3. ВИДЕНИЕТО С ЛЕДНИКА НА ЛИЦЕМЕРИЕТО

Ето, че пред очите ми се разкриваше огромният ледник на Лицемерието. Той беше твърде дълъг и пространен и този път аз виждах в него множества от човеци. Всичко това достатъчно ме впечатли, за да се обърна към Господ. А Той ми каза:
“Сега ти предстои да преминеш през ледника, който държи в себе си един чувствителен процент от охладнялото мнозинство. Затова тръгни след Мен и подготви сърцето си за изненадващи знамения…”
След тези думи Господ тръгна напред, а аз Го последвах. И ето, че едва стъпил с нозете си на самия лед, аз усетих студ, много по-пронизващ и жесток от този на предишните ледници. И докато се опитвах да свикна с него, към лицето ми задуха твърде силен и мразовит вятър. И колкото повече Господ вървеше и се приближаваше към лицемерните множества, толкова по-силен ставаше и самият вятър. Така накрая Исус беше сред самите човеци, но никой от тях не Го забеляза, нито Му отдаде Слава, като на Единородния от Отца. Видът на човеците буквално смая сърцето ми. Защото всеки от тях държеше пред лицето си маска на Исус. Едно доволно количество маски стояха в плетен кош, тъй че онези, който не бяха маскирани, бързаха да си купят маски от коша. И като брояха доволно много пари на продавачите, те им подаваха маските и човеците ги слагаха на лицата си. И там, всред самия леден вятър и студ, Исус се обърна към мен, като ми каза:
“Знаеш ли защо всеки от тези човеци си слага маска с Моя Образ?”
Погледнах на самите маскирани човеци и отговорих:
“Господи мой! Най-вероятно тези хора искат да приличат на Теб! Затова са готови да платят купища с пари, за да придобият маска с Твоя Образ…”
Исус се усмихна тъжно на отговора ми и продължи да ми говори, като казваше:
“Тук изобщо не позна. И не това е верният отговор. А за да разбереш отговора, то просто и ти вземи една от маските и я сложи пред лицето си…”
“Исусе! Аз се гнуся от тези търговци! И как да платя пари за подобно нещо…”
А Исус ми каза:
“Сега си скрит в Моето присъствие и затова никой няма да те види как взимаш маската. Вземи я, за да разбереш и знамението на самия ледник…”
Дори и не исках да си помисля такова нещо, но погледът на Господ беше твърде настоятелен. Затова с неохота се приближих към самия кош и взех една от маските на Исус, като я поставих пред лицето си. Учудването ми беше пълно. Защото едва сложил маската, аз усетих как леденият вятър престана. А през очите на самата маска ледникът на дявола въобще не изглеждаше като ледник. Това бе едно прекрасно място, където си даваха любовна среща лъчите на топлото слънце, зеленината на дърветата, синевата на небето, кристалната чистота на водите и гласовете на хиляди птици. И всред тази разцъфнала и преродена природа вървяха хиляди хора, готови да се прегръщат, обичат и милват косите си. Някои от тях се приближаваха край мен. И като ме гледаха с лъчезарни усмивки, ми казваха:
“Обичаме те! Бъди част от нас!
Остани завинаги при нас, за да преживяваш докосването на Бога!”
Бях готов вътрешно да се закълна, че видяното през самата маска бе твърде хубаво, за да се откажеш да я носиш. Защото нямаше и помен от онзи ледник и от противния вятър… И изведнъж, някъде издалеч, аз чух Гласа на Господа, Който ми казваше:
“Излез от опиянението, защото то не е реално…”
Потърсих Господа, като все така не свалях маската, но не Го намерих. И ето, че Гласът на Исус отново дойде към мен, като ми казваше:
“Свали маската! Защото тя те кара да виждаш онова, което искаш да видиш, а не онова, което е…”
Думите на Исус буквално порязаха като с нож всичките ми вътрешности, тъй че свалих маската и леденият вятър отново нахлу към лицето ми. И аз наведох глава пред моя Спасител, като Му казах:
“Прости ми, Господи! Но тази маска наистина действа като наркотик за сърцето. Защото пред очите ми се появи видение, в което всичко е като от Едемската градина…”
Слушайки думите ми, Исус каза:
“А не предупреди ли Апостол Павел, както теб така и всички останали, че Отец Ми непременно ще изпрати заблуда, която да действа всред охладнелите, така щото да повярват лъжа?”
