ПЪТЯТ ДО ПОТОКА КИСОН И ВЪРХА НА КАРМИЛ – III ГЛАВА

3. ИЗПИТАНИЕТО НА ПЪТЯ
(ИЛИ ЗА ПРОРОК ИЛИЯ В САРЕПТА СИДОНСКА)

Съществуват много изпитания в живота на човека. Но смея да твърдя, че ако има изпитание, свързано само с възходящ Път нагоре, то това е изпитанието в живота на пророк Илия, което Бог Отец духовно е запечатал и като Лична програма на Святия Дух за последното време. Не се чуди, че всичко е точно така. Но за по-голяма сигурност си спомни стиховете в края на “Книгата на пророк Малахия”:
“Ето, Аз ще ви изпратя пророк Илия, преди да дойде великият и страшен ден Господен. И той ще обърне сърцето на бащите към чедата, и сърцето на чедата към бащите им, да не би да дойда и поразя земята с проклетия…” (Малахия 4:5-6)
Великият и страшен ден Господен все още не е дошъл. Онези, които са под благоволението на Отца, познават великия Ден Господен, защото Исус идва като Ден в живота им, като Истинска Светлина, която дава Живот на всеки човек. А Отец още в началото на Битие нарече Светлината “Ден”. Друг е въпросът със страшния Ден Господен. Защото за този страшен Ден Господен ще се говори в тази книга. За онези, които твърде скоро ще преживеят съдбата на онези четиристотин и петдесет Ваалови пророци при потока Кисон. Но нека не изпреварвам събитията, защото Духът Господен ще излее нужното слово на точното място в тази книга. Наместо това нека ти дам духовен поглед върху живота на пророк Илия. Защото Словото ни открива Божият слуга в първия му конфликт с цар Ахаав. Конфликт, за който се казва:
“А тесвиецът Илия, който бе от галаадските жители, рече на Ахаава: В името на живия Господ, Израилевия Бог, Комуто служа, заявявам ти че през тия години няма да падне роса или дъжд освен чрез дума от мене…” (III Царе 17:1)
Когато Илия заявява тези думи, той знае съвсем точно какво говори. Защото пред погледа на пророка стои едно земно и невъзможно противоречие, наречено Ахаав. Каквото и да кажа за този малодушен и беззаконен цар на Израиля ще бъде малко. А и не смятам да правя това, защото Словото Господно говори за него, че той върши зло повече от всички, които бяха преди него. Не в това е въпросът. Въпросът е друг, а именно:
Къде да търсим духовния преобраз на този Ахаав в днешно време? И трудно ли ще ни бъде да го намерим? Бих казал, че духовните белези на последното време са толкова ясни и очертани, щото този Ахаав без друго не е някой друг, но земен цар, който се опитва да демонстрира Небесна мантия. По тази причина царството му е пълно с поданици. Този съвременен Ахаав е толкова убеден, че е Господен помазаник, щото непременно Отец ще прати към такъв пророка Си. И ушите на този цар ще чуят същото слово, което чу и неговия първообраз:
“Няма да падне роса или дъжд в малкото ти земно царство, освен чрез думата на Божия пророк…”
Такова е времето, братко мой и аз моля Господ Исус да ти потвърди, че основната причина за категоричността на пророк Илия и за нейната духовна актуалност днес е именно вече казаната:
Няма Божия роса, небесен дъжд и духовно освежаване за онези, които презират слугите на Отца!
