КЪМ СЪРЦЕТО ТИ

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю!
За кой ли път сърцето ми издирва всичките думи на любовта си, за да благодари на нашия Господ Исус Христос? И за кой ли път Той доказва на всички ни, че е Преизобилният Извор на вярата ни, Слънцето, Чиито лъчи никога няма да се свършат. Аз отново потапям нозете си в Този Извор и издигам ръцете си към това Слънце. За да имам сладката привилегия и чудната радост да дам на всичките си братя и сестри от водите на Извора и от лъчите на Слънцето. Защото сърцето ми няма да се умори да слуша думите на Благодатния, нито ще му дотегне да следва Гласа Му.
Започвам именно с такива думи предисловието на тази пророческа книга, защото тя ще е по-различна от другите, които съм писал. Защото всяко духовно състояние в нас се стреми да се докосне до Исус. Радостта търси Исус. Скръбта търси Исус. Мирът търси Исус. Вярата търси Исус. И Любовта – тази най-велика Божия Сила – и тя търси Исус. Защото – съединени с Него – имаме всичко, което е Той. Но дали напълно сме познали Образа на Божия Син? Дали сме Го последвали докрай в божествените Му откровения и послания? Истината е, че има една неизследима съкровищница, скрита в Сърцето на нашия Господ. И когато Той отвори Сърцето Си за нас и ние влезем в Него, то тогава замаяни се чудим кое по-напред да вземем, за да се обогатим със Светлината и Благостта Му. Така и аз, за кой ли път, получих богатства от неземни Христови откровения. За да ги изявя върху белият лист и така Исус да стане още по-реален и прекрасен за всички, които вярват в Него. Но нека сега да ти споделя за собственото си духовно състояние, когато Исус отново посети сърцето ми.
Истината е, че с всяка от последните пророчески книги Господ нанасяше съкрушителни удари на дявола. Удар от дясно, удар от ляво, удар в лицето, удар в сърцето. Като в същинска битка, където бляскавото острие на Господния Меч се върти на всички страни, за да поразява нечестивия. И колкото повече се въртеше Господният Меч, толкова повече аз усещах умора и тежест в ръцете си. Така след последната книга за Веелзевул състоянието ми стана твърде тежко. Без всякакво преувеличаване ще ти кажа, че вече едвам повдигах ръцете си, сякаш, че съм копал в някоя каменна кариера, а дръжката на кирката е подбила дланите ми. Това ме накара да извикам към моя Господ и да Му кажа, че съм твърде много уморен и едва ли мога да извърша каквато и да е работа. Някой би помислил, че не е редно да се хленчи така пред Господ, но аз никак не хленчех. Не! Просто цялото ми духовно същество отказваше да извърши каквото и да е усилие. Затова и думите на устата ми призоваха Исус, като Му казваха:
“Господи мой! Освежи сърцето ми, за да нося Меча Ти. Дай ми Сила, за да превъзмогна над всичките съпротивления на дявола и да продължа да Те следвам. Защото, ето, ръцете ме болят и всичките ми жили са като скъсани…”
Исус отговори на думите ми. И като озари с Присъствието Си сърцето ми, започна да ми говори, казвайки:
“Виждам умората ти. Но сега ти казвам, че ти самият не я виждаш. Ти просто чувстваш, че си уморен, но никак не знаеш откъде произхожда всичкото отмаляване на ръцете ти…”
Побързах да отговоря на Исус, като Му казах:
“Господи мой! Ясно е като бял ден, че съм уморен да държа Меча Ти…”
В отговор Господ се усмихна и простря ръката Си към мантията Си. И като извади в десницата Си Мечът на Духа, отново ми каза:
“Простри уморените си ръце и хвани Меча Ми. За да видим дали той наистина ти тежи…”
Повдигнах ръцете на духа си и хванах Меча. А тогава усетих, че в сърцето ми има достатъчно сила, за да го държа. И не просто да го държа, но дори да го размахвам. Това ме учуди и аз не знаех какво да кажа на Исус. Но Той чакаше да реагирам и затова Му казах:
“Не разбирам, Господи! Та аз държа Меча и ръцете ми изглеждат здрави и силни, а само преди миг ги усещах отмалели твърде много. Нима ръцете ми не са се уморили от Меча?”
