ОЦЕЛЯВАЙ НАД ЛЕДОВЕТЕ I – IV ГЛАВА

4. ВИДЕНИЕТО С ЛЕДНИКА НА ПОЛИТИКАТА

Братко мой! Аз не зная какво бихме правили всички ние без вярността на Исус. Аз не зная как бихме оцелели в това студено и жестоко време, ако Царят на Сион просто стоеше невъзмутимо на Трона Си, за да чака Църквата Си да пристигне. Истината е много по-прекрасна и достойна за нашето преклонение и любов. Защото тази Истина ще ти покаже, че Исус е всред нас. Защото горе – в Неговото Небесно Царство – няма болни и заблудени. Но тук на земята мнозина са болните и още повече – заблудените. И ако здравите нямат нужда от Лекар, то Лекарят непременно ще отиде с присъствието Си там, където са болните. И ако деветдесет и деветте овце са на топло в кошарата, сам Бог ще се сниши като Любящ и Милостив Пастир, за да намери заблудените по бърдата. Ето в такъв прекрасен и верен Господ вярвам аз. И зная, че Той днес ще докосне сърцето ти със Самия Себе Си. За да ти даде Огъня, без който всички бихме замръзнали и умрели.
Ледникът, който Исус вече показваше пред сърцето ми, изглеждаше по-различно от останалите ледници. Защото тук ледовете бяха много по-високи. И от самите височини на ледника надничаха много от началниците на Злото и лукавството. Те гледаха на хилядите хора, мръзнещи в леда и спускаха към тях ледени въжета от самите височини. А тогава Исус посочи с ръката Си напред, като ме попита:
“Как мислиш? Ако нозете на човека стъпят на някой ледник, то няма ли мнозина да прострат ръце, та да се закрепят с въжетата, които дяволът спуска от върховете на самия ледник. И не са ли тези въжета уловки за сърцата?”
Погледнах натам, накъдето сочеше пръстът Господен и забелязах, че човеците надаваха силни викове на възторг. Това те правеха всеки път, когато някой изсред тях успяваше да хване спуснато от височините ледено въже. Защото онзи, който хванеше въжето, бързаше да почне собственото си изкачване по височините. Затова, наблюдавайки видението, отговорих на Господ:
“Исусе! Очите ми забелязват, че човеците, събраните на този ледник аплодират и прославят всяко въже, което началниците на Луцифер им спускат отгоре. Но защо този ледник е наречен на Политиката? Какво представляват самите ледени въжета, спускани от височините? Защото аз видях, че всеки, който хване такова въже, тръгва към самите демонични началници, които са го спуснали отгоре…”
Исус ме погледна с твърде дълбок поглед. И в очите на Господ аз прочетох това, че ми предстои да изпитам лично контакта от самите въжета. Тогава Господ, като разбра, че зная какво ми предстои, тръгна напред по самия ледник, а аз Го последвах. Така, не след дълго, ние вече се бяхме приближили към стотици и хиляди човеци, които никак не ни виждаха. Някои от човеците имаха Огъня Господен, но той беше като едва блещукаща искрица в сърцата им. Тези хора не държаха ледените въжета и все още можеха да пазят равновесие в леда, но за голямо съжаление Огънят в сърцата им беше твърде малък. И ето, че Исус се спря и ми посочи с ръката Си едно от въжетата, спуснати от височините на ледника, което все още никой не беше хванал. И там ми каза:
“Хайде, момчето Ми! Хвани въжето с ръцете си и виж ефекта от него…”
Протегнах ръката си към леденото въже, а вътре в мен погнусата ми се надигна. Но погледът на моя Спасител ме насърчи да продължа. Затова в следващия миг аз вече държах леденото въже с ръцете си. А тогава по самите ми длани тръгна студенина, много по-жестока и пронизваща, отколкото от ледения вятър. А очите ми с ужас регистрираха една зловеща метаморфоза, която настъпваше със самите ми ръце. Защото те изгубиха естествения си цвят и съвсем скоро заприличаха на ледени. Нещо повече – студът така беше сковал рефлексите ми, щото не можех да освободя ръцете си от въжето. Станало беше така, че не аз държах въжето, но самото то ме държеше! А студът се качваше все по-нагоре и нагоре по ръцете ми, като вече нападаше на самото ми тяло. И един студен глас започна да пронизва душата ми, като ми казваше:
“Сега е твоят шанс да успееш. Сега е твоят шанс да се издигнеш. От теб се иска само това – да накараш братята и сестрите да уважават труда ти за Бога. Сложи цена на книгите си и ми позволи да те издигна и наложа като духовен авторитет…”
Това бяха най-омразните думи, идвали към духа ми. Но духът, спуснал въжето, имаше власт да ми говори, защото аз бях хванал ледената му примка и не можех да се освободя от нея. Затова с плач извиках към Господ:
“Исусе! Спаси ме! Огънят Ти тук не действа! Тук има зъл дух, който диктува от интересите на егоизма и сребролюбието. Виж, Господи, че ръцете ми станаха ледени и ледът настъпва и пълзи към сърцето ми. Милост, Господи! Избави ме, защото ще умра!”