Но какво му пука на този земен цар от думите на пророка? Той има огромен повод за самочувствие, защото се чувства като щастлив младоженец. Младоженец, взел за булка Езавел от племето на Сидон. Силата на тази демонична красавица е твърде огромна. Бих казал, че тя е огневата мощ на силите на ада. И ако днес има причина последните Ахаавовци да презират пророците на Отца, то е, защото са приели, че Езавел е упълномощената от Бог Отец говорителка на Волята Му. За тази заблуда Господ е говорил на Апостол Йоан, като го е вдъхновил да запише думите до ангела на Тиатирската църква:
“До ангела на тиатирската църква пиши: Това казва Божият Син, Който има очи като огнен пламък, и Чиито нозе приличат на лъскава мед: Зная твоите дела и любовта, вярата, служението и търпението ти, и че последните ти дела са по-много от първите. Но имам против тебе това, че търпиш жената Езавел, която нарича себе си пророчица и която учи и прилъгва Моите слуги да блудстват и да ядат идоложертвено…” (Откровение 2:18-20)
Нужно ли е, братко мой, да те убеждавам, че ако Исус е Алфа и Омега, то и думите Му са Алфа и Омега? Защото Господ твърде точно и ясно е забелязал активността на духа на Езавел в църквите още в онова време на Ранната Христова Църква. И ако Езавел се е подвизавала още тогава, то какъв ли ще да е успехът й днес? Нима мислиш, че Бог би изпратил Духа и Силата на Илия, ако не с ясната програма да се унищожи влиянието на чародейката в църквите? Но ето затова ти казвам, че този пророк Илия, който днес е пред Ахаав, е Пророческият Дух, Който застава пред пастири-наемници, за да им каже, че докато имат щастлив брак с чародейката на Сидон, то Небето над тях ще остане мед, а земята под тях – желязо. Както може би се досещаш, Господ непременно ще се погрижи за пророка Си в това най-усилно време. И тук има тайна, която искам да разбереш, защото Господ ми я показа във видение. Ето думите Му, които дойдоха към сърцето ми:
“Виждаш ли, че Илия заяви твърде отговорни думи пред Ахаав? А един земен цар не приема да го командват или заплашват. Още повече когато се е почувствал непогрешим и измамната гордост свидетелства на презрението му към Бога. Виж сега какво стори Отец със слугата Си. Защото преди да го заведе в Сарепта Сидонска при вдовицата, Отец заповяда на Илия и думите:
“Иди от тука, обърни се към изток, и скрий се при потока Херит, който е срещу Йордан. Ще пиеш от потока; а на враните заповядах да те хранят там…” (III Царе 17:3-4)
Виж сега видението, което ще ти дам. Защото то ще ти обясни много неща…”
След думите Си Господ направи пред сърцето ми да се разкрие видение. Аз виждах пророк Илия, седнал до самия поток Херит. Той държеше в ръцете си меч. В следващия момент се наведе и пи вода от потока. А след това развъртя меча в ръцете си и със силен замах пробва острието му към дърво, което буквално бе отсечено от меча. А след това отново и отново Илия правеше същото. Замахваше с меча си и отсичаше дървета. Това ме учуди и тогава попитах Исус:
“Господи, какво прави Илия? Струва ми се, че се упражнява с меча си в отсичане на дървета. Защо прави това?”
А Господ ми каза:
“Не може, според верните думи на Соломона към цар Хирам, сидонците и тяхната царица да са силни в отсичането на дървета, а Отец Ми да не направи слугата Си силен във въртенето на Меча на Пророческия Дух. Защото, виж и проумей, че потокът е наречен именно “Херит”, защото духът на самото име ще рече “главорез”. И колкото и страшна да е думата, тя е напълно навременна и предизвикана. Понеже Ахаав се ожени за Езавел от племето Сидон и в един момент не той, а Езавел стана глава на Израил. Така целият Израил, с изключение на Божия остатък, избран по Божия Суверенитет, започна да блудства и остави Завета. Ето защо Отец Ми изпрати слугата Си при потока Херит. Защото “Херит” ще рече “главорез”. И когато главата на Божия народ, сиреч, неговият цар, е станал послушна пионка в ръцете на Езавел, то тогава е станала пълна подмяна на Божия Авторитет с авторитета на дявола. Такава глава, момчето Ми, трябва да бъде отсечена. А Илия беше толкова верен и посветен на Отца Ми, щото отсече не една, а четиристотин и петдесет глави. Става ли ти сега ясно защо е този поток Херит?”
“Да, Господи! Сега ми е напълно ясно, че Илия е имал здравото и съвършено водителство на Отца за всяка стъпка в живота си…”
“Виж тогава следващата стъпка в Пътя на пророк Илия. Защото именно тя е съвършено отражение на днешните духовни реалности. Виж как Отец Ми казва на слугата Си:
“Стани, иди в Сарепта Сидонска и седи там: Ето, заповядах на една вдовица там, да те храни…”
Как мислиш? Случайна ли е тази вдовица в живота и служението на пророк Илия? Ако Отец Ми с изпитващия Си поглед е намерил сред хилядите вдовици само една вдовица от Сарепта Сидонска, то какво Му е направило впечатление, та да посочи именно нея? Какво на Господ твоят Бог днес Му прави впечатление? Защо и Аз днес забелязвам, че сред хилядите вдовици има само една от Сарепта Сидонска, на която също ще заповядам да се покори на слугите Ми, пророците?”
