ПЪТЯТ ДО ПОТОКА КИСОН И ВЪРХА НА КАРМИЛ – VI ГЛАВА

6. ТРИУМФЪТ НА ПЪТЯ
(ИЛИ ЗА РОДЕНИТЕ ПРИ ВЪРХА НА КАРМИЛ)

Братко мой! Иска ми се с тази книга Отец да те приближи до Сърцето Си. Иска ми се веднъж завинаги да разбереш, че Пътят на Спасението става толкова по-самотен, колкото по-здраво си хванал ръката на Исус. В тази тема ще говоря за върха на Кармил. Но преди да го сторя искам да бъдеш готов за най-великото откровение, което Исус ще ти даде. В началото на тази книга аз ти казах, че за повечето християни вярата в Бога отговаря на това да са малки борчета, които взимат за пример растящите край тях гъби. Но гъбите, освен, че са ниски, твърде често са и отровни. Докато примерът, с който е заредена тази книга, цели да ти покаже само едно:
Превъзходната Сила на Бога, която идва в сърцето точно тогава, когато се откажеш от човешките пътища и потърсиш Пътя на Пророческия Дух!
Аз не зная дали някой си дава сметка колко пагубно и гибелно е за Божия народ да отхвърля слугите на Отца и да плюе по книгите им. Та не разбира ли този народ, че така отхвърля и плюе самото Божие Сърце? Защото, кажи ми, кои други служители да са мъжете по Сърцето на Бога, освен тези, които приемат Пророческия Дух? Зная, че може да кажеш:
“Има и други служители освен пророците! Има петкратно служение! Давид не беше пророк и въпреки това беше мъж по Сърцето на Бога!”
Вярно е, приятелю мой! Но към същият този цар Давид Отец показа благоволението Си, като изпрати в дома на баща му Есей пророк Самуил, който го и помаза със Святото Миро. Сам виждаш, че преди да стане Давид мъж по Сърцето на Бога, то Отец Му изпрати слугата Си, който вече е станал мъж по Сърцето Му. И не слушаше ли Давид пророците на Отца? Не се ли покая, когато пророк Натан го изобличи за злото, което стори спрямо Урия, който бе законен мъж на Витсавее? Мога да ти кажа, че всеки, който е приемал слугите на Отца, непременно е печелил Божието благоволение. Аз не зная някога Господ да ми е давал по-амбициозна и трудна задача от тази – да видя живота на пророк Илия не през моите, а през Божиите очи. Но, вярвай ми, чувствам се истински щастлив, защото за себе си зная, че всичките богатства и красоти на цялата Вселена бледнеят пред сладката мисъл, че Отец би те приближил до Сърцето Си и би те поставил до Самия Него. А Илия живее там, до Сърцето на Отца. И заедно с Моисея е като сладко благоухание за Божието Сърце. И като помислиш, че днес Святият Дух стои зареден с духа и силата на Илия, то кажи ми:
Има ли по-прекрасна привилегия да станеш участник и свидетел на великите дела на Божия Пророчески Дух? Има ли по-прекрасна привилегия от тази – да тръгнеш по стъпките на пророк Илия, за да извървиш Пътя, който той извървя? Някой може да ти покаже привилегиите, които му дава дипломата му. Друг – привилегиите, които му дава мазното лицемерие и блюдолизничество. Трети – привилегиите, които му дава поклонът пред Мамон, наречен за удобство “финансов просперитет”. Но има само една привилегия, която Отец е подпечатал с огнени коне и колесници от Небето:
Привилегията да се качиш на връх Кармил и да родиш сърцата в пророческото благовестие!