В отговор Исус на Свой ред ми зададе въпрос, който смая сърцето ми. Той ме попита:
“Нима мислиш, че Мечът е най-тежкото, което има твоят Господ? Не трябва ли един Меч да е по-скоро здрав и излъскан, отколкото тежък? Кой би го носил тогава? И кой би го въртял? Но ето, казвам ти, че има нещо, много по-тежко от Меча Господен. Защото самият Меч му се покорява и прекланя. От това по-тежко нещо отмаляха ръцете ти. Понеже Господ ти е дал да го носиш, та да го следва и Мечът. И така знай, че от това тежко нещо се умориха ръцете ти, а не от Меча Господен…”
Братко мой! Не зная дали някога си попадал в състояние Господ да ти говори, а ти никак да не Го разбираш. Но аз наистина не разбирах Исус, нито онова, което изговориха устните Му. Ето защо с настоятелен поглед Го попитах:
“Какво е това нещо, по-тежко от Меча, Господи?”
А Исус отново ме запита:
“Ако Мечът е силен да изкове една победа в битката, то на завоюваната територия, станала Божие притежание, Меч ли ще поставиш за белег? И ако Господните войни още в древността са водили битки с враговете си и са превземали крепостите им, то с какъв белег са утвърждавали завоеванията си?”
Въпросите на Исус бяха твърде ясни, за да не видя как в тях блести отговорът. Ето защо Му отговорих:
“Исусе! Белегът е Знамето! Защото Мечът следва Знамето, бие се за честта на Знамето и завладява територии, за да се постави над тях Знамето!”
Сигурно съм бил твърде много развълнуван в отговора си, понеже Господ се засмя сърдечно, а след това погали главата ми. И ето, че Той с твърде нежен и Свят Глас започна отново да ми говори, като казваше:
“Сега разбра ли от каква тежест са се уморили ръцете ти? Защото ето това – да държиш години наред Господното Знаме над сърцето си – е било истинското ти призвание и длъжност пред Мен. Но кажи Ми тогава! Ако Господ Святият е станал твое Знаме, то лесно ли ще ти бъде да Го издигаш над главата си? Не знаеш ли, че Силата на Знамето е многократно по-голяма от Силата на Меча? Защото Знамето вдъхновява, призовава, одързостява. Знамето е Примерът Господен, докато Мечът е Силата Господна! И не Примерът е даден заради Силата, но Силата е дадена заради Примера!
Как мислиш тогава? Не е ли уплашен дяволът много повече от Знамето, отколкото от Меча? Не е ли Божият противник смъртно уплашен, че дори и в края на времето, всред умноженото беззаконие, пак Господ ще има Своите люде, с които да показва Себе Си като Пример?”
Думите на моя Господ ме накараха да наведа главата си от срам. Защото вече бях почувствал, че ръцете ми са били уморени да държат Примера. Ето затова тихо Му казах:
“Исусе! Срам ме е от умората ми. Понеже ми е натежало Знамето. И сега какво да Ти кажа, сам не зная…”
В отговор Господ ме погледна с дълбоките Си и Святи зеници. И като докосна главата ми, казваше ми:
“Времето е зло, момчето Ми. Толкова зло, колкото никога не е било. Това, че ръцете ти отмаляват, никак не изненадва Оня, Който те е пратил. Защото се случва именно онова, което Той е видял. Понеже Отец Ми имаше един древен Знаменосец, силен в дух и пламенен по сърце, на който Знамето също натежа. И ти виж сега във видение какво се случи някога с този Знаменосец…”
След последните думи на Исус пред очите ми се разкри видение. И ето, че аз виждах Божият пророк Моисей, застанал на високо издигнат хълм. Той беше вдигнал ръцете си и държеше в тях Божието Знаме. И самото Знаме, блестящо в слънчевите си ресни, изпращаше Дух от Духа на Всемогъщия към Израилевите войни в долината. А сърцата им, уловили Духа от Знамето, се хвърляха смело срещу черните вражески пълчища. Нямах никакво съмнение, че Исус показваше на сърцето ми битката на Израил против Амалик. Но новото в това видение, което никога не бях виждал, беше именно Знамето, закачено на жезъла, който Моисей държеше в ръцете си. И ето, че Исус вдигна ръка и посочи към Божия пророк, като ми казваше:
“Гледай, Стефане! И сега Ми кажи колко време ще издържат така ръцете на Моисея…”
След думите на Господ Святият Дух ме приближи във видението до самия Божий пророк. Тогава забелязах, че Моисей беше употребил всичката си сила, за да държи Знамето издигнато. Самите му ръце, яки и жилави, се бяха вкопчили в жезъла, държащ Знамето, но в очите на Моисея се четеше огромна умора. В един миг Знамето много натежа, а ръцете на пророка го отпуснаха. Тогава черните вражески пълчища на Амалик започнаха да превъзмогват над Израил. И аз, гледайки Моисея, попитах Исус:
“Господи мой! Защо библейският разказ не е казал ясно, че Моисей държи Господното Знаме? Защо, четейки стотици пъти стиховете на тая битка, аз не съм видял Знамето в ръцете на пророка, а само жезъла му?”
