1. ВИДЕНИЕТО С ЛЕДНИКА НА ГОРДОСТТА

Братко мой! Верни ми приятелю!
Нека сега да посветя сърцето ти в първото от виденията, които Исус разкри пред очите ми. Миг след Господното докосване аз и Исус се намерихме на възможно най-високия от ледниците на Вавилон. Над самият ледник се виждаше и Хълмът Господен, но за да се стигне до този Хълм непременно трябваше да се преодолее цялата гигантска грамада от сняг и лед. И ето, че Господ ми каза:
“А сега искам сърцето ти да внимава твърде много. Защото тук измамата на дявола е пълна и тук силите на Злото са най-успешни. Затова като начало погледни надолу от самия ледник, на който си поставен и Ми кажи какво наблюдават очите ти…”
Послушах Господ и само след миг погледнах надолу. Гледката беше такава, щото поразяваше сетивата. Самият ледник беше поставен достатъчно високо, за да извика възхищение в онзи, който е стъпил на него. Защото в нозете на наблюдателя от този ледник се откриваше целият възможен свят. И онези общества и народи от езичници стояха далече по-долу от самия ледник. Те приличаха на малки микроскопични мравки, обречени на своето нищожно битие. Затова аз, като откъснах погледа си от гледката, казах на Исус:
“Господи мой, гледката от този ледник би изпълнила с възхищение всеки, който е застанал толкова високо. Защото светът на езичниците оттук изглежда твърде малък и нищожен…”
Исус внимателно следеше отговора на устните ми. А след това, като протегна ръката Си нагоре, ми каза:
“А сега, момчето Ми, погледни нагоре и виж какво е надвиснало над ледника на Гордостта…”
Вдигнах главата си нагоре, за да видя онова, което ми сочеше пръстът Господен. Така забелязах огромни грамади сняг, стоящи сякаш като по чудо над ледника. А Исус, като наблюдаваше собственото ми впечатление, се приближи до мен и ми каза съвсем тихо:
“Това, момчето Ми, са снежни лавини, готови да паднат върху всеки, който ги предизвика. Затова ние с теб сега ще тръгнем и Аз ще допусна върху теб и изпитанието от самия ледник, като нито за миг няма да те оставя без помощ…”
Така Исус тръгна напред по самия лед, а аз Го последвах. Но ето, че само след миг към лицето ми дойде силен и студен вятър. И за разлика от физическият вятър, който свири в ушите, този вятър започна натрапчиво да ми нашепва:
“Ти си праведен! Ти си твърде много издигнат от Исус! Радвай се, защото кой друг е като теб? Кой друг има Личното водителство от Царя на Сион! Радвай се, Стефане! Извикай силно, защото Бог те е поставил твърде високо!”
Погледнах на вървящия пред мен Господ, а след това отново заслушах вятъра в ушите си, който продължаваше да повтаря същите внушения. Така към устата ми се опита да дойде сила, тъй че в един миг почти бях готов да се спра и да извикам думите от внушението… Но ето, че Исус се спря и се обърна към мен. А след това отново вдигна ръката Си и посочи към грамадите от сняг, надвиснали над самия ледник. Това ми подейства твърде отрезвяващо и аз паднах на нозете си пред Господ, като Му казах твърде тихо:
“Господи, към мен дойде вятър от внушения. Той ми натрапваше това, че съм праведен и твърде много издигнат. И всичко, което вятърът искаше от мен, бе да извикам… Но когато видях Твоята вдигната ръка, аз разбрах, че ако извикам, непременно ще освободя мощта на лавините…”
Исус се усмихна на думите ми, а след това с тих Глас допълни:
“Никой не би преминал ледника на Гордостта, ако не напои сърцето си с тихите Силоамски води. Защото през този ледник трябва да се върви тихо и тихо да се отдава Славата на Онзи, Който те издига към Себе Си…”
“Да, Господи мой, така е! И онзи тънък и тих Глас, който дойде към Илия в пещерата, трябва да стане наш тънък и тих Глас, с който да преодолеем внушенията на вятъра от това място…”
След последните ми думи Господ протегна ръцете Си към мен и ме изправи, като каза:
“А сега нека извървим пътя до края на ледника, за да излезем от опасното място…”
Така ние вървяхме известно време, докато накрая ледът под нозете ни започна да се изгубва и ние вече стъпвахме на здрава почва. Точно тогава Исус се спря и отново посочи с ръка, но този път към самото начало на ледника, като ми казваше:
“Виж какво ще се случи с онези хора, които нямат Моя Огън, но затова пък имат огромно желание да стоят във високите места над света…”
В отговор на Господните думи очите ми забелязаха десетина човеци, които вече стъпваха с нозете си на ледника. Те бяха твърде добре екипирани и не им липсваше нищо, за да преодоляват височините и студа. Раниците им бяха претъпкани с въжета и палатки, а ръцете им държаха метални пикели за задържане в леда. Те гледаха през тъмните стъкла на алпийските си очила надолу и на лицата им грейваха задоволителни усмивки. Всичко във вида на тези човеци подсказваше една невероятна амбиция да стигнат до върха на Господния Хълм. Изобщо, братко мой, като гледах на самата алпийска експедиция, включваща тези десет човека, аз мислено благодарях на моя Господ Исус, защото и без всичките им приготовления Той ме беше превел през опасния ледник. Тези човеци можеха да впечатлят човеци. Те можеха да предизвикат възхищението на всеки от низините, който гледа с невиждащ поглед нагоре. Но на Лицето на моя Господ нямаше и следа от подобно възхищение. Той никак не беше впечатлен от екипировката на самата група, нито от амбицираните лица на самите човеци. И докато аз очаквах някаква реакция от Него, Той мигом протегна ръка към гърдите ми. Показалецът Му докосна самото ми сърце, тъй че то запламтя, а Той вече ми казваше:
“Ето Този Огън вътре в теб Ме впечатлява. Ето Този Огън може да те преведе през ледниците. Защото, докато имаш Любовта на Отца, ти винаги ще чуваш Гласа Ми и ще знаеш как да постъпиш на всяко време и място. А колкото до тази група от църковни лидери, то тя се води само от човешката си амбиция да властва и управлява, да печели и да граби. Всички в тази група са научили Свещеното Писание стих по стих и книга по книга, период по период, и царуване след царуване. Но заети да се екипират с буквата, те са изгубили Огъня на Духа Ми. Затова виж как ледникът ще им въздейства, за да предадеш на братята и сестрите Ми всичко от това поучително видение…”
След думите на Господ аз гледах на десетината човека, които оживено сочеха с ръце към върха на Господния Хълм, като вече тръгваха с нозете си по самите ледове. И в мига, когато групата твърде бързо се беше придвижила и стигнала до местата, над които бяха надвиснали снежните грамади, към самите алпинисти се втурна леденият вятър на дявола. Той премина с такава сила над тях, щото ги събори и те паднаха по гръб. А след това, като се опитаха да се изправят, вятърът отново засвистя сред тях и отново ги събори. Това имаше моментален ефект сред човеците. Защото те вдигнаха тъмните очила от очите си. И като протегнаха ръцете си към небето, завикаха с шумен глас:
“Алелуя! Алелуя! Алелуя! Ние сме Божият елит на земята! Ние сме на най-високото! Ха, ха, ха!”
