4. СБЛЪСЪКЪТ С ДЯВОЛА НА ПЪТЯ
(ИЛИ ЗА ПРОРОК ИЛИЯ В КАРМИЛ)

Братко мой! Знаеш ли какво се получава, когато Господ в ревнивостта Си е допуснал дяволът да атакува стените на Божия Храм? Получава се това, че всичко, което не е здраво и изградено от Него, рухва. Всички изпитания, които Отец е наложил върху църквите на последното време, целят да постигнат само едно:
Да рухнат човешките неща и да останат Божиите!
Много пъти в минали години аз съм изпадал в недоумение каква е тази страшна сила на дявола, която помита с фалшиви доктрини цели църкви и деноминации? Много пъти съм изпадал в ужас докъде са стигнали духовните разрушения. И тогава съм падал на молитва пред Бога и плачейки съм Го питал:
“Господи, това ли е Църквата Ти? Тя я виж! Всичко се руши! Виж Господи, че святостта на проповедника е успешна само до шумоленето на първите петстотин долара. Но станат ли те хиляда и нагоре, то тази святост отлита като птичките през есента. Защо е толкова слаба Църквата Ти?”
Един ден Господ ме смъмри, като направо викаше в сърцето ми:
“Кой ти каза, че това е Моята Църква? Кой ти каза да хвърляш укор върху Господа твоя Бог? Кой ти каза да гледаш рухването на човешките неща, и да скърбиш по тях, като че ли са рухнали Божиите? Не казва ли Словото Ми, че Вселената е утвърдена така, че не може да се поклати? Ако Господ твоят Бог е силен да направи непоклатима Вселена, то колко повече ще направи Царство, което не се клати. Защото дори Илия, който направих свидетел пред престола Си, в един момент нямаше мъдростта да проумее, че Аз винаги запазвам верния Си остатък. И на този остатък свидетелства Съвършената Ми сила. Той е Моята Църква и Моя народ в Моето определено време на земята…”
Колкото да бяха изобличителни, думите на Отец бяха твърде здравословни за духа ми. Те ме научиха да търся онова стоене, онази сърдечна настройка, онзи мотив на вярата, с който, вдигнал ръце пред Престола на Вечния Бог, да заявявам:
“Защото ако и да не цъфти смоковницата, нито да има плод по лозите, трудът на маслината да се осуети, и нивите да не дадат храна, стадото да се отсече от оградата, и да няма говеда в оборите, пак аз ще се веселя в Господа, ще се радвам в Бога на спасението си; Той прави нозете ми като нозете на елените, и ще ме направи да ходя по височините Си…” (Авакум 3:17-19)
Кажи “Амин” на това слово, братко мой! Защото чрез помазанието, с което Исус зарежда тази книга, ти също ще бъдеш издигнат, за да ходиш по височините на Пророческия Дух. Ако има нещо, за което винаги съм мечтал, то това е било Исус да ме направи в духа ми и сърцето ми като пророк Илия. Защото този пророк не ни остави писмени свидетелства за своя живот и дело, нито разкри съвършеното си ходене пред Господа. Той просто бе пророкът, чийто живот бе заключен в Божия Суверенитет, така щото Отец да вдъхновява с живота му само онези, които посочи, но не и тези, които сами сочат себе си.
В тази стъпка от Пътя на пророк Илия има сюблимен момент, който по своето величие и въздействие няма аналог на страниците на Стария Завет. Това е категоричният сблъсък, който се получи между земния “помазаник” и Небесния помазаник. Думите на Ахаав и Илия са такава илюстрация на духовното им различие, каквото може да бъде само различието между дявола и Бога. Представи си само един гневен и разтреперан от ярост монарх, който безрезултатно е търсел пророк Илия по всички царства и народи, как процежда през зъби злобното си въпросче, когато вижда пред себе си пророка:
“Ти ли си, смутителю на Израиля?”
