божието Огнище, ще дойде твърде незавидна според светските представи съдба. Защото Божиите Огнени свидетели ще бъдат повалени, та да говорят из земята:
“И ти ще бъдеш повален, ще говориш из земята; говоренето ти ще бъде ниско из пръстта…”
И същите тези Огнени свидетели на Отца ще бъдат безсрамно наскърбени и похулени, тъй че мнозинствата да ги припознаят като слуги на дявола:
“И гласът ти из земята ще бъде както на запитвач на зли духове, и говоренето ти ще бъде шепот из пръстта…”
Сега вече разбираш ли що ще рече не просто “беззаконие”, но “умножено беззаконие”?”
“Да, Господи мой! Сега разбирам, че при това умножено беззаконие човеците ще приемат светлината за тъмнина, а тъмнината за светлина, сладкото за горчиво, а горчивото за сладко, доброто – за зло, а злото – за добро. И като си спомня как преди години в църковните вестници писаха за слугата Ти, че “му говорят разни гласове”, то разбирам, че над живота ми се е стоварило именно това Божие пророчество. Защото онези свръхдуховни и тщеславни лидери, убедени в правотата и непогрешимостта си наистина решиха, че книгите на “Мория” са “шепот от пръстта” и откровения от зли духове!”
“Виж тогава какво е записал твоят Отец и за множеството на неприятелите ти и враговете ти. Защото думите Му са съвършено ненарушими и Неговият Глас казва:
“А множеството на неприятелите ти ще бъде като ситен прах, и множеството на насилниците ти като дребна плява, която се отвява; да! Това ще стане внезапно в един миг…” (Исайя 29:5)
Сега разбираш ли още по-добре кои пребъдват в Ариил? Сега разбираш ли, че Божието Огнище ще съхрани и опази всички човеци, които са били изгонени от Вавилонския студ поради Огъня в сърцата си. А няма ли Аз непременно да въздам върху плявата на насилниците? И няма ли гневът Господен да се изсипе върху ситния им прах?”
“Господи мой! Та кой може да забрави думите на пророка Ти Йоан, който каза за Тебе:
“Лопатата е в ръката Му, и Той здраво ще очисти гумното Си, и ще събере житото Си в житницата, а плявата ще изгори в неугасим огън…” (Матея 3:12)
И ето, че сега сърцето ми вижда какво е била плявата през цялото това време. Защото това са били притеснителите и насилниците над Огнените Божии чеда, които всякога са искали да угасят Огъня им с хладината на собствените си беззакония. Но Ти Си Този, Който на точното време ще въздадеш на нечестивите според всичкото им нечестие…”
“Точно така, момчето Ми. Защото писаното на златната плоча пред Божието Огнище непременно ще се изпълни в Божието Време. А това е Времето на Внезапността, когато:
“Ще има посещение от Господа на Силите, с гръм, с трус и с голям шум, с буря и вихрушка и с поглъщащ огнен пламък. И множеството на всичките народи, които воюват против Ариил, да! Всички, които воюват против него и против крепостите му, и ония, които го притесняват, ще бъдат като сън, като нощно видение. И както гладният сънува ясно, че яде, но, като се събуди, душата му е празна, или както жадният сънува ясно, че пие, но, като се събуди, ето той е примрял, и душата му има охота. Така ще бъдат множествата на всичките народи, които воюват против Сионския хълм…” (Исайя 29:6-8)
Как разбираш това последното? Как разбираш това, че при мига на Божието въздаяние всички от ледниците на Вавилон ще бъдат като сън и нощно видение?”
“Господи мой! Разбирам думите Ти така, щото силата на Вавилон е в омайването и чародеянията, които са като наркотик за сърцата. И за мнозина цялото им служение пред Тебе ще се окаже твърде нереално, както е нереален сънят. И те, като се събудят от тежкото си пиянство и помрачение от виденията на нощта, ще разберат, че душите им са празни и примрели. Защото са събирали всичко, което може да събере земният човек, но са изгубили Огъня на Отца. Трупали са всичко, което може да трупа земния човек, без да знаят, че именно за тях за били думите Ти:
“Понеже казваш: Богат съм, забогатях и нямам нужда от нищо, а не знаеш, че ти си окаяният, нещастен, сиромах, сляп и гол, то съветвам те да купиш от Мене злато, пречистено с огън, за да се обогатиш, и бели дрехи, за да се облечеш, та да се не яви срамотата на твоята голота, и колурий, за да помажеш очите си, та да виждаш…” (Откровение 3:17-18)
След последните ми думи, изречени на един дъх от устата ми, Лицето на моя Господ се промени. И Гласът Му стана твърде строг и страшен:
“А кой от тези богати и самодоволни ще разбере, че днес е денят, когато трябва да вземат от Мене злато, пречистено в Божието Огнище на Ариил? Кой от тях има очите на онази Господна вяра, с която да дойде и да пребъдва тука, та да види, че Вавилон воюва с измама против Ариил и ледът против Божия Огън? Кой от тях би се събудил днес от съня си и би изтрезнял днес от пиянството си, та да разбере, че без Любовта на Отца всички биха погинали? О, странни и извратени люде! О, ледени сърца, чужди на Живота на Бога! Аз няма много да ви търпя, но непременно ще ви въздам за всичката хладина, жестокост и омраза, която сте трупали и трупате против Моите верни свидетели! Защото, ето, ако и да искате да ги убиете с ледените си погледи и ако и да ги обречете на скитане и пустота, пак те няма да умрат, защото Аз съм с тях!
Аз съм техният Огън! Аз съм техният Извор! Аз съм техният Живот! И Моите, които пазят Огъня в сърцата си, непременно ще превъзмогнат над ледниците и ще дойдат при Огнището на Отца Ми! За да станат човеци по Сърцето на Отца Ми и да слугуват на Господа от сега и до века…”
След тези последни думи Исус докосна с ръка главата ми, като ми каза:
“А сега нека те заведа при самото Божие Огнище. Защото в този Свой град Отец Ми привика онзи, който беше мъж по Сърцето Му. И по тази причина Ариил бе наречен от Отца Ми:
“…Ариил, градът, гдето Давид се засели!”
Изреченото от Исус направи сърцето ми да пламне твърде силно. Защото и в най-сладките си мечти не бях и предполагал, че Господ ще ми покаже слугата Си Давид. Затова, като протегнах ръцете си и прегърнах Господа, успях само да кажа:
“Исусе! Твоята Вярност и Милост са стълповете на живота ми. Благодаря Ти, че Ти Си толкова верен и Любовта Ти към нас е толкова голяма…”
След думите ми Исус просто вдигна ръката Си и посочи напред, където очите ми виждаха най-пламенното и Свято Огнище на Отца…