В отговор на вика ми Исус моментално бръкна в мантията Си и извади от нея Меч, по чието острие пламтеше Огънят на Отца. И като замахна към леденото въже, го отряза, тъй че то самото мигом се стопи от досега с Огъня. А тогава ледът напусна ръцете ми и аз отново усетих благословените тръпки от Божия Огън. Гледайки на руменината, която отново заливаше дланите ми, аз паднах в нозете на Спасителя, като Му казах:
“Исусе! Благодаря Ти! Сега разбирам напълно защо отделени от Теб не можем да сторим нищо. Защото кой може да стори нещо против леда, ако е отделен от Огъня?”
“Никой, Стефане!” – ми отговори Исус и продължи: “Но Аз сега искам още по-добре да разбереш какво са самите ледени въжета. Затова отново погледни към височините на ледника и Ми кажи: Какви са дяволските височини и какви са Божиите?”
“Господи мой! Божиите височини са в Святостта и Поклонението. А дяволските височини са такива, щото Луцифер издига високо в света онези, които му се поклонят. Ето защо височините на лукавия са непременно в Политиката. И там той издига онези, които са му угодни…”
“А не са ли тези въжета именно пътят към височините на Политиката? Не са ли тези въжета именно заговорът, който дяволът извършва против Отца, Синът и Святия Дух чрез високо издигнатите светски човеци? Спомни си думите на псалома, момчето Ми! Спомни си как именно за този ледник на Политиката и за човеците, които се възкачват по ледените въжета, бе записано:
“Защо се разоряват народите, и племената намислят суета? Опълчват се земните царе, и управниците се наговарят заедно, против Господа и против Неговия Помазаник, като казват: Нека разкъсаме връзките им, и нека отхвърлим от себе си въжетата им…” (Псалом 2:1-3)
Когато отхвърлиш Божиите връзки и Божието въже на Спасението, то няма ли да попаднеш на дяволски връзки и на дяволско въже от нечестие? Виждаш ли тогава, че това опълчване и наговаряне на управниците против Мен и Отца Ми е като плод на едно нечестиво съгласие? Когато мнозина лидери от тщеславни църкви преминаха в съгласие със света и неговите управници, то не станаха ли такива с ледени ръце и сърца? Когато пуснаха духа на света в събранията си и накараха стадата си да се съгласят с нечестието им, с търговиите им, с политиките им и с бизнесите им, то така не се ли увеличи беззаконието? Не охладня ли Божията Любов за сметка на любовта към света и всичко що е в света?
Но ето, Аз сега те изпращам всред всичките тези човеци. Иди с Огъня Ми и се опитай да намериш съгласие с тях! За да придобиеш и поуката от този ледник…”
След последните думи на Господа аз се отправих към самите множества от човеци, като търсех с очите си хора, в чиито сърца да има поне искрица от Божия Огън. И ето, че очите ми зърнаха такива. Те стояха близо до ледена скала, като разговаряха помежду си. Така аз се приближих към тях. И като протегнах ръцете си им казах:
“Мили мои братя! Господ ме изпраща при вас! Идвам в Името на Исус и с Духа на Исус, за да ви дам посланието на Небето за това последно време!”