Отговорът на моя Господ беше пълен с укор и нежност едновременно. И Той, като се приближи до Моисей и докосна Знамето, вързано на жезъла, вече ми казваше:
“Ако Божият пророк знаеше, че Господ е Знамето, Което му дава битката, то не си ли прочел що значи стореното от Моисей след битката? Какво стори той?”
“Исусе! Той въздигна Олтар на тоя хълм. И нарече Олтара Йеова-Нисий, което ще рече “Господ е мое Знаме!”
“Трудно ли ти е тогава да разбереш защо Моисей държеше изправения жезъл в ръцете си? Гимнастика ли е правил с този жезъл или е издигал Примерът Господен на целия Израил?”
“Исусе! Ти Си Божията тайнствена Премъдрост. Ти отваряш слепите ми очи и ги правиш зрящи за Твоето велико Спасение. Какво повече да Ти кажа, след като сега виждам всичко? Сега разбирам, че ръцете на Моисея отпаднаха не от тежестта на жезъла, а от тежестта на Знамето. И затова Отец му изпрати подкрепата на Аарон и Ор, които държаха ръцете му изправени до захождането на слънцето…”
“А къде са твоите Аарон и Ор, момчето Ми? Къде са тия, които трябваше да подпират ръцете ти? Не са ли всички твърде много изплашени от битката с дявола, та да им хрумне, че Божий пророк, повел битка с целия Вавилон, се нуждае от подкрепа за ръцете си? Ето, казвам ти, че людете Ми умират от нямане знание. Защото кой досега е знаел това, което Господ ти показва във видението с Моисея? Кой досега е знаел, че най-тежкият товар всред Господните люде се пада на Божиите Знаменосци? Кой досега е знаел, че много по-лесно е да въртиш Меча, отколкото да покажеш Примера? Но ето, казвам на всичките Си люде и Святи думи излизат от устата Ми:
Ако не съберете всичката си сила, за да подкрепите ръцете на пророка, то Знамето съвсем ще падне и Амалик ще посегне на Божия Престол в сърцата ви! Какво ще сторите тогава, люде Мои? Ще обвините пророка Господен, че му отмаляха ръцете ли? А къде бяха вашите ръце? Къде беше вашият пример, та да го съедините с Божия Пример? И когато Примерът на пророка Ми се презира, а църквите са пълни с търговия и грабеж, то как да устоят ръцете му? Не говорих ли на всички ви в пророческата книга против грабителя Амалик, та да подкрепите пророческите ръце? Но ето, очите Ми видяха как мнозина се върнаха на стария си бълвоч, в тинята на човешкото безумие. И такива, като решиха, че Господ вече им е дал победата, презряха Знамето Господно. Презряха Примера, който поставих в сърцето на пророка Си. Затова в тази Свята пророческа книга ще развъртя не Меча Си, но Знамето Си. Белким Го видите и възлюбите. И като се възкачите на Хълма, да подкрепите ръцете на Божия пророк. Защото, било, че ръцете му отмалеят и Знамето падне в нозете му, пак ви казвам, че Отец Ми няма да го намери за грешен. Понеже с отмалели ръце и лишен от подкрепа, пак държи Знамето. Но горко на онези, които са знаели за Знамето, а не са прославили Йеова-Нисий в живота си. Такива никак няма да се съберат на Хълма при Знамето, но ще бъдат погълнати от вражески пълчища. Защото е напусто да въртите мечове, когато тези мечове нямат Знамето, за Което да се бият…”
След последните Си думи Исус вдигна ръка и посочи Моисей, казвайки:
“Този Олтар, който Моисей построи някога и нарече “Йеова-Нисий”, и до днес стои – Свят, чист и прекрасен в Духа на Отца Ми. Блажени тия, които Ме последват във виденията, които ще ти дам. Защото ще се нарекат Знаменосци на Господната Войска, събрани при Мене, за да се подвизават в доброто войнстване на вярата…”