Въпросите на моя Господ бяха повече от дълбоки. Напрягах ума си и всичката си библейска аргументация, но не можех да намеря отговора. Тогава Господ ми каза:
“Тайната на вдовицата от Сарепта Сидонска е заключена в Божието Сърце. И само онзи, който с цялото си сърце люби Пророческия Дух, ще съумее да разбере самата тайна. А тя няма да стане явна, ако не ти покажа видението върху самата Сарепта Сидонска…”
Така Господ разкри пред очите ми гледка, която никак не се връзваше с никаква представа от библейския текст. Но това беше духовната Истина на Бога. Аз присъствах на едно горещо място, където имаше огромна пещ, нажежена до червено. Тогава видях много мъже и жени. Характерното беше това, че всеки мъж си имаше жена и всяка жена си имаше мъж. Те бяха строени пред огнената пещ, а пред самото преддверие на пещта стоеше дяволът, който бе вързал всяка двойка с верига, а всички вериги – с обща голяма верига. Така дяволът като по даден сигнал започна да дърпа главната верига и да вкарва двойките в пещта. Щом усетиха дяволското дръпване на веригата двойките започнаха да се смеят и викат “Алелуя”, а след това влизаха в самата огнена пещ, пълна с разтопено желязо. Лавата полепваше по двойките, а те буквално изпадаха в екстаз. Така, в един момент абсолютно всички двойки бяха в пещта. И тогава погледът ми съзря жена с покривало, която нямаше до себе си мъж, нито пък беше вързана с общата верига. Видели, че самотната жена не влезе при тях в пещта, двойките закрещяха срещу нея:
“У-у-у! Нещастна проклетнице! Ти си нямаш мъж, защото си вдовица! Ти нямаш привилегията да влезеш като нас в пещта! У-у-у-у-у!”
Погледнах към дяволът, който подклаждаше яростта и презрението в сърцата на двойките и тогава видях, че лицето му е изкривено от болка. Сатана не се радваше, че всичките двойки са в пещта му. Не! Той страдаше, понеже нямаше власт над вдовицата. В този момент Господ докосна сърцето ми и каза:
“Виждаш ли сега, Стефане? Виждаш ли, че в Сарепта Сидонска всяка жена си има мъж и всеки мъж си има жена, с изключение на една вдовица? И не ще ли да рече думата “Сарепта” леярска пещ? А сега си представи колко е силен огънят на дявола. Толкова силен, щото да разтопи желязото и да накара всички да влязат в пещта. Ето такова е днешното поколение. Поколение от фанатици. Поколение от закоравени общества, които презират Гласа на Святия Ми Дух. Поколение, което напълно попада под думите, които ви говорех, като казах:
“И както бяха Ноевите дни, така ще бъде пришествието на Човешкия Син. Защото, както и в ония дни преди потопа, ядяха и пиеха, женеха се и се омъжваха, до деня до когато Ное влезе в ковчега, и не усетиха, докато дойде потопът и завлече всички, така ще бъде и пришествието на Човешкия Син…”(Матея 24:37-39)
Виждаш ли, че твоят Господ е забелязал както омъжванията, така и женитбите? Виждаш ли, че днес Вавилон е именно Сарепта Сидонска, сиреч, огнена пещ, която поглъща с чародеянието на Езавел хиляди по хиляди. Защото Езавел е пълното олицетворение на духа на Сидон и неговото ново име сред народа и обществото на Бога. На какво да се радва тогава твоят Господ? На влюбени двойки, които влизат в железарската пещ на Луцифер, или на онази, която е счетена за вдовица от тщеславните църкви, понеже в очите й авторитетът на земния й пастир е умрял и тя е предпочела Небесния? Не разбираш ли, че само и единствено вдовицата от Сарепта Сидонска ще приеме Духа и Силата на Илия? Понеже ако другите влязоха в пещта, то стана, за да се изпълни писаното, че мъжът владее над жена си и на него ще е покорено всяко нейно желание. Ето така църкви, които се оженват за земните си пастири, стават именно тези двойки, които ти видя дяволът да придърпва към огнената пещ на фанатизма и закоравяването към гласа на Святия Дух. Колко от тях ще си спомнят предупреждението на стиха от “Евреи”:
“Днес, ако чуете Гласа Му, не закоравявайте сърцата си, както в преогорчението…”
Защото когато това желязо изстине, те ще приемат формата на лукавия си вдъхновител. Защото именно в тази пещ той излива образа на звяра и числото на името му. Но ти отново виж вдовицата от Сарепта Сидонска. Прави ли ти впечатление колко много двойки има, а само една вдовица?”
“Господи, Сам Ти Си ми казвал, че една е гълъбицата Ти, съвършената Ти…”
“Точно така е, но ти по-добре си спомни какво говори Отец Ми на Ноя, миг преди потопа. Помниш ли думите Му?”