Човеците ме погледнаха учудени и ето, че един изсред тях ми каза:
“Добре си дошъл, братко наш. Ние те приветстваме в Божието Име и те каним сред нас…”
Думите на човека ме обнадеждиха и затова продължих:
“Братя мои, искам да ви предам заповедта на нашия Спасител. Защото повече от всичко Той днес иска да сме съгласни в Неговото Име. И ето, че Господ стои и ни наблюдава. Той иска да живеем думите Му! Той иска да си спомним как е казал на всички ни:
“Пак ви казвам, че ако двама от вас се съгласят на земята за каквото и да било нещо, което да поискат, ще им бъде дадено от Отца Ми, Който е на небесата. Защото, гдето двама или трима са събрани в Мое име, там съм и Аз посред тях…” (Матея 18:19-20)
Нека изпълним думите на нашия Спасител, братя мои! Нека сега се съгласим и поискаме в Неговото Име най-ценното, което има Отец – Собствения Си Огън…”
След тези думи аз протегнах ръце към човеците и очаквах как и те ще подадат ръцете си. И ето, че някак странно и неохотно човеците започнаха да подават ръцете си. Това ме смути и аз не можех да си го обясня. Не исках да повярвам, че тези, които се наричат християни, няма никак да пожелаят съгласие в Името на Исус. Въпреки това аз хванах ръката на онзи, който пръв ми проговори изсред тях, а с другата си ръка хванах друг човек, който се оказа най-близо до мен. Изненадата ми беше пълна, когато усетих студ в ръцете на човеците. Но тогава си казах, че ако аз усещам студ, то те непременно ще усетят топлина и ще я пожелаят. Затова, когато всички бяхме хванали ръцете си, аз извиках:
“Господи, сега се съгласяваме в Твоето Име. Защото искаме да вървим в Твоя Път, да изповядваме Твоята Истина и да живеем Твоя Живот…”
След последните си думи аз усетих как Огънят на Отец запламтя още по-силно в сърцето ми и тръгна към ръцете ми. Но ето, че онзи, който пръв ме заговори, дръпна ръката си, като каза:
“Братко мой! Не става така, както ти го мислиш. Защото нашата църква си има пастор и ние не знаем дали той е съгласен с това, което вършим…”
Слушах думите на човека и не вярвах на ушите си. Затова отговорих:
“Аз дойдох в Името на Исус и повече от всичко желая Неговият Огън да запали всичките сърца на това студено място. Нима не виждате и не вярвате, че Исус е вашият Пастир? Нима не искате да Го познаете като Пътят, Истината и Животът?”
Отговорът ми не се хареса на човеците. И те, по примера на първия изсред тях, отпуснаха ръцете си, като казаха:
“Нашият пастор също ни проповядва за Исус, а тебе не те знаем от где си дошъл. И сега ние го чакаме, защото той се пребори с много пречки, за да ни регистрира. И Господ е, който ни даде регистрацията…”
“А къде е пасторът ви?” – попитах аз. И ето, че първият посочи с ръката си нагоре от ледената скала, където очите ми вече виждаха самия църковен лидер, сграбчил с ръцете си леденото въже, спуснато от височините на ледника. Така, докато гледах с ужас на превърналия се на лед лидер, първият изсред човеците замаха с ръце към него, като викаше:
“Пасторе! Слез, защото не знаем как да постъпим с един, който ни говори по-различно…”
Дочул думите на стражаря си, леденият човек твърде бързо се спусна от въжето и слезе при останалите. А след това, като се обърна към мен, извика:
“Кой си ти бе? От коя църква си?”
Дочул въпроса му, отговорих:
“Аз съм слуга на Исус! От Неговата Собствена Църква, която Той изкупи с кръвта Си…”
Думите ми никак не трогнаха леденият човек и той продължи:
“Ние също сме Неговата Собствена Църква. И проповядваме Евангелието Му. Но аз така и не разбрах кой ти е пасторът…”
Посочих с ръката си към Небето, като отговорих:
“Господ Исус ми е Пастирят. И Той сега ме изпраща всред вас, за да ви дам посланието за възвръщането на Божия Огън в църковните събрания. И именно това предложих на тези човеци – съгласие в Името на Исус…”
Думите ми амбицираха ледения човек и той с твърде горд и надменен глас отговори:
“Ние това съгласие отдавна сме го постигнали и нашата църква няма нужда от съживление. Ходи другаде, където ще те приемат. Но за нас човеците, които си нямат църква и пастори, са недоктринални…”
“Сигурни ли сте вие, че вашето съгласие е именно в Името на Исус?” – продължих да питам аз. А леденият се обърна към човеците с преправен глас, като им каза:
“Избирайте с кого да се съгласявате! Избирайте дали да приемете този в общението ни или да се покорите на пастирския авторитет, чрез който Господ даде регистрацията на църквата…”
След тези свои думи леденият хвана ръцете на човеците, така щото те образуваха кръг, готови сякаш да заиграят хоро. А пасторът отново извика към мен:
“Опитай се да влезеш сред нас и да нарушиш съгласието ни, ако можеш!”