След тези си думи човеците се изправиха на нозете си и започнаха да подскачат по леда. И като сочеха с ръцете си надолу, към всичко, което е по-ниско от тях, те отново завикаха с шумните си гласове:
“Ние сме Божията праведност! Ние сме издигнатите! Алелуя!”
Викът им този път беше толкова силен, щото ехото от гласовете им се заби в огромните снежни грамади над ледника и заспалата снежна мощ се събуди. През гладката бяла повърхност на снежните грамади преминаха пукнатини, които с всяка секунда ставаха все по-дълбоки и дълбоки. Така, само след миг отделни части от снежните грамади се откъртиха от скалите и тръгнаха надолу. А огромните маси от сняг придобиха формата на вълни, които се въртяха в падането си и повличаха всичко със себе си. Това бе ужасна гледка. Но още по-ужасното в самото видение беше това, че никой от викащите шумно на самия ледник, не забелязваше идещата опасност. Напротив – с грохота на лавината се увеличаваше грохотът на собствената им праведност. Докато дойде мигът, в който снежните вълни буквално пометоха и погълнаха в себе си цялата самодоволна експедиция…
…Стоях с ужасен поглед пред самото видение, тъй че то бе по-реално и въздействащо от собствения ми живот. А Господ, като ме погледна със строг поглед, ми каза:
“Сега разбираш ли колко е съдбоносен шумът на този ледник? Защото този е шумът на Гордостта, която повлича всички кариеристи надолу, докато паднат замръзнали завинаги на мястото, откъдето са тръгнали…”
“А те, Господи? Какво са почувствали те? И разбрали ли са, че ледникът на Гордостта ги е хвърлил долу?”
Исус тъжно се усмихна на въпросите ми. А после ми каза:
“Забеляза ли онези вълни от въртящ се сняг? Защото това не е просто свличащ се сняг от височините. Това е въртяща се снежна маса от дяволско нечестие и лукавство. И всеки, който попадне в лавината на Гордостта, непременно се главозамайва, за да остане замаян до самият миг на Божието въздаяние. Ето защо никой от тези, пометени от лавината, няма никак да знае, че е отпаднал от Бога. Напротив – с леда в сърцето си и със снега в ръцете си такива възгордели се човеци ще увеличават постоянно хладината в църквите. И всеки от Моите, който все още е останал под властта или близостта с такива човеци, непременно ще разбере, че от тях лъха студ и противна гордост.
Какво тогава още чакат Моите? Или от какво се страхуват, та да стоят под властта на лукави и студени човеци? Нима, люде Мои, ви е страх да напуснете хладината и студа? Нима ви е страх да Ме последвате по пътя към Святостта и Правдата? Нима за вас думите на един студен човек струват повече от Огнените послания на устата Ми! Ето, заповядвам на всички от малкото Си стадо!
Отделете се изсред гордите и надменните! Отделете се изсред тези, които гледайки на белия сняг в сърцата си, измамно се заблуждават, че това е Моят бял и чист висон! Не, люде Мои! Защото, ето, устата Господни се отварят, за да ви кажат истината за гордостта:
Гордостта е бялата ледена дреха на измамата! Тя само отдалеч прилича на Божията праведност, но и липсва Огънят на Отца Ми!
И нима ще се оставите да ви привлича бялата студенина, когато всеки от вас може и трябва да намери Огъня Ми? Но ето, говоря ви чрез думите на Апостола Си Петър:
“Облечете смирението; защото Бог се противи на горделивите, а на смирените дава благодат. И тъй, смирете се под мощната ръка на Бога, за да ви възвиси своевременно…” (I Петрово 5:5-6)
Спомнете си думите, които Смирението даде на слугата Ми Стефан. За да се облечете с онези груби дрехи, които ще направят гласа ви тих, тъй че чрез тишината на сърцата ви Господ вашият Бог ще ви възвиси над ледника на Гордостта. Защото само възвисените над този ледник ще имат правото да облекат светлия и чист висон за Сватбената Вечеря на Агнето…”
След тези Свои последни думи Господ погледна към мен, като ми каза:
“А сега, момчето Ми, нека те заведа и при втория смъртоносен ледник на Вавилон. Защото той е ледникът на Алчността…”