Ето този връх Господ Исус ми разкри във видение. Ето този връх ме накара да се почувствам като най-щастливият бор в Божията планина. Нека ти кажа какво видях, скъпи ми братко:
Видях планина, която беше толкова висока, щото върхът й буквално се врязваше в синевата на Небето. Тогава Исус, Който стоеше до мен, вдигна дясната Си ръка, и, като посочи върха, ми каза:
“Всеки, който приеме Пророческия Дух на Отца Ми, има съдбата да се изкачи на този връх. Защото там, горе, е Сърцето на Отца Ми. Там, горе, е съвършеното Му благоволение и Велика Слава. Тръгни с Мене, защото искам да ти покажа върха на Кармил и онова, което Пророческият Дух в Илия стори там…”
Така Господ хвана ръката ми и двамата с Него полетяхме нагоре. Колкото по-нагоре се изкачвахме, толкова по-светло и възвишено ставаше мястото. И ето, че накрая аз видях върха и пророк Илия, който стоеше там със слугата си. Тогава Господ отново ми каза:
“Върхът на Кармил е мястото между Небето и земята, сиреч, проломът, в който водените от Пророческия Дух ще влязат, за да ходатайстват за всички църкви и вярващи. Върхът на Кармил е мястото, където Отец Ми изпълнява всяка молитва…”
Погледнах към пророк Илия и слугата му и казах на Господа:
“Исусе! Това ли имаше предвид Апостолът Ти Яков? Понеже той писа на вярващите:
“Голяма сила има усърдната молитва на праведния. Илия беше човек със същото естество като нас; и помоли се усърдно да не вали дъжд, и не валя дъжд на земята три години и шест месеца; и пак се помоли и небето даде дъжд, и земята произведе плода си…” (Яков 5:16-18)
“Точно това имаше предвид Яков. Но в думите му има по-голяма дълбочина, отколкото някой би помислил. Защото много по-важно от това да се молиш е фактът, че това е усърдната молитва на праведник. Ти знаеш ли кой е праведник? Запомни от твоя Господ, че праведен е онзи, който Отец Ми е намерил за праведен. А Той намери именно Илия за такъв и затова благоволи да го въздигне на върха на Кармил. Виж тогава, момчето Ми, какво прави Илия…”
Погледнах във видението към пророка и забелязах, че той се наведе и постави главата си между коленете си. И тогава в далечината на небесната синева се забеляза малък облак, който наподобяваше човешка длан. А Исус, като ми посочи облака, каза със сериозен глас:
“Виждаш ли тази облачна ръка? Виждаш ли как пръстите й са обърнати към земята?”
“Да, Господи! Виждам това!” – отговорих аз, а Исус продължи:
“Всичко, което ти давам да видиш тук, е пророческо видение за грабването на Църквата и за ролята на Пророческия Дух, Който ще подготви участващите в това грабване. Затова Илия, който виждаш в това видение, не е Илия, но е Пророческият Дух на Отца. А слугата до Илия олицетворява слугите на Пророческия Дух, между които си и ти. Затова гледай на самото видение и нещата, които сега ще сторя…”
След думите Си Господ се отдели от мен и отиде в самото видение при коленичилия пророк, който бе коленичил и поставил главата между коленете си. И когато Исус простря ръка към молещия се пророк, то тогава всичко около пророка се обгърна в ослепителна светлина. А в това време облакът, който приличаше на човешка длан, бе твърде близо до върха на Кармил. Тогава стана чудо. Изсред светлината изскочи кошута, която с бърз скок скочи в самия облак. Видението ме изумяваше. Питах се каква е тази кошута, която изскочи из светлото сияние и не можех да си я обясня. Затова извиках към Господа:
“Исусе! Помогни ми! Не мога да разбера видението Ти!”
А Господ направи видението да се прекъсне и отново застана до мен, като ми казваше:
“Ти стана свидетел на една от най-големите тайни на Божия Пророчески Дух и е съвсем естествено да не можеш в първия миг да разбереш всичко. Затова слушай твоя Господ и запечатай цялото видение, като най-великата изява на Божия Пророчески Дух. Кажи Ми сега: Какво забеляза във видението?”
“Господи, видях как пророкът се наведе и коленичи, а после пъхна главата между коленете си. След това Ти отиде при него и всичко се обви в Небесна Светлина. И тогава, докато Ти и пророкът стояхте в сиянието, стана така, че облакът, подобен на ръка се приближи до върха на Кармил, а изсред сиянието изскочи една кошута и се шмугна в самия облак…”
“Ето, че си забелязал всичко, което е трябвало да забележиш и не си пропуснал нито една от подробностите. А сега помисли:
Коя е Църквата, в която Аз благоволя? Не трябва ли тя да е жена по Сърцето Ми?”
“Разбира се, Господи! Църквата наистина трябва да е невяста по Сърцето Ти!”