Едва пристъпил, за да хвана човеците и отново да им предам от Огъня на Отца, аз вече хващах ръцете на двама от човеците, когато забелязах, как ледът тръгна от ръцете на лидера и постепенно се предаваше на всички, докато стигна и до онези, чиито ръце държах аз. И за ужас на очите ми онези малки искрици от Божий Огън в някои от човеците се стопиха и изчезнаха. И онзи жесток ефект на вледеняването на ръцете ми беше на път да се повтори, когато дочух Гласът на Господ, Който ми казваше:
“Остави ги и ела при Мен! Защото написаното не може да се наруши!”
Така аз дръпнах ръцете си от останалите и побързах да се отдалеча от тях, а зад гърба ми достигнаха смеховете им и думите на лидера им, който вече викаше от възторг:
“Ето така се отстоява здравото съгласие. Да не допуснете човек с горчив корен, та да ви смущава и да се заразявате от него. Алелуя, здрава църкво! Алелуя, Божии деца!”
Сърцето ми плачеше от скръб, но в този момент аз знаех, че не мога да сторя нищо. А Исус, като погали главата ми, каза:
“Сега разбра ли, че никой не иска Огънят от прободените ръце, но предпочита ледените ръце, които му осигуряват светска опека и живот без гонение? А да искаш да стоплиш длани, които търсят леда е все едно да спреш любовната игра между младоженец и невяста. Нито тя ще те послуша, понеже обича любимия си. Нито той ще ти позволи, понеже е негова. И ето това е ледникът на Политиката. Ледник, на който дяволът е прострял въжета за издигане във високите места на светското управление. Ледник, който дава кариера и светска почит на всеки, хванал ледените въжета и изгубил Огъня на Отца. Ледник, в който ще загинат всички, които уповават и угаждат на човеци. Ледник за всички, които не просто искат да угасят Духа Ми, но го вършат с възможно най-големите компромиси и беззакония.
Някога Аз предупредих всички ви с думите:
“Това ви заповядвам да се любите един друг. Ако светът ви мрази, знайте, че Мене преди вас е намразил. Ако бяхте от света, светът щеше да люби своето; а понеже не сте от света, но Аз ви избрах от света, затова светът ви мрази…” (Йоан 15:17-19)
И никой от нечестивите никак не разбра, че в думите Ми има скрит духовен смисъл, който гласи:
“Ако светът ви люби, то него сте възлюбили вместо Мене! Ако бяхте от Мене, то Аз щях да любя Своите Си и Моите щяха да Ме любят, но понеже не сте от Мене, но сте от света, то затова светът ви люби!”
Затова за последен път устата Господни се отварят, за да изрекат съдба против всичките нечестиви и да дадат път за възвръщане на всички отпаднали:
“Не любете света, нито каквото е на света! Ако някой люби света, в него не пребъдва Огънят на Отца Ми! Защото всичко, що е в света – похотта на плътта, пожеланието на очите и тщеславието на живота – не е от Моя Бог и Отец, но е от света. И светът ще премине, и ледниците му ще се стопят в огъня на Божия Гняв. Но онзи, който върши Божията Воля – ще пребъдва довека…”
След тези думи на Исус видението с ледника се прекрати, а Исус, като посочи с ръката Си напред, ми каза:
“Има още много ледници на Вавилон, които бих могъл да ти разкрия. Защото бих ти показал още и ледниците на Апатията и Завистта, Съблазните и Подигравателството. Но тогава тази книга не би се преглътнала от човешкото сърце, което в немощта си трудно разбира какво му говори Господ на Силите. Затова сега ръката Ми ще ти посочи онова Огнище Божие, което е над ледниците на Вавилон. Блажени онези, които, хванали ръката Ми, превъзмогнат над леда на Вавилон, за да се възкачат на Господния Хълм…”

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s