Знаеш ли, че ако Словото говори за Исус, че е “Същият, вчера, днес и довека…”, то в пълна степен това може да се каже за дявола. Защото той е същият, както по времето на Ахаав, така и днес. Духът, който подейства някога в Ахаав, и днес е един от играчите в духовната война на света. Защото ако мнозинството български пастири биха имали неудоволствието да ме срещнат очи в очи, те биха казали същото:
“Ти ли си, смутителю на църквата? Ти ли си, смутителю на петдесятния съюз? Ти ли си, който смущаваш вярващите, като ги учиш да не се покоряват на пастирите си?”
Аз нямам никакво намерение да се крия и адресът ми стои неизменно под всичките ми книги. Но вярвай ми, братко мой, ако получа такъв въпрос, то без никакво колебание бих отговорил с думите, които Илия отправи към земното царче:
“Не смущавам аз Израиля, но ти и твоят бащин дом; защото вие оставихте Господните заповеди и ти последва ваалимите…” (III Царе 18:18)
Не смущавам аз Църквата, господа пастири-наемници, но вие и вашите светски доктрини! Защото оставихте и се поругахте с най-святите заповеди на Исус и преминахте в открит бунт и явно блудство! Понеже се поклонихте на Мамон и вкарахте учението му за просперитета в Храма! И така лишихте мнозина вярващи от избора на Отца, за Който Апостол Яков писа:
“Не избра ли Бог ония, които са сиромаси в светски неща, богати с вяра и наследници на царството, което е обещал на тия, които Го любят…” (2:5)
Понеже се поклонихте на Езавел и донесохте грима й в Храма! И така лишихте мнозина вярващи от Божието благоволение, за което Апостол Павел писа:
“…дано Бог на нашия Господ Исус Христос, славният Отец, ви даде дух на мъдрост и на откровение, за да Го познаете…” (Ефесяни 1:17)
Понеже се поклонихте на Корей и донесохте безумното му упорство в Храма! Понеже се поклонихте на Валаам и си намерихте платени пророци, които да ви пророкуват за “мир”, когато мир няма и които да галят сърцата ви с най-меки и успокоителни думи! И понеже счетохте себе си за светила, които никой не може и няма право да изобличава, то затова вашата гордост ви измамва и вашето тщеславие ви погубва! Понеже всякога натяквате в събранията си:
“Давид не вдигна ръка против Саул! Защото Саул беше Божий помазаник!”
…а сами забравяте писаното, че Давид беше помазан от Отца за цар. И помазан за цар не може да вдигне ръка против царуващ помазаник. Но такава ръка може да вдигне онзи, който е помазан за личен пратеник на Отца и изявява безусловния Му Суверенитет! Защото ако Давид не вдигна ръка против Саул, то Самуил я вдигна… И не само я вдигна, но чрез думите на Самуиловите уста Господ отне Царството Си от Саул и го даде на Давид.
Виж сега братко мой, най-важните моменти от спора между пророк Илия и Ахаав. Защото това земно царче и изповедта на устата му достатъчно добре говорят, че е напомпан, подкован и пленен от заблудите на дявола. А Илия, виждайки всичко това в сърцето на Ахаав, изговаря с власт и авторитет:
“Сега, прочее, прати та събери при мене целия Израил на планината Кармил, и четиристотин и петдесетте Ваалови пророци, и четиристотинте пророци на Ашера, които ядат на Езавелината трапеза…” (III Царе 18:19)
Можеш ли да си го представиш, братко мой? С каква ли власт, сила и авторитет трябва да е изрекъл пророкът думите си, та Ахаав, въпреки покварата си да му повярва? Тези власт, сила и авторитет не са човешки! Те са устата на Бог Отец! А може ли нещо да не стане, ако го заповяда Господ на духовете и на всяка твар? Ето затова Ахаав съвсем послушно изпълни заповедта на пророк Илия. И точно от този момент нататък, Пътят на Илия, Който е Пътят на Пророческия Божий Дух, има своето новозаветно изпълнение в последните времена пред живота на всички църкви. Какво е това изпълнение? И какъв е изпитът на планината Кармил? Аз нямаше да си отговоря на тези въпроси, ако Божието помазание върху духа ми не течеше като река. И тогава – превъзходно реален за духа ми – Господ Исус ми каза:
“Стефане, вярваш ли, че Отец Ми е Оня, Който заповядва доброто и злото?”