А Исус продължи:
“Нека знаят всички, които Ме обичат и се наричат с Името Ми, че Аз никога няма да имам друга жена, освен жената по Сърцето на Отца Ми! Онази, която е по Сърцето на Отца Ми, е и по Моето Сърце. Аз и Отец едно сме! Спомни си тогава какви думи говореше някога Отец Ми на Соломона, за да покаже истинското отношение на мъжа към жената…”
Самите стихове от “Притчи” вече блестяха пред очите ми и затова казах:
“Господи! Соломон говори в “Притчи”, като казва:
“Да бъде благословен твоя извор. И весели се с жената на младостта си. Тя да ти бъде като любезна кошута и мила сърна…” (Притчи 5:18-19)
“Трябва ли тогава да се чудиш защо от светлото сияние излезе кошута и скочи в облака? Не утвърждава ли днес Пророческият Дух на Отца Ми именно жената на Младостта Ми? И ако пророците на Отца Ми са говорители на Гласът Господен, то не е ли писано, че:
“Гласът Господен прави да раждат кошутите, и оголва лесовете. А в Храма Му всеки възгласява: Слава!” (Псалом 29:9)
Не обикнах ли Аз онази Моя Невяста, в която се влюбих, докато бях сред вас на земята? Но виж още по-дълбокото, което ти разкрива видението. Защото тази Моя Невяста наистина е кошута, родена от Гласа Господен и на нея е дадено да ходи из височините на Кармил. Помисли защо пророкът коленичи и наведе главата си, като я сложи между колената си?”
Въпросът на Господ беше като отварянето на светла врата. И тогава Му казах:
“Господи, това коленичене и навеждане беше нужно, за да се родят мнозина в пророческото благовестие. Защото за тази кошута, която изскочи от сиянието, някога Отец каза на слугата Си Йов:
“Забелязваш ли кога раждат кошутите? Преброяваш ли колко месеца изпълняват те? Или знаеш ли срока за раждането им? Когато се навеждат, раждат малките си, освобождават се от болките си…” (Йов 39:1-3)
Чак сега разбирам, Господи, защо пророкът се наведе и постави главата между колената си! Понеже това е духовно иносказание за делото на Пророческия Дух и за раждането на последната Ти кошута на земята. Защото само чрез делото на тази кошута ще се родят онези, които Ти ще направиш да ходят по височините на Кармил и да бъдат нозете им като нозете на елените…”
Исус се усмихна и погали главата ми. А после каза:
“Блажени всички, които са непразни от Пророческия Дух! Блажени всички, които като Пророка ми Илия и като Апостола Ми Павел, са в родилни болки, докле Аз се изобразя в сърцата на вярващите! Иди и дай на братята и сестрите си това пророческо слово. Защото късният дъжд на Святия Дух вече вали. И облакът на грабването ще се види скоро като малка човешка длан по синевата на Небето. А Сам Отец Ми е вдъхновил да бъде записано, че този облак е колкото малка човешка длан. Защото Отец Ми познава Своите Си! И на всички, които любят слугите Му пророците, Сам Той ще каже в сърцата им:
“Ето, на дланите Си съм те врязал; твоите стени са винаги пред Мене. Чедата ти ще дойдат набързо, а разорителите ти и запустителите ти ще си отидат от тебе…” (Исайя 49:16-17)
Блажени и Святи тогава всички, които пребъдват по върховете на Кармил! Блажени и Святи тогава всички, които Пророческият Дух е извисил в Съвършено познаване на Господ вашия Бог! Защото Моята Жива Църква е кошута по върховете на Кармил! Защото Моята Жива Църква е бедната вдовица, която не се уплаши от огнените пещи на Сарепта Сидонска! Защото Моите чеда са човеците, в които Отец Ми явява великите дела на Пророческия Дух! Защото във всеки от вас трябва да живее примерът на Илия, Духът и Силата на Илия, за да извървите Пътят, Който той извървя! И когато стигнете върха на Кармил, върха на всяко плодородие в сърцата си, тогава Сам Бог ще ви даде да родите и утвърдите чедата на пророческото благовестие! Аз ви чакам тук! Аз ви искам на върха!”

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s