“Да, Господи мой. Във Второто послание към Солунците наистина има такова предупреждение от Твоя Апостол. И през маската на лицемерните тази лъжа наистина действа твърде успешно. А като си спомня и виденията със стълповете на Божия Храм, които Ти ми даде, разбирам, че ето това ще да е стената на въображението, поставена от Отца. Защото пред нея всеки виждаше онова, което искаше да види.…”
“Точно така е, момчето Ми. И ето тук заблудата на лукавия е най-голяма, защото това е ледникът на Езавел. Иди тогава сред лицемерните с Образа, който съм положил в сърцето ти. И изяви нечестието им, за да видиш как ще реагират…”
Послушал Господ аз се запътих към лицемерните, като държах маската им в ръката си. И колкото повече ги приближавах, толкова по-силен вятър на омраза и студ идеше към лицето ми. И ето, че накрая те забелязаха присъствието ми. А един изсред лицемерните се приближи към мен и с мазен глас ме попита:
“Защо си изградил такъв недоктринален образ в сърцето си? Нима мислиш, че Божият народ ще търпи такива като теб?”
Погледнах към маскирания човек. И като вдигнах маската в ръцете си се обърнах към всички, като им казах:
“Ето такъв е вашият образ. Маска, с която криете естествените си лица, без духовно да сте родени и преобразени от Огъня на Отца. Но ако свалите маските и престанете да играете този театър, то непременно ще трябва да се покаете. Защото тогава топлото слънце на вашата измама ще се смени със студ. И зелените треви ще се обърнат на ледени израстъци. Защото вашите маски са обречени, като тази в ръцете ми…”
Усетих как Огънят на Бога запали с ревност устните ми. И затова скъсах маската на две, като я хвърлих в краката на маскирания. А той, като ме погледна, изкрещя със злоба:
“Хулител на Божието име! Как си позволяваш поругаване с църковните доктрини? Ти, който не познаваш основите на теологията! Как дръзваш да ставаш препънка и съблазън на онези, които искат да се образоват?”
Думите на маскирания никак не смутиха сърцето ми. И затова му отговорих:
“Вие вярвате и служите на дух, който образова. Аз вярвам и служа на Дух, Който образува. Вашето образоване не премахва стария човек, но слага маска върху естествения ви образ. Но при Божието образуване старото преминава и всичко става ново!”
Отговорът ми предизвика ярост и неодобрение от стотици маскирани. И те закрещяха единодушно:
“Нека отлъчим нечестивия човек изпомежду си! Защото тоя недоктринален подкопава основите на църквите…”
След тези си думи маскираните се приближиха към мен. И като ме хванаха, притиснаха сърцето ми до ледена скала, от която ме лъхна ужасен студ. И ето, че главният сред маскираните заплашително ми каза:
“Или ще станеш доктринален като нас или над теб ще дойде Божието наказание. Избирай!”