“Да, Господи! Защото и пророк Исайя предава на едно място думите на Отца, Който казва:
“Аз създавам светлината и творя тъмнината; правя мир, творя и зло! Аз Господ съм, Който правя всичко това…” (45:7)
“Помисли тогава защо Отец Ми е допуснал изявата на Езавел? Защо тази властна и мощна чародейка има най-успешния дух в последните времена на земята, така щото чрез нейното чародеяние да бъдат измамени всичките народи? Отец ли е изненадан от нейната активност или човеците, които не Го познават? И кой в Новия Завет предупреди, че племе от духовни сидонци винаги ще обикаля около Божия народ? И с какво бяха известни сидонците?”
“Господи, сидонците са най-изкусните дървосекачи. Те са служителите на Езавел, чрез които чародейката отсича връзката между вярващия и Бога!”
“Хубаво го каза това, понеже вече съм те вдъхновявал да бъдеш свидетел на съдебен процес против духа на Езавел. Но ти пак не отговори на въпроса Ми:
Кой в Новия Ми Завет предупреди за племето Сидон?”
Отговорът вече беше проблеснал в ума ми. Затова се усмихнах и казах на Исус:
“Господи мой! Та кой друг да познава стратегиите на духа на Езавел, освен оня, който предиде пред Отца в Духа и Силата на Илия? Разбира се, че Йоан Кръстител предупреди за духа на племето Сидон и чародейката Езавел. Защото той заявяваше на фарисеите:
“А и брадвата лежи вече при корена на дърветата; и тъй всяко дърво, което не дава добър плод, отсича се и в огъня се хвърля…” (Матея 3:10)
“Разбираш ли сега, че Отец Ми е Този, Който дава пълномощия на дявола и му допуска да отсича всички дървета, които не дават добър плод. Не е ли и Моето предупреждение в същия дух и съдба:
“Също така, всяко добро дърво дава добри плодове, а лошото дърво дава лоши плодове. Не може добро дърво да дава лоши плодове; или лошо дърво да дава добри плодове. Всяко дърво, което не дава добър плод, отсича се и се хвърля в огън. И тъй, от плодовете им ще ги познаете…”(Матея 7:17-20)
Ако в миналата глава ти дадох видението със Сарепта Сидонска има ли защо още да се чудиш на видяното с дяволската пещ? Не се ли е изпълнило именно Словото, което е говорил твоят Господ? Не са ли отсечени безплодните и не са ли хвърлени в огнената пещ на лукавия? Разбираш ли тогава, че:
Отец Ми е Този, Който допуска дървосекачите на Сидон да отрязват от корен всяко дърво, което не дава Моя плод! Отец Ми е и Този, Който в Милостта Си към църквите изпраща пророците Си, за да предупредят, че духът на Езавел, който е духът на Сидон, ще става толкова по-силен, колкото по-безплодни стават сърцата! Всяко безплодие увеличава властта на Езавел и тя има допуснатото от Отец Ми право да отсича и пленява всички, до които намери достъп. И именно за нея писа и Апостолът Ми Павел, когато предупреди Солунците за въздаянието от Отец Ми върху безплодните:
“И затова Бог праща заблуда да действа между тях, за да повярват лъжа, та да бъдат осъдени всички, които не са повярвали истината, а са имали благоволение към неправдата…” (II Солунци 2:11-12)
И нека никой не възроптава против съвършено справедливите съдби на Отца Ми. Защото всичко съдейства за добро на тия, които любят Бога и са призвани според Неговото намерение, но нищо не съдейства за добро на ония, които като блудници Го оставят. Такива непременно попадат на властните чародеяния на Езавел, за да бъдат погубени в дух, душа и тяло. Помисли тогава. Какъв друг да е Пророческият изпит при планината Кармил, освен изпитът, свързан с плодът на Духа? Не ще ли да рече Кармил “плодородие”? И не насрочва ли Господ твоя Бог един последен изпит за църквите пред последния Кармил? Виж сега това, момчето Ми, защото именно такива са дълбоките тайни на Божия Пророчески Дух. Дух, Който ще изпита плодородието на всички църкви и вярващи, за да се отсее чисто от нечисто. Виж думите, които пророк Илия говори на вече събраните израилтяни и множество лъжепророци. Виж и познай, че днес духовната ситуация в църквите е абсолютно същата…”
Погледнах на думите, с които пророк Илия се обръща към Израил и лъжепророците. А те бяха следните:
“Докога ще се колебаете между две мнения? Йеова ако е Бог, следвайте Го; но ако е Ваал, следвайте него. А людете не му отговориха ни дума…” (III Царе 18:21)
Едва прочел за думите на пророка и за реакцията на Израиля, Господ отново говореше в сърцето ми, като казваше:
“Забелязваш ли, че людете на Израиля не отговориха нито дума на пророк Илия? Кой връзваше устните на тези хиляди човеци? Кой ги правеше да гледат като безумни? Кой ги караше да бъдат гузни в собствените си сърца? Не беше ли това страх от лъжепророците? И има ли страх в Моята Любов?”
“Не, Господи! В Твоята Любов няма страх. Апостол Йоан писа в посланието си за Тази Любов, като каза:
“В любовта няма страх, но съвършената любов изпъжда страха; защото страхът има в себе си наказание, и който се страхува не е усъвършенстван в любовта…” (I Йоаново 4:18)
“А какво друго да е Моята Любов, освен Огънят на Святия Ми Дух? Разбираш ли тогава, че всеки, който се страхува, самоволно признава, че няма Моя Огън? Попитай такъв къде е Огънят Ми в живота му. Защото в дипломите и кожените куфарчета го няма Моя Огън. В търговията го няма Моя Огън. В просперитета го няма Моя Огън. Във всички тия е само студ и хлад. И ето така пред планината Кармил се бяха събрали огромно число от охладнели човеци. Хора, които до такава степен са се страхували от Езавел и от нейните лъжепророци, щото са били чисто и просто зрители на духовния конфликт, а не хора с ясна и осъзната духовна позиция. И тогава пророкът на Отца Ми, гледайки как страхът е вцепенил всички сърца, изговаря едно условие пред лъжепророците на Ваала. Именно това условие е Огненият изпит от Отца пред планината Кармил. Виж условието, Стефане…”
Погледнах отново на библейския разказ и там ясно се казваше, че:
“Тогава Илия рече на людете: Само аз останах Господен пророк; а Вааловите пророци са четиристотин и петдесет мъже. Те, прочее, нека ни дадат два юнеца; и нека изберат единият юнец за себе си, нека го разсекат и го турят на дървата; но огън да не турят отдолу; и аз ще приготвя другия юнец и ще го туря на дървата, но огън няма да туря отдолу…” (III Царе 18:22-23)
Тогава Исус продължи да ми говори, като казваше:
“Вникни с голямо внимание и запиши на книга нещата, които ти давам. Защото изпитът на планината Кармил е духовния изпит на Божия Пророчески Дух спрямо всички църкви в последното време. И ако Отец Ми изпълнява Словото Си чрез Малахия да изпрати пророк Илия преди да дойде великия и страшен ден Господен, то разбери и проумей, че ако някъде е Илия, там ще е е Кармил. Виж и забележи, че пророк Илия изисква да бъдат приготвени два юнеца. Един за лъжепророците на Ваал. Другият – за жертвата на Божия Пророчески Дух. Така пред погледа на Отца Ми и като свидетелство пред Небето и земята, там, в подножието на планината Кармил стоят заклани юнци. И ето, че предстои изпитът. Ти можеш ли да си спомниш думите Ми в Евангелието, където в притчи Аз разкрих абсолютно същия изпит?”
“Да, Исусе! Защото в “Евангелието от Матея” Ти каза притчата за Небесния Отец, Който направи сватба на Сина Си и изпрати слугите Си да повикат поканените на сватбата. А в тази притча Бог Отец заяви думите:
“Ето, приготвих обяда Си, юнците Ми и угоените са заклани и всичко е готово; дойдете на сватба…” (Матея 22:4)
Ето, че и тук, при изпита на планината Кармил аз виждам два заклани юнеца, с които Отец ще извърши огнения Си изпит. Затова вярвам, че миг преди сватбата на Църквата с Теб, идва Огнения изпит на Пророческия Дух, Който да определи кои са достойни за сватбата и кои не са…”
“А какво значи да отидеш на сватба? Не ще ли да рече именно това, че Невястата Господна трябва да се облече в светлия и чист висон? Не е ли висонът праведните дела на светиите? За каква праведност да говорят всички тези зрители на духовната битка между пророк Илия и лъжепророците на Ваал? Имат ли те позиция по този конфликт? Имат ли отношение на Любов към Пророческия Дух на Отца, Който идва да ги спаси? Не е ли по-вярно другото, а именно, че всички тези охладнели и избезумели човеци са толкова обладани от Езавел, щото ако Господ не ги стресне биха си останали два пъти по-големи рожби на пъкъла? И когато Аз те изпратих към църквите със Словото на Пророческия Дух, то не се ли повтори същата картина, каквато виждаш при пророк Илия? Защото всички четат пророческите видения и дълбочини, които ти давам, но въпреки това са се свили в сърцата си и пазят святата си доктриналност. Те не смеят дори да гъкнат в защита на пророческото слово, защото тогава Езавел непременно ще ги изхвърли като неудобни от Сарепта Сидонска. Но било, че едни ще приемат Пророческия Дух, а други ще Го похулят, било, че едни ще излязат по кръстопътищата, а други ще останат в тресавищата на Вавилон, този Огнен изпит от Отца Ми ще се състои и ще определи на всекиго мястото му. Виж сега следващите думи, които пророк Илия каза на лъжепророците, за да разбереш самия изпит…”
Отново се върнах на библейския разказ. А там пророк Илия казваше на Езавелините лъжепророци:
“Тогава вие призовете името на вашия бог, и аз ще призова името на Господа; и оня бог, който отговори с огън, той нека е Бог. И всичките люде в отговор казаха: Добро е, каквото си казал…” (III Царе 18:24)
И тогава Исус пак ме попита:
“Как разбираш изпита с Огъня? Как си обясняваш категоричната сигурност, с която Илия поставя условието на самия изпит? Защо пророкът на Отца Ми с такава сигурност казва, че онзи, който отговори с Огън, той е Бог?”
“Господи, дяволът може да имитира много неща, но той няма Божията Любов. Той няма Огъня, защото Отец извади Огъня изсред него още когато го изхвърли от Небето на земята. Дяволът може да има своя извратен огън, с който да подпалва страстите и злобата, яростта и презрението и така да направи пещта на Сарепта Сидонска още по-пламтяща. Но той няма Огънят, с който се свидетелства на саможертвата. Защото саможертва за Небето и Отца ще рече да изпълним Твоите думи:
“Това е Моята заповед, да се любите един друг, както Аз ви възлюбих. Никой няма по-голяма любов от това, щото да даде живота си за приятелите си…” (Йоан 15:12-13)
И ако аз, Господи, искам да изпълня заповедта Ти, воден от духа на Огнения изпит в планината Кармил, то тогава бих могъл да прочета думите Ти и така:
“Това е Моята заповед, да разпалвате Огъня вътре във вас, както Аз го разпалвах. Никой няма по-голям Огън от Огъня, с Който се принасят жертвени юнци пред олтара на Отца…”
Исус ме погледна с огромна Любов и погали главата ми. А после каза:
“Ето това е Огненият изпит! Изпит, с който ще покажеш пред очите на цялото Небе, че Огънят на Отца живее в сърцето ти. Същият този Огън живееше в сърцето на Илия. Защото Отец Ми е имал много ревностни пророци, но най-ревнивият за Името Му и най-огненият за делото Му беше пророк Илия. И този Огън, който гореше в слугата Му, бе не просто за демонстрация, но за пример. Защото докато Вааловите пророци безрезултатно призоваваха и викаха дявола, като се нарязваха с мечовете си, пророк Илия показа на Израиля, че оня Огън, Който щеше да падне върху юнеца, вече гореше в сърцето му. Виж тогава какво направи Илия чрез Огъня, защото същото днес ще направят Моите пророци…”
Върнах се отново на библейския текст в “Трета Книга на Царете” и там прочетох записаното:
“Тогава Илия каза на всичките люде: Приближете се при мене. И всичките люде се приближиха при него. И той поправи Господния олтар, който беше съборен; защото Илия взе дванадесет камъни, според числото на племената на синовете на Якова, към когото дойде Господното слово и рече: Израил ще бъде името ти. И с камъните издигна олтар в Господното Име…” (18:30-32)
И тогава Господ с твърде сериозен Глас ми каза:
“Кажи на всички, които искат във Вечността да бъдат с Мен, че Отец Ми днес заповядва възстановяване на Храма Си. И онези, които ще го възстановят, ще са Божиите пророци. Те са, които Аз съм родил и издигнал в познаването на Истината, за да се сбъдне писаното от пророка:
“И родените от Тебе ще съградят отдавна запустелите места; ще възстановиш основите на много поколения; и ще те нарекат поправител на развалините, възобновител на места за население…” (Исайя 58:12)
Ако Илия каза на Израиля: “Приближете се при мене!”, а Израил го послуша, то Аз заповядвам на всички, които чуват Гласа Ми:
Приближете се към пророка Ми, защото на него дадох да поправи падналата Давидова скиния! Приближете се при пророка Ми и отвърнете очи от лъжепророците на Езавел. Защото лъжепророците на чародейката ще продължат да мамят сърцата ви с дипломите си, с конференциите си, с тщеславието си, с греха си, с гордостта и надменността си. Но онзи, който ще въздигне събореното, ще го направи със Сила от Отца Ми. Сила, която ще смути всичките слуги на дявола. И понеже познавам лукавството и злобата на Езавелините слуги, то затова ще допусна върху служението на слугата Ми Стефан да се излее всичката злоба, всичката ярост, всичката неправда и всичкото чародейство. Точно така, както и пророк Илия, след като приготви приноса си, заповяда да го залеят с вода, да повторят заливането с вода, и да потретят дори, та дано Огънят на Отца не успее да го подпали. Но ето, казвам на всички, които обичат да се наричат “пастири” и да доят овцете за себе си:
Не заставайте против Пътя на Пророческия Дух на Отца Ми!
Не хулете слугата Ми!
Не говорете извратености, с които да погубвате сърцата си!
Не спирайте Делото на Пророческия Дух!
Защото колкото и вода да излеете от непокаяните си сърца върху чистото слово на пророка Ми, то скоро ще дойде часът на вечерната жертва и вечерния принос. И тогава Огънят на Отца Ми не само, че ще изгори всеизгарянето, но ще пояде всичката вода и всичката съпротива, която имате днес не просто против човека, но против Оня, Който го е изпратил.
Аз, Господ и Бог Исус Христос, свидетелствам на всеки, който чете тази пророческа книга, че Огненият изпит на планината Кармил е духовен преобраз на днешния изпит, който Отец Ми прави чрез Словото на Пророческия Дух, за да се явят тайните на сърцата ви!
Аз, Господ и Бог Исус Христос, свидетелствам на всеки, че ще го позная като един от Моите, ако го видя достоен и верен именно на планината Кармил. Защото Кармил ще рече “плодородие”. А главата на невястата Си Аз съм познал и видял именно като плодородна:
“Главата ти върху тебе е като Кармил, и косите на главата ти, като мораво…” (Песен на песните 7:5)
Колкото до онези, които си вярват, че са пророци, а сърцата им са пълни с теология, алчност и лукавство, то върху главите на такива непременно ще се стовари острият Меч на Пророческия Дух. И Аз ще заповядам над нечестивите същата съдба, каквато извърши пророк Илия с Вааловите пророци при потока Кисон.
Вижте случилото се при този поток. И нека пияните изтрезнеят, а спящите да се събудят, докато все още не съм затворил вратите при Пътя…”
След последните Си думи Господ насочи ума и сърцето ми към случилото се с Вааловите пророци при потока Кисон. Затова нека насоча вниманието ти там.