“Да, Господи! Отец говори на Ноя, като му каза:
“Влез ти и целият ти дом в ковчега; защото в това поколение тебе видях праведен пред Мене…” (Битие 7:1)
“Виж тогава слугата Ми Илия и неговото влизане в Сарепта Сидонска. Какви са белезите пред пътя му?”
“Господи, писано е:
“И тъй, той стана, та отиде в Сарепта. И като дойде при градската порта, ето там една вдовица, която събираше дърва; и той извика към нея и рече й: Донеси ми моля, малко вода в съд да пия. И като отиваше да донесе, той извика към нея и рече: Донеси ми, моля, и залък хляб в ръката си. А тя рече: Заклевам се в живота на Господа твоя Бог, нямам ни една пита, но само една шепа брашно в делвата, и малко дървено масло в стомната; и, ето, събирам две дръвчета, за да ида и да го приготвя за мене и за сина ми да го изядем и да умрем…” (III Царе 17:10-12)
Едва прочел стиховете аз обърнах поглед към Господ, а Той ме гледаше с необясним и странен поглед. Поглед, в който имаше тъга, но и вътрешно удовлетворение. Поглед, който състрадаваше и едновременно с това даваше надежда. И тогава Исус ми каза:
“Ето така, момчето Ми, както Отец видя само Ноя праведен пред Него, така и Аз в това поколение видях само тази вдовица за праведна пред Мене. Тя разпозна пратените от Отца Ми пророци, понеже се закле не в Господа нейния Бог, а в Господа техния Бог. Тя постави Волята на Бога идеща от пророците Му по-високо от личното си разбиране за Божията Воля! Тя остана бедна относно светското. Тя не се поклони на Мамон, за да има парите му. Тя не пусна в сърцето си духа на Езавел, за да развява дипломите му. Докато другите бързаха да се оженят за авторитетните си пастири, тя побърза да унищожи човешкия авторитет и в очите на нейните съвременнички стана вдовица. И когато двойките пълнеха залите за конференции, тя пълнеше със сълзи на застъпничество и ходатайство златните чаши пред Моя престол. И докато другите събираха даренията и користите на Вавилон, тази същата вдовица събираше последните дръвчета, та да съумее да задържи Огънят на Господ в сърцето си. С една шепа брашно и с малко дървено масло тя бе за Мен по-достойна от всички самовлюбени генерали и техните съпруги. Тя бе готова да умре за Мен, но никога да не направи компромисите, които сториха другите. Затова, освен, че изпращам Словото на Пророческия Си Дух до вдовицата от Сарепта Сидонска, Аз й казвам и думите, с които духовно я запечатвам като вярната Си Църква:
Това казва Светият, Истинският, у Когото е Давидовият ключ; Който отваря, и никой няма да затвори; и затваря, и никой не отваря. Зная твоите дела. Ето, поставих пред тебе отворени врата, които никой не може да затвори, понеже, имайки само малко сила, (само една шепа брашно и малко дървено масло) пак си опазила Моето слово, и не си се отрекла от името Ми, както сториха другите девици, които побързаха да се накичат с имената на земните си пастири. И понеже си опазила Моята заповед да търпиш цялото беззаконие на Сарепта Сидонска и всичкия огън на тщеславната омраза и презрение, то Аз ще опазя тебе от времето на изпитанието, което ще дойде върху цялата вселена да изпита ония, които живеят по земята. [Ето] ида скоро; дръж здраво това, което имаш, за да ти не отнеме някой венеца. Защото непременно, ако и да си вдовица в очите на тщеславните, в Моите очи си Моята Невяста. Затова така казва твоят Господ:
Делвата с брашното ти няма да се изпразни, нито стомната с маслото ти ще намалее до деня, когато Господ излее на земята дъждът на грабването. Защото Божият Пророчески Дух непременно ще познае в тебе вярната, преданата и достойната за Името Господно невяста. И в тебе ще се явят великите дела на Божия Пророчески Дух, на Духа и Силата на Илия…”
Ето такива са думите на Господ твоя Бог към Неговата последна и Жива Църква на земята. Будните непременно ще чуят Гласа Ми. Спящите непременно ще Ме похулят. Защото днес е времето на вдовиците. И многото са вдовици, понеже са убили Истинския си съпруг Исус, а невястата от Сарепта Сидонска е вдовица, понеже е убила всеки човешки авторитет и пази чистотата и девството си за Господа. Но ти мини нататък по Пътя на Илия и приклони сърцето си да разбираш всичките съвършени думи на Господа твоя Бог. Защото изпита с Кармил е Огненият изпит на Отец Ми. В него едни ще устоят, а други ще бъдат погубени…”

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s