Слушах думите на човека и вече знаех в сърцето си, че каквото ми е писано да стане, то непременно ще се случи. Така видях как до мен се приближава моят Господ и Спасител. Той погледна на пребледнялото ми от студа лице и след това ми каза с твърд и непреклонен Глас:
“Смири душата си и приеми, че такава е Волята на Отца Ми! Защото всички Мои в това последно време ще бъдат разпнати от лицемерните, за да се уподобят във всичко със своя Небесен Пастир…”
Слушах моя Господ и се усмихнах на думите Му, защото те изпълваха духа ми с едно неземно щастие и радост, по-силни от радостта и щастието на земните човеци. А тогава маскираният, като видя усмивката ми, отново изкрещя:
“Този несъмнено се подиграва с нас. Затова нека се молим Господ да го убие…”
Ето, че няколко от най-амбицираните молителки изсред маскираните, застанаха пред мен и започнаха да се молят с устата си, тъй че към лицето ми засвистя силен вятър, а в очите от самите маски аз усетих как ме гледа самата Езавел. От самите устни на молителките излизаха ледени остриета, които растяха след всяка изминала секунда. Така дойде онзи миг, когато остриетата на молителките вече се забиваха в ръцете ми и нозете ми, а аз изстенах от болка. Това още повече ги амбицира и молението им премина във високи възлияния. И ледът от устните им вече беше пронизал ръцете и нозете ми, тъй че остриетата се впиваха в самата ледена скала, на която бях прикован… Чак тогава молителките спряха с молитвите си и казаха на маскирания:
“Тоя вече не е проблем за нас. Защото Господ Бог му въздаде от гнева си. Той вече едва ли ще напише каквото и да е послание, та да смущава братята и сестрите. Нека забравим за тоя антихрист и нека бдим за други лъжепророци, които биха смутили църквите ни…”
Думите на молителките видимо успокоиха множествата от маскирани. И всички единодушно завикаха:
“Слава на Бога, че въздаде над лъжепророка! Слава на Исус, че му въздаде за нечестието!”
В този миг на най-ужасна болка, когато стоях жив само поради Огъня на Отца в сърцето ми, Исус отново се приближи до мен, като каза:
“Както Аз съм жив и живея за вечни векове, така и твоят дух е завинаги свързан с Мен и ще живее вечно. И ето, Аз допуснах твоето разпъване от всички тщеславни църкви и пастори, за да дам примера за всички Мои от малкото Ми стадо. Защото никой не може да премине през ледника на Езавел без да избере един от двата пътя:
– Или да си сложи теологическа маска от лицемерие, за да се радва на измислен човешки бог в измислен човешки рай!
– Или да яви нечестието на лицемерните, за да предизвика яростта и отмъщението на самия дявол!
На единият път човеците ще намерят съдбите си в стиха за Вавилон, за който е писано:
“…светлина от светило няма вече да свети в тебе; и Глас от младоженец и от невеста няма вече да се чува в тебе; защото твоите търговци станаха големците на земята, понеже чрез твоето чародеяние бяха измамени всичките народи. И в него се намериха кърви от пророци и от светии и от всичките заклани на земята…” (Откровение 18:23-24)
А на другият път човеците ще намерят съдбите си в стиха на Святостта, в който за жертвените юнци на Отца е писано:
“Съразпнах се с Христа, и сега вече, не аз живея, но Христос живее в мене; а животът, който сега живея в тялото, живея го с вярата, която е в Божия Син, Който ме възлюби и предаде Себе Си за мене…” (Галатяни 2:20)
Небесно царство, в което са влезли човеци, без да са били разпнати и преминали през Кръста Господен, може да съществува само в измамните маски на лицемерните. И ето, доведох слугата Си при ледника на Лицемерието, за да призова всички ви в Живот на Святост! Живот без маски и без лъжи! И който устои докрай, като се остави да бъде разпнат за своя Господ и Бог, той ще бъде спасен! Защото мъката, болката, стенанието и плача от омразата, на която е подложен само един от свидетелите Ми, струва повече пред Лицето на Отца Ми от всичките маски и дела на лицемерните! И техният измислен рай Аз скоро ще сменя с едно твърде реално огнено езеро, в чийто огън и жупел те никога няма да изкупят и капчица от проляната кръв на Моите пророци и светии. А всички Мои отново призовавам:
Бъдете искрени помежду си! Бъдете искрени с всичките човеци! И когато разпалите Огъня на Отец Ми в сърцата си бъдете твърди, за да устоите на разпъването, на което лицемерните ще ви подложат с омразите и чародеянията си …”
След тези Свои последни думи Исус простря ръце към ледената скала и Силата Господна ме изтръгна от приковалите ме ледени остриета. И Той, като постави ръцете Си върху кървящите ми китки, каза:
“Сега, момчето Ми, предстои изпитание за тези кървящи китки. Това изпитание е в последния от ледниците, които ще покажа пред сърцето ти – ледникът